Марк Твен
Писма от Земята (11)

Писмо десето

И двата Завета са много интересни — всеки посвоему. Старият Завет ни дава представа какъв е бил Богът на тези хора, преди да приеме истинската вяра, а новият — какъв е станал след това. Старият завет описва предимно кръвопролития и сладострастни сцени. Новият се занимава със спасението на душата. Спасение чрез огън.

Когато Бог за първи път слязъл на Земята, той донесъл живот и смърт; когато дошъл втори път, измислил ада.

За разлика от смъртта животът не бил драгоценен дар. Животът представлявал кошмарно съновидение, състоящо се от радости, вгорчени от скърби, от удоволствия, отровени от болки — кошмар, в който мимолетните и спазматични наслади, възторзи, блаженства и щастливи мигове се преплитали с безкрайни беди, скърби, опасности, ужаси, разочарования, поражения, унижения и отчаяние; животът бил най-страшното проклятие, което успял да измисли божественият гений. Но смъртта била сладка, смъртта била нежна, смъртта била добра; смъртта изцерявала наранената душа и разбитото сърце, дарявала им покой и забвение; смъртта била най-добрият приятел на човека; когато животът ставал непоносим за човек, смъртта идвала и го освобождавала.

Но с течение на времето Божеството разбрало, че смъртта е грешка; грешка, защото в нея нещо не достигало; не достигало, защото, макар и да била чудесен способ за причиняване мъка на живите, мъртвият намирал в гроба благословено убежище, където никакви страдания не можели вече да го достигнат. А това било незадоволително. Трябвало да се намери начин мъртвите и в гроба да бъдат измъчвани.

Четири хиляди години Бог напразно си блъскал главата над този въпрос, но щом слязъл на Земята и приел името Исус Христос, веднага му просветнало и разбрал какво трябва да прави. Той измислил ада и възвестил на цял свят това изобретение.

Чуйте сега една интересна подробност. Всички тук вярват, че докато си е стоял на небето, Бог е бил строг, неотстъпчив, отмъстителен, завистлив и жесток, но щом слязъл на Земята и приел името Исус Христос, станал съвсем друг, сиреч кротък, добър, милостив, всеопрощаващ — злобата изчезнала от неговия характер и на нейно място се появила дълбока и трогателна обич към неговите бедни земни чеда. А всъщност именно като Исус Христос той измислил ада и го възвестил на цял свят.

С други думи, като приел образа на смирения и кротък Спасител, той станал хиляда милиарда пъти по-жесток, отколкото в Стария Завет — о, несравнимо по-свиреп, отколкото в онези древни времена!

Смирен и кротък ли? По-нататък ще разгледаме тези общоприети епитети в светлината на измисления от него ад.

Но макар палмата на първенството по злоба да принадлежи на Исус, изобретателя на ада, той е бил жесток и безсърдечен, както само едно божество може да бъде още преди да стане християнин. Както изглежда, никога не му е минавало през ум, че за лошите постъпки на човека е виновен той, Бог, защото човек постъпва в съгласие с наклонностите, които Бог му е наложил. Но той наказвал човека, вместо да накаже самия себе си. На всичко отгоре наказанието всякога е било по-строго, отколкото се полага. И често пъти то се стоварвало не върху престъпника, а върху някой друг — някой старейшина, например глава на община.

И живееше Израил в Ситим, и започна народът да блудства с дъщерите на Моава…

И рече Господ на Мойсей: Вземи всички началници на народа и ги обеси пред Господа срещу слънцето, та да се отвърне от Израил яростният гняв Господен.

Как ви се струва, справедливо ли е това? По всичко личи, че „началниците на народа“ не са участвали в блудствата и все пак именно те са били обесени, а не „народът“.

Щом това е било честно и справедливо по онова време, то трябва да е честно и справедливо и сега, защото Църквата учи, че Божието правосъдие е вечно и неизменно и че Бог е извор на всички морални норми и неговите морални норми са вечни и неизменни. Много добре. В такъв случай трябва да смятаме, че ако народът на Ню Йорк започне да блудства с дъщерите на Ню Джърси, ще бъде честно и справедливо да се издигнат бесилки пред общината и на тях да увиснат кметът, шерифът, съдиите и архиепископът, въпреки че те никога не са блудствали. Лично на мен това ми се струва несправедливо.

Но бъдете уверени, че тук такова нещо не може да се случи. Хората не биха го допуснали. Все пак те са по-свестни от своята Библия. Никакво бесене няма да има, най-много — ако скандалът не може да се потули — някой да заведе дело, за да иска обезщетение; дори в Юга не биха бутнали с пръст онези, които не са блудствали; там ще грабнат някое въже и ще търсят съучастниците, пък ако не ги открият, ще обесят някой негър.

Нека Църквата си говори каквото ще, но положението се е подобрило значително в сравнение с времето на Всемогъщия.

Искате ли да се запознаете по-отблизо с нравствените норми на този Бог, с неговия характер и поведение? И не забравяйте, моля ви се, че в неделното училище на децата им втълпяват да обичат Всемогъщия, да го почетат да го славят, да виждат в него образец за подражание и доколкото могат, да следват неговия пример. Сега четете:

1. И рече Господ на Мойсея, думайки:

2. Отмъсти на мадиамци заради синовете израилеви и след това ще се прибереш при народа си.

7. И отидоха на война срещу Мадиама, както заповяда Господ на Мойсея, и избиха всички от мъжки пол.

8. И заедно с убитите от тях убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Хура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с меч и Валаама, Веоров син.

9. Мадиамските пък жени и децата им синовете израилеви ги взеха в плен, а всичкия техен добитък и всичките им села с огън изгориха.

10. Всичките им градове в техните владения и всичките им стада, и всичкия им имот заграбиха.

11. И взеха всичко заграбено и всичката плячка, от човек до добитък.

12. И заробените, и плячката, и заграбеното представиха пред Мойсея, пред свещеник Елеазара и пред обществото на синовете израилеви, при стана, в равнините моавски, при Йордан, срещу Йерихон.

13. Тогава Мойсей и свещеник Елеазар, и всички князе на обществото излязоха вън от стана да ги посрещнат.

И. И се разгневи Мойсей на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от война,

15. па им рече: защо оставихте живи всички жени?

16. Ето те, по съвета на Валаама, бяха станали причина синовете израилеви да отстъпят от Господа, за да угодят на Фегора, затова и дойде оная поразия върху народа Господен.

17. И тъй, избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени, които са познали мъж на мъжко легло;

18. а всички деца от женски пол, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.

19. И останете вън от стана седем дни; всички, които сте убили човек и които сте се допрели до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден, вие и вашите пленници.

20. Очистете и всички дрехи, всички кожени вещи, всичко, направено от козина, и всички дървени съдове.

21. И рече свещеник Елеазар на войниците, които, бяха ходили на война: ето наредбите на закона, който Господ заповяда на Мойсея…

25. И рече Господ на Мойсея, думайки:

26. Преброй заграбената плячка, от човек до добитък, ти и свещеник Елеазар, и началниците на племената на обществото.

27. И раздели плячката по наполовина между ония, които воюваха, които ходиха на бой, и между цялото общество.

28. А от войниците, които ходиха на война, вземи данък за Господа, по една душа на петстотин, от людете и от едрия добитък, и ослите, и от дребния добитък;

31. и направиха Мойсей и свещеник Елеазар, както заповяда Господ на Мойсея.

32. И плячката, останала от грабежа, що извършиха ония, които бяха ходили на война, беше: дребен добитък шестстотин и седемдесет и пет хиляди;

33. едър добитък седемдесет и две хиляди,

34. осли шестдесет и една хиляди,

35. люде — жени, които не знаеха мъжко легло, всичко бяха трийсет и две хиляди души…

40. люде шестнадесет хиляди и данък от тях за Господа трийсет и двама души.

41. И даде Мойсей данъка, възношението Господне, на свещеник Елеазара, както заповяда Господ на Мойсея.

47. От тая половина, определена за синовете израилеви, Мойсей взе една петдесета част от люде и от добитък и даде това на левитите, които прислужваха при сканията Господня, както заповяда Господ на Мойсея.

10. Кога приближиш до някой град, за да го превземеш, предложи му мир.

13. И когато Господ, Бог твой, го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всичко мъжко в него.

14. Само жените, децата, добитъка и всичко, що има в града, всичката му плячка вземи за себе си и се ползвай от плячката на враговете си, които Господ, Бог твой, ти е предал.

15. Тъй прави с всички градове, които са от тебе твърде далеч, които не са градове на тия народи.

16. Но в градовете на тия народи, които Господ, Бог твой, ти дава да владееш, не оставяй жива нито една душа.

Библейският закон гласи: „Не убивай!“

Божият закон, заложен в сърцето на човека още от самото му рождение, гласи „Убивай!“

Цитираните по-горе глави ви показват, че библейските заповеди са в същност безсилни. Те не могат да преодолеят много по-мощния закон на природата.

Хората вярват, че сам Бог е казал: „Не убивай!“

В такъв случай става ясно, че дори той не е в състояние да спазва собствените си заповеди.

Той е убил всички тези хора — всички от мъжки пол.

Те са го обидили с нещо. Веднага можем да се досетим каква е била тази обида — тоест нарушението е било нещо незначително, някаква дреболия, на която никой, освен един Бог не би обърнал внимание. Повече от вероятно е, че някой от мадиамците е извършил същото, което и някой си Онан, комуто било заповядано: „Влез при жената на брата си“, и той се подчинил, но вместо да свърши работата както трябва, взел, че го разплискал по земята. И Господ умъртвил Онан, защото Господ не може да понася лоши маниери. Господ умъртвил Онан и до ден-днешен християнският свят недоумява защо се е ограничил само с Онан, а не е унищожил всички жители на триста мили околовръст — защото те са били невинни, а той има навика да унищожава именно невинните. Такава е била отколе неговата представа за справедливост. Ако Бог имаше девиз, този девиз щеше да гласи: „Нека нито един невинен не остане ненаказан!“ Нали помните какво е направил по време на Потопа? Спомнете си безбройните множества дечица, които не му били сторили нищо лошо, и той много добре знаел това; но техните близки го били оскърбили и това му стигало: той гледал как водата се издига към техните пищящи уста, как очите им се изпълват с безумен ужас, видял отчаяната мъка на майките и изписаната на лицата им молба, която би трогнала всяко сърце, но не и неговото, защото той преследвал именно невинните. И той издавил всички тези нещастни дечица.

Спомнете си също, че милиардите потомци на Адама са невинни — нито един от тях не е участвал в неговото престъпление, но Бог и до ден-днешен ги смята за виновни. Единственият начин да избегнеш наказанието е да признаеш, че си съучастник на Адам — по-малка лъжа от тази не минава.

Та някой мадиамец трябва да е извършил същото, което и Онан, и с това е навлякъл тази страшна беда на своя народ! Но ако случайно причината е друга, аз лесно мога да се досетя какво е възбудило гнева на Божеството: някой мадиамец се е изпикал на стената. Убеден съм в това, защото източникът на добрия тон не би простил никому такава неприлична постъпка.

Да си пикал на дърво, да си пикал на собствената си майка, да си пикал в гащите си — все можело да ти се размине, но да пикаеш на стената, било вече прекалено. Не е обяснено каква е причината за това божествено предубеждение спрямо една толкова невинна простъпка, но знайно е, че това предубеждение е било много голямо — толкова голямо, че Бог не се успокоил, докато не изтребил до корен цялото население на областта, където стената била осквернена по един такъв начин.

Да вземем случая с Йеровоам. „Аз ще изтребя у Йеровоама всеки, който пикае на стената.“ Така и станало. И били изтребени не само изпикалият се, но и всички останали.

Същото се случило и с дома на Вааса: унищожени били всички — роднини, приятели и пр., тъй че не останал „нито един, който пикае на стена“.

Историята с Йеровоам е поразителен пример за навика на Божеството да не наказва само виновните — невинните също пострадали. Този нещастен дом бил пометен, както се помита тор — докрай. Тук влизали жените, девойките, малките момиченца. Все невинни, защото те не биха могли да пикаят на стена. На лица от този пол това изобщо не се удава. Такова забележително постижение е по силите само на противоположния пол.

Странен предразсъдък! И той все още съществува.

Родителите протестанти и сега държат Библията на най-видно място в къщата, за да могат децата да я изучат, и едно от първите неща, което момченцата и момиченцата научават, е, че трябва да бъдат праведни и свети и да не пикаят на стена. Те изучават тези пасажи по-усърдно от всички други — ако не се смятат текстовете, които подтикват към ръкоблудие. А такива места те търсят най-старателно и ги четат скришом. Няма протестантско дете, което да не ръкоблудства. Това изкуство е един от първите дарове, които поднася на момчето неговата религия. И един от първите, които поднася на момичето.

Най-голямото преимущество на Библията пред всички други книги, които учат на изисканост и добри маниери, е това, че тя първа попада у детето. То се запознава с нея на такава възраст, когато е най-впечатлително и възприемчиво — другите книги по етикеция остават да чакат ред.

Освен оръжието трябва да имаш и лопатка и когато клекнеш извън стана, копни с нея и зарий изпражненията си.

Това правило е било създадено в старо време, понеже „Господ, Бог твой, ходи сред твоя стан“.

Във всеки случай не си струва да се мъчим да установим точно защо са били изтребени мадиамците. Обаче едно е сигурно: тяхното престъпление е било нищожно: в това можем да се убедим от случая с Адама, с Потопа, с осквернителите на стената. Възможно е някой от мадиамците да е забравил лопатката си у дома и от това да е дошла бедата. Но това не е съществено. Важното е самата беда и нравствената поука, която тя предлага на християнина, за да се възвиси той.

Бог написал на скрижалите: „Не убивай!“ А също: „Не прелюбодействай!“

Апостол Павел, подчинявайки се на божественото внушение, препоръчвал пълно отказване от половия живот. От времето на епизода с мадиамците Божиите възгледи очевидно са се променили значително.