Хроника за откриването на Гвинея (7)

Как авторът размишлява тук върху съчувствието, което изпитва към онези хора и как беше извършена подялбата им

О, ти, небесни отче, който без нито едно движение на своята божествена същност, с могъща ръка управляваш цялата безчетна дружина на своя свещен град и който владееш всички висши творения, разделени на девет сфери, и движиш кратките и дълги възрасти, както си искаш! Аз те умолявам моите сълзи да не бъдат във вреда на съвестта ми, защото не за закона на онези, а за тяхната човечност плача жално над тяхното страдание. И ако немислещите животни със своето животинско чувство по една естествена вродена склонност познават болките на себеподобните си, какво би искал ти да направи моята човешка природа, като вижда пред очите си тази клета дружина, като си помисля, че и те са потомци на адамовите синове! На другия ден, който беше осми август, много рано сутринта, понеже имаше затишие, моряците започнаха да поправят лодките си и да изкарват пленниците, за да ги пренесат, както им беше заповядано; а сред тях, събрани заедно на това поле, можеше да се види нещо поразително, защото някои бяха доста бели, красиви и стройни; а други не чак толкова бели, приличаха почти на мулати; трети пък бяха черни като етиопци и толкова грозни, както в лицата, така и в телата, че хората, които ги пазеха, сякаш виждаха картините от долното полукълбо. Но кое сърце, колкото и кораво да е то, няма да бъде обхванато от чувство на състрадание като вижда тази дружина, защото едни бяха свели глави с лица, облени в сълзи, загледани едни в други; някои стенеха много тъжно, като гледаха небето, вперили очи в него, ридаеха силно, сякаш молеха в хор отеца на природата; други разраняваха лицата си с ръце, хвърляйки се на земята, трети оплакваха живота си във формата на песен, според обичая на тяхната земя, при което, макар че думите на този език не можеха да бъдат разбрани от нашите, добре отговаряха на дълбоката им скръб. А за да увеличат тяхната болка, дойдоха след това и онези, които имаха за задача да ги разделят и започнаха да ги делят едни от други, за да изравняват дяловете си, при което ставаше нужда да се разделят децата от родителите, жените от мъжете им и брат от брата. Не се спазваше никакво правило нито за приятели, нито за роднини, и всеки отиваше там, където му се паднеше. О, всемогъща съдба, която вървиш и нанасяш удари, и разполагаш нещата в света, както ти се хареса! И дори не откриваха пред тези нещастни хора някакво познание за задгробния живот, за да могат да получат известно утешение в голямата си скръб. А вие, другите, които се занимавахме с тази делба, погледнете със състрадание това голямо нещастие и вижте как се притискат едни до други, че само с мъка можете да ги разделите! Кой би могъл да извърши това разделяне без много голям труд и мъка, защото децата, след като ги оставеха на една страна, щом видеха родителите си на другата, скачаха бързо и отиваха при тях; майките стискаха другите деца в ръцете си и се хвърляха с тях по очи, наранявайки се и без много да щадят телата си, за да не им ги измъкнат! И така с голям труд и мъка свършиха с разпределянето, защото освен трудностите, които имаха с пленниците, цялото поле беше пълно с хора както от това селище, така и от околните села и райони, които този ден бяха оставили ръцете си да починат, макар че от тях зависеше прехраната им, само за да видят това невиждано и нечувано нещо. И като виждаха как едните плачат, а другите ги разделят, те вдигнаха такава голяма врява, че ръководещите разпределянето изпаднаха в тревога. Инфантът беше там на един силен кон заедно със своите хора и разпределяше техните награди като човек, който от своя страна иска да направи малко съкровище, той много скоро раздели 54 души, които се паднаха в неговата пета част, понеже цялото му основно богатство беше в неговата воля; той размишляваше с голямо удоволствие за спасението на тези души, които преди това са били изгубени, и сигурно тези негови размисли не бяха напразни, защото, както казах вече, след като научиха езика, те с малко труд станаха испанци, а аз, който събрах тази история в настоящия том, видях в град Лагуш момци и девойки, техни деца и внуци, родени в тази земя, толкова добри и толкова истински испанци, сякаш бяха потомци още от началото на христовия закон на онези, които първо са били покръстени.