Хроника за откриването на Гвинея (5)

Как Жил Яниш, родом от Лагуш, пръв премина отвъд нос Божадор и как отново се върна оттам заедно с Афонсу Гонсалвиш Балдая

Инфантът посрещаше винаги с голямо търпение онези, които изпращаше за капитани на своите кораби, за да търсят онази земя, не ги упрекваше за никакъв техен недостатък, а по-скоро с изящна сдържаност изслушваше техните развълнувани думи, правеше им благодеяния, каквито беше свикнал да прави на всички, които му служеха добре; а едни или други, особено пък онези от неговия дом, караше да се върнат веднага с въоръжените си кораби, прибавяйки им нови поръчения с обещание за по-големи възнаграждения, ако успеят да направят нещо повече, отколкото при пътуването, което бяха извършили първите, за да може да узнае някои неща, в които се съмняваше. И най-после, след дванадесет години, инфантът заповяда да екипират една барша, а за неин капитан назначи Жил Яниш, негов оръженосец, когото по-късно направи кавалер и го посрещна много добре, след като Яниш, следвайки пътя на другите, обзет от същия страх, не стигна по-далече от Канарските острови, където взе няколко пленника, с които се върна в кралството. И това стана в лето господне хиляда четиристотин тридесет и трето. Но още на другата година инфантът нареди да се екипира отново споменатата барша и като извика Жил Яниш настрана, го помоли много настоятелно да се помъчи все пак да мине онзи нос, че и да не направи нищо повече с това пътешествие, то това щяло да бъде достатъчно. „Вие, каза инфантът, не можете да срещнете толкова голяма опасност, че надеждата за награда да не бъде много голяма; и наистина аз се учудвам каква е тази фантазия, която ви е обзела всички от едно толкова несигурно нещо, защото ако все пак в тези неща, които се разправят, имаше нещо вярно, колкото и малко да е, не бих ви обвинил толкова много, ако не се позовавахте на мнението на четирима моряци, които, както са взети набързо от Урандиш или от някое друго пристанище, към което обикновено плавате, но не умеят да си служат нито с компас, нито с мореплавателски карти; обаче вие все пак не се бойте от тяхното мнение при вашето пътуване, защото с божието милосърдие не ще се върнете от него другояче, освен с чест и печалба.“ Инфантът беше човек с много голям авторитет, поради което неговите забележки, колкото и умерени да бяха, задължаваха много разумните, както се видя на дело при него, който след тези думи реши с твърда воля да не се завръща при своя господар, без да донесе вест от онова, за което го изпращаше; и наистина така направи, защото при това пътуване, пренебрегвайки всички опасности, задмина носа, където намери нещата съвсем различни от онова, което той и другите бяха предполагали дотогава. И макар че подвигът, що се отнася до труда, беше малък, то само заради дързостта беше сметнат за голям, защото ако първият, който беше стигнал този нос, беше направил същото, нямаше да бъде възхваляван толкова, нито щеше да му бъде изказана благодарност, но колкото по-голям страх всяваше у другите опасността от това нещо, толкова по-голяма чест й слава щеше да донесе на онзи, който го извърши. Ако случаят с Жил Яниш представлява някаква слава, то той трябва да бъде добре познат от думите, които инфантът му каза преди неговото заминаване, и чиято опитност бе достатъчно проявена при неговото пристигане, защото бе много добре посрещнат от него, не без изгодно увеличаване на чест и имущество. И тогава Жил Яниш му разказа подробно как е минало всичко, как накарал да спуснат лодка, с която излязъл на суша, където не намерил никакви хора, нито следи от селище. „И тъй, господарю, каза Жил Яниш, сметнах, че трябва да донеса някакъв знак от тази земя, защото когато стъпих на нея, отскубнах тази трева, която представям на ваша милост и която в онова кралство ние нарекохме рози на Света Дева Мария“. И след като той завърши така разказа за своето пътешествие, инфантът заповяда да се екипира един баринел, с който изпрати Афонсу Гонсалвиш Балдая, който беше негов виночерпец, а така също Жил Яниш с неговата барша, като им заповяда да се върнат там още веднъж, както те наистина направиха и минаха отвъд носа петдесет левги, където намериха земя без къщи, но със следи от хора и камили. И може би защото му е било заповядано така, или по необходимост, те се завърнаха с тази вест, без да направят друго нещо, освен да разкажат за видяното.