Хроника за откриването на Гвинея (10)

За думите, които каза Гомиш Пинш, и как отидоха в гвинейската земя

Гомиш Пинш, който пътуваше с онази кралска каравела като главен капитан, както и като храбър и авторитетен човек, започна да говори за своето намерение пред всички: „Изглежда — каза той — капитаните на няколко каравели са решили да се върнат в кралството, защото се страхуват от опасностите, на които може да се изложат, ако зимата ги завари по-далече от там, където сме сега. И понеже вие, останалите почитаеми господа и приятели, знаете много добре волята на сеньор инфанта, колко е важно да се познава част от земята на негрите и особено река Нил, аз реших да извърша пътешествие до тази земя, да се помъча на всяка цена да стигна вече до нея, да събера колкото може по-сигурни сведения за нея и за други неща и в това влагам надеждата за онова, което мога да спечеля при това пътешествие, а то не ще бъде малко за мен, защото знам, че сеньор инфантът ще ме възнагради и ще ми окаже чест за това, от което мога да извлека най-голяма изгода; и понеже имам достатъчно кораби, бих сбъркал, ако постъпя другояче, и затова ако някой от вас иска да дойде с мен, ще бъда изцяло на ваше разположение с всичко, което не е извън тази цел.“ „Истина ви казвам — отговори Лансароти — точно това беше и моето главно намерение, преди вие да кажете нещо по този въпрос, и на драго сърце ще ви последвам във вашето решение, защото така ми беше заповядано от инфанта, моя господар.“ „И тъй — каза Алвару ди Фрейташ — аз съм човек, който не може да се отдели от такава дружина, затова да вървим там, където желаете, та ако щете дори в земния рай.“ Към тях се присъединиха и други трима, а именно: Родригиш Аниш ди Травасуш, оръженосец на регента, Лоренсу Диеш — друг оръженосец на инфанта дон Енрики, и Висенти Диаш, търговец, и така, сплотени здраво от целта, скоро потеглиха по своя път. А след тях заминаха други две каравели, а именно — една от Тавила, и друга на един човек от Лагуш, който се казваше Пикансу. Но за тяхното пътешествие ще говорим на друго място, защото те не стигнаха до земята на негрите. След като тръгнаха така, шестте каравели следваха своя път край морския бряг и отидоха толкова надалеч, че минаха земята Заара на маврите, които се наричат „азанеги“, а тази земя е доста добра за разлика от другата с многото пясъци, които има там, понеже в нея никъде не може да се види зеленина, тъй като водите се губят, което предизвиква голяма суша. И към тази земя обикновено отлитат всички лястовички, а така също всички птици, които през определени периоди се появяват в нашето кралство, а именно: щъркели, пъдпъдъци, гугутки, стърчиопашки, славеи, патици, а така също и други различни птици; тук има много птици, които поради студа през зимата отлитат оттук й отиват да търсят онази земя заради нейната топлина; и други си тръгват от нея през зимата като соколи, чапли, горски гълъби и дроздове, а също и други птици, които се развъждат в онази земя, а после идват тук, за да укрепнат и то заради храните, които намират според своята природа. Хората от каравелите откриха много такива птици в морето, а други на сушата в техните гнезда. И тъй като вече започвам да говоря по този въпрос, няма да пропусна да кажа още нещо за разнообразието на някои други птици и риби, които открих, че има в тази земя, от които първо място заемат едни птици, наречени „фламинго“, големи колкото чаплите, с еднакво дълги шии, обаче с малко пера; главите им са умерено големи в сравнение с телата, а клюновете им са дебели, но къси и толкова тежки, че шията не може да ги държи добре, така че през повечето време си помагат с човката, захваната за краката или в перата им. Тук има и други птици, които са по-големи от лебеди и се казват щрауси, за които вече говорихме. А и между рибите там има едни с муцуни, дълги три-четири педи, едни по-малки, други по-големи, а в муцуните си имат зъби и от едната, и от другата страна, събрани толкова нагъсто, че между два зъба не може да мине един пръст, всички обаче са с тънък гръб, малко по-големи, отколкото зъбите на трион и по-раздалечени, а рибите са огромни и по-големи от моруни, а долната им челюст е не по-голяма от тази на другите риби. Там има и други риби, които са дребни като кефали, с едни корони на главите си, за да дишат, които приличат на хриле, и ако ги обърнеш надолу с короните в някой леген, те се хващат толкова здраво, че ако речеш да ги издърпаш, ще вдигнеш целия леген заедно с тях, както правят миногите с устата си, когато са още съвсем живи. Там, в тази земя, има и много други птици, животни и риби, с описанието на чийто вид и външност няма да се занимаваме надълго и нашироко, защото това би станало причина да се отдалечим твърде много от нашата история.