Богдан Николов
Борован (6)

Имена на местности в землището на Борован

Ба̀нишка ло̀ква, Ба̀рата, Барда̀ковица, Ба̀рски дол, Бачѝщето, Бекя̀рец, Бекя̀рска коша̀ра, Белосла̀тински път, Бѐлюва ло̀ква, Бѐлювица, Беклемѐто, Бел байрак, Бика̀рника, Бѝлото, Бѝчова коша̀ра, Бѝчова ло̀ква, Бѝчова ту̀фа, Блъ̀сната могѝла, Божу̀р маалъ̀, Борова̀н, Борова̀нска могѝла, Боса̀шка маалъ̀, Боста̀нището, Бо̀тев път, Бра̀нищата, Бра̀тковец, Брѐста, Брѐстовете, Бродъ̀, Бру̀совица, Бръда̀рска коша̀ра, Бръ̀дото, Ва̀логъ, Ва̀сков връх, Ва̀сков чука̀р, Вѐлково кла̀денче, Вѐлчов лъг, Вѐлчова коша̀ра, Вида̀ркинска коша̀ра, Воденѝцата, Воденѝчен път, Войнѝка, Влъчка̀ падѝна, Влъковѝец, Влъ̀чов гера̀н, Воденѝците, Врача̀нка (стар оброк на „Свети Врачѐве“), Вра̀човско бра̀нище, Вра̀чова трънѝца, Връ̀а, Връбъ̀, Връба̀нов лъг, Връ̀бовско кла̀денче, Въ̀ловски гера̀н, Върба̀нчовски кла̀денец, Въчовска дръмка, Га̀нджин връх, Гѐлова коша̀ра, Гѐловец, Гѐнова ло̀ква, Гѐрговец, Гѐцковска коша̀ра, Гложа̀ка, Говеда̀рски път, Гора̀ново бра̀нище, Го̀рниа край, Градѝщето, Гро̀ба, Гръстѐлника, Гу̀лчовец, Гу̀льовица, Гу̀дулец, Гъ̀бов дол, Да̀новец, Дебѐло дръ̀во, Девенска̀ междъ̀, Девенскѝ път, Девенскѝте лъкѝ, Дѐдо Нѐдково кла̀денче, Дѐкова ло̀ква, Дѐнова ло̀ква, Дѐново бра̀нище, Дѐнчово бра̀нище, Джурѝловски път, Дѝковска маалъ̀, Длъ̀гата ло̀ква, Длъ̀гиа вир, Длъ̀гото, Добралѐвски път, До̀лната воденѝца, До̀лниа край, Долнокра̀йската чешмъ̀, Драга̀нинско бра̀нище, Драго̀йца, Дрѐньов връх, Дрѐньето, Дрѐньовска маалъ̀, Дръ̀мката, Дръ̀мките, Жѐнски вир, Жѐрава ба̀ра, Жѐравица, Жѝя, Жѝя маалъ̀, За̀мбовска коша̀ра, Ѐзерото, Ѐзерска падѝна, Ѐзерски път, Изва̀рковец, Йотовец, Йотовска падѝна, Йо̀товското, Кавадѐвица, Калѐто, Ка̀льов връх, Ка̀льов мост, Канто̀ня, Кѝркова ло̀ква, Кѝсалицата, Кискѝмското, Кѝтката, Клѐньето, Кнѐзово торѝще, Ко̀евица, Кола̀рица, Ко̀нджов връх, Ко̀нова падѝна, Ко̀нови я̀зове, Ко̀новски я̀воре, Ко̀нски вир, Котелчето, Коша̀рите, Край сѐло, Кра̀йще, Крачуля, Кременѝш, Крѝвиа път, Крѝвуля, Крѝвулете, Кръньовец, Ку̀зманка, Кукумѐндова падѝна, Ку̀лин гера̀н, Ку̀лчовец, Ку̀телчето, Къ̀рловец, Къ̀сата падѝна, Кьо̀сова трънѝца, Кьо̀совица, Кюшѐ пира̀к, Ла̀пчовец, Лива̀гето, Лѝловско бранище, Липа̀та, Лѝпето, Лоза̀рски път, Ло̀зиата, Лука̀нчовец, Лъгъ̀, Лъкѝте, Малора̀тски път, Малора̀тски шума̀к, Ма̀ндрището, Ма̀рински гера̀н, Ма̀ринско лива̀ге, Ма̀рков ва̀лог, Мѐча ду̀пка, Мѝков мост, Мѝлчовска коша̀ра, Мѝлчовско бра̀нище, Мѝльова кру̀ша, Мѝчова ло̀ква, Мла̀ката, Млека̀н, Млива̀рски път, Могѝлата, Могѝлките, Мочу̀рището, Мрътвинѝте, Мрътвинъ̀та, Му̀льова кру̀ша, Му̀льова о̀рница, Му̀льовица, Му̀ргинец, Му̀тин дол, Над Ѐзерото, На̀поа, Нѐнчов (х)раст, Нѐнчов рът, Нѐшолец (Го̀рен и До̀лен Нѐшолец), Нѐшолска падѝна, Нѝнова ло̀ква, Нѝчов лъг, Нѝчова ло̀ква. О̀брано полье, Обрещтъ̀ (от стб. обвръш — „при върха“), Огра̀дите, Огра̀дището, Одня̀нското (Оходя̀нското), Олева̀нец (о — „при“ лева — „извор“ и -ец), Опа̀шката (в края на землището), Опѝнкьовец, Орѐавски път, Орѐшенското, О̀рниците, Орнича̀ка, Па̀вловец, Па̀влова падѝна, Падѝната, Па̀нчов требѐж, Па̀нчово бра̀нище, Парцѐлите, Петра̀шковица, Пеца̀нец, Пеца̀новско тръ̀нье, Пѐшовец, Пиздѝнкьовец, Пѝката, Пѝклювец, Пира̀шки ва̀лог, Пѝшурата, Пищовлѝйско кла̀денче, Плезѝ гъз (стръмен път на височина в Могилата — името е от типа „Дери вол“ — ще се изплезиш или ще се „одере“ вола, докато го изкачи), Плу̀говините, Попѝшки път, Попо̀вска воденѝца, Попо̀вски гера̀н, Попо̀вско къщѐ, По̀тока, Пръдливата локва, При Канто̀ня, Прѝпека, Прѝсадъ, Прѝсадска падѝна, Про̀кара, Про̀сеча, Пръща̀рски дол, Пчѐшки дол, Равнѝщето, Ра̀вни поляни, Радова ба̀ра, Ра̀стовете, Рибиньъ̀, Рогозѐнски път, Рогъ̀, Ро̀сните ло̀кви, Ру̀пите, Ру̀синчовски брест, Ру̀синчовското, Са̀дините, Самодѝвска лива̀да, Самодѝвска падѝна, Самодѝвски кла̀денец, Сбо̀рно по̀лье (тук се събират междите на Добра̀лево, Търнава, Соколаре и Борован), Свѐщниковска падѝна, Свинака̀ша, Семьоно̀вското, Сираковски път (сега е разоран, намирал се е между Жѐравица и По̀тока), Скъ̀та, Сладу̀рковец, Сла̀тина (извор с минерализирана вода), Сова̀та, Сокола̀рски път, Сокола̀рското, Средорѐка, Ста̀нинското, Ста̀нчова поляна, Сто̀йчовскй ра̀стове, Сто̀йчовска маалъ̀, Ста̀риа сова̀т, Стоя̀нец, Струга̀рка, Сту̀беля, Су̀льова кру̀ша, Су̀льовица, Су̀(х)ата ло̀ква, Су̀(х)иа гера̀н, Су̀(х)иа дол, Съ̀ева падѝна, Съ̀лков гера̀н, Съ̀лкова ту̀фа, Съ̀лково бра̀нище, Та̀рльовска маалъ̀, Та̀рльовски ра̀стове, Та̀рльово бра̀нище, Тата̀рски гро̀бища, Тата̀рски о̀рници, Тата̀рски тра̀пища, Та̀чово бра̀нище, Тѝев дол, Тѝев лъг, Тиев рът (от лично име Тихо, видоизменено от гръцкото Тѝхон „щастривец“), То̀нчовец, То̀нчовското, Торѝщата, Торѝщето, Торѝщата, То̀чов ка̀мик, Трѝклажденски път, Тръна̀вски път, Тръня̀ка, Тръ̀пките, Тръпчѝлата, Ту̀фата, Ту̀фите, Ту̀рското, Узу̀нска падѝна, Узу̀нско торѝще, У̀мата, Уру̀шка ло̀ква, Усо̀ето, Учѝлищен фонд, Фезлѝйски яворе, Фезлѝйското, (Х)айдушка локва, (Х)айдушка падина, (Х)айдушка туфа, (Х)айду̀шко кла̀денче (сборно място на хайдути), Ца̀льова кру̀ша, Ца̀рскиа път, Цвѐтковското, Цѐлините, Цѐлкина падѝна, Цѐнова ту̀фа, Цѐра, Цера̀ка, Церо̀в дол, Церо̀ва падѝна, Ченгенѐто, Четиритѐ кѝтки, Цѝганска кру̀ша, Цолѐвица, Чиренскѝ път, Чиренско̀ по̀лье, Цо̀льовица, Чита̀лищни яворе, Чу̀льовица (видоизменено от лично име Янчул), Шава̀рна, Шатъ̀рица (име на водна птица, гмурец — латинско име Podiceps cristatus), Шинда̀ровото, Шума̀ка, Шума̀ците, Шумака̀рското, Я̀зовете, Я̀ворете, Я̀зовините, Янку̀ловото, Я̀нкулчовски вир, Ялова̀рника, Я̀мите, Я̀решника, Чуй петел.

Обр. 8. План на античната трако-римска крепост Градището на височината Борованска могила.

Общо 349 имена на местности, от които 25 окончават на -ец и 15 на -ица, което прави 11,46% от всички имена и е сигурен признак за тяхната старинност. Стари по произход и образуване са също и имената Бра̀нище, Кавадѐвица, Ла̀пчовец, Му̀ргинец, Обрещтъ̀, Олева̀нец, Плезѝ гъз, Ру̀пите, Сла̀тина, Сту̀беля, Тръ̀пките, Тръпчѝлата и др. От топонимията в землището на Борован се вижда, че имената са изгубили йотацията си и се изговаря Горниа и Долниа, вместо Го̀рния и До̀лния, Длъ̀гиа, вместо Дъ̀лгия, Крѝвиа, вместо Крѝвия и пр. В лексиката на Борован преобладават западнобългарски названия като: мачка, вместо котка, варди са, вместо пази се, запри са, вместо стой, спри се, пце, вместо куче, съдрах, вместо скъсах и др. В Борован има една народна поговорка: „Кръ̀пена дрѐа до̀дир нема“. В говора на борованчени няма „якане“ и в никакъв случай не се произнася начално и интервокално „х“. Изговаря се леп, дедо, вместо хляб, дядо; артиа и връа, вместо хартия и върхът, дреа, вместо дреха, тугла, вместо тухла и пр. Ударението в някои думи пада върху първата сричка и затова се произнася: во̀дъ, гла̀въ, ду̀шъ и пр. Когато ударението пада върху гласна наблюдаваме опростяване: връбъ̀, горъ̀, миризмъ̀. Ярко е изразено преминаването на съгласните „в“ в „л“ и „м“, например в гу̀вно, вместо гумно, повна, вместо помна, слободно, вместо свободно и др. Често се среща метатезата: -ър, -ъл, която се променя в -ръ, -лъ, например: дръво, връбъ, влък, мрътвинъ, тръница и др. От всичко това следва, че говорът на Борован принадлежи към северозападните български говори или по-точно към Белослатинско-Плевенския говор и се различава от Врачанския говор.

Говорът на Борован заслужава специално езиковедско изследване.

Село Борован е освободено от турско робство на 25 октомври (6 ноември нов стил) 1877 г. от лейб-гвардейския хусарски полк под командуването на полковник барон Мейендорф. Борованчени посрещнали руските освободители с ликуване и радост.

… И ЗАПОЧВА НОВОТО ЛЕТОБРОЕНЕ НА БОРОВАН…