Книстер
Лили Чудото взривява цирка (3)

Втора глава

Лили прилепи ухо до вратата да се убеди, че Леон не я е последвал. Той обичаше да прави това. Но не, нямаше никакъв шум и Лили се успокои и бързо измъкна книгата с азбучни чудеса — беше я скрила дълбоко под леглото, съвсем навътре до стената, между ролковите кънки и кашона със сервизите на куклите.

Какво трябваше да търси в този случай? В книгата различните заклинания и трикове бяха подредени по азбучен ред. Лили се замисли за момент: искаше да убеди Леон да си смени билета, значи трябваше да търси на буквата У.‍ Пръстчето й се плъзна надолу по редовете: увяхване, угроза, удвояване, улавяне, умение. И ето ти беда — думата убеждавам я нямаше!

Ама разбира се, досети се Лили. Чудотворците не убеждават никого, те омагьосват хората според своето желание! Желание… Може би при думата желание имаше подходящ трик?

Лили продължи да търси и прегледа много заклинания, които бяха описани под буквата Ж, докато накрая откри ключовата дума желание. Лицето й сякаш просветна, защото видя нещо, което със сигурност щеше да й помогне: чудотворно заклинание за промяна на нечие желание. Заклинанието беше доста дълго и сложно, а след него в магически просветващи скоби бе отбелязано предупреждение: Внимавай да не получиш обратен ефект!

Какво би трябвало да означава това? Хм, няма значение! Лили бързо преписа заклинанието, после отново грижливо скри книгата под леглото. А сега — да го научи наизуст! От предишните си трудни чудотворения Лили вече знаеше колко е важно точно да спазва инструкциите. Иначе нещата много лесно можеше да се объркат. За някои магически трикове например бяха предписани специални материали. Те трябва непременно да бъдат набавени — без значение колко трудно и дори невъзможно бе това. (Предно краче от муха или смлени стъбла от глухарче са лесни за намиране, но когато се нуждаеш от нокът на крастава жаба или сушен бодил от таралеж…) За щастие за това чудо беше достатъчно само да каже заклинанието веднъж отпред назад и веднъж отзад напред. Е, тази задача всъщност съвсем не беше лесна. Изговарянето отзад напред винаги създаваше проблеми на Лили. Но нали никой не се е родил научен! Така че тя трябваше да се упражнява, да се упражнява и отново да се упражнява… Не без основание е казано в предговора на магьосническата книга на Лили:

„Не може черен кон в бял да се превръща.

И никоя магьосница по гръб не се обръща.

Без упражнения обаче ще тупне от метлата —

от памтивека е това за мързеливите отплата!“

Цели два часа Лили си повтаря тихичко заклинанието отзад напред и отпред назад. Естествено, тя не споменаваше името на Леон в него, за да не се случи чудото в момента. Накрая се почувства достатъчно сигурна да приложи магическия трик на Леон и отиде в неговата стая.

О, толкова беше разхвърляно там! На всичкото отгоре Леон бе свалил матрака от леглото си и го бе замъкнал в средата на стаята.

Като същински цирков акробат той правеше шеметни подскоци и скачаше толкова високо, че почти стигаше до полилея.

— Ей, кой е този тук? — пошегува се Лили. — Прилича на прочутия Леонардо да Скакачи, световноизвестния изпълнител на опасни скокове от цирк Трамплин.

Леон се разсмя весело и след поредния си скок едва не се приземи върху малката масичка, където беше оставил величествения си замък, построен от Лего-елементи.

— Страхотно, нали? Опитай и ти! — подкани той сестра си.

Лили обаче кроеше собствени планове.

— Аз искам да опитам нещо друго — каза тя. — Едно малко чудо.

— Звучи добре. И какво е то? — Леон я погледна в очакване.

— Ами това е чудотворно заклинание, с което човек може да включва и изключва осветлението — обяснява Лили.

— Искам да видя как става! — въодушеви се Леон. — И стой по-далеч от електрическия ключ, за да не ме измамиш!

— Умно момченце си ми ти, братче! — усмихна се Лили.

Обаче си мислеше точно обратното, защото й беше известно нещо, което Леон със сигурност не знаеше: в другия край на стаята, точно срещу вратата, имаше втори електрически ключ, пред който от четири години стоеше един шкаф. Лили го помнеше от времето преди да се появи шкафът.

Уж случайно тя се приближи до шкафа.

— Сега достатъчно далеч ли съм от електрическия ключ? — попита с престорена сериозност. — Ако искаш, ще си сложа ръцете зад гърба, за да не мога да го включа.

— Така е добре! — Леон явно беше доволен.

— Значи вече мога да започна? Искаш ли да включа и да изключа осветлението с магия?

Леон отиде до ключа, изгаси лампата и така подкани Лили да действа.

— Е, добре. Сега трябва да се съсредоточа!

Леон стоеше като закован пред ключа до вратата, поглеждаше ту към полилея, ту към Лили.

А Лили наистина се съсредоточи. Но не върху електрическия ключ, който отдавна бе напипала зад гърба си. Със затворени очи тя започна да си шепне чудотворното заклинание, което трябваше да промени желанието на Леон. Гласът й звучеше тайнствено, защото трудните за произнасяне думи едва излизаха от устата й.

Вече бе успяла да произнесе заклинанието отпред назад. Сега другата част! Но докато напрегнато сричаше думите отзад напред, внезапно се сети какво беше написано в книгата: Внимавай да не получиш обратен ефект! Тя се стегна — само да не се обърка сега, само да не направи нещо погрешно! Най-накрая го довърши и отвори очи.

И какво видя? Леон стоеше до вратата и все още я гледаше в очакване.

„Ух, да му се не види!“ — ядоса се Лили. Тя толкова се беше съсредоточила върху чудото, че съвсем беше забравила за електрическия ключ. Едва не се засмя на собственото си невнимание, овладя яда си и каза:

— Мисля, че трябва да опитам още веднъж. По погрешка съм избрала грешно заклинание. Ти сигурно си го чул — то е съвсем старомодно, може би действа само върху свещи. Нека да опитам още веднъж.

Леон поклати глава с недоверие, но Лили не го видя, защото отново бе затворила очи.

Тя повторно започна да си мърмори, но този път, разбира се, друго заклинание, което съчиняваше в момента:

„Блясък, светкавица, катодно лъчение,

атомен реактор, голямо мъчение,

осрам, Филипс, лампи с халоген,

нисковолтажен с бензолпирен,

сателити, кабели, електросмог,

светлината изключи сега — хоп!“

На последната дума Лили изгаси лампата и Леон зяпна от учудване.

— Как направи това? — попита той, силно впечатлен.

— Ами с чудо! — отвърна Лили.

И за да подсили още повече ефекта, отиде при Леон, отмести го леко настрана и отново включи осветлението.

— Хайде пак! — викна Леон.

— Не! — засмя се Лили. — Истинският чудотворец не повтаря един и същи трик.

Леон дълго се моли и хленчи, но сестра му не отстъпи. Тя се беше замислила за нещо друго — искаше веднага да разбере дали заклинанието за желание е подействало. Но преди да успее да разбере, мама ги викна от кухнята:

— Лили, Леон! Идвайте да вечеряте!

Леон изтича в кухнята.

— Мамо, мамо! — заразказва той развълнувано. — Лили може да прави магии! Тя изгаси с лагия мампата в соята мтая!

— Какво е направила? — зачуди се мама.

— Изгаси с лагия мампата!

— А сега се успокой и сядай на масата.

Междувременно и Лили се появи в кухнята.

— Лили, какво пак си направила с него? — попита мама. — Той е напълно объркан.

Лили се изчерви. Тя, разбира се, не беше чула нищо от обърканите думи на Леон, но знаеше, че наистина е направила нещо с него.

— Защо? — почуди се тя привидно невинно. — Ние само направихме няколко чудеса. Това не е забранено.

— Точно така! — потвърди Леон и поклати глава.

Сега вече и Лили забеляза, че Леон е много различен.

— Всичко наред ли е? — пита тя брат си.

— Разбира се! — отговори той и отново поклати глава.

„Обратният ефект!“ — сети се Лили. Олеле, значи това са имали предвид съставителите на книгата! За момент тя се замисли дали да не извика Леон обратно в стаята, за да обърне чудото, но бързо се отказа. Първо искаше непременно да опита да постигне целта си докрай — да измъкне от Леон билета за цирковото представление и да го даде на приятелката си.

Дано не се появят други проблеми…