Книстер
Лили Чудото взривява цирка (2)

Първа глава

Каква радостна новина — в града пристигна цирк! И което е още по-хубаво — майката на Лили още сутринта отиде и купи билети за голямото специално представление в неделя. Един билет за себе си, един за Лили и един за Леон. Това си беше истински късмет, защото успя да вземе последните билети.

— Ех, кога най-после ще дойде неделя! — изпъшка Леон.

Той вече изгаряше от нетърпение.

Мама донесе на децата шарен цирков плакат и той веднага увисна на вратата в стаята на Леон. Оттогава малчуганът непрекъснато стоеше пред него и се пренасяше в света на цирка — мислено прескачаше заедно с акробатите през огнени обръчи, яздеше слонове, размахваше камшик в клетката на хищниците… Не можеше да му се насити!

И изведнъж го откъснаха от мечтите му.

— Здравей, малкия! — прозвуча глас в коридора.

Беше сестра му Лили, която тъкмо се връщаше от училище.

— Здрасти! — викна в отговор Леон. — Ей, Лили, трябва да ти покажа нещо страхотно. Ела тук!

Лили влезе в стаята на брат си.

— На какво приличаш? — изненада се тя.

— Не можеш ли да познаеш?

Леон намести чалмата, която си бе направил от кърпата за ръце, извади една лъжица от колана си, изцъка с език и гордо и бавно заобикаля из стаята. В лявата си ръка държеше голям черпак като скиптър, а с дясната ръка важно махаше на Лили.

— Може би на… индийски принц върху цирков слон? — предположи Лили.

— Позна! — възкликна Леон. — А я ме погледни сега.

Той тържествено се заметна с покривката като наметало и застана пред плаката.

— Е, как изглеждам? — попита Леон в очакване.

— Колко хубава снимка може да стане! — казва Лили. — Страшно съжалявам, че…

Тя замлъква.

— За какво съжаляваш? — зачуди се Леон.

— Ами че най-добрата ми приятелка Мона няма да може да дойде с нас на цирк. Нейната майка също е опитала да купи билети, преди да вземе Мона от училище, но не е успяла. Всички билети за неделя вече били продадени.

Леон се опита да утеши сестра си.

— А ако отиде някой друг ден? Моят приятел Тобиас ще ходи в четвъртък. За четвъртък сигурно още има билети.

— Вероятно, но ние толкова искаме да отидем заедно на цирк! Освен това галапредставлението е само в неделя.

Леон не разбра тази дълга дума.

— Коя Гала ще представят в неделя?

Лили се засмя и обясни:

— Никого няма да представят, още по-малко пък някоя си Гала. Галапредставлението всъщност е едно специално представление. Тогава артистите и акробатите наистина много се стараят, защото са поканени кметът и други известни в града хора.

И в този миг й хрумна една идея.

— Слушай, Леон… Щом като за представлението в четвъртък все още има билети, ти би могъл да отидеш тогава заедно с твоя приятел Тобиас и да ми отстъпиш своя билет за неделя на моята приятелка, нали? Така и двамата ще можем да отидем с приятелите си и ще се забавляваме повече!

Леон седна по турски пред плаката.

— Ох, така не става! — кратко каза той.

Друго не би могло да се очаква, след като Лили се беше размечтала на глас колко е хубаво галапредставлението.

Но Лили не се предаде:

— Но така ще бъде много по-хубаво! Всеки от нас ще отиде на цирк със своя приятел или приятелка.

— Да, сигурно, обаче… — упорстваше брат й.

Лили не го остави да се доизкаже и продължи:

— Освен това четвъртък е след два дни. Така че няма да ти се налага да чакаш дълго.

Леон я погледна отдолу нагоре.

— Не става. В четвъртък няма да има галапредставление. Ако непременно искаш да отидеш с твоята приятелка, можеш да си смениш билета с Тобиас. Така ние ще отидем в неделя, а вие — в четвъртък.

— Не мога, защото в четвъртък съм на урок по цигулка. Този път в никакъв случай не трябва да отсъствам — нали скоро ще имаме концерт. Иначе веднага ще ме сменят в оркестъра. Представи си, че това се случи точно в четвъртък.

Леон се изправи.

— Да, ами галапредставлението? — повтори той упорито.

Лили пренебрежително махна с ръка.

— А, ти затова ли… Като се замисля, съвсем не съм щастлива, че трябва да ходя точно на това представление. Заради риска.

— Какъв риск?

Леон отново не я разбра и сестра му обясни със сериозно изражение:

— На галапредставленията е опасно. Съвсем наскоро пак се случи нещо. Точно на едно галапредставление стана инцидент. Беше ужасно. И за бедните животни…

Леон се ококори.

— За бедните животни ли? Защо, какво се е случило?

Лили сбърчи нос и трескаво се размисли. Сега трябваше светкавично да се сети за подходящо потвърждение! И ето какво измисли:

— Ами… галапредставлението трябваше да бъде предавано по телевизията и цирковите артисти искаха да се представят възможно най-добре. Всичко започна с фокусника. Той искаше на този ден да изпълни нов фокус. Иначе винаги правеше фокуса със заека, който излиза от шапка…

— Точно като на плаката! — извика Леон.

— Да, и този път, както вече ти казах, трябваше да пробва нов трик. Фокусникът дълго се упражнява и успя да го направи. За първи път щеше да извади кокошка от шапката. Една съвсем малка, но истинска кокошчица. Горките хора, по-добре изобщо да не бяха ходили на галапредставление! Естествено, фокусникът предварително беше скрил кокошката в цилиндъра си. Но в решителния момент тя отказа да излезе, фокусникът бръкна вътре, за да й помогне. Кокошката явно здраво го клъвна, фокусникът силно изкрещя, а хората се смееха все повече и повече, защото мислеха, че той се прави на клоун и изпълнява смешки.

— Но това е смешно! — възторжено викна Леон.

— Но не и за фокусника! — важно обясни Лили.

И какво стана! Тя забеляза, че съчинената история изобщо не е постигнала желания ефект. Затова веднага продължи да съчинява.

— Фокусникът се ядоса, разфуча се и изхвърча от манежа. Навън той подплаши със своите крясъци дресираните коне, които стояха точно зад завесата и чакаха да дойде техният ред. Тогава конете побягнаха и запрепускаха по манежа. Счупиха две телевизионни камери и дори директорът на цирка не можа да ги укроти. Всички обикаляха в кръг като подивели. На зрителите им стана още по-смешно. Но когато конете съвсем се развилняха, някои от тях се постреснаха, а други започнаха да подсвиркват. Когато най-накрая фокусникът отново се появи на манежа, за да покаже гордо своята кокошка, зрителите направо се разгневиха. И нищо чудно — ако магическият фокус не е изпълнен пред очите на публиката, тя подозира измама. И зрителите напуснаха цирка в знак на протест, а навън ги очакваше ужасният край на галапредставлението: по време на суматохата пред изхода на шатрата се бяха строили пожарникарите от пожарната команда, за да попречат на разбягалите се коне да излязат от цирка. И така хората попаднаха под водните струи и цялото представление беше провалено. Да, такъв лош късмет… Нали на всяка цена искаха да посетят галапредставление!

Лили погледна брат си, за да види ефекта от историята. Той наистина бе развълнуван, но съвсем не според нейните очаквания.

— Защо и аз не съм бил там! — възкликна той. — Сигурно е било страшно забавно.

Лили се начумери. Явно Леон не можеше да бъде надхитрен толкова лесно. За да отиде заедно със своята приятелка на галапредставлението, трябваше да измисли нещо друго.

Дали нямаше да помогне някое малко чудо? Лили се замисли сериозно.

— Сега си отивам в стаята, за да си пиша домашните — каза тя накрая. — Моля те, остави ме на мира и не ми пречи!

И след секунда изчезна в своята стая.