Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1926 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Владимир Полянов. Диаболични повести и разкази
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1990
Библиотека „Галактика“, №102
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Георги Марковски, Димитър Пеев, Светослав Славчев, Христо Стефанов
Съставител: Владимир Полянов
Рецензент: Георги Марковски
Редактор: Светлана Иларионова
Оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Добринка Маринкова
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Българска, първо издание
Дадена за набор на 16.X.1989 г. Подписана за печат на 16.I.1990 г.
Излязла от печат м. февруари 1990 г. Изд. №2290. Формат 70×100/32.
Тираж 60111 екз. Печ. коли 17,50. Изд. коли 11,33. УИК 12,44
Страници: 280. 061/90. Цена 2 лв. ЕКП 95361 15431/5506-3-90
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
Б–32
© Владимир Полянов, 1990
© Атанас Свиленов, предговор, 1990
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1990
c/o Jusautor, Sofia
История
- — Добавяне
2
Докторът стоеше до вратата пред розовите стълбове. Свечеряваше се. От тъмното поле идеха две сенки, зад тях свиреха щурци. Старецът гледаше втренчено. По небето трептяха звезди. Нощта изглеждаше необятна и омайна. Край него минаха Людмила и годеникът. Пристъпваха притиснати, но го забелязаха…
Летните месеци изтекоха.
Рударови останаха тримата. Людмила и майката ходиха няколко пъти в града. Веднъж с тях дойде оттам и Людмилиният избраник. Жените изглеждаха загрижени. Господинът, против обичая си, едва се усмихваше.
Една утрина повя вятър и оголи розовите храсти. Полето пожълтя и засъхна. Над него висна сиво, мрачно небе. Стана студено. Рударови заминаха. Къщата остана самотна със заковани капаци на прозорците.
Последната вечер докторът отново видя Людмила и годеника й. Те се връщаха от разходка из полето. Тя пристъпваше бавно, вървеше малко напред и мачкаше кърпичка до устата си. Той крачеше нехайно, удряше пожълтялата трева с бастуна си…