Сергей Снегов
Стрела, летяща в мрака (6)

6

На излизане Хенрих погледна весело Рой, за да го ободри. Генераторите работеха на сигурен режим, не можеше да има случайности. Рой нервничеше. В последната минута започна да настоява Хенрих да остане в салона, но той отхвърли упоритите му молби — късно беше да се променя програмата на експеримента, излизането на Рой на мястото на Хенрих можеше да донесе нови изненади, без да изясни старите.

С Рой остана Ана. Тя следеше генераторите да не намаляват мощността си. Сидоров, Замойски и Шарлюс съпровождаха Хенрих. Братята им обясниха, че се надяват да „възкресят“ машините и че е по-добре да видят привеждането им в действие с очите си, а не от екрана.

Умоляващите очи на Аркадий Замойски и усърдието, с което той подготви генераторите за работа на максимален режим, показваха по-ясно от всякакви думи колко надежди възлага той на сполучливия изход на експеримента.

Над Алтона забушува електрическа буря — зарядите, излъчвани от генераторите, насищаха повърхността на планетата, натрупваха се по каменните остриета и ръбове. Четирите човешки фигури, които се движеха в мрака, се превърнаха в своеобразни електроди: „Жалко, че тук няма атмосфера — мислеше Хенрих, взирайки се напред в тъмнината, където беше гробището на странните машини, — каква феерична картина би възникнала, ако тази електрическа вакханалия се разрази в земния въздух и йонизира молекулите му!“

Хенрих, който с нетърпение очакваше замисленото да се случи, пръв видя, че откъм машините се приближаваше нова човешка фигура в скафандър, с копие в ръка. Но непознатият се движеше по-бързо, отколкото Хенрих очакваше. Той не крачеше, а се носеше, почти летеше.

— Но това е Рой! — смаян извика Сидоров в микрофона. — Как е успял да ни изпревари? Той остана в салона.

— Оръжието! — изкомандува Хенрих и извади електрическия си пистолет.

Но преди да успее да стреля, непознатият насочи напред копието и се хвърли върху Хенрих. И ако той не знаеше предварително какво ще стане, нямаше да успее да избегне това стремително нападение. По-късно Хенрих казваше, че в този случай една секунда забавяне би могла да му струва живота. Непознатият много приличаше на Рой, това беше втората изненада. Сякаш беше самият Рой, внезапно изплувал от тъмнината — и Хенрих не посмя да изпразни пистолета.

Началникът на експедицията стреля, но не улучи. Изстрелите на Шарлюс и Замойски се сляха. Зарядът на развълнувания енергетик също прелетя край целта, но хладнокръвният физик уцели непознатия. Той се олюля, но се задържа и отново замахна с копието.

Всичко по-нататък стана за броени секунди. Непознатият побягна назад със същата стремителност, с която бе връхлетял.

Бледото видение изчезваше към мъртвия завод и бързо се сливаше с вечната тъмнина на планетата.

— След него! — викна Сидоров и хукна след беглеца.

Хенрих го настигна и го спря.

— Никого няма да хванете. Няма престъпник. Той съществува само няколко минути.

— Защищавате коварния си брат? Всички видяхме, че е Рой!

— Рой спокойно седи до Ана и наблюдава какво става с нас. Да се върнем в станцията и самият той ще ни изложи същността на експеримента.