Сергей Снегов
Стрела, летяща в мрака (3)

3

— Не — каза Сидоров, — не сме открили причините за гибелта на Фред. Смъртта му, както и преди, си остава загадка.

— Аз говоря за метеорити, за изхвърляне на газ от кислородния балон… — уточни Рой.

— И за много още неща от същия характер — сухо завърши началникът на експедицията. — Повтарям, не! Опасности от какъвто и да било характер на Алтона не съществуват. А дори да се появят, нашите автомати незабавно ще ги фиксират.

Аркадий Замойски, енергетикът на станцията, поясни:

— Апаратите записват даже космическия прах. И най-дребният метеорит не би останал незабелязан.

Сидоров, суховато старче с избелели очи под гъстите остри вежди, се държеше агресивно — отговаряше рязко, подхвърляше язвителни реплики. Появата на нова следствена комисия беше оскърбление за него. Той не вярваше, че хората от Земята ще разгадаят онова, което той и помощниците му не са успели. Замойски, красив младеж с умно лице и нервни, тънки ръце, неспокойно поглеждаше ту Рой, ту Хенрих, гласът му всяка минута се изменяше — от спокоен ставаше напрегнат, понякога и смутен. Анри Шарлюс, астроном и физик, дебел, шумно сумтящ мъж, без да се стеснява, показваше, че въпросите са му омръзнали до смърт: едва се сдържаше да не се прозява, докато говори. А най-обезпокоена от всички беше историчката Ана Паркер. Макар и не красива, тя веднага поразяваше с нещо. „В такава можеш да се влюбиш“ — помисли Хенрих, като я наблюдаваше с интерес как ту пламва, ту пребледнява. По това, че трудно сдържаше поривите си, тя приличаше на Албина, неговата годеница, загинала преди пет години.

Рой мрачно възрази на Замойски:

— Няма смърт без причини. Ако външните случайности отпадат, остава едно — Редлих не е излъгал и убиецът сте вие, Аркадий.

Замойски разпери ръце, но все пак не успя да прикрие потрепването на гласа си:

— Логично. Но тогава обяснете, как бих могъл да убия Фред, когато се намирах тук, а той — на два километра от мене?

— Тоест едната загадка се изяснява с помощта на втора, не по-малко тайнствена загадка — Сидоров раздразнено повдигна рамене. — Помежду си ние обсъждахме и тази хипотеза — че убиецът е Аркадий. Той самият помоли да я анализираме.

— И до какъв извод стигнахте?

— До този, до който скоро ще стигнете и вие — това е глупост! Между другото, един месец преди да загине, Фред спаси Аркадий. Човек не вдига ръка срещу спасителя си.

— Въпреки всичко аз поставям хипотезата на обсъждане — каза Рой. — И моля да я приемете не като оскърбление, а като изходен пункт, чиято вероятност трябва да се провери. Да подходим към смъртта на Редлих като към научна, а не криминална загадка.

Шарлюс отново се прозя и с досада погледна стената. Разговорът се провеждаше в салон, отрупан с уреди и обзорен екран.

— След час имам излизане на планетата, моля да ме разпитате първи…

— Разпити няма да има. Ще разсъждаваме заедно. Да започнем оттам, че във всяко престъпление трябва да се разграничат мотивите и начинът на осъществяване. Убийството е обосновано в някаква степен, ако убиецът е изпитвал антипатия към убития. Все пак убиват се врагове, а не приятели.

— Убивали са се някога — бързо го поправи Ана. — Това е древен начин за разчистване на сметки…

— Ние разследваме възможността за рецидив на древно явление и ще го описваме с древни термини. И така, враждували ли сте с Фред, Аркадий?

— Не изпитвах симпатия към него… Във всеки случай докато той с риск на живота си не ме спаси от беда.

— Карали ли сте се?

— Общо взето, не.

— Какво значи „общо взето“? А конкретно?

— Конкретно, един път се скарахме.

— Разкажете по-подробно.

— Не бих искал да изпадам в подробности.

— Това е важно за анализа на произшествието.

— Въпросът е твърде личен. И се отнася до трети човек…

— Третият човек съм аз! — намеси се Ана. — И мога да разкажа спокойно онова, за което на Аркадий му е неудобно да говори. Фред реши малко да ме поухажва. Предупредих го, че ще допусна само другарски отношения. Но Фред беше настойчив, за да не кажа нещо по-силно…

— Нахален?

— Да. Една вечер той особено безцеремонно… бяхме сами с него в този салон…

— Трудно ли ви е да говорите?

— Не, защо? Ще ви разкажа. Аз повиках на помощ Аркадий. Той се втурна и закрещя на Фред. В гнева си Аркадий често казва излишни неща… А Фред слушаше и се усмихваше. Усмивката му винаги ме вбесяваше — усмихва се, като да удря плесница… После Фред каза: „Рицарят идва на помощ на своята възлюблена. Това е естествено. Но един рицар трябва да притежава две качества…“ Впрочем не е важно какво каза по-нататък. Аз ви обясних — понякога Фред беше безцеремонен.

— Ана не иска да ме обиди — каза Аркадий. Той беше пребледнял, но говореше спокойно. — „Тези две качества, каза Фред, са безстрашието и физическата сила.“ След това ме изблъска от салона и ме предупреди, че ако вляза, ще ме пребие. Точно така се изрази — „ще те пребия“… Трябва да ви кажа, че Фред беше много силен, а в гнева си — необуздаем. Аз постоях край салона, Ана повече не извика… Скоро Фред излезе и подхвърли: „Подслушваш, а? Достойно рицарско занимание.“

— Нямахте ли повече недоразумения с Фред? — попита Рой Ана след кратко мълчание.

— Срещахме се всеки ден. Той се държеше така, сякаш нищо не се е случило.

Рой се обърна към Аркадий:

— Какво направихте след скарването?

— Върнах се в енергостанцията, където правехме проверка на генераторите.

— Започнахте да работите?

— Не можех да работя. Включих генераторите на програма с малка мощност и мислех за Фред. На другия ден външно всичко беше както обикновено. Пред хората ние разговаряхме, даже се шегувахме.

— И нямаше повече конфликти?

— Не.

— Той не се ли извини пред вас за грубостта си?

— Не, разбира се.

— И вие не му поискахте прошка за резките си думи в салона?

— Разбира се, не.

— Разкажете как ви спаси Фред?

— Излязохме навън заедно. Аз паднах в дълбока цепнатина, а върху мене се стовари канара. Фред се спусна долу и сред скалите, които можеха да се съборят върху него, ме хвана и изтегли нагоре. Когато дойдох на себе си, той лежеше до мене и едва дишаше от умора. Един камък го беше ударил по рамото — две седмици ходи с превръзка.

Рой приключи с въпросите си. Сидоров предложи на гостите да разгледат планетата. Запознанството с нея щеше да започне с обзор от екрана. Шарлюс си отиде, след него си тръгнаха Ана и Аркадий. Светлината в салона угасна, светна обзорният екран.