Сергей Снегов
Стрела, летяща в мрака (4)

4

Отначало се виждаха само звезди, сред които далечното Слънце беше малка, трудно забележима с просто око звездичка. Вега изчезна. В тъмнината като неясно петно се очерта Алтона, безжизнена каменна топка в Космоса… Екранът просветляваше, Алтона се уголемяваше и вече не се побираше в рамките му. Сидоров каза, че стереоизображенията на планетата са получени от спътниците, пуснати над Алтона.

— Повечето от тях се движат. Но над някои места окачихме неподвижни датчици. Целта е да бъдат фиксирани евентуалните изменения в обекта. Сега ще ви покажа най-близкия от градовете на планетата. Общо взето, те са еднакви.

Купищата тъмни камъни, появили се на екрана, бяха запазили само подобие на някаква форма — изгубили резките си очертания паралелепипеди, полуразрушени пирамиди, балони, напомнящи нещо… На планетата нямаше атмосфера и предметите бяха запазили първоначалната си ъгловатост, сякаш току-що бяха разрушени, ако се съди по ръбовете на отломъците. Обширните развалини свидетелствуваха за някогашна катастрофа или за неизвестни корозионни процеси. Рой попита дали Сидоров смята тези каменни грамади за градове, съдейки по предишната им правилна геометрична форма. Началникът на експедицията възрази, че всеки град е място за живеене, а вътре в странните камъни има празноти със съвършени пропорции, които могат да бъдат само жилищни помещения.

— Намерихте ли там мебели или предмети за всекидневна употреба?

— Вече казах — празноти! — отговори Сидоров намръщено. — Това значи, че там е празно и нищо не може да бъде намерено. Никакви следи от каквито и да било изделия. Колкото до атмосферата, дори и да я е имало на Алтона, тя напълно е изчезнала в Космоса преди милиони години.

— И след всичко това вие твърдите, че Алтона е била населявана от живи, още повече разумни същества?

— Твърдя, да. И тук е причината за нашето разминаване с Карпентиер. Карпентиер е велик астронавт, неговото призвание е да нанася нови планети на картата. Колумб на звездните светове — ето какъв човек е той. Но такива дребни обекти като живите същества не го интересуват. Ако срещне живот на планетите, отбелязва го добросъвестно и толкова. Можете да ми повярвате, десет години съм работил като първи помощник на този велик астронавт. За съжаление той не е мислител.

— Аз все пак не виждам доказателства…

— Имайте търпение. Не съм свършил за Карпентиер. Той признава за живот само онези негови форми, които са разпространени в звездните околности на Слънцето, и мислене само подобно на нашето. А аз допускам живот, който съвсем не е аналогичен на нашия, и разум, различен от човешкия.

— Вие не отговаряте на моя…

Когато началникът на експедицията се дразнеше, очите му не можеха да се нарекат безцветни. А той се дразнеше при най-малкото несъгласие с него.

— Казах — имайте търпение! Това, което наричам на Алтона градове, носи явните белези на нещо изкуствено. Даже тези размити очертания… Нали всичко останало на планетата изпъква с острите си ръбове и ъгли! Градовете са необичайни за местния пейзаж, а животът между другото навсякъде е творец на необикновеното. Погледнете само тези съоръжения и ако не ги признаете за изкуствени механизми, ще ви обявя за слепци.

На екрана се появиха съоръжения, подобни на старинните машини в земните музеи. Те бяха много, гигантско гробище на машини, поставени в някакъв свой ред — изоставен от създателите си мъртъв завод…

— Метална сплав — отговори Сидоров на въпроса на Рой от какъв материал са агрегатите. — Никел и още осемнадесет елемента. Ето ви ново доказателство, че са изкуствени. Алтона е каменна, механизмите — метални. И компонентите на тази сплав никъде не променят съотношението си даже в милионна част от процента. Земната металургия не е и сънувала досега такава точност на топене.

— Това, което виждам, ми прилича на приемни антени — каза Хенрих, вглеждайки се в екрана. — А недалеч от тях — отражател на радиовълни…

Началникът на експедицията се усмихна иронично:

— А когато се поразходите сред тези агрегати, ще откриете колела, лостове, кондензатори, съпротивления, проводници и още хиляди известни машинни елементи, а заедно с тях и десетки хиляди неизвестни. Нито ние можем да разберем предназначението им, нито мъртвите агрегати могат да демонстрират как работят. Остава ни добросъвестно да фотографираме и опишем всичко и да го изпратим на Земята като материал за размисъл. Нека там строят хипотези.

Хенрих замислено каза:

— Хипотези могат да се построят. Да допуснем, че механизмите са създадени от изчезналите разумни същества. Но за какво биха послужили те на една планета, лишена от въздух и вода?

— Възможно е по някакъв начин да са осигурявали живота и дейността на алтонците.

Сидоров изгаси екрана. Рой попита какви са взаимоотношенията в експедицията. Сидоров ги намираше за нормални. Когато петима души се виждат всеки ден, естествено, те си омръзват. Но скарването между Фред и Аркадий било единственото за всичките години на изследване на Алтона. При това всеки сътрудник е представител на отделен отрасъл на науката — съперничеството е изключено. И, разбира се, всеки е талант в своята област — некадърници не биха изпратили в такава експедиция.