Владимир Харизанов
На изток към Индия с 15 км/ч (8)

Няколко заключителни думи

Излитаме. Самолетът ме носи на крилата си устремен на север. Земята се търкаля леко под нас. На къде ли съм тръгнал с този самолет? Чудя се и не мога да повярвам, защо се качих въобще. Съзнанието ми е още някъде в Индия — страната, която ме омая като малко дете, с картинните приказки от детството, и в същото време страната която ме прегърна с майчинска нежност и любов, докато крачех по земята и като пораснал.

Дали ще се върна? Трудно ми е да отговоря след като съм все още там. Облаци обвиват земята под нас. Тук таме блещукат заснежени върхове на провиращи се през облачната пелена далечни планини.

Да пътувам, та това мога да го правя вечно. Това е нещо, което никога няма да ми омръзне. Това е най-безотговорния начин на съществуване, който въобще мога да водя, базиран на ден за ден егоистично оцеляване, и задоволяване на гладът от любопитство. Днеска тука, утре там. Като номад загубил стадото си мога да обиколя цялата земя, но не и без подкрепата на хората. Онези избрали да ме чакат и да отворят вратата си на заник слънце, радостни че приемат един блуждаещ, гладен пътник да прекара с тях нощта. Да пътуваш странствайки не е ваканция, по скоро е начин на живот заместващ онзи, който ни е закрепостил в кутийките на нормалното съществуване. Може и от време на време дните ми да са изпълнени със самота, не казвам че е лесно, напротив за един ден на пътя човек може да се сблъска с повече трудности от когато и да е, доказвайки поговорката, че това което сами си причиняваме, никой не може да ни го причини, та дори и най-големия ни враг. В същото време пътя със своята необятност и монотонност е идеален за медитация, за молитва, за мечти. Та аз имам цялото време на света за своите собствени мисли, невероятно е, аз харесвам да прекарвам време със себе си. Защо не съм го правил и преди?

Затварям очи и се пренасям в Индия. Не искам да си тръгвам, не искам. Седя си на седалката в самолета а с цялото си сърце и душа съм някъде долу, сред многолюдните индийци. Аз мечтаех да отида в Идния, стигнах до нея, и сега съм още там.

В това да пътуваш има къде повече от просто да прекараш няколко седмици в курорт или да обикаляш по туристически забележителности с организирана екскурзия. Пътувайки, на човек се удава възможност да се потопи в един нов свят, където да загърби, та дори и своето собствено минало. Кой съм аз, от къде съм, какъв език говоря, не го ли казах последното на турски, или пък не идвам ли от Иран?

Аз съм от всякъде, говоря всички езици, аз пътувам.

Сам съм в чуждоземна страна, нямам пари, работа, храна, покрив над главата си. Това може да не приляга на повечето пътешественици подкрепени от спонсори, но при мен е точно така. До този момент всичко постигнато е с със собствени сили, и вяра, че светът е добър и ще ме приеме с хуманност, а не с оръжие в ръка. Имам безкрайна вяра в човечността на хората, а и как няма след като до този момент именно хора от всяка прослойка на обществото ми предложиха не само храна и покрив, в края на дългия ден прекаран на седалката на колелото, но най-вече чувства, любов и семейна задружност. Разчустван съм до дъното на душата си тази въртележка от емоции.

Да пътуваш е духовно училище, което прави душата ми по-мъдра, по-мека, по-нежна, по-открита. Благодаря ти Господи, че съм жив.

Седя мълчаливо, но вътрешно се прекланям и благодаря на всички хора по цялото земно кълбо, благодарен съм им, че живеем в човешки свят, в който колкото и да се измъчваме и избиваме взаимно, колкото и да измъчваме и убиваме планетата си и всички други същества, дълбоко в нас все още го има това топло чувство, което се събужда, когато някой потропа на врата ни с лице покрито с прах, изнурено от пътя, с поглед който търси и събужда човешкото в нас.

Прегръщам в обятията си цялата вселена.

Да аз дойдох пътувайки, защото исках да те срещна, дойдох пътувайки, защото знаех, че ти ме чакаш. От теб прихванах и аз навика, да държа врата си отворена на заник слънце, хвърляйки един последен поглед надолу по улицата, където може би ти ще се появиш, жаден за дом и човещина.