Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Господин Василев Свещаров
Разкази за съвременната биология
Рецензенти: ст.н.с. Хени Челибонова-Лорер, Игнат Радославов Абратев
Редактор: Радка Гоцева
Художник на корицата: Румен Ракшиев
Художник-редактор: Михаил Макарцев
Технически редактор: Донка Бинева
Коректор: Галина Ковачева
Народност: българска. Издание: първо.
Формат 70×100/32. Печатни коли 14. Издателски коли 9,07.
УИК 8,68. Тираж 20 000 + 100
Държавно издателство „Земиздат“ — София
ДП „Ат. Стратиев“ — Хасково
История
- — Добавяне
Може ли витамините да бъдат вредни?
На съвременния човек витамините са много добре познати. Достатъчно е да се почувствувате малко неразположен и веднага с най-голяма компетентност ще ви препоръчат да възстановите крехкото си здраве, като се снабдите от близката аптека с чудотворния „Ви-комплекс“ или друг богат на витамини лекарствен препарат.
— Трябва да се храните с по-богата на витамини храна — ще ви посъветват други с нетърпящ възражение тон. — Витамините са велико нещо, от тях бягат всички болести!
И ако се опитате да възразите на съветниците си, че витамините не винаги са полезни, те недоверчиво ще клатят глава и ще отдадат вашия отговор на младостта и неопитността ви. Още по-учудени ще останат, ако им съобщите, че в много държави от аптеките може да се набавят витамините А, D, Е и K само срещу лекарско предписание. Защото на медиците отдавна е известно, че „чудотворните“ витамини не винаги носят здраве!
Вероятно някои наши читатели ще останат изненадани, като научат, че витамините са открити едва преди около 60 години. В интерес на истината трябва да кажем, че в по-далечното минало хората са познавали, някои болести на „храненето“, като скорбута, пелаграта, бери-бери и др. В дневника на известния пътешественик капитан Кук може да намерите разказ за това, как той лекувал болните от скорбут моряци, като ги хранел с огромни порции кисело зеле, полято обилно с лимонов сок. Дори Жюл Верн в своите писания ни разказва за ужасните физически мъки, на които са били подложени морските пътешественици, когато в храната им липсвала някаква съставка, водеща до заболяване от скорбут.
Изследванията, които направил д-р Малкълм през 1911 г., дали първите доказателства за съществуването на неизвестни, но явно твърде важни съставки в някои храни. Той подлагал плъхове на всевъзможни диети и установил, че някои мазнини позволявали на животните да се развиват нормално, а други ги погубвали. Съдържащото се „нещо“ в първата група мазнини било наречено фактор A и то било разтворимо в мазнините. По-късно д-р Малкълм открил в житните зародиши друг фактор, който бил водоразтворим, и го нарекъл фактор Б.
Откритите от изследователите фактори съвсем не се харесали на тогавашните академици и те обявили, че тези вещества съществуват само в буйното въображение на изследователя. Не след дълго време обаче скептично настроените критици на д-р Малкълм трябвало да променят становището си. Друг изследовател, д-р Функ, едновременно и независимо от д-р Малкълм по безспорен начин доказал, че „съществува едно азотно органично вещество, което успешно лекува болестта бери-бери“. Веществото всъщност било амин, който по всички показатели приличал абсолютно на открития от д-р Малкълм фактор. Б. И тъй като новооткритият амин бил извънредно важен за поддържането на живота, поставили пред него думичката „вита“. Така се „родило“ наименованието на група вещества, които по-късно бяха обявени за вълшебни, за отдавна търсената панацея, която лекува всички болести. Може би от онези години е останала и погрешната представа, че витамините са универсални лечебни средства.
Съвременната наука доказа, че витамините са биологични катализатори, извънредно важни за нормалното функциониране на организмите. Те участвуват в дейността на отделни ензимни системи като коензими (небелтъчна съставна част на ензимите) и влияят твърде фино и деликатно върху обмяната на веществата в клетките на живия организъм. Така например знае се, че витамин C играе важна роля в окислително-редукционните процеси; витамин D регулира обмяната на фосфора и калция в костната система; витамин B5 подпомага растежа на косите; витамин B6 участвува извънредно активно в обмяната на мастните киселини; витамин PP взема участие в разграждането на алкохола и т.н. Когато човек се храни нормално и поглъща разнообразни храни, няма опасност да се изложи на липса на витамини или, както казват медиците, да заболее от хиповитаминоза (авитаминоза, витаминна недостатъчност). Водоразтворимите витамини, каквито са витамин С и витамините от група В, лесно и бързо се приемат от тъканите на организма. Изключение прави възприемането на витамин В12 от хора, болни от злокачествена анемия. Витамините от групата В се натрупват в организма ни, като създават своеобразни резервни депа. Когато в храната тези витамини не достигат, организмът започва да черпи от техните натрупани запаси. От друга страна, те лесно се разграждат и излишните количества се отделят чрез урината. Благодарение на това им свойство случаи на заболяване от свръхвитаминози (хипервитаминози) В се срещат сравнително рядко.
Съвсем друго обаче е положението с мастноразтворимите витамини, към които се отнасят витамините A, D, E и K. Те също се натрупват в резервни депа, но не притежават свойството да се разграждат и излишъците им не се отделят по естествен път от организма. Натрупването на излишни количества от тях често води до тежки заболявания.
Витамин A в природата се среща в две форми — като ретинол в животинските тъкани и продукти и като каротин в растенията и техните плодове. За да се използува каротинът, организмът ни го преработва в ретинол. Витамин A може да се натрупва в големи количества в черния дроб. Той влияе извънредно много върху човешкото зрение. В ретината на очите има зрителен пигмент, наречен зрителен пурпур, който се състои от витамин A и белтък. Ако витаминът е в недостатъчно количество, зрителната способност на очите при намалена светлина значително отслабва. Тази болест е известна сред народа под името кокоша слепота. Тя се среща сравнително рядко. Много по-опасни са хипервитаминозите A, които се наблюдават по-често при възрастни хора. Големите количества витамин A силно увреждат черния дроб, а продължителното приемане на излишни количества води до тъканни увреждания в целия организъм. Случаи на отравяния с витамин А са известни най-вече в Арктика, когато някои хора са консумирали големи количества от извънредно богатия на витамин A мечи черен дроб. Значителни количества от този витамин се съдържат в черния дроб на тюлените и рибата треска. Дневната нужда на човешкия организъм от витамин A е около 1,5 мг и тя напълно се задоволява от продуктите, които приемаме всеки ден.
Всеизвестно е, че липсата на витамин D предизвиква при кърмачетата болестта рахит. Недостигът на този витамин води до нарушаване на нормалното съотношение на съдържащите се в кръвта соли на калция и фосфора. В резултат на това калцият се отлага по-бавно в костната тъкан. При рахитичните деца черепните кости са меки, фонтанелата се вкостява бавно, зъбите поникват по-късно и често костите на краката остават деформирани. Лекуването на авитаминоза се оказа извънредно труден процес, защото се установи, че хипервитаминозата има същите симптоми, както и хиповитаминозата — калцият се извлича от костната система и едновременно с това започва да се отлага в бъбреците, сърцето, стените на кръвоносните съдове и тъканите на някои други вътрешни органи. Затова именно понякога възникват и необратими поражения в организма на болни и неправилно лекувани срещу рахит деца, тъй като във вътрешните им органи и тъкани се натрупва излишък от калций, който затруднява нормалното им функциониране.
Преди няколко години усилено се заговори за „чудотворните“ лечебни свойства на витамин Е. В много западни страни и най-вече в САЩ той се препоръчва при лекуване на сърдечни болести, язва на стомаха, болести на дихателната система, изгаряния, като подмладяващо средство и дори като защита срещу вредното действие на замърсената атмосфера! По-късно се доказа, че препоръките са направени хипотетично, като неправилно са тълкувани резултатите от изследвания върху животни.
А сега нека спрем малко повече вниманието си върху витамин С. Той се съдържа в големи количества в много плодове и зеленчуци, но най-вече в лимоните, шипките и червените пиперки. След дълги съмнения и спорове вече може да се смята за доказано, че този витамин играе съществена роля при лекуването на грипните и грипоподобните инфекции. Може би затова и хората не се боят да го поглъщат безконтролно.
Доскоро се смяташе, че заболяване от хипервитаминоза С е почти изключено, тъй като излишъците от този витамин се разграждат и изхвърлят от организма. Днес експериментаторите имат неоспорими доказателства за механизма на увреждащото действие на витамин С върху организма на човека. Оказа се, че витамин C играе извънредно голяма роля както за активността на много ензими в човешкия организъм, така и за синтезата на белтъчната част на други от тях. Последните изследвания на биохимиците доказаха, че големи количества от този витамин са намерени в рибозомите — клетъчните „фабрики“ за белтък. Твърде голямо е съдържанието му и в жлезите с вътрешна секреция. И най-после активността на обезвреждащите ензими в черния дроб е в пряка зависимост от съдържанието на витамин С, което ясно говори какво голямо значение играе той за защитата на организма.
Симптомите за хипервитаминоза С често може да се сбъркат със симптомите на някои други болести. Обикновено човек започва да се буди нощем с чувство за повишена температура и ускорен пулс (тахикардия). Започва да го преследва упорито безсъние, чувство за тревога и често го облива студена пот. При опитни животни, на които била предизвикана експериментална хипервитаминоза С, след 3 месеца било установено нарушено хранене на сърдечния мускул и сериозно нарушение на въглехидратната обмяна на тъканите. Още по-големи дози от витамин C водели до безплодие и раждане на мъртво поколение.
За голямата роля, която играе витамин C в клетъчния метаболизъм, достатъчно красноречиво говори фактът, че излишъците му не се натрупват в организма. Това фактически е една физиологична защитна реакция срещу вредното действие на по-големите количества от този витамин.
В заключение искаме да обърнем сериозно внимание на тези, които често робуват на неправилното схващане, че ако не са полезни, то поетите в по-големи количества витамини не са и вредни. Както вече неколкократно изтъкнахме, тяхното количествено участие във фините и сложни метаболитни процеси е толкова деликатно, че необмисленото и некомпетентно увеличаване на дозата им може да доведе до тежки последици. Ето защо, когато посегнете към флакончето с витамини без да имате изричното предписание от лекар, помислете, че те не винаги носят здраве!