Господин Свещаров
Разкази за съвременната биология (18)

Вулкани от жива плът

Светът на живите същества се състои от неимоверно голям брой растителни и животински видове. Наред с многото общи белези и свойства те притежават и редица специфични качества, по които се различават съществено едни от други. Подробното им изучаване показва, че организмите са изправени пред едни и същи жизнени потребности: добиване на храна, завладяване на жизнено пространство, размножаване и отглеждане на потомството и т.н. Те се ползуват от различни изработени и утвърдени от еволюцията приспособления към условията на обкръжаващата ги среда. Към тях се причисляват както физичните фактори (температура, влага, светлина и др.), така и другите организмови форми. Изучаването на техните взаимоотношения и обкръжаващите ги фактори на живота са предмет на екологията — сравнително млад клон на биологичните науки, чиито изследвания и постижения имат и ще продължават да играят изключително важна роля за бъдещето на Земята.

Съществуването на стабилна екосистема, която осъществява нормален кръговрат на веществата, се обуславя от взаимодействието и взаимообусловеността между живите и неживите й компоненти. В тази система всеки организъм е равноправен член и важно звено от нея. Ако бъде унищожено, звеното вече липсва и изградената в хода на хилядолетната еволюция екосистема започва да се разрушава. Неоспоримо е, че всеки микроорганизмов, растителен или животински вид е известен връх в процеса на продължителната еволюция, а и не се знае кой впоследствие ще се окаже по-полезен или дори жизнено необходим за екосистемата. Различните видове популации встъпват помежду си в различни взаимоотношения — неутрализъм, мутуализъм, коменсализъм, паразитизъм, хищничество и т.н. Ако не съществуват тези екологични взаимоотношения, светът на живите същества би бил едно хаотично натрупване на видове.

Според това, с какво се хранят отделните видове в екосистемата, те могат да бъдат производители или потребители. Към първите се отнасят предимно растенията, а към вторите — животните. В природата съществува строго обусловена зависимост между тези групи. Растенията трансформират слънчевата енергия в химична и произвеждат въглехидрати, мазнини и белтъци. Животните ядат растенията и ги превръщат в животински белтъци, мазнини и въглехидрати. Същевременно с продуктите от жизнената си дейност те подпомагат живота на растенията. Така се осъществява кръговратът на веществата в природата.

Екологията намира най-важно практическо приложение в сферата на рационалното запазване на естествените природни ресурси. Това означава не просто защита, а създаване на равновесие между използуването и възстановяването на ресурсите. За съжаление все още недостатъчно добре се разбира, че човекът и неговата дейност са част от сложните вериги на екосистемите. Стара истина е, че волно или неволно хората са започнали да променят заобикалящата ги природа още от времето, когато в тяхна власт е попаднал огънят. Оттогава успоредно с развитието на цивилизацията човекът неминуемо се е намесвал в различните екосистеми, като се започне от най-простите и се стигне до най-сложните промени в ландшафта. Когато се познават добре биологичните закономерности в отделните звена на екосистемите, човекът може да подпомага или да подтиска развитието на всяко едно от тях, като се намесва активно и съзнателно. В много случаи обаче това става съвсем неволно и непреднамерено. Осъществявайки проекти, които планират промяна в различни звена от веригата на сложните взаимоотношения в екосистемата, човекът може да предизвика нарушения, някои от които се оказват фатални и за самия него.

В наше време става все по-актуална необходимостта от спазването на известен режим на регулиране на човешката дейност върху екосистемите. Временните или частичните успехи в известни сфери на тази дейност все по-често принасят в жертва по-общи и по-дълговременни общочовешки ценности от биосферата. Примери за това има много. На пръв поглед в сложните екологични системи всичко изглежда много добре балансирано. В действителност съществуващото равновесие между отделните видове в екосистемата е твърде лабилно и редица фактори са в състояние лесно да го нарушат. Невнимателната намеса на човека в тези извънредно сложни отношения също нееднократно е предизвиквала екологични „взривове“.

Когато по някаква причина биологичното равновесие в дадена екосистема бъде нарушено, като първо пряко последствие се проявява прекомерното размножаване на един или няколко животински вида. Храната в дадения район обаче бързо се свършва и животните тръгват да странствуват из нови райони на Земята. В повечето случаи преселниците загиват, тъй като попадат в несвойствени за тях условия и не оставят дори и поколение. Ако обаче успеят да се приспособят, понякога възниква истински биологичен взрив.

Ще разкажем за един случай в нашето Черно море. През 1947 г. в Новоросийското пристанище акостирали много кораби, натоварени със стоки от Далечния изток. По всяка вероятност хайверени зрънца на известния на всички ни днес охлюв рапана са се полепили по дъната на корабите и са попаднали във водите на Черно море. Мнозина от нас са се любували на красиво обагрените черупки на това мекотело, които се продават по павилионите на курортните ни селища, но вероятно малцина знаят, че този охлюв в същност е голяма напаст за подводните плантации на Нептун. Защото той е един невероятно лаком хищник! Този пришълец напада стръвно мидите (по-специално черноморската черна мида, която има промишлено значение) и е способен за кратък срок да унищожи цели мидени съобщества. Ето защо в морските страни на Далечния изток той се намира „извън закона“ и местното население го преследва и изтребва с всички възможни средства. Рапаната бързо се пренесе от северната част на Черно море по нашите брегове и започна да унищожава мидените полета в нашите води.

През 1966 г., завръщайки се от ваканционно пътешествие до о. Хаити, едно 5-годишно момченце пренесло три гигантски охлюва от вида ахатина фулика в родния си град в Северно Майами (САЩ). То много обичало да играе с тези интересни и наглед напълно безобидни животни, които достигат дължина до 25 см, а черупката им е висока почти 10,5 см. Майката на детето с погнуса изхвърлила мекотелите в градината на къщата, без ни най-малко да предполага, че по този начин е заредила над родния си край страшна бомба. Тези хермафродитни рогоносци се размножават с изумителна бързина — само един индивид за 3 години дава до 8 милиарда потомци! За кратко време в щата Флорида плъпнали безбройни пълчища от гигантски охлюви, които изяждали посевите, тревите, листата и кората на дърветата, че дори и мазилката на къщите. Местното население се видяло в чудо — нашествениците като че ли паднали от небето! Дни наред хората се мъчели да се отърват от рогатата напаст — мачкали ги, поливали ги с отровни химикали, горели ги, но никакъв резултат. Тогава докарали от Африка голямо количество от един вид жаби — смъртни врагове на ахатините. За най-голяма изненада на учените вместо на охлювите жабите се нахвърлили на местните насекоми и мекотели. Биолозите решили да не внасят повече други врагове на охлювите, за да не се превърнат и те в нова напаст за полуострова. В крайна сметка настъплението на охлювите било преустановено, но загубите, които нанесли на стопанството на щата, се изчисляват на стотици милиони долари.

Разпространението на ахатините по света има интересна история. По една случайност през 1847 г. те били пренесени чрез корабите от родината им — Източна и Централна Африка — на островите Мавриций и Реюнион. Оттам попаднали в Индия, на Коморските острови, в Цейлон и Япония, като навсякъде нанесли тежки поражения на растителните плантации. В тези райони охлювите просто не срещали естествените си врагове и се размножавали напълно безконтролно.

В началото на нашия век с корабите от Далечния изток случайно бил пренесен китайският краб. Първият индивид в р. Елба бил хванат през 1912 г., а само след 20 години реката била изцяло окупирана от тези раци. Те започнали бързо да се разселват по бреговете на Балтийско и Северно море. Освен че унищожавали много риба раците започнали да рушат бреговете на каналите и бентовете, тъй като те изравят дълбоки дупки, в които живеят. Особено пострадали отводнителните съоръжения на холандците, с помощта на които от морето са отвоювани хиляди декари земя. Въпреки отчаяните усилия на населението и правителствата на нападнатите от крабовете страни за ликвидиране на нашествениците техният брой се увеличавал все повече. Милиарди крабове запълвали каналите и протоците, реките и язовирите. През годините на особено големи нашествия те обсадили язовирната стена край град Бремен с такива фантастични пълчища, че изпратените за борба с тях хора ловели по сто хиляди рака на ден! Близо 3 милиона раци били унищожени, но други стотици милиони се прехвърлили през язовирната стена и продължили триумфалното си настъпление във вътрешността на страната. Крабовете не обичали горните течения на реките, предпочитали дълбоките спокойни води на средното и долното течение, а някои от тях по течението на Елба и Вълтава се добрали чак до Драга. В крайна сметка германците и холандците се отървали от опасните гости, но никой не е в състояние да обясни причината за нашествието им, както и за изчезването им.

През 1963 г. биолози установиха, че във водите покрай Големия бариерен коралов риф край Австралия се е увеличил извънредно много броят на морските звезди от вида акантастер планки, или както още е известен под името трънен венец. Това безгръбначно животно стига до 40–50 см в диаметър и има от 18 до 21 лъча. Учените веднага обявиха тревога, тъй като тази морска звезда е извънредно агресивен вид, който се храни с полипите на коралите. За един ден тръненият венец изяжда около 180 см² корали, като от тях остава само гола клонка от калциев карбонат. След няколко дни кораловата клонка става сивокафява, покрива се с водорасли и започва бързо да се руши. Около мъртвите корали изчезват и рибите, които имат важно значение за прехранването на крайбрежното население. Тръненият венец се размножава извънредно бързо и за едно лято може да произведе над 20 милиона яйца. Излюпилите се ларви плуват в непосредствена близост до кораловите рифове и, изглежда, по ирония на съдбата служат за храна на самите коралови полипи. Превърнали се от ларви във възрастни индивиди, морските звезди стръвно започват да нападат доскорошните си похитители. При сегашното нашествие разрушителни следи може да се установят в продължение на 1200 мили в района на Големия бариерен риф, като 10% от рифа в този район са напълно унищожени. Няма съмнение, че и в този случай се отнася за силно нарушено биологично равновесие. Някои учени са склонни да винят ядрените изпитвания и замърсяването на Световния океан с отровни вещества. Според други за прекомерното размножаване на морската звезда са виновни туристите и професионалните колекционери, които са опустошили водите около Големия бариерен коралов риф, за да ловят в големи количества мекотелото харония тритонис заради черупката му. Харония тритонис се храни предимно с възрастни морски звезди от вида акантастер планки. Избавил се от своя естествен враг, тръненият венец започнал масово да се размножава и поголовно да унищожава кораловите полипи.

Фиг.22. Тръненият венец унищожава масово кораловите полипи.

Както е известно, Англия не разполага с много гори и е принудена да внася дървесина. В началото на миналия век неин най-голям доставчик на прясно отсечени дървета била Канада. Веднъж заедно с дървесните трупи на острова попаднали и няколко клончета от растение, известно на ботаниците под латинското име елодеа канадензис. Пришълката бързо започнала да се разселва из страната и разраствайки се неимоверно, изпълнила коритата на реки и канали. Рибарите вече не можели да хвърлят мрежите си, дори корабите трудно си пробивали път през плътната растителна маса. Когато растението завладяло и р. Темза, бедствието било вече пълно. Затова нарекли елодеата водна чума. Англичаните не можели да си обяснят как това дребно растение, което в родината си се развива най-нормално и придава приятен зелен цвят на водоемите, се превърнало за европейците в невероятна напаст. Така изминали 40 години, след което бурният растеж на водната чума рязко намалял и реките и каналите отново станали плавателни. От Англия елодеата се пренесла на континента, където намерила добри условия за съществуване. Дори високите Уралски планини не могли да спрат триумфалното й разпространение към Азия. За щастие „окупацията“ на нашия континент от водната чума няма трагични последици — растенията в него не растат така буйно, както в Англия. Подобен случай има и в САЩ, където един фермер пренесъл от тропическите части на Централна Америка водното растение айхорния. За няколко години стъблата на това растение запълнили много реки и вече 90 години американците водят неравна борба с него, като харчат милиони долари за унищожаването му. До този момент обаче те все още не са намерили радикално средство срещу айхорнията.

Не бива да се остава с погрешното впечатление, че разселването на растителните и животинските видове, което продължава и до днес, се дължи само на човешката дейност, защото промяната на географските области на разпространяването на организмите се извършва и по естествен път. Независимо от всичко хората трябва да бъдат особено внимателни в бъдеще, за да не предизвикват подобни на описаните екологични взривове, които може да доведат до масово размножаване на дадени видове, до тяхната гибел и оттам до емиграция на много хора. Ето защо по границите на всички държави е организирана карантинна служба, която забранява внасянето на вредни или опасни растения и животни.

През последните години от все повече страни по света постъпват сведения, че всички средства на науката, техниката и общественото съзнание се впрягат за поправяне на допуснатите от човека грешки, които са предизвикали нарушаване на равновесието в природата. Вече все по-рядко се забравя, че най-съвършената хармония — хармонията на природата, създавана в продължение на милиони години, не може да се постигне от никакви програми, модели или технически средства.