Тереза Майкълс
Приютени в рая (14)

Четиринадесета глава

Колтър не бързаше. Докато се бръснеше, обмисляше как да й съобщи новините, които бе донесъл. Как да й каже това, което бе научил за Джеймс?

Полковникът съблече униформата си и разсеяно се изми, като се опитваше да въведе в ред чувствата си. Отиде бос до леглото, хвърли ризата си настрани и обу прилепналите бричове. Внимателно събра парченцата кора и борови иглички, които бяха паднали от косата на Елизабет и бяха полепнали по завивките.

Спомни си ужаса, който бе изживял в първия миг, когато я бе видял и я бе прегърнал. Събра в длан кората и боровите иглички, пусна ги в легена и се загледа как плават. Безобидни останки, ето какво бяха те.

И за да се увери, че всичко е наред, той взе четката за коса на Елизабет от тоалетката и се отправи към гостната.

Елизабет седеше на килима, огряна от пламъците в камината. Колтър спря, загледан в профила й. Умът му трескаво се мъчеше да замени болезнените спомени с нови, по-приятни. Имаше нещо спокойно във фините й черти, докато наблюдаваше пламъците. Не му се искаше тя да усети присъствието му.

Но точно в този миг Елизабет се обърна и се усмихна свенливо.

— Ела, седни до мен — предложи тя. — Оставила съм храната ти тук — но отклони поглед от голите му гърди. — Знам, че си гладен като вълк.

Елизабет усети как бузите й поруменяват. Атмосферата бе толкова спокойна, преди той да влезе, а сега усети напрежение.

Колтър седна до нея на килима. Чудеше се как да я успокои, облегна се на канапето и изтегна крака. Доставяше му удоволствие да я наблюдава как грациозно застава на колене и поставя чинията в скута му, преди отново да се отпусне до него.

— А ти какво вечеря, Елизабет?

Тя се извърна рязко и й се зави свят.

— Не съм хапвала нищо…

— И аз така си помислих, а и ти не очакваш да изям всичко това сам. Трябва да ми помогнеш — с ослепителната си усмивка Колтър искаше да я накара да се отпусне, а не да я разтревожи допълнително. — Ела, облегни се до мен и да си поделим храната.

Елизабет го погледна и забеляза златистите петънца в тъмнозелените му очи, които отразяваха пламъците. Но не разбра по очите му какво мисли или възнамерява да направи. Не можа да се насили да отговори на усмивката му, както не можа да приеме и поканата му да вечерят заедно. Бе възвърнала здравия си разум и не бе сигурна какво ще направи, ако той я помоли за нещо друго. Когато сядаше до него, забеляза четката си за коса.

— Защо си я донесъл?

— Защото преди малко забравих да среша косите ти.

— О, разбирам…

— Съмнявам се, любов моя, но ще ми позволиш да изпитам това удоволствие.

Тя хапна късче шунка, което той поднесе към устните й и парче зимна круша.

— Ако искаш да говориш с мен, Елизабет, не се притеснявай. Затова съм тук — в този миг той изпита чувство на вина.

— Правиш ли същото предложение на войниците си, когато им предстои атака? Имам предвид дали ги изслушваш. Не знам — продължи бързо тя — дали искам да говоря за това, Колтър. Чувствам се виновна, че не бях достатъчно предвидлива. Чудя се как ще се справям, след като вече знам, че Алма ни е открила.

— Бъди спокойна, любов моя, няма да се бориш сама — в ума му се зараждаше идея, ала още не бе готов да я сподели с младата жена. Нито пък тя бе готова да я чуе. Но поне можеше да подготви почвата. — Ти си изолирана тук и се тревожа за всички вас. На Доби може да се разчита, но не съм в състояние да изпратя още един войник…

— А него как успя да отклониш от частта му?

— Не мога да ти кажа това, Елизабет. В момента Конфедерацията е в невъзможност да се възползва от ценните му услуги — той отклони поглед, като дъвчеше бавно, съзнавайки, че не й казва цялата истина. Доби беше много ценен и Конфедерацията не би извлякла никаква полза да го хвърли в затвор, докато изтърпи наказанието си за повторно неподчинение, но Елизабет не трябваше да узнава това. Той прие мълчанието й за съгласие. — Но да продължа това, което бях започнал. Тревожа се. Ако наблизо имаше съседи или живеехте в града, може би нямаше да се осмелят да отвлекат Никол. Заслужава си да помислиш върху това — усети как тя потрепери и съжали, че й е причинил нови тревоги. Но знаеше, че е по-добре да я накара да се замисли за по-нататъшната им безопасност с Никол.

Колтър опита да я убеди да хапне още малко, но тя отказа и той остави чинията настрана. Отново си спомни за новините, които й носеше. В скоро време очакваше да получи отговор за съдбата на Джеймс. Това щеше да накара Елизабет да се почувства по-спокойна и да възвърне поне отчасти чувството й за сигурност.

— Любов моя, спомняш ли си, че ти обещах да открия каквото мога за Джеймс?

— Не, Колтър! Не сега… — само при споменаване на името на Джеймс, тя се разтреперваше и губеше почва под краката си.

Колтър въздъхна и изостави темата. Може би моментът на истина не бе подходящ. А и не можеше да каже със сигурност дали Джеймс е жив, или мъртъв. Той я целуна леко по косата и усети как здравият разум отново го напуска.

Елизабет затвори очи и се облегна на рамото му, като позволи на топлината му да проникне в премръзналото й тяло. Но зад спуснатите й клепачи пробягаха заплашителни сенки сред огромни дървета, заплашвайки да й отнемат Никол. Елизабет решително се изправи. Дишаше тежко. Взря се в огъня с невиждащ поглед, сякаш очакваше пламъците да превърнат ужаса й в пепел.

Колтър я дръпна назад с нежно докосване и тя се облегна на гърдите му. Меката й вълнена роба докосна кожата му. Той промърмори нещо едва чуто и след няколко минути усети как тялото й се отпуска и дишането й става по-равномерно. Потри брадичка в косата й и усети още борови иглички, останали там. Отметна обърканите й коси и с бавни успокояващи ласки прогони напрежението, стегнало врата и главата й.

Елизабет се премести по-близо до него и усети възбудата му. За пореден път сърцето й откликна на любовта му, младата жена бе трогната, че той не я насилва да реши. Очите й се затвориха и страховитите видения отстъпиха на заден план, прогонени от успокоителните нежни милувки на мъжа.

Колтър проследи сенките, които изрусените й по върховете тъмни мигли хвърляха върху скулите. Целуна разпилените й кичури толкова леко, че тя дори не помръдна, и взе четката за коса.

— Не спирай — прошепна тя. Опиянение изпълваше тялото й.

— За нищо на света, малка лисичке. Искам само да ти доставя по-голямо удоволствие — той бавно решеше косите й, като спираше да оправи обърканите кичури и й шепнеше извинения с кадифено мек глас, когато без да иска й причиняваше болка. Не го бе грижа колко време ще продължи, защото когато беше край нея, умът и тялото му получаваха спокойствието, за което жадуваха. Изпитвайки удоволствие, тя шепнеше мили думи, а косата й се стелеше къдрава и копринено мека. Благодари му с чувствени ласки.

Той остави четката настрана и продължи да си играе с косите й, клепачите му натежаха, докато гледаше как къдравите кичури се увиват около пръстите му като предизвикателни ласки на любовница. Тя безспир повтаряше името му, шепотът й ставаше все по-задъхан и по-задъхан, докато тялото й се отпусна върху неговото и накара кръвта му да закипи.

Пламъците подсилваха огнения цвят на косата й и младата жена изглеждаше невероятно съблазнителна. Къдриците й се виеха по изящно скроената роба и напомняха на Колтър колко невинна е Елизабет.

Младата жена се завъртя в прегръдките му с лице към него. За момент се взря в мъжествените му черти. Устните му бяха пълни, леко разтворени и чувствено потръпваха като ноздрите му. Срещнала погледа му, младата жена протегна ръка и прокара пръсти през косата му, жадувайки да му върне щедро всяка ласка, с която я бе дарил. В погледа му вече пламтеше настойчива страст, която хвърляше Елизабет в опиянение. Устните на Колтър докоснаха нейните с деликатност, която бе и нежна, и съблазнителна, и през тялото на младата жена премина вълна от желание. С ефирно докосване, тя отвърна на целувката му и усети нежеланият й вътрешен глас да я предупреждава.

Ала отказа да обмисли действията си, отказа да мисли за бъдещето. Преживяният ужас, отчаянието, когато разбра, че дъщеря им е загубена, тягостните спомени от миналото, всичко това доказваше колко несигурно живееха. Колтър воюваше, без значение дали й се искаше да забрави този факт, докато полковникът бе при нея. Той беше единственият мъж, когото бе обичала някога и когото някога щеше да обича. Когато осъзна тази истина, младата жена се примири със себе си и със здравия си разум.

Тялото й сякаш се стопи под нежните ласки на мъжа. Те прогониха напрежението й и го замениха със слаби горещи сатенени вълни от страст, които я оплитаха в паяжина от екстаз.

Очите на Колтър бяха пълни с безкомпромисност и глад, ала той бе видял раните по тялото й, затова легна на килима и привлече младата жена върху себе си. Бавно плъзна длани по бедрата й, преди да впие устни в нейните.

— Искам да взема от теб, любов моя, цялата сладост, цялата страст, която ми принадлежи — обяви той с дрезгав глас. — Но ако си решила още веднъж да откажеш на мен и на себе си това удоволствие, кажи ми.

Тя бе опряла ръка на гърдите му и отметна глава назад, за да пропъди кичурите, паднали върху лицето й.

— Не мога да ти откажа, Колтър. Да ти откажа любовта си, означава да се откажа от живота, от надеждата, а не смятам да правя това отново — тялото й потрепери, но гласът й бе твърд и решителен. Тя се наведе и целуна мъжа.

Той прие целувката, умело галейки устните й с език, за да върне спомените от нощта, когато тя му се бе отдала безрезервно. Той отново си припомни колко меки бяха устните й, колко сладък бе вкусът й, как нейното собствено желание се разгаряше и тя очакваше да получи наслада, докато тялото й се разтапяше до неговото като горещ мед. Възможността да даряват и да получават целувки ги караше да тръпнат в опиянение, сякаш времето бе спряло, за да позволи на страстта да ги обсеби докрай. Колтър обожаваше щедрата си любима и с целувки преоткриваше всяка деликатна извивка, която пламтеше под устните му.

Елизабет обсипа с целувки мускулестия му врат, нежелаеща да се откъсне от кожата му. Езикът й потъна във вдлъбнатината на ключицата му, чертаейки съблазнително кръгове. Младата жена изстена от удоволствие, когато Колтър й върна ласката. Тя усети как мъжът с устни плъзва плата на робата от раменете й, докато горещото възбуждащо докосване на езика му успокояваше и омагьосваше плътта й.

Тя потри с длани твърдите зърна на гърдите му и в отговор усети болката в своите. Искаше ръцете му да успокоят жадуващите й за ласки гърди.

Неспокойните й движения стреснаха Колтър.

— Какво има, любов моя? — попита той с дрезгав от страст глас, трескаво развърза колана на робата й и я разтвори. Младата жена се повдигна към него, страните й бяха порозовели, устните й блестяха от влага, натежалите й гърди го подмамваха през тънката ленена нощница.

Искаше да съблече и нея. Не желаеше нищо друго да докосва плътта й, освен неговите устни и кожа.

— Кажи какво искаш, малка лисичке. Не бъди срамежлива. Ще ти дам всичко, което мога — той потри лице в гърдите й. Елизабет се задъха и тялото й потрепери над неговото.

— Искам теб! Искам те сега.

— Знам — прошепна той, съзрял желанието в тъмните й замъглени от нега очи, които не се откъсваха от неговите, почувства колко е готова за него, по ласките на тялото й. Повдигна я и я сложи да седне над него.

Обхвана бедрата й и тялото й конвулсивно се изви в дъга. Той я притисна към себе си, доказвайки й колко силно я желае.

Елизабет наведе глава и опря лице на гърдите му. Копнееше да усети допира на кожата му до своята. Изстена от удоволствие. Обичаше силните му широки рамене и топлата му плът. Усмихна се, доловила накъсаното му дишане, когато тялото му се стегна под нейното.

Отметна коса и прокара ръка по бедрото му, доволна, че може да го накара да тръпне под лекото й докосване.

— Когато те видях за първи път, Колтър, се изплаших от силата ти. Но ти винаги си бил толкова нежен с мен…

— За това ли жадуваш и сега, Елизабет? Да бъда нежен, много нежен? — попита той, но се съмняваше, че ще може да прояви нежност, когато бе възбуден до болка.

Тя го целуна, докосна горещата му плът и от гърдите му се изтръгна дълбоко стенание. Младата жена откъсна устни от неговите и прошепна:

— Не, не искам да бъдеш нежен. Копнея за силата на любовта ти, имам нужда от дивата ти страст, такава, каквато някога ми я показа.

Проумял думите й и готов да загуби контрол над себе си, мъжът си припомни, че трябва да бъде внимателен — тя бе ранена.

Но Елизабет се притисна към пулсиращата му плът, сякаш усещаше каква битка води със себе си. Очерта с език кръгове по гърдите му, възнамерявайки да победи волята му.

— Колтър — прошепна тя нежно, — искам да ме любиш — с деликатна сдържаност захапа едно от зърната му и го погали с език. — Искам да те любя — промълви. Погледът и гласът й обещаваха и предизвикваха едновременно.

Той измъкна ръцете й от ръкавите на робата и движенията на тялото й, докато се мъчеше да я съблече, разпалиха у него тлеещия огън, който го погълна като разтопена лава. Захвърли дрехата настрани и плъзна длани по бедрата на Елизабет, докато тя нетърпеливо и задъхано го зовеше по име. Ала нощницата бе обвила тялото й и пречеше на устните му, които жадуваха да усетят вкуса на тялото й. Хвана косата й, наклони главата й на една страна и я целуна невъздържано и страстно. Нежно положи младата жена на килима, подпрял гърба й на ръката си и повдигна тънката ленена нощница над бедрата й. Платът се събра над пищните й гърди.

Езикът му, проникнал диво в най-тайните дълбини на устата й, сега търсеше по-сладки места, които да похити. Въпреки силната си възбуда, той внимателно съблече нощницата на младата жена, без да я нарани. Пред очите му се разкри тялото й, окъпано в светлината на огъня, изящно и прекрасно.

— Възхитителен ангел, който ми предлага рая! — промърмори той и пое с устни втвърденото зърно на гръдта й.

— Греховен ангел, ако въобще съм ангел, любов моя — поправи го Елизабет, преди да затвори очи и да се остави блаженството да я погълне. Мъжът пламенно впи устни в гърдите й и тя извика леко, усетила, че е готова да приеме докрай страстта му.

Елизабет даде воля на дивото си желание, което прозираше във всяко неспокойно движение на тялото й. Извиваше се, бавно вплитайки крака в неговите и разпалвайки страстта му с тихите стонове, които се отронваха от устните й.

Колтър се отдръпна. Дишаше тежко. С резки движения той свали панталоните си. Ръката му трепереше, когато погали нежно глезените, коленете на младата жена… Целуна с влажни устни бедрото й и тръпнещата й кожа го накара да почувства някъде дълбоко в себе си неизмеримо вълнение.

Гънката на бедрото й хвърляше кадифена сянка, която примамваше устните му и бузата му докосна меките къдрици, които криеха по-сладки и по-топли сенки.

Елизабет усети как в тялото й безспир се зараждат и отзвучават копринени трептения. Тя прегърна мъжа, искаше да го придърпа върху себе си, изпитваше нужда да достигне по-бързо до удоволствието, до което я извисяваше любовта на Колтър. Ала дори трескавата й молба не го отклони от неуморното изследване, което устните му обещаваха на пламналата й плът.

Деликатно като крило на пеперуда езикът му докосна пъпа на младата жена. Устните му пробягаха по корема й и Елизабет усети как тялото й се скова. С мамещ глас тя помоли мъжа да докосне нежната топла женственост и с удоволствие се остави във властта му. Едва-едва вдъхна и долови аромата на възбудените им тела. Но когато мъжът я погали още по-интимно, тя се задъха от възбуда, изживявайки неповторима наслада.

Колтър непрестанно мълвеше любовни думи, които още по-силно разпалваха пожара в кръвта й, целуваше я и докосваше, издигайки я отново и отново до неподозирани върхове на удоволствието. Изтощена и тръпнеща, тя се сгуши в прегръдките му.

Колтър контролираше с жестокост тялото си. Отметна влажните къдрици от лицето й, устните му нежно докоснаха нейните и огънят на непреодолимата възбуда го погълна.

Тръпнещата от страст плът изостри усещанията му още повече, когато отпусна тяло върху нейното.

— Отвори очи, любов моя — помоли той нежно. — Искам да те гледам, когато те направя моя отново.

Тя повдигна клепачи, готова да го приеме.

— Сега! — прошепна и го целуна. Ала усети как той се отдръпна. Мускулите му бяха като изваяни на светлината на огъня, а изсечените черти на лицето му — обгърнати в сянка. Тялото му потрепери от напрежение. — Ела при мен, любов моя. Направи ме отново твоя…

Повдигна бедра да го посрещне, без да откъсва устни от неговите, изпитвайки неповторимо усещане, близко до буен екстаз, когато телата им се сляха.

Въпреки че силата на желанието му го подтикваше, Колтър застина, даде й време да го приеме, преди да навлезе в нея. Вълни от нейното удоволствие пулсираха около топлата му плът, а младата жена сякаш се разтапяше под него. Той загуби контрол над себе си, когато тя му показа колко е копняла за близост.

Чувствата накараха страстта й да избликне неудържимо и Елизабет се остави на любовния миг. Колтър наложи див ритъм, на който тя откликна с всяка фибра на тялото си. Загубила разум под силата на страстта си, тя желаеше единствено удовлетворение.

Колтър се поддаде на настойчивата й молба, обхвана бедрата й и притисна тялото й към своето. Бе казал, че иска да вземе всичко, което тя можеше да му даде и отново го заяви чрез необузданите тласъци на тялото си, което взимаше всичко, което тя предлагаше и се осмеляваше да иска още.

Тялото й се напрегна. Знаеше, че и Колтър изпитва същото жестоко изпепеляващо го желание. Устните им се сляха и тя едва не обезумя от удоволствието, разтърсващо телата им. От устните й се изтръгнаха викове на върховна наслада.

Тя искаше… Искаше… Колтър бе тук и я бе довел до невероятен екстаз, който я застигна миг преди мъжът да се присъедини към нея, тръпнещ от удоволствие.

Елизабет потъна в сладкия свят на отмалата. До съзнанието й едва достигаха думите му, незадоволеният му докрай любовен глад, все по-нежните му целувки, с които я даряваше. Тя се сгуши в него и се усмихна, когато усети как мъжът собственически прехвърли крак върху нейния, и отново я придърпа към себе си.

Колтър се повдигна на лакът и погледна любимата си. Очите й бяха затворени. Той обсипа ресниците й с нежни целувки. Косата й бе разпиляна по килима, топлият й огнен цвят меко блестеше на светлината на угасващите пламъци в камината. Усмивката му бе откровена и чувствена. В изящните черти на младата жена имаше нещо неуловимо еротично. Пълните съблазнителни устни привлякоха погледа му.

Дочул тихо прошепнатата молба, той се подчини.

Елизабет му предложи устните си. Колтър пое долната и я засмука толкова нежно, че докато езикът му умело я галеше, у младата жена отново запламтя предишния огън. Тя прокара пръсти през косата му и потрепери, когато усети плъзгането на голите им изпотени тела. Осъзна, че желанието им не бе задоволено докрай. Страстта ги заля и помете отново.

Колтър неохотно откъсна устни от нейните, повдигна глава, ала отново бе омагьосан от сатенената й кожа и съблазнителния блясък в очите й, когато Елизабет му отправи пламенен поглед. Той обгърна тънката й талия, наблюдаваше я как му отвръща с естествена прямота, каквато не бе забелязал у никоя друга жена. Искаше да потъне в нея. Дланите му покриха пищните й гърди, а пръстите му нежно погалиха чувствителните връхчета, докато тялото й затрептя от силното желание, което разкъсваше и него.

Колтър я притисна отново към себе си.

— Любов моя, желая те отново!

— Да — прошепна тя със същото нетърпение.

Той се изправи и я отнесе на леглото в спалнята.

— Знаеш, че няма връщане назад за нито един от нас, Елизабет — предупреди той и я прикова с тяло под себе си.

Неистово желание проблесна в погледа му, когато тя обгърна с длани лицето му и се вгледа в очите му.

— Не искам да се връщам назад, Колтър. Там за мен няма нито живот, нито любов — тя впи устни в неговите, влагайки в целувката цялата нежност, на която бе способна. — Само с теб — прошепна тя до устните му — и животът, и любовта могат да ми принадлежат.

— Покажи ми — подтикна я той с кадифено мек глас и проникна в горещата й плът. — Покажи ми…