Дърк Флетчър
Момичето от публичния дом (5)

Глава пета

„Дроувърс Котидж хотел“ нямаше бани. За целта се използваше вана с гореща вода, която се носеше в стаята.

След половин час металната вана бе до половина пълна.

Спър седна на леглото и скръсти ръце зад главата си.

— Първо дамите — каза той с прелъстителен поглед.

— Прекалено е гореща, а аз съм твърде студена. Как ще ми помогнеш да се справя с този проблем?

— Какво имаш предвид?

Беше смешен въпрос и той го знаеше добре. Тя беше облечена в мека бяла копринена блуза, която струваше една негова месечна заплата. Аби се обърна много бързо и щом го погледна, блузата плавно се смъкна на пода и хубавите й гърди останаха голи. При всяко движение на тялото й те се поклащаха мамещо.

Аби пристъпи към него и го повали по гръб на леглото. Седна върху корема му и смеешком започна да откопчава колана му. После скочи от леглото и свали ботушите и панталона му. Само след секунда той бе гол и тя наблюдаваше как членът му нараства.

— Винаги съм харесвала нарастващите момчета — каза тя, кикотейки се.

Спър се намръщи:

— Мадам, това не е момче.

Той свали полата й. Беше от истински памук, така че бе лесна за събличане. Под нея не носеше нищо. Тя започна да се върти пред одобрителния му поглед:

— Знаеш ли, че съм учила за балерина? — след въпроса тя направи серия от пируети, като спираше с ръка, нежно поставена върху рамото му, повдигаше се на пръсти и се завърташе плавно около него. — Но ми омръзна, а и надебелях много. Балерините са обречени да не ядат изобщо, а аз не обичам да се лишавам.

Спър се възхищаваше на съвършените й форми, на едрозърнестите й гърди, щръкнали напред, на стройните й изящни крака. Тя наистина имаше тяло на танцьорка.

Скоро Аби застана срещу него, прилепвайки тялото си плътно към неговото, с ръце на голия му гръб. Захапа нежно гърдите му. После заблиза зърната му, докато той изстена.

— Мой ред е — каза тя и продължи.

Повдигна се, за да я целуне. Раменете му я обгърнаха и той я целуна страстно, с език, проникнал дълбоко в устата й. Изведнъж почувства, че иска да е в нея. Тя се отдръпна:

— Сега, сега, първо, трябва да се изкъпем. Ти си толкова… мръсен.

Тя потопи крак във ваната, но моментално го дръпна:

— Горещо е!

Той я пробва — беше доста топла, но не чак толкова гореща и Спър се потопи. Скоро и Аби се присъедини. Останаха плътно един срещу друг.

— Изтрий ми гърба — помоли Аби.

Спър поклати глава:

— По-скоро бих те изтрил отпред.

Наведе се, взе сапуна от стола и започна да сапунисва гърдите й, стегнатия й малък корем и кафявата област малко по-надолу.

Едно от любимите му развлечения бе да изкъпе красива жена и той почти беше привършил, когато тя изведнъж се обърна и той насапуниса гърба й.

След малко тя се обърна, взе сапуна и насапуниса гърдите, а после члена му. Нямаше начин да възпре ерекцията си, а с нейна помощ процесът бе ускорен. Щом стана твърд и издаден, Аби се захили. Тя го сапуниса отново и го накара да се обърне.

Спър се остави да изтрие гърба му, след което плавно се обърна и се наведе да захапе гърдите й, целите в пяна. Това в момента нямаше значение. Желаеше я. Искаше да я вдигне и да я метне върху леглото — с всичката пяна по нея.

Щом го направи, Аби извика изненадана. Ръцете му се плъзнаха по заобления й насапунисан задник, но пръстите му се вкопчиха в бедрата й и той я занесе на леглото. Метна я и се загледа в нея. Ръцете му обгърнаха гърдите й. Тя се галеше, като повдигаше горната част на тялото си право към него. После вдигна бедрата си нагоре, краката й се разтвориха и го призоваха. Той понечи да се наведе, но тя скочи на ръце и колене и се обви около него.

Спър изстена дълбоко, щом се притисна към нея.

Аби извърна глава, погледна през рамото му, като се смееше и го възбуждаше още повече.

Той коленичи, намести се и влезе в нея. Аби изстена от удоволствие. Тялото й извършваше ритмични движения като в танц и щом той започна да се движи напред-назад, достигнаха такъв синхрон, който буквално го подлуди. Аби се удряше в него и преди той да се осъзнае, тя стенеше и забиваше нокти в леглото, като се тресеше все по-силно и по-силно, докато накрая се изтощи и се отпусна. Оргазмът й го възбуди неудържимо и той експлодира.

Остана да лежи, дишайки ускорено. Тялото й бе плътно до неговото. Езикът й го обожаваше, зъбите й го хапеха нежно по гърдите, бедрата и лицето. Опитваше се да й каже, че е изчерпан поне за шест часа, но така и не успя да я убеди. Езикът й се превърна в изгарящ факел, който го възпламеняваше всеки път, когато го докоснеше. Само след минути той бе възбуден отново и се вкопчи в насапунисаното й тяло. Аби го бутна и седна точно срещу него. Плавно и нежно се навеждаше, като вкарваше члена дълбоко в себе си, намествайки се така, че да проникне възможно най-навътре. Тогава тя издаде някакъв полуживотински писък на задоволство и пълно удовлетворение.

Тя се повдигна и го погледна, като сложи ръце върху раменете му. Усмихна се нежно. Изразяваше непринудено задоволство, което го изпълни с гордост.

Тогава тя ускори темпото. Яздеше го буквално като кон. Главата й бе отметната назад и тя издаде победоносен вик на доволство, на истинска радост.

Спър не мислеше за нищо друго. Беше се оставил на нейната необуздана, дива страст.

Яростната й езда продължи със същата скорост, но вече с майсторски изпълнени ласки. Всяко по-рязко движение на хълбоците й надолу потапяше двойката във върховен екстаз.

Щом тя се повдигнеше, което отслабваше усещането му за момент, той имаше чувството, че умира. Страхуваше се, че ще го напусне, но уплахата траеше само секунда. Аби се връщаше отново и той проникваше по-дълбоко и по-дълбоко в нея.

Този път оргазмът й го изненада.

— О, господи! Умирам! Помогни ми, спаси ме, умирам! Досега никога не е било така сладко, прекрасно, фантастично! Умирам! Направи нещо!

Той направи един последен тласък и сякаш политна в небесата. Тя се изтъркаля, като дишаше ускорено и удряше леглото с ръце.

Сетне двамата се успокоиха, изтриха сапуна от телата си и се притиснаха отново един към друг нежно, като се прегръщаха и галеха.

Бяха открили всичко — и дивата, и нежната любов, и красивата страст.

Аби го обличаше бавно: искаше това да продължи колкото се може по-дълго.

Беше почти привечер, когато се загледаха през прозореца натам, откъдето започваше градът.

— Хайде да вечеряме и после ще поиграем карти в стаята ми — предложи тя.

Той поклати глава:

— Имам работа. Трябва да поговоря с няколко души за брат ми.

— Ще отидеш в салона и отново ще се напиеш! — избухна тя.

Спър обгърна с ръце лицето й и я целуна.

— Този път няма. Хората в салона знаят много, а и уискито развързва езиците им. Ще се върна рано.

— За вечеря?

— Добре, ще вечеряме заедно.

Спър отиде в „Сребърната шпора“ и се огледа за Китън. Прислужницата му каза, че момичето вероятно е горе. Докато я чакаше да слезе, той се заслуша в оживения спор на мъжете пред бара. Бяха се хванали на бас, че този, който е убил групата, вече е взел парите и е напуснал страната. Никога нямаше да бъдат открити, а може би имаше и други масови гробове по трасето.

Спър мълчаливо се съгласи: убийствата тук не бяха рядкост. Той вдигна поглед.

Китън слизаше по стълбите. Беше сресала косата си високо нагоре, за да изглежда по-голяма и накипрена, но не можеше да заблуди никого. Изглеждаше ядосана, уплашена и малко уморена. Спър я посрещна на най-долното стъпало и я заведе на първата маса.

— Мислех, че ще умра!

— Да, така изглеждаш. Но, по дяволите, умирането не е нещо забавно.

Тя го изгледа остро:

— Не се шегувай с мен. Обиждам се.

— Извинявай! Но болката прави човека по-добър. Имам нужда от твоята помощ. Какво можеш да ми кажеш за шефката си? Какво знаеш за нея?

— Почти нищо.

— Случайно снощи видях, че се среща тайно с някакви мъже — той описа мястото и хората.

Китън изпуфтя:

— Те си въобразяват, че ще завладеят Канзас. Голямата четворка, както ги нарича тя. Беше пияна и веднъж ми се похвали, че с трима от тях може да прави каквото си иска. Но аз не вярвам, че е точно така. Единият е нашият банкер — Нанс Виктор. Другият е джентълменът с посребрения бастун. Казва се Денис Гъндериън и е управител на единствения универсален магазин в Абилийн. Третият в отбора сигурно е Ханс Куртсман. Той строи нов хотел и Джой Маккой е бесен заради това. Все замислят нещо, но винаги го пазят в тайна. През деня не можеш да ги видиш заедно.

Спър си играеше с чашата топла бира и бърчеше вежди. Дали имаше някаква връзка между срещите на „голямата четворка“ и убийствата на каубоите, придружаващи пътуващите стада?

Китън му се усмихна. Тя явно се чувстваше по-добре.

— Тази вечер изкарах само двайсет долара. А ми трябват сто и осемдесет, за да се освободя от робството си. Мислех, че са по-малко. Но Лили спомена за някакви си пет процента на месец. Какъв е този процент?

Спър измърмори и удари по масата:

— Това е начинът да те задържи тук завинаги. Ще говоря с нея за теб.

Той погледна бирата си. Китън трябваше да почака. Онова, от което се нуждаеше сега, бяха повече подробности около убийството.

Ако момчето, Езра Бойс, можеше да си спомни още нещо за водача на групата, който е отвлякъл неговото стадо! Той стана рязко и разля почти всичката си бира.

Ако момчето бе все още в града!

Потупа Китън по рамото и й обеща, че ще се върне. Втурна се през предната врата в хотел „Кетълмен’с“ — порутено заведение, занемарено след основаването на града. „Дроувърс Котидж“ бе построен по-късно. Стая за една нощ струваше четвърт долар, ако си носиш собствени одеяла. Човекът на рецепцията каза, че Езра Бойс е в стая 208 нагоре по стълбите.

Спър хукна по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж, като се надяваше момчето да не се е измъкнало и да не е тръгнало за Тексас. Никой не отвори на почукването. Пробва още веднъж и натисна дръжката на вратата. Не беше заключено. Спър нахълта вътре. Беше тъмно. Той вдигна някаква мръсна хартия от пода и я запали. Преди светлината да угасне, успя да види всичко: Езра нямаше да свидетелства срещу никого. Той лежеше върху леглото в огромна локва засъхнала кръв. Гърлото му беше прерязано от едното ухо до другото. Спър бързо излезе от стаята и огледа тъмния коридор — нямаше никой. По задните стълби излезе на алеята.

Някой се бе постарал Езра никога вече да не даде информация за убийците.

Но значи ли това, че те са били в града през последните дни? А и откъде знаеха, че е проговорил? С кого друг бе споделял, освен с шерифа и с Маккой?