Джек Слейд
Ласитър и Златната лейди (8)

8.

Руби Стентън пристигна с хората си на следната вечер. Ярост и разочарование бяха обхванали Златната лейди. Тя влезе разярена в къщата на доктор Ферлейн, който тъкмо си приготвяше вечеря.

— Защо го направи? — извика му тя. — Би трябвало да те застрелям заради това! Как можа да се съюзиш с Ласитър? Не го очаквах от теб, Хенри! Това ли е верността, която винаги си ми обещавал?

Той сви рамене със съжаление.

— Мисля, че Джо и Том са ти разправили вече всичко. Ако са ти казали истината, ти отдавна трябва да си разбрала, че аз ни най-малко не съм виновен. Нямах друг избор. Ласитър е същински дявол. Трябваше да видиш как ме сломи. Аз държах моя „Деринджър“ в ръка. Всеки нормален човек би се предал, би се отказал. Но Ласитър реагира като мълния. Преди да се усетя, лежах на пода разоръжен. След това дойдоха Том и Джо. Имаха възможност да заловят Ласитър. Изглеждаше така, сякаш той се предава. Но тогава ги сполетя нещастието. Никога не съм вярвал, че човек може да вилнее така. Твоите упреци са напълно неоснователни, Руби. Какво всъщност ти разказаха двамата?

— Че ти си се съюзил с Ласитър. Разказаха, че си се предал доброволно. Въобще не е имало борба между вас. И най-накрая си му помогнал да ги надхитрите. Те твърдят, че ти дори си ги завързал.

— Проклети лъжци! — извика докторът горчиво. — Как бих могъл да го направя, когато аз самият бях завързан?

— И по-късно си ги освободил, въпреки че самият си бил вързан? — каза тя подигравателно. — Това наистина е майсторско изпълнение.

— Успях да се освободя от въжетата, понеже имам много тънки кости. Вероятно Ласитър не е помислил за това, когато ме върза. Трябваше много по-яко да стегне въжетата около китките ми.

Руби се усмихна. Изглежда, обясненията му я бяха настроили миролюбиво.

— Ако това е вярно, вземам си думите назад — каза тя. — По-късно ще се позанимая с ония двамата. Но за това има време. Сега да минем към същественото! Значи Ласитър е намерил плана.

Докторът кимна.

— Да, в библиотеката на отец Себастиан.

— Откъде е знаел това?

— Уж свещеникът му дал тайно някакво указание, преди да започне стрелбата.

— Може да е вярно. И това окончателно потвърждава, че двамата са се познавали отпреди.

— Естествено. Това го знаем още когато Ласитър ми призна, че Тина е дъщеря на свещеника.

— Правилно. Как смяташ, какво ли е намислил Ласитър?

— Може би първо ще се опита да освободи отчето и Тина. Но това няма да е толкова лесно.

— Напълно невъзможно е — каза Руби Стентън. — Ел Кондор има най-малко двадесетина мъже със себе си. Те ще превърнат живота на Ласитър в ад. Не, той няма никакъв шанс. Междувременно научих интересни нови неща.

— Кажи да чуем! През цялото време исках да те попитам! Имате пленник, вярно ли е?

— Един от бандата премина на наша страна. Заведе ни до лагера на Ел Кондор в Блек Меса. Но когато стигнахме, всички отдавна бяха изчезнали безследно.

— Така си и мислех. Но разкажи ми новостите. Какво успя да научиш, Руби? — той беше доволен, че успя да прехвърли разговора на друга тема. Последните минути бяха всичко друго, но не и приятни за него. Но все пак няма да могат да докажат, че се е съюзил с Ласитър. Признания срещу признания, а неговата дума тежеше повече от тази на двамата бандити.

След като предната вечер Ласитър изчезна, докторът бързо пусна двамата пленници. Считаше, че така е по-добре. Нямаше желание да си навлича безпричинно гнева на Руби. Сега беше доволен, че е взел това решение.

— Ел Кондор е всъщност Алекс Фостър — започна да разказва Руби. — В бандата му до преди две години е бил някой си Себ Блекбърн. Мексиканците го наричали Ел Халкон, Ястреба. В тази страна това е много почетно наименование. Ел Халкон е правил много добрини. Всъщност никога не е бил истински бандит. В неразборията след войната, поради стечение на обстоятелствата, е попаднал в кривия път. Един ден се оттеглил. Какво точно се е случило тогава, не знам. Това не можа да ми каже и този дезертьор. Знаеше само, че Себ Блекбърн е скрил тогава плячка на стойност два милиона златни песос. Златото трябва да се намира някъде наблизо. Ел Кондор открил този Себ Блекбърн и иска обратно плячката. Разбираш ли, Док?

Хенри Ферлейн поклати глава усмихнато.

— Добрият отец Себастиан — прошепна той замислено. — Никога не бих предположил това за него. Питам се защо досега не е пропилял с лека ръка парите.

— Може би е искал съвсем дискретно да ги върне на мексиканското правителство. Това би му се удало едва сега, когато в Мексико е настъпило относително спокойствие. Но преди да осъществи плана си, се е появил Ел Кондор. Така поне си представям нещата. Сега принуждава свещеника да му даде плячката и на него не му остава друг избор, освен да се подчини, дори и само заради дъщеря си. Добре го разбирам.

Докторът отново кимна замислено.

— А аз сега разбирам защо Ласитър дойде с момичето. Това означава, че и той има желание да вземе двата милиона.

Тя сви скептично устни.

— Внимание, Хенри. Не бива да приемаме толкова опростено нещата. Той може да е тръгнал със задача от мексиканското правителство. Ако му дадат десет процента, това за него е добра сделка — и преди всичко законна. Добре се живее с двеста хиляди долара. И няма нужда да се страхува, че ще бъде преследван за това. Напротив, ще го обсипят с почести.

— Много добре! — похвали я докторът. — Това също е много вероятно. Възможно е обаче зад това да стои Вашингтон. Да приемем, че мексиканското правителство е потърсило помощ. При сегашното състояние на дипломатическите отношения, Вашингтон не може да каже „не“. Откакто Профиро Диаз е в правителството, и двете страни полагат усилия да поддържат приятелски отношения.

Руби се приближи до шкафа и извади шише уиски.

— Сега имам нужда от едно питие. Както изглежда, предстоят ни много тежки моменти. Трябва да имаме предвид, че Ласитър би могъл да повика подкрепление.

Докторът махна с ръка, смеейки се.

— Как ще направи това? Да не би да запали сигнален огън?

— Вярно. Въобще не бях помислила за това. Не ми се вярва, че тъкмо той е представител на закона. Те са съвсем различни. Действат само според устава. Ласитър има премного фантазия, за да е шериф.

Докторът кимна.

— И моето мнение е такова, Руби. Според мен той е изпечен хитрец. Иска да се облажи и да изчезне след това. Такъв е той.

— Питам се само как мисли да успее. Всеки негов опит ще бъде чисто самоубийство.

— Би трябвало да му се помогне — каза докторът.

Тя го погледна изпитателно.

— И как трябва да направим това?

— И аз не знам. Трябва да кажеш на твоите хора да претърсват систематично планините. Може и да имаш щастие.

Тя кимна решително.

— Във всеки случай ще опитам. Той не се е изпарил във въздуха.

— И какво смяташ да правиш с него, в случай че го откриеш, Руби?

— Първо ще се превърне в мой пленник.

— А когато вземеш златото?

Тя се засмя двусмислено.

— Въпреки всичко го харесвам. Ще го направя мой партньор.

— А ако не иска?

Чертите на лицето й се изостриха.

— Ще иска — изсъска тя. — Ще ми достави удоволствие да го пречупя. Вероятно си въобразява, че нито една жена не може да му устои. Смята се за непобедим. Затова ще му покажа, че и на него могат да му се надянат юзди.

Докторът също си наля уиски.

— Желая ти много щастие, Руби — каза той дипломатично. — Със сигурност ще имаш доста работа.

Чувстваше се много неудобно, понеже трябваше да лавира. Руби Стентън го беше дарила с хубави часове, но го беше направила от чист егоизъм, понеже като съюзник понякога й беше много полезен. Беше й дал някои ценни сведения, когато ранени бандити идваха при него и се нуждаеха от сигурност. Тя приемаше тези бегълци при себе си, а те оставяха плячката си на съхранение при нея.

— Ти ще продължаваш да си държиш очите и ушите отворени — каза тя. — И ако Ласитър се появи отново, изпрати ми, колкото е възможно по-бързо, човек да ми съобщи.

— Разбира се, Руби.

Той въздъхна облекчено, когато тя най-сетне излезе и цялата група тръгна. Сега би желал да разбере какво се е случило междувременно в планините. Хаотични мисли се въртяха в мозъка му. Търсеше възможност да си отреже и той част от сладкиша, струващ милиони. „Дори и десет хиляди долара не са за пренебрегване“ — мислеше скромно Хенри. Изведнъж започна да се надява Ласитър да излезе победител.

Той навярно не би се скъпил, ако докторът го помолеше за малък жест на благотворителност. Може би и Руби ще му даде нещо, но повече от хиляда долара не можеха да се измъкнат от Златната лейди. Тя беше известна с безсрамното си скъперничество. Дори и за „първокласни“ клиенти му плащаше нищожна част от сумите, които прибираше. Дойде му нова идея. Сега ранчото край Кимарон беше почти безлюдно. Дори Руби да е оставила двама или трима пазачи, това не би било проблем за него. Изведнъж започна да се смее сам като луд. Да, това беше неговият голям шанс! Докато другите си трошаха взаимно главите в планините, той щеше да прибере златото на Руби на спокойствие. Впрочем не би трябвало да отлага повече. Щеше да действа веднага. Ако тръгне сега, при изгрев слънце ще стигне до ранчото. Защо не беше се сетил за това по-рано? Това наистина беше шансът на живота му. След това би могъл да се засели в Калифорния, страната на неговите мечти. Повече няма да е принуден да води жалък живот в това забравено от бога място. При мисълта за Калифорния си облиза устните. Не беше красавец, тялото му беше кокалесто, а лицето — покрито с бръчки, но когато човек има достатъчно пари, външността въобще не играе роля. Влезе в манипулационната и започна приготовленията си. От времето, когато беше моряк, притежаваше тръба за издухване на отровни стрели, която беше купил от един индианец в Сан Паоло. Имаше на разположение и съответните упойващи средства. Макар че не беше истински доктор, с годините беше придобил доста умения. С тази тръба съвсем тайно беше провел различни опити с кучета, кози и телета, като не им беше причинил никакви вреди. Животните само заспиваха продължително.

Хенри си тананикаше стара пиратска песен, докато събираше принадлежностите си. Искаше му се да се потупа сам по рамото, за да се поздрави. Това беше наистина грандиозно хрумване. Златната лейди ще ококори очи от изненада.