Майк Резник
Господарите (13)

12. Медиите

„… Под контрола на Олигархията се намират над един милион планети, медиите неизбежно получават нов авторитет и по-голяма власт, които се използват за информация и образование на обществеността. Стават няколко шумни скандала — най-известен е случаят на системата Алдебаран, където законно избраният координатор Гайл Кобарт (5406-5469 г. от Н. Л.) е лишен от всякакъв достъп до…“

„Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“

„… Йорг Бомин (5389-5466 г. от Н. Л.) пръв разбира огромната сила на медиите и доказва, че дори сред могъщата човешка раса перото е по-силно оръжие от меча… Макар и дискредитиран от собствената си раса, а на даден етап и от личната си финансова империя, именно Бомин пръв се изправя срещу тираничния режим на…“

„Произход и история на разумните видове“, том VIII

Никой не се изненада от поредната атака на Кобарт, пета за последните четири седмици.

Това не беше военно нападение, тъй като Гайл Кобарт не беше във война с външни врагове. Той беше законно избран за координатор на системата Алдебаран, границите му надеждно се охраняваха от силите на Олигархията. Вътре в тези граници властта му беше пълна.

Или поне така изглеждаше…

Проблемът му, подобно на всички политически лидери, бяха медиите. А подходът му към тях не се отличаваше с кой знае каква оригиналност: използваше силата на властта, за да затвори устата на своите критици, опитвайки се да привлече общественото мнение на своя страна. За разлика от повечето планети, на които тръстовете и монополите бяха забранени със закон, на системата Алдебаран съществуваше могъщата организация АСК — негов единствен, но силен противник. Това съкращение означаваше Алдебаранска система за комуникации и на практика контролираше, частично или изцяло, всички новинарски емисии, видео– и радиоканали, дори и старомодните вестници.

В допълнение можеше да се каже, че АСК харесваше Кобарт толкова малко, колкото и той нея.

Между тях липсваха каквито и да било топли чувства. По време на последните избори АСК не подкрепи никого от листата на предложените кандидати за координатор и не взе участие в тях. Кобарт спечели поста с мизерните 29 процента от гласовете на населението. Минималната подкрепа на избирателите обаче съвсем не му попречи да концентрира в ръцете си максимална власт веднага след като встъпи в длъжност.

Беше принуден, макар и с неохота, да се придържа към основните закони на Олигархията. За негово щастие те бяха достатъчно пространни и двусмислени, за да бъдат заобикаляни от всеки, който пожелае това. А Гайл Кобарт го пожелаваше често…

Първата му работа беше да централизира управлението на системата. За столица беше избрана Алдебаран VII, останалите седемнадесет планети се превърнаха в обикновени икономически сателити. Някои от тях, особено Алдебаран II, IV, V и XIII, водеха многогодишна борба за икономическа независимост. Централната власт се обяви в подкрепа на тази борба, но на практика правеше всичко възможно да я задуши. Координаторът Гайл Кобарт започна да се държи като диктатор, отначало свенливо, после все по-дръзко и по-открито… Заобиколи се с натруфени бодигардове, отказа да разговоря с представители на печата, отхвърли избирателните права на отделни, най-често малки популации, започна серия от процеси срещу политическите си противници…

Единствено АСК имаше куража да му се противопостави и той използваше всяка възможност да я засипва с нападки. Правеше го с удоволствие и чувство за изпълнен дълг.

АСК и нейният президент Йорг Бомин не отвръщаха на нападките със същата злост, което обаче не означаваше, че се плашат от тях. Организацията беше най-голямата в системата на Алдебаран, приходите й — почти равни на брутния планетарен продукт на Алдебаран VII. Кобарт не би могъл да има по-достоен противник…

Видео– и радиоканалите на Бомин засипваха с ежедневни нападки Кобарт и политиката му, същото вършеха вестниците и новинарските дискети. Всеки следобед някой от говорителите на координатора отговаряше на тези нападки, вършейки го с различна по степен враждебност. Войната между пресата и правителството ставаше все по-ожесточена и Бомин реши да свика заседание на своя директорски борд.

Изправен пред тях, той съвсем не приличаше на герой. На този етап от еволюцията хората с ръст под метър и осемдесет бяха рядкост, но Бомин нямаше дори метър и седемдесет. Дрехите му бяха съвсем обикновени, за разлика от тези на останалите, подчертаващи както икономическия, така и социалния им статут. Говореше глухо и с леко запъване, въпреки че практикуваше професия, в която стилът има не по-малко значение от съдържанието… На практика единственото нещо, което можеше да бъде изтъкнато като положително качество у него, беше простичкият факт, че винаги държи на думата си и върши това, което говори…

Вършеше го добре, изцяло в полза на АСК, при това от доста време насам. Започнал като обикновен служител на асоциацията, той направи бърза кариера към върха, и то със забележително малко удари под кръста. Получил пълен контрол, първата му работа бе да овладее новините на магнитни дискове и периодичния печат, които са ключ на информацията, разпространявана извън видеото. Съумя да изгради система на дистрибуция, която по своето могъщество съперничи на електронните медии. Едновременно с това държеше АСК встрани от инвестициите в тази система, а получените средства (една наистина внушителна сума) реинвестираше обратно. Така се раждат нови вестници, нови видеоканали и нови фирми за разпространение на магнитни дискове. АСК и Бомин бяха неразделно свързани, напълно самостоятелни в икономическо отношение, разрастващи се институции, които обаче бяха под постоянен взаимен контрол.

— Господа — започна той, след като отпи глътка вода. — Няма да говоря дълго, ще бъда максимално ясен. Координаторът поиска среща с мен на четири очи. Тя ще бъде проведена утре вечерта. Съмнение относно целта й не може да има: той с положителност ще ме заплаши с национализация на АСК. Със същата положителност аз ще откажа да се поддам на подобна заплаха. Имате ли въпроси?

Изчака, докато се убеди, че никой от присъстващите няма какво да каже, после продължи:

— Приемам, че вашето мълчание означава пълна подкрепа на моята позиция. Надявах се да получа такава подкрепа, не бих се задоволил с нищо по-малко от нея. Все пак трябва да сте наясно, че аз не бих могъл да отхвърля заплахите на координатора просто ей така, да стана и да си тръгна… Подобно поведение би било неразумно и не би допринесло с нищо за усилване на позициите ни. Защото той без съмнение знае не по-зле от вас каква ще бъде реакцията ми, нали? Следователно трябва да очакваме нещо по-лошо, нещо, което заплашва самото ни съществуване… След като е убеден, че не може да ни притежава, Гайл Кобарт несъмнено ще се опита да ни унищожи…

— Няма законен начин да го стори — обади се един от членовете на борда.

— Нямаше законен начин да осъди и Поларт — меко отбеляза Бомин. — Но това не му попречи да го стори, при това само преди седмица…

— Можем да се обърнем за помощ към Олигархията — обади се друг.

— Разбира се, че можем — кимна Бомин. — Но как ще докажем заплахите му, ако той ги отрече? Отхвърлих идеята да запиша предстоящия ни разговор, тъй като Кобарт не е толкова глупав и несъмнено е взел съответните мерки. Други предложения? — Очите му обходиха продълговатата маса. — Няма, така ли? Е, в такъв случай искам да бъда сигурен, че бордът ще подкрепи всичко, до което бих прибягнал по време на предстоящата среща, независимо дали става въпрос за защита или контраатака…

Очите на членовете се заковаха върху лицето на Бомин. Всички бяха убедени, че старият хитрец крие нещо в ръкава си. Нещо, което няма никакво намерение да сподели с тях. Позволи им да изразят на глас оскъдните си идеи, отхвърли ги и сега им предлага своята алтернатива — да му се доверят сляпо и безпрекословно… Те познаваха Кобарт добре, познаваха и Бомин. Затова изборът им не беше особено труден: Бомин получи неограничени пълномощия.

Той самият не беше изненадан от този факт, както не беше изненадан и от последните нападки на Кобарт срещу АСК. Първата му работа беше да забрани всякакви съобщения за предстоящата среща, а също и нейното пряко отразяване. Преди да тръгне, взе душ и се избръсна просто от уважение към институцията на властта (а не към нейния върховен представител)…

Отведоха го в кабинета на Кобарт по сложен заобиколен маршрут. Най-сетне вратата се затвори зад гърба му и той остана насаме с координатора в огромното, разкошно обзаведено помещение.

— Ще мина направо на въпроса — каза вместо поздрав Кобарт. — Искам да ме оставите на мира — както АСК, така и лично вие!

— Няма нищо по-лесно — усмихна се Бомин. — Само трябва да върнете обратно властта, която узурпирахте незаконно от народите на системата Алдебаран.

— Точно срещу подобни обидни забележки възразявам! — повиши глас Кобарт. — Трябва да престанете да нападате администрацията ми, ако наистина мислите за благото на своята асоциация!

— Аз пък възразявам на точно такива тромави заплахи, господин Кобарт! — твърдо рече Бомин. — Надявам се, че не сте ме поканил тук само за да чуя поредната от тях…

— Изобщо не съм ви поканил! — изръмжа Кобарт. — Заповядах ви да се явите!

— Аз пък прецених внимателно плюсовете и минусите, след което реших да приема поканата ви — отвърна Бомин.

— Достатъчно, Бомин! — процеди координаторът. — До гуша ми дойде от вашите интриги, които, трябва да ви предупредя, в повечето случаи представляват национално предателство!

— Но не към Олигархията, нали? — меко попита Бомин. — Вероятно ще отвърнете, че предавам народите от системата Алдебаран… Ако случаят наистина е такъв, само ще ви помоля да ми отправите официални обвинения и…

— А как ще реагирате, ако ви кажа, че конституцията ми дава право да национализирам АСК? — грубо го прекъсна Кобарт.

— Първо, това не влиза във вашите пълномощия, нито узурпираните, нито реалните — спокойно отвърна Бомин. — И второ, подобно желание у вас изобщо не може да ме изненада.

— Само една моя дума и АСК ще се превърне в официална правителствена агенция — продължи Кобарт. — О, съдът вероятно ще обяви подобен акт извън закона, Олигархията също… Но отмяната му изисква време — година, а вероятно и повече. Дотогава хората ще научат доста неща, а голяма част от вашите млади и способни служители вече ще са на друга работа… Помислете за това, Бомин.

— О, мога да ви уверя, че вече съм мислил за това… Дискретността не фигурира сред най-силните ви качества, господин координатор. Този ход е предвиден и анализиран от АСК доста отдавна…

— Не се съмнявам — кимна Кобарт. — Може би вече имате и алтернативно предложение, което ще ме задоволи…

— Може би имаме — отвърна Бомин, после вдигна глава. — Вие твърдите, че отразяваме вашите идеи едностранчиво и враждебно, нали? — Изчака кимването на събеседника си и продължи: — Добре… Как ще реагирате на предложението ни да ви отпуснем достатъчно време за защита на идеите си срещу писмено обещание от ваша страна никога повече да не повдигате въпроса за национализация на АСК? Казано с други думи, ние ще ви даваме точно толкова време, колкото и на критиката срещу вашето управление, точно толкова място във вестниците, колкото и на всеки материал срещу вас…

Както и се очакваше, Кобарт отхвърли предложението категорично и веднага. После дойде време на уловката.

— А какво ще кажете, ако ви обещая, че в продължение на три години преди следващите избори нито едва медия, собственост на АСК и нейните подразделения няма да публикува — нито пряко, нито косвено, критични материали срещу вашата администрация?

— Наистина ли? — втренчи се в него Кобарт.

— Никога в живота си не съм бил по-искрен — усмихна се Бомин. — Дори бих добавил, че ако АСК наруши поетото обещание, бордът на директорите няма да възрази на вашите планове за национализация!

— Искам това в писмена форма! — изръмжа Кобарт.

— Естествено — кимна Бомин, отвори малкото титаново куфарче на коленете си и извади снопче документи. Пръсна ги върху бюрото на координатора и продължи: — Както сам можете да се уверите, тук има различни варианти на евентуални споразумения между нас… Разбира се, аз не очаквах, че ще приемете половинчати решения, но все пак бях готов и на такива, просто в случай че ви обземе филантропията… А, ето това, което ни трябва… — Извади комплект документи от купчината, подписа всички копия и вдигна глава. — Ако благоволите да сложите подписа си и да го скрепите с държавния печат, сделката ни ще бъде приключена…

— Много лесно отстъпихте — промърмори подозрително Кобарт, заковал очи в текста. — Не съм очаквал, че Йорг Бомин ще се предаде без бой…

— Крайният резултат е неизбежен — поясни другият. — Със или без споразумение, АСК скоро ще трябва да прекрати нападките си срещу вас. А по този начин ще бъдем сигурни, че вие няма да манипулирате всички новини…

Кобарт отново се зае да разучава документа.

— Добавете клауза, че договорът трябва да бъде пазен в тайна, и аз ще го подпиша — рече най-сетне той.

— А вие възнамерявате ли да нарушите тази тайна, господин координатор? — меко попита Бомин.

— Не — поклати глава Кобарт. — Но в деня, в който вие я нарушите, аз ще ви разпъна на кръст!

— Междувременно, скривайки от народа нашето малко споразумение, вие ще скриете от него и истината за себе си, нали? — усмихна се Бомин. — Добре, нямам нищо против допълнителната клауза… — Добави я на ръка върху двата екземпляра, после подаде договора на Кобарт. Той го изчете още веднъж, после сложи подписа си и го скрепи с държавния печат.

— Дано утре сутринта не чуя или видя съобщение за всичко това! — изръмжа заплашително координаторът и подаде единия екземпляр на Бомин.

— Можете да бъдете напълно спокоен — отвърна онзи, стана и напусна кабинета.

На следващата сутрин беше свикано ново заседание на борда на АСК, на което този път присъстваха и началниците на различните медии. Бомин прочете договора, сключен с координатора Кобарт.

— Вие сте ни съсипал! — извика един от директорите.

— Какво ви е станало, по дяволите? — попита друг.

— Спокойно, господа — отвърна Бомин. — Мисля, че нещата съвсем не стоят така. Снощи, полагайки подпис под този документ, Гайл Кобарт подписа смъртната си присъда. Това е така, макар че нито той, нито вие го осъзнавате…

— Бихте ли ни обяснили какво имате предвид? — попита един от ръководителите на видеоканалите.

— Естествено — кимна Бомин. — Затова свиках заседанието. Но за да разберете какво е станало и какво предстои да стане, вие трябва да сте наясно със самото споразумение — както с това, което е записано черно на бяло, така и с онова, което не го пише никъде. Например ние се съгласяваме да дадем на Кобарт равно време или място в медиите с това на неговите критици… С други думи, той ще има възможност да отговаря на всяка наша критика. По-нататък ние приемаме, че няма да се нахвърляме с нападки срещу него…

— Едното не противоречи ли на другото? — попита един от присъстващите.

— Не — поклати глава Бомин. — АСК няма да напада Кобарт и неговата администрация, но това означава, че и Кобарт няма да получи възможност да се защитава в медиите.

— Ако това означава, че ще подкрепяме правителствената политика, аз веднага си подавам оставката! — отсече директорът на видеоканала.

— Защото мислите, че съм предал АСК, така ли?

— Точно така.

— Значи не сте достатъчно умен, за да ръководите една толкова важна медия — хладно го изгледа Бомин. — Оставката ви е приета! А сега ми позволете да продължа: ние никога повече няма да нападаме Кобарт. Но няма и да го възхваляваме. Казано с други думи, от този момент нататък АСК ще забрави името му. Всички действия на неговата администрация, независимо дали са успешни или не, ще бъдат записвани и съхранявани, без никакво излъчване. И това ще трае до деня на следващите избори. Давам си сметка, че това ще ни създаде известни проблеми, като например новия селскостопански закон за Алдебаран IX, приет съвсем наскоро. Няма начин да не отбележим този факт, но ще се задоволим само с него, без никакъв коментар. Кобарт и членовете на неговото правителство не могат да получават ефирно време и място във всекидневниците и това трябва да го знаят всички. Разбирате ли?

— Той ще вдигне шум до Бога! — промърмори шефът на видеоканала.

— Млади човече, вие вече сте освободен от длъжност — меко рече Бомин. — Предполагам, че и други хора в тази стая обмислят подобен акт, затова им предлагам да го потвърдят гласно. Кобарт не е в състояние да ни навреди, възразявайки на възприетата линия. Преди всичко, защото няма да е в състояние да контактува с народа по друг начин, освен чрез лична изява. А той никога не може да събере достатъчно слушатели на едно място, за да изпълнява пълноценно функциите си на координатор. По три важни причини не може да покаже на хората подписаното с нас споразумение. Първо, защото е дал думата си, при това в писмена форма. Второ, защото не може да получи достъп до нито една медия, и трето, защото не смее да сподели с хората същността на нашия договор. А ако искате четвърта причина, ще ви я предложа: договорът отговаря на всички изисквания на закона. Нищо в него не ни забранява очертаната вече линия на поведение, а тъй като ние сме неправителствена организация, властите не могат да предприемат никакви юридически мерки срещу нашата редакционна дискретност…

Лично аз подозирам, че на даден етап Кобарт ще се опита да използва новините от съседни планетни системи, но това няма да е пречка за нас. Просто защото всички новини, дори тези от планетата-майка Делурос VIII, трябва да бъдат разпространени чрез нашите комуникационни средства. А това е нещо, което ние никога няма да позволим. Имате ли въпроси? Не? Тогава заседанието е закрито. До края на деня всички медии ще получат подробни указания от моя кабинет… Що се отнася до вас… — пръстът му се насочи към гърдите на директора на видеоканала — … Бих ви помолил да освободите кабинета си в срок от една седмица, след което ще получите компенсация в размер на една годишна заплата… — Тези думи бяха изречени тихо и приятелски, сякаш на шега. Но всички присъстващи знаеха, че Йорг Бомин никога не се шегува, когато става въпрос за АСК.

След три дни правителствената администрация на координатора започна да усеща какво става. Самият Кобарт реши да опита почвата и изпрати искане за едночасова реч по видеоканала, която била от изключително значение за бъдещето на системата. Искането му не беше нито прието, нито отхвърлено. Просто никой в АСК не му обърна внимание. От резиденцията му бяха отзовани всички репортери, а седмичните анализи бяха редактирани така, че името му да не се споменава изобщо.

Безнадеждната битка на Кобарт срещу бойкота на медиите продължи точно седемдесет и осем дни. После той прибягна до последния си коз — създаване на правителствена информационна агенция. Но АСК отказа да поеме продукцията й в своята дистрибуторска мрежа. Юридически тя нямаше право на подобен отказ, затова прибягна до помощта на елементарен трик: изведнъж се оказа, че транспортните кораби, пренасящи ежедневно хиляди магнитни дискове и ленти до планетите от системата, са в състояние на годишен ремонт и нищо не може да се направи. А онези, които дежуряха, не гарантираха навременна доставка на правителствената информация…

Разпространителите на дребно рискуваха да изгубят всички доставки от страна на АСК, в случай че приемат да продават правителствените носители на информация, въпреки значителната търговска отстъпка, която получаваха от агенцията на Кобарт. В крайна сметка те единодушно отказаха да приемат държавната продукция.

Следващият ход на правителството беше да ангажира частни канали, които да рекламират дейността му срещу щедро възнаграждение. АСК нито прие, нито отхвърли тези реклами, а просто връщаше парите, които всеки от частните канали й превеждаше по задължение.

Срещу централата на АСК на планетата Алдебаран X беше извършено нападение. Бомин се обърна за помощ към Олигархията, без дори да споменава името на нападателите. Кобарт побърза да изтегли бойните си кораби още преди на сцената да се появи Флотата.

Накрая Кобарт реши да национализира АСК. Но Бомин реагира бързо и замина за Делурос VIII, където беше изслушан от Висшия съвет на Олигархията. Показа договора с Кобарт и членовете на Съвета бяха принудени да вземат негова страна. Национализацията беше обявена за незаконна.

Не след дълго медиите започнаха да публикуват различни допитвания до общественото мнение, свързани с предстоящите избори. Те винаги заемаха централно място, обградени с подобаващо внимание. Но името на Кобарт не фигурираше никъде в тях, дори дума не ставаше за евентуалната му кандидатура за втори мандат. Ако случайно някъде го споменаваха, съответното допитване се обявяваше за невалидно…

След една година позициите на администрацията станаха нестабилни, след две почти никой не им обръщаше внимание, а непосредствено преди изборите такива позиции изобщо нямаше.

Естествено, Кобарт се кандидатира за втори мандат. Но въпреки че името му оглавяваше листите, той получи едва 4 процента от гласовете на избирателите. Партията му, която до този момент имаше мнозинство в законодателната власт, изведнъж се оказа само с една пета от местата в парламента. В учебниците по история името на Гайл Кобарт се споменаваше мимоходом, а самият той умря на шестдесет и три годишна възраст, забравен от всички.

Естествено новият координатор — същият онзи шеф на видеоканалите в АСК отпреди три години, отказа да подпише каквито и да било договори с агенцията. Вместо това той уеднакви политическата система на Алдебаран с тази на Олигархията, заповяда убийството на Йорг Бомин и три месеца по-късно национализира всички средства за информация. След което не му остана нищо друго, освен да се радва на неограничената си власт — далеч по-голяма от властта на Гайл Кобарт в най-добрите му години…