Майк Резник
Господарите (12)

11. Администраторите

(Нито в „Човекът — дванадесет хилядолетия успехи“, нито в „Произход и история на разумните видове“ е запазена информация за Администраторите).

Демокрацията умираше бавно, вероятно защото Човекът не проявяваше особена охота към този акт. Написаният на ръка текст се появи на стената веднага след като човекът легенда Джошуа Белоуз отблъсна атаката на планетите близнаци Канфор срещу Делурос VIII, премина в контранастъпление и окупира цялата система Канфор. За втори път в историята на галактиката стана така, че Комплексът по картография на далечната планета Калибан се превърна в най-важния фактор за експанзията на Човека. Но този път Човекът беше по-зрял, натрупал горчив опит от прекалено бързата експанзия. И затова изграждането на новата му империя беше далеч по-предпазливо…

В новата експанзия нямаше нищо хазартно, Човекът вече не се увличаше по блестящите победи на стратегически важни планети само за да тръгне на бой на милиони мили от тях… Сега той действаше много по-внимателно и методично, с хладна и мрачна решителност. Експанзията му беше предварително планирана, флотата му тръгваше на бой от основните бази (Земята, Делурос VIII, Сириус V), придвижвайки се като разтворено ветрило и покорявайки всички попаднали на пътя й планети. Понякога, както в случая с Лодин XI, срещу него се изправяха внушителни армии и той нямаше друг избор, освен сражение до победен край. Но в повечето случаи предпочиташе да прибягва до изпитания метод на икономическа блокада, който неизбежно поставяше на колене непокорните светове.

В края на четвъртото хилядолетие от присъствието си в галактиката, въпреки наличието на Демокрацията (в свита и далеч по-умерена форма), Човекът вече контролираше близо половината от планетите, обитавани от разумни същества. Десет века по-късно под негова власт се намираха около 80% от тях, а Демокрацията тихо умря.

Мястото й бе заето от седемчленната Олигархия. Принципно всички места в нея бяха обект на свободен избор, но практически още от самото си създаване те се намираха под човешки контрол. Общо погледнато, извънземните светове не усетиха кой знае каква промяна, тъй като Човекът продължаваше да бъде онази съзидателна сила, която се грижи за своята собственост далеч по-добре от всички светове с демократично управление.

Администрирането на империята-олигархия съвсем не беше лесно. На практика то пренасочи и отне човешката енергия за повече от две столетия подред.

В зората на олигархичната ера в галактиката имаше 1 400 000 обитаеми планети, 1 150 000 от които бяха икономически и политически зависими от Олигархията, независимо дали приемаха това с желание, безразличие или ненавист.

Проблемите на подобна империя са огромни. Един от тях например бе плащането на данъци. За тяхното събиране отговаряха правителствата на съответните планети, но под прекия надзор на Олигархията. За тази цел на всяка планета, обитавана от извънземни, се изпращаха по двадесет нейни служители, а на онези, обитавани предимно от хора — по петдесет. По този начин Данъчната служба разполагаше с щат от двадесет и пет милиона служители, освен шестте милиона, които работеха в централите й. Въпреки това тя изпитваше остър недостиг от хора подобно на всички останали служби и министерства.

Военната администрация бързо се разрасна до невероятни размери. Олигархията завари на действителна служба в армията повече от двадесет и пет милиарда души. Уволнението дори на половината от тях, станало наложително с отмирането на Демокрацията, би означавало дълбоко разстройство в икономиката на стотици хиляди планети. По тази причина тези хора останаха на служба в различните армейски подразделения, чийто мирновременен щат отдавна беше надхвърлил броя на бойците, необходим за водене на преки военни действия.

Особено остър беше аграрният проблем. Средно около петдесет хиляди планети годишно страдаха от слаба реколта и това налагаше движение на определени стоки към и от тях със съответните тарифи — едно изключително сложно начинание. А слабата реколта все по-често се дължеше на нелегалното отглеждане на наркотични растения, чиято употреба нарастваше със скоростта на лавина. Ограничаването и забраната на това явление бяха практически невъзможни просто защото за някои извънземни популации наркотик бяха дори и най-обикновените селскостопански култури. Така например пшеницата действаше като изключително силен халюциноген за обитателите на Олтар III, докато опиумът беше основна съставка в храната на извънземните, обитаващи Алдебаран XIII…

В рамките на две десетилетия въпреки своите 28 000 мили екватор планетата Делурос VIII стана тясна за бюрокрацията. Отделът по картография откри няколко по-големи, подходящи за живот свята, но побърза да предупреди, че нито един от тях не заслужава всеобщо преселение. В крайна сметка се стигна до приемливо решение и започна неговата реализация. Планетата Делурос VI — голяма и гостоприемна, но все пак недостатъчна за целите на Олигархията, беше взривена на парчета с помощта на няколко прецизно поставени термоядрени заряда с голяма мощност. Късовете с неправилна форма и прекалено малък обем бяха изоставени, а останалите — четиридесет и осем на брой с приблизителна големина колкото земната Луна, бяха предадени в разпореждане на различните отдели на Олигархията. В продължение на половин столетие върху тях кипеше трескава дейност — издигаха се куполи, създаваха се комуникации и животоподдържащи системи. В крайна сметка почти цялата администрация беше прехвърлена на планетоидите, останали от Делурос VI… След това се пристъпи към коригиране на техните орбити и около огромната планета-майка започнаха да кръжат четиридесет и осем равномерно разпределени спътника, между които ежедневно сновяха десетки хиляди космически кораби. Олигархията получи своите нови пипала. Върху едно от тях — огромна червеникава скала, проблясваха милиардите стоманени куполи на Министерството на търговията; друго (най-малкото сред планетоидите, завъртащо се около оста си за 16 часа) даваше подслон на Министерството на образованието и социалните грижи; трето (най-отдалечено от Слънцето и обединяващо четири планетоида) беше отделено за Министерството на отбраната, което вече се пръскаше по шевовете…

Точно по средата между деня и нощта се рееше спътникът на Разузнаването. Негова грижа бяха някъде около 80 милиарда назначения годишно плюс огромната мрежа за нелегална търговия с наркотици и различните актове на неподчинение от страна на извънземните… Трудно можеше да се каже, че на този отдел му липсва работа.

Всъщност нито един от спътниците не можеше да се оплаче от липса на работа. Бюрото по комуникациите например беше заето с изпълнението на първото решение, взето от висшите членове на Олигархията: превръщането на „Теран“ в официален галактически език. Основна задача на спътника, обитаван от Министерството на финансите, беше непрестанният баланс на тенденциите към инфлация и депресия — една твърде тежка задача, тъй като империята на Олигархията включваше стотици хиляди планети и практически нямаше толкова рядък метал или субстанция, който би могъл да изпълнява ролята на златно покритие за парите в обръщение. Осемдесет процента от личния състав на Министерството на труда имаше грижата да задоволява капризите на миньорите до степен, която би им попречила да се разбунтуват. Никой нямаше реална представа какво точно става на спътника на науката, но там се издигаха куполите на 122 огромни научно-технически комплекса, определени за съответните 122 основни науки, всеки от тях дълъг няколкостотин мили. Трудно би могло да се каже, че дори в един от тези комплекси цари скука…

Но Улис Стон, изправена до прозореца на кабинета си, от който се разкриваше възхитителна панорама на стотиците малки сияйни светове, знаеше нещо друго: Министерството по извънземни дела, оглавявано от нея, е изправено пред най-сериозния проблем в галактиката…

Основно работата й се състоеше от юридическо оформяне и препоръки за ратификация на около половин милион договора годишно. Отговаряше за всички конфликти без участието на Човека, както и за оплакванията на извънземните за лошо отношение към тях.

Точно такъв е случаят с Бареймъс, въздъхна тя.

На практика този случай е направо отвратителен. По принцип с него би трябвало да се занимава Науката или някой от отделите на Военното министерство, но го прехвърлиха на нея, тъй като ставаше въпрос за извънземни…

Бареймъс беше звезда, отстояща на осем парсека от системата Байндър. Около нея се въртяха седем планети, разположени на разстояние 34 до 280 милиона мили. Две от тях бяха населени, останалите пет не предлагаха абсолютно никакви условия за живот. По причини, които Улис едва наскоро започна да разбира, Министерството на астрономията беше определило, че в рамките на следващите две години Бареймъс ще се превърне в нова, а може би и в свръхнова звезда.

Задачата й беше да евакуира лишените от късмет обитатели на Бареймъс III и V преди началото на катаклизма.

Жителите на Бареймъс V — кротки философски настроени същества, дишащи хлор, проявяваха пълна готовност да се преселят на планета, която се върти около стабилно слънце. И проблемът се свеждаше до обикновена логистика. Но прилагателното „обикновена“ едва ли отговаря на титаническите усилия, необходими за преместването на два милиарда живи същества заедно с имуществото им чак на другия край на галактиката, при това в рамките на година…

Но неприятностите на Улис (а и хроничната й язва) се дължаха главно на Бареймъс III. Колкото човека имаше в министерството, толкова бяха и мненията по въпроса с Бареймъс III. Да не говорим за членовете на самата Олигархия… Но с едно изключение, при това важно: Психолозите нямаха твърдо становище и именно това лежеше в корените на проблема…

Всичко започна преди около пет години, когато един кораб за ботанически изследвания се приземи в горските пояси на Бареймъс III. Убедени, че кацат върху някакви сочни яркозелени растения, хората от екипажа започнали да се подготвят за работа. Но когато излезли от кораба, изведнъж открили, че туловището му се е установило върху купчина гола пръст.

Никой не обърнал особено внимание на този факт, но когато се приготвили да вземат мостри от флората на планетата, изведнъж установили, че малките зелени растения бягат от тях. Уловили две с помощта на голяма мрежа и се опитали да ги качат в корабната лаборатория. Тогава забелязали, че растенията отново се вкореняват. Изкопали почвата около пленниците и ги качили на кораба заедно с нея. Там било установено, че растенията са полумесоядни. Не зависели изцяло от поглъщането на насекоми и влечуги, но притежавали всички атрибути за подобен начин на хранене. А малките животинки очевидно се отразявали добре на храносмилането им, тъй като след обед с подобно меню те изглеждали по-свежи и по-лъскави. Именно това родило и името им — Зеленичките…

Следващият необичаен инцидент станал по време на същата експедиция. Един от учените хвърлил угарката от пурата си на земята, сред Зеленичките. Само за секунда малките същества се оттеглили и пурата останала да гори върху гола почва. Обзет от любопитство, ученият се върнал на кораба, запалил нова пура и я приближил до опитните екземпляри. Реакция липсвала. Той пуснал пурата сред тях. Макар и силно обгорени, растенията не направили опит да измъкнат корените си и да избягат. По-нататъшните експерименти доказали, че опитните екземпляри на борда са напълно лишени от инстинкта за самосъхранение, който проявявали събратята им навън. Не помогнали дори наградите с вкусни насекоми, с помощта, на които години по-рано били определени способностите на „Капаните за мухи“ на Венера…

Наблюденията и експериментите били записани, а след това забравени. Две години по-късно на Бареймъс III кацнал още един кораб. Екипажът изпълнявал задача на Бареймъс V, но получил повреда в животоподдържащата апаратура. Не можели да очакват помощ от дишащите хлор аборигени и изпратили искане за помощ до най-близката планета, населена с хора. А после се прехвърлили на Бареймъс III в очакване на ремонтния кораб просто защото там не било нужно да използват скафандри. Наблюденията им върху живота на Зеленичките се покривали напълно с тези на ботаническата експедиция, макар че не били правени никакви експерименти. При завръщането си в системата Делурос екипажът предал информацията си на Биологическия планетоид, където някой очевидно е проявил интерес към нея. В резултат към Бареймъс III поела нова експедиция, този път с точно определена задача: да се изучи детайлно животът на Зеленичките.

След приземяването на кораба били регистрирани всички вече известни реакции на растенията. Пет от тях били „пленени“ и посадени в корабната оранжерия. Там те отказали да реагират на каквито и да било стимули. Белязали ги, след което ги посадили на предишните им места — сред хиляди техни събратя. Опитните екземпляри моментално започнали да реагират на топлина и други опасности.

Експериментът бил повторен многократно, с различни Зеленички. Резултатите съвпадали. В лабораторни условия те реагирали като всяко друго растение, но в естествена среда вършели всичко възможно за самосъхранението си.

После определен брой Зеленички били отделени и посадени на няколко мили от събратята си. Реакция имало, но слаба и някак неохотна. Объркването им се увеличавало право пропорционално на отдалечеността от родната колония. Инертността им ставала пълна на разстояние точно от 5,127 километра.

Следващият експеримент имал за цел да премести максимален брой растения на повече от 6 километра разстояние. Когато 2000 от всичките 11 500 били събрани на новото място, те отново започнали да реагират. Бавно и неохотно, с очевидно объркване. Ефективността им се увеличавала с нарастването на числеността, пълната им функционалност била възстановена при набирането на 4 367 броя. И обратно — когато родната колония се свила до 1 500 растения, реакциите на Зеленичките замрели.

Заключенията били смайващи. Очевидно ставало въпрос за наличието на групов ум, в който всяко растение действало като отделна клетка. При 1500 клетки умът бил напълно латентен, при 2000 — кинетичен и небалансиран, при 4367 и повече — максимално възбуден и рационален. Нов и напълно непознат феномен за галактиката, по-странен дори от телепатията, която притежават шепа от най-оригиналните й обитатели.

Следващият въпрос, който стоял пред учените, бил от още по-голямо значение: трябвало да се определи дали груповият ум на Зеленичките обладавал интелект. Наличието на функциониращ мозък съвсем не е доказателство за наличието на разум. В галактиката вече съществували хиляди раси с изявени умствени способности, които обаче не притежавали способността за абстрактно мислене.

Задачата била сложна и объркана, тъй като Зеленичките били първите представители на галактическата флора с толкова ярко изразени признаци на интелигентност. А и никой нямал представа как точно се измерва интелигентността на едно растение…

Била създадена специална таблица за възнаграждение на всяка разумна проява, наградите били главно под формата на влечуги, обитаващи Бареймъс III. При всички експерименти Зеленичките съумявали да се докопат до любимото си лакомство. Но дали това е признак на интелигентност, или просто добре развит ловен инстинкт? Никой нямал отговор на този въпрос…

Една цяла колония растения била транспортирана в Отдела по биология, където била подложена на задълбочено изследване. Няколко хиляди учени, биолози и психолози, създали буквално милиони тестове. Голяма част от тях се оказали непригодни, а резултатите от онези, които все пак имали ефект, били противоречиви и объркващи. Зеленичките били в състояние да решат почти всеки ребус на ловна тематика, но не проявявали интерес към нищо друго. Те намирали отговор на проблеми с изхранването, които биха затруднили дори Човека, но веднъж задоволили глада си, моментално изпадали в летаргия. Разделянето също не довело до резултат: прехранването на една част от колонията за сметка на гладуването на другата изобщо не довело до очакваната малка война между растенията, и как би могло да бъде другояче? Учените отдавна били наясно с факта, че лишената от кръв и кислород мозъчна половинка не би могла да се опълчи срещу своята сита противоположност…

Експериментите продължили дълго време, но никой не бил сигурен в интелигентността на Зеленичките. Все още не било ясно дали в техния колективен мозък изобщо има мисли и ако има — какви са те… Били повикани опитни телепати от далечната планета Домар. Единодушното им заключение било, че в случая действително става въпрос за някакъв вид разум, но той е толкова далеч от общопознатите форми, че контакт с него е невъзможен…

При това положение на нещата стана ясно, че звездата Бареймъс ще се превърне в нова…

Все още никой нямаше представа какво са Зеленичките и проблемът с облекчение се прехвърли върху плещите на Улис Стон, макар тя да не бе виждала нито едно от тези растения в живота си и нямаше абсолютно никакво понятие от ботаника или психология на извънземните видове…

Първата й стъпка беше да изчисли стойността на евакуацията и начините за нейното осъществяване. Два милиарда кредита бяха необходими само за локализиране на колониите Зеленички върху територията на Бареймъс III. Отделът по картография получи задачата да открие планета със сходни атмосферни и гравитационни условия. Оказа се, че такива съществуват на 3096 планети, но само на четири от тях живеят насекомите и влечугите, които Зеленичките използват за храна. Евакуация от подобен мащаб обикновено не създава екологични проблеми в новия дом на съответната популация, но и тук, както във всичко останало, Зеленичките се оказаха изключение: те консумираха единствено жива храна, а апетитът на 45 милиарда екземпляра несъмнено би нарушил екологичния баланс и на най-богатата планета… Поради този факт две от четирите подходящи планети автоматично отпаднаха. А на другите две живееха толкова много месоядни, че оцеляването на Зеленичките беше под силно съмнение. Освен това ако те наистина са разумни същества, не би трябвало да ги принуждават към живот, в който трябва да се борят за своето оцеляване.

Предварителните й рапорти принудиха психолозите да направят още една серия от експерименти, всеки от които включваше контакти между Зеленичките и различни видове тревопасни. Основната част от тези животни не проявиха никакъв интерес към растенията, а онези от тях, които показаха апетит, бяха принудени първо да ги уловят. Заключението беше категорично: макар и майстори на измъкването, Зеленичките очевидно не разполагат с ефективни средства за нападение или отбрана срещу същества, чиито размери надвишават обичайната им плячка.

Приключила първата фаза на своите проучвания, Улис изпрати официалните си препоръки: Зеленичките трябва да бъдат евакуирани принудително, ако действително са разумни същества. Но тази евакуация трябва да бъде осъществена само на изкуствен планетоид, който симулира изцяло естествената им среда. За целта трябва да се ангажират един милион души, които да работят в трисменен цикъл. По този начин евакуацията на Зеленичките може да бъде приключена в рамките на пет месеца. Транспортирането им трябва да става на части, в специално оборудвани кораби, способни да поемат между две и три хиляди от тях. Операцията не може да се ускори, тъй като освен 45 милиарда Зеленички Олигархията трябва да премести и цялата популация от влечуги на Бареймъс III плюс значителна част от насекомите.

Не прояви учудване, когато препоръките й останаха без последствие.

Получи уверенията на Олигархията, че ако Зеленичките действително се окажат разумна раса, за тяхното преместване няма да бъдат пожалени нито средства, нито време. Но предвид изключително високата цена на подобна операция тя ще бъде осъществена само ако се докаже без никакво съмнение, че става въпрос за наистина разумен вид…

Улис поиска твърдо мнение от Психолозите, но в отговор получи само едно натежало от съмнение „може би“. Очевидно в този отдел преобладаваше становището, че Зеленичките наистина притежават някакъв разум, но от такъв странен вид и форма, които изключват категорично становище преди осъществяването на трудни и продължителни експерименти…

Военните любезно я информираха, че имат желание да помогнат и несъмнено биха провели операцията с по-малко хора и средства от нейните предвиждания, но бюджетът им е толкова ограничен, че едва смогват да изпълняват всекидневните си задължения… Разбира се, ако тя успее да получи изпълнителна заповед от Олигархията, те с удоволствие ще се подчинят…

Министерството на финансите хладно я уведоми, че разполага с необходимите средства за закрила на всяка раса, попаднала под действието на олигархическите закони. Но такъв ли е случаят със Зеленичките? Не? Е, тогава нещата малко се усложняват… Улис трябва да получи официалното становище на Психолозите, потвърждаващо наличието на разум у споменатата раса. Тогава проблеми няма, парите ще потекат като пълноводна река…

Министерството на образованието и социалните грижи не беше наясно дали може да помогне, но с радост би се отзовало, в случай че някой осъществи контакт с въпросната популация. Междувременно молеше Улис да предостави повече информация за Зеленичките, която да бъде включена в съответните учебници.

На нейна страна застанаха единствено медиите, захапали страстно проблема на Зеленичките. В рамките на няколко месеца всички планети в галактиката създадоха свои движения под наслов „Спасете Зеленичките“, в три случая се стигна до открити протести срещу нежеланието на Олигархията да се ангажира…

Извънземните раси имаха достатъчно свои проблеми, за да се ангажират със защитата на някаква популация, чийто разум изобщо не е доказан. Освен това интелектуалното им състояние беше толкова далеч от състраданието, колкото човешкият разум от логиката и разума на Зеленичките…

И тъй, проблемът остана в отдела на Улис, върху писалището й. На моменти тя се изкушаваше да обяви Зеленичките за лишени от разум същества и да си измие ръцете. Спираше я единствено подозрението, което изпитваха и всички останали — че тези растения действително са способни да мислят… Но кой би могъл да знае какви мисли живеят в организма на едно растение?

Нямаше никакво съмнение, че рано или късно въпросът ще бъде решен от съгласуваното становище на отделите по психология и ботаника. Но късно означаваше, че Зеленичките няма да спечелят нищо… Отчитайки времето, необходимо за евакуация от подобен мащаб и изграждане на планетоид със симулативна околна среда, изваждайки от него разумния предпазен срок, в случай че Бареймъс се превърне в нова по-рано от очакваното, Улис стигна до заключението, че разполага само с три месеца за преодоляване на бюрократичните пречки и задвижване на спасителната операция.

В интерес на истината трябваше да се признае, че Психолозите правеха всичко възможно за решаването на проблема, но това просто не беше достатъчно. Наясно с късите срокове, те засипваха Зеленичките с тестове и експерименти за доказване на творческа мисъл у тях. Доставиха им всички необходими материали и инструменти за създаване на изкуствена светлина, а след това ги лишиха от слънцето. Резултатът беше, че до прекъсването на експеримента една трета от растенията бяха мъртви. После намалиха обема на храната им с осемдесет процента, опитвайки се да ги стимулират за отглеждане и размножение на насекомите и влечугите вместо моменталното им изяждане. Една четвърт от опитните екземпляри измряха преди отмяната на този експеримент. Останалите получиха инжекции с ДНК-молекули от сходни растения, но тези, които оцеляха, не показаха никакви признаци на промяна. Върху Зеленичките се упражняваше денонощно наблюдение, но и то не помогна за откриване на начина, по който се осъществяват контактите им. Пуснаха сред тях един вид силно отровни паяци, внесени от Балок VII. Надяваха се, че Зеленичките най-сетне ще демонстрират някакви защитни реакции, различни от бягството. Петстотин от тях умряха и паяците бяха отстранени. Опитаха всичко, което колективният ум на хиляди блестящи учени беше в състояние да измисли, но ефект нямаше. Все още никой не беше в състояние да заключи, че Зеленичките са лишени от разум, тъй като подозрението, че те мислят, макар и по напълно различен начин, продължаваше да съществува…

После, два месеца преди крайния срок на Улис, дойде и първият сериозен успех на Психолозите. Експериментирайки с ултразвукови вибрации, те забелязали, че звукът оказва ярко изразен успокоителен ефект върху Зеленичките. Бързо изградили прост команден панел с няколко копчета, а Зеленичките веднага се научили да натискат онези от тях, които произвеждат приятните ултразвукови вълни. Апаратът бил снабден с допълнителни честоти и не след дълго Зеленичките започнали да създават мелодии. Отначало прости, а после все по-сложни и по-сложни… Естествено, всички те били извън диапазона на човешкия слух, но специалните осцилоскопи регистрирали всяка нота и всеки нюанс на странната музика.

Нетърпелива да започне евакуацията или да забрави за нея, Улис отново поиска окончателно решение относно интелигентността на Зеленичките. Лично тя беше убедена, че толкова сложни симфонични произведения могат да бъдат създадени единствено от разумни същества, но Психолозите продължаваха да бавят становището си. В крайна сметка на Земята и на стотици други планети има птици, които също създават сложни мелодии, твърдяха те. Но това съвсем не ги прави разумни. Признаваха, че това, което чуват от Зеленичките, не може да бъде създадено нито от птици, нито от хора, но…

На свои разноски Улис нае неколцина опитни композитори, които се заеха да превърнат ултразвуковите сигнали на Зеленичките в музика, достъпна за ухото на публиката. Още пари отидоха за наемането на симфоничен оркестър, който направи няколко репетиции на Симфония №6 (най-сложното и изтънчено произведение на Зеленичките) и беше готов да я представи пред слушателите, главно Музиканти и Психолози. Тази симфония се оказа нещо нечувано до този момент. Половината от слушателите напуснаха залата далеч преди края, но другата половина останаха докрай и възнаградиха оркестъра (и композиторите) с възторжени аплодисменти.

Мненията се разделиха точно наполовина. Ростикол — може би най-великият диригент, живял някога на Делурос VIII, категорично заяви, че това е творба на блестящ гений. За него нямаше никакво съмнение, че Зеленичките обладават разум, вероятно по-могъщ дори от човешкия… Малор — некоронованият крал на сериозните композитори, намираше музиката за интересна, но неразбираема. Докато Къркланд — известният критик на извънземна култура от Канфор VII, категорично заяви, че това е какофония от звуци с произволно подбран дисхармоничен материал, от която едва ли може да се съди за наличието на разум.

Седемте членове на Олигархията и представителите на военните останаха напълно неутрални, заявявайки, че ще приемат присъдата на психологията. Самите Психолози стигаха до идеята да обявят Зеленичките за разумен вид, но отказваха да дават окончателно становище, преди да получат допълнителни доказателства.

Улис стигна до заключението, че не може да чака повече, и два дни по-късно Министерството на извънземните дела публично обяви, че Зеленичките са разумна раса и трябва да бъдат евакуирани от Бареймъс III, преди слънцето на системата да избухне и да се превърне в нова звезда. Помощниците на Улис попълниха съответните формуляри и ги изпратиха до различните отдели на Олигархията с молба за помощ.

Първо откликна Министерството на финансите. То разполагаше с необходимите средства за тази широкомащабна операция, но съвсем не беше склонно да ги отпусне на една жена, която практически нямаше никакъв опит в психологията на извънземните. После дойде отговорът на военните. Те бяха все така изпълнени с желание да помогнат, но трябваше да получат писмена заповед от Съвета на Олигархията. Психолозите нададоха гневен вой. За каква се мисли Улис Стон, че изземва техните функции?! Зеленичките ще станат разумна раса само когато те кажат това и нито минута по-рано! В крайна сметка Съветът просто вдигна ръце и насочи вниманието си към други проблеми.

Две години по-късно, когато Бареймъс избухна, за да се превърне в нова, въпросът все още не беше решен. Слънцето на тази система се превърна в най-ярката звезда в този сектор на галактиката и остана такава в продължение на цял месец.

Колонията Зеленички на опитния планетоид продължаваше да създава нови и все по-сложни симфонични произведения, Психолозите все още отказваха да се произнесат относно наличието на разум у тях. Министерството на образованието реши да не включва новата раса в своите учебни помагала поне до окончателното решение на въпроса. Подразделенията на Военното министерство, които отговаряха за евакуацията, обърнаха вниманието си към по-належащи дела. А Улис Стон подаде оставка като министър на извънземните работи, омъжи се за човек, който не беше стъпвал на планета извън системата Делурос, и му роди осем деца за следващите единадесет години…