Ърнест Томпсън Сетън
Малкото бойно конче (8) (Приключенията на един заек)

VIII

Оттогава Малкото бойно конче стана гордостта на ирландчето. Стартерът Слаймън се завърна на старата си длъжност с почести, а Мики го понижиха до длъжността стартер на зайци. Това просто го накара да прехвърли симпатиите си от кучетата върху зайците, или по-точно върху Бойното конче. От 500-те заека, които докараха след хайката, единствен той спечели известност. Няколко заека успяваха да пробягат полето и на следващия ден отново ги пускаха, но единствен той беше преминал цялото разстояние, без даже да се обърне назад. Състезанията се провеждаха два пъти седмично, като всеки път загиваха 40–50 заека. От 500-те заека не остана почти нито един; хрътките ги изядоха на полето.

Бойното конче участвуваше във всяко състезание и всеки път пристигаше благополучно в Убежището. Мики изпадаше в неописуем възторг от таланта на своя любимец. Той искрено обичаше дългоногия бегач и решително твърдеше, че е истинска част за всяка хрътка да бъде посрамена от такъв заек.

Много рядко някой заек успяваше да пробяга цялото поле, ето защо, когато Джек направи това шест пъти, без да промени и посоката, вестниците писаха за това и след всяко състезание се появяваше дописка:

Днес Бойното конче отново пробяга цялото разстояние. Старите специалисти твърдят, че това е белег, който показва как нашите кучета започват да губят своите качества.

След шестата победа всички пазачи на зайци останаха възхитени, а Мики, командир на цялата бригада, ликуваше бурно.

— Дявол да го вземе, той има право да бъде пуснат на свобода. Заекът заслужи своята свобода не по-лошо, от който и да е американец — казваше той, като смяташе, че ще повлияе върху, патриотизма на главния организатор на състезанията, в същност истинския собственик на зайците.

— Добре, Мики. Ако заекът успее да пробяга разстоянието тринадесет пъти, можеш да го отведеш обратно в родното му място — беше отговорът.

— Точно така, а не бихте ли го пуснали още сега, господине?

— Не, не, той ми е нужен, за да посмачка малко фасона на някои от новопристигналите кучета.

— Значи, решено, господине — тринадесет пъти и той е свободен!

По това време пристигна нова пратка зайци и един от тях приличаше много на Бойното конче по окраска. Той не можеше да бяга толкова бързо, но за да изключи всякаква грешка, Мики хвана своя любимец, вкара го в едно от подплатените сандъчета и с клещите, които взе от вратаря, започна да маркира ушите му. Острите клещи отпечатваха ясно изрязана звездичка и Мики възкликна:

— За всяко преминаване на разстоянието ще получаваш по една.

И върху едното му ухо той постави ред звездички.

— Сега всичко е наред, Бойно конче. Събереш ли тринадесет, свободен си. Когато сме се освободили, и на нашето знаме е имало тринадесет звезди.

Само за една седмица Бойното конче победи новите хрътки и събра толкова звездички, че на дясното ухо нямаше вече място. След още една седмица тринадесетте звезди бяха събрани — шест на лявото и седем на дясното. Това даде нов материал на вестниците.

— Охо-хо! — тържествуваше Мики. — Ти, Бойно конче, вече си свободен заек. Тринадесет винаги е било щастливо число. Никога не ме е лъгало.