Ърнест Томпсън Сетън
Малкото бойно конче (6) (Приключенията на един заек)

VI

Утрото в деня на състезанието беше ясно и обещаващо. Главната трибуна се изпълни с градска публика. Започна обикновената суетня. Тук-там се виждаха мъже, които водеха с каишка отделни хрътки или двойка хрътки, покрити с одеяла; под одеялата се виждаха мускулести крака, тънки заешки вратове и красиви глави с дълги челюсти и блестящи подвижни жълти очи — хибриди от първична сила и човешка находчивост, най-удивителните бързоноги машини, създадени някога от плът и кръв. Пазачите им ги вардеха като скъпоценни камъни и се грижеха за тях като за бебета: внимаваха животните да не ядат каква да е храна, да не душат непривични предмети и да не допускат непознати хора до себе си. За тези кучета се залагаха големи суми, но понякога коварно приготвена храна, къс специално приготвено месо, да, даже с изкусно подправена миризма, превръщаха някой превъзходен бегач в апатичен лентяй, което носеше разорение за собственика. Кучетата участвуват по двойки, защото всяко състезание се смята за двубой. Победителите в първите серии после отново се разделят по двойки. При всяко изпитание от старта се пуска по един заек. Наблизо, завързани с каишка и държани от стартера, стоят и двете кучета съперници. Когато заекът се отдалечи на достатъчно разстояние, стартерът поставя кучетата едно до друго на една линия и ги пуска заедно. На полето, яхнал хубав кон и облечен в червени дрехи, ги посреща съдията, който после се движи след тях. Заекът бяга светкавично през полето и спомняйки си наученото от тренировките, се насочва към Убежището пред погледите на зрителите от главната трибуна. Кучетата, разбира се, го следват. Когато първото от тях се доближи на опасно разстояние, заекът започва да хитрува и да променя посоката. При всяка промяна на посоката се начисляват точки в полза на кучето, като за крайна победа се смята убиването на заека.

Понякога кучето разкъсва заека на стотина ярда след старта. Това показва, че заекът не е добър. Най-често това се случва точно пред главната трибуна. В редки случаи заекът успява да пробяга през полето половин миля, като от време на време бяга ту насам, ту натам, и накрая се скрива в Убежището. Преследването може да завърши по четири начина: светкавично разкъсване на заека, бързо добиране на заека до Убежището, смяна на кучетата, застрашени от разрив на сърцето поради огромното напрежение при продължителния им бяг под палещите лъчи на слънцето, и накрая за зайците, които дълго време се въртят, без да се дават на изморените кучета, но не се връщат и в Убежището, винаги има готова заредена пушка.

В едно подобно надбягване, както и на конните състезания съществуват толкова мошеничества и толкова много опити за измама, че съдията и стартерът трябва да са извън всякакво съмнение.

В деня преди следващото състезание един мъж с диамантени пръстени срещна „случайно“ ирландеца Мики. Видя се само как той го почерпи с пура, обвита в зелена хартия^[1], махната, преди да я запали.

— Ако те поставят утре стартер и провалиш Дигнамовата Минки, ще получиш още една пура.

— Сложат ли ме стартер, мога да завъртя така работата, че не само Минки, но и нейният партньор да не получат нито една точка.

— Така ли? — човекът с диамантите видимо се заинтересува. — Добре, направиш ли така, ще имаш не една, а две пури.

Стартерът Слаймън винаги работеше честно и беше отхвърлил немалко съблазнителни предложения. Това беше известно на всички. Много хора му имаха доверие, но се намираха и недоволни, ето защо, когато един човек с безброй златни висулки по себе си се обърна към управителя и отправи своите сериозни и добре обосновани обвинения против Слаймън, волю-неволю трябваше временно да го отстранят, поне до изясняване на случая. Ето как Мики Ду зацарува на неговото място.

Мики беше беден и не чак толкова почтен. Сега му се удаде случай да спечели за една минута толкова, колкото беше годишното му възнаграждение. Той не виждаше в това нищо лошо. От тази работа нямаше да пострадат нито кучетата, нито заекът.

Всички зайци, поне външно, си приличат. Това е известно на всички; въпросът следователно се свеждаше до това да се подбере най-подходящият заек.

Първите състезания завършиха. Бяха пуснати и убити 50 заека. Мики изпълни добре своите задължения; всички двойки бяха пуснати без нарушение на правилата. Той запази мястото си на стартер.

Дойдоха финалните състезания за купата — за купата и за големите залагания.