Катрин Каултър
Особен урок (1)

Глава първа

— Джордж, тичай, ти си!

Джордж се втурна с всички сили, ритна топката, после видя как централният защитник замахва с нея към втория бейзман. Доктори, рече си задъхано тя, никога не могат да изиграят една свястна игра. Само след миг вдигна триумфално ръка към съотборниците си.

— За пръв път виждам момиче да удря топката така — обърна се доктор Елиът Малори към доктор Дейвид Торнтън.

— От новите колеги ли е? — попита Дейвид и отпи още една глътка студена бира.

— Не я познавам — отвърна Елиът. Той изпружи дългите си крака и се облегна на ствола на дървото. — Ама че е горещо днес…

— Елиът, юли е, и сме в Ийст Бей. Кръвта ти се е разредила от живота в Сан Франциско.

Елиът следеше с поглед тичащото момиче. Чу разочарованите викове на противниковия отбор.

— Как ли ще изглежда, ако се подхлъзне? — подхвърли той.

Дейвид го погледна учудено.

— Краката й са хубави и дълги, нали? — той сложи ръка над очите си, за да види по-добре стройното момиче. То се смееше със съотборниците си встрани от игрището. — Искаш да намажеш ожулванията й с йод ли?

Елиът се засмя.

— Не я виждам много добре оттук. Вероятно е нечия дъщеря… — обърна се, защото усети, че някой застана зад гърба му.

— Ама че сте мързеливи — усмихна се доктор Маргарет Смит.

— Къде се е чуло и видяло гинеколози и рентгенолози да се съберат на годишния пикник? — рече Елиът. — Маги, защо не участваш в играта? Нито ти, нито шефът ти.

— Още не съм забравила навехнатия си глезен от миналогодишния мач — уж беше приятелска среща, а така ме подреди един юнак, че…

Дейвид засенчи очи.

— Нашата дългокрака звезда май се запъти към волейболното игрище.

— Чудесна спортна фигура — отбеляза Маргарет, като проследи с поглед момичето, което крачеше грациозно до рентгенолога Ранди Хансен. Той работеше при тях от година.

— Привет — приближи се Дорис Торнтън и закачливо сръга съпруга си в ребрата. — Хайде, моето момче, покажи какво можеш. Подбират отбора по волейбол, отивайте да се изявите.

— Точно така, Дорис — засмя се Маргарет. — Ще дойда да викаме за тях.

Елиът сложи слънчевите си очила.

— Дорис, доколкото разбирам, нямаме никакъв шанс да кажем „не“, нали? — усмихна се той.

— Никакъв! Тръгвайте веднага, инак за вас няма да има хамбургери!

— Гледай само да ги изгориш! — закани се Дейвид, но жена му отново го сръга в ребрата и той се надигна с въздишка. — Много съм стар вече.

Двамата с Елиът се запътиха към игрището. Застанаха до мрежата. Елиът стърчеше почти с около глава над нисичкия Дейвид. Огледа играчите от другия отбор. Дорис им се усмихваше от другата страна на мрежата. После високо каза на Дейвид:

— Няма проблеми, приятелю! Срещу нас са няколко безсилни жени!

— Гледай само Дорис да не те чуе. Може да е безсилна, ама е царица по номерата — засмя се Дейвид и хвърли топката към Елиът.

Джордж присви очи. Тя опъваше мрежата и чу какво си говорят. Ама че самодоволни типове!

— Ранди — провикна се момичето към стройния младеж до мрежата. — Искаш ли да си разменим местата?

Ранди Хансен сви рамене.

— Защо не, Джордж. И без това моето не ми харесва. Съгласен съм.

Във всеки отбор имаше по девет играчи и седем в отбора на Джордж бяха жени.

— Да започне по-слабият отбор — подкани ги Дейвид. — Сервисът е на жена ми — истински десерт.

Дорис се изплези на съпруга си.

— Покажи им какво умееш, Дорис — насърчи я Джордж.

Тя сервира топката високо и леко, право към съпруга си. Джордж видя онзи самохвалко да скача и да удря топката зад нея. От двата отбора се чуха подсвирквания и възгласи, а Маги извика окуражително отстрани.

Джордж наклони глава и отново се загледа в мъжа. Харесваше й. Много висок и строен, с широки рамене, тънка талия и мускулести бедра. Гъстата му черна коса падаше свободно, а движенията му бяха естествени и плавни като на атлет. Тя се намръщи и си каза, че няма начин да не е лекар. С Ранди бяха дошли по-късно и затова не се беше запознала с него. Какви ли бяха очите му? Не се виждаха зад тъмните слънчеви очила.

Последва сервис от противниците и една жена в средната линия удари силно топката. Следващият сервис беше къс, Джордж скочи с усмивка и заби топката право в лицето на мъжа с очилата. Те се счупиха и паднаха и тя видя красивите му зелени очи, които я изгледаха учудено. Този мъж беше наистина хубавец. Джордж започна флирта си с него по единствения й известен начин — чрез предизвикателство.

— Ако се събудите, можете и да спечелите! — засмя се тя.

Мъжът се усмихна. Равните му хубави зъби блеснаха.

— Джордж, не нервирай шефа ми — тихо рече Ранди зад гърба й.

— Дано поне е добър като лекар, защото като волейболист не го бива! — и тя отвърна на усмивката му със също така ослепителна усмивка.

Елиът не се засегна. Момичето от другата страна на мрежата го заинтригува. Тя не беше тийнейджърка, ала беше доста млада, на двайсетина години, и много красива. Висока, с невероятно дълги и стройни крака. Тъмно медната й коса беше вързана на конска опашка и откриваше съвършените черти на негримираното й свежо лице. Дали пък косата й не е боядисана, рече си Елиът и се усмихна.

— Елиът, събуди се най-сетне, играта почти завърши — извика Дейвид.

Елиът му махна и отново се загледа в момичето. Отборът му водеше с тринайсет на пет. Красавицата подхвърли топката с лекота и тя се насочи ниско и силно към него — трябваше да се досети… Удари го по корема и тупна на земята. Чу смеха и радостните възгласи на нейния отбор.

— На бас, че не можеш да повториш такъв сервис! — извика Дейвид, но следващият й удар почти го повали на земята.

Елиът прихна и отново пропусна топката, насочена към него. Той се стегна и се справи със следващия й сервис, ала този път Хувър обърка нещата.

Чу я да казва:

— С повечко практика можете и да ни победите!

А когато отборът му най-сетне успя да върне топката, Дорис имаше късмета да я удари силно с длан и отново я запрати в тяхната половина.

Джордж непрекъснато биеше сервиси, докато накрая и той започна да й отвръща със същото. Отборът му загуби още една точка. Когато изравниха тринайсет на тринайсет, Елиът не се сдържа и заби топката право в Ранди. Тя се опита да я спаси, но не можа. Биваше си я, подсмихна се Елиът, при това доста.

Той пое топката от Дейвид и се запъти към линията за сервис, насърчаван от виковете на съотборниците си: „Давай, Елиът, убий ги!“

Усмивката му беше злорада — той знаеше, че момичето очаква топката, и за разлика от друг път, когато играеше с жени, и когато нарочно я удряше по-леко, Елиът я запрати с всички сили ниско към нея. Тя се справи, обаче отборът й загуби точка.

— Браво на лошите! — извика Маги.

Елиът козирува на момичето и отново хвърли топката към нея, още по-силно и от предишния път. Тя обаче успя да я върне от задната линия. Съотборникът му я заби в мрежата.

Всички от отбора на Елиът нададоха негодуващи викове, жените радостно се засмяха. Дорис сервира и Хувър едва успя да върне топката право в ръцете на Джордж. Тя я заби и така отборът й отбеляза победната точка.

Елиът приближи Ранди, който прегръщаше момичето.

— Доктор Хансен, дали ще мога да се запозная с дамата?

Джордж се обърна и го погледна. Усети, че поруменява. Изпита странно чувство, каквото не бе изпитвала никога досега.

— Джорджина Хатауей — представи я Ранди. — Доктор Елиът Малори, шеф на катедрата по рентгенология и мой шеф!

— За лекар играете доста добре — подхвърли тя и протегна ръка.

— Вие също. За момиче…

Елиът стисна малката й ръка. Той не носеше халка. Господи, дано не е женен, помисли си Джордж.

— Жалко, че останах без очила. Ще ми купите ли нови?

— Разбира се! Нали, Джордж? — намигна й Ранди.

— О, дори ще направя повече за доктора. Имам два билета за бейзболния мач другия вторник. Ще го взема с мен!

Елиът премигна. Тя го покани да излязат!

— Госпожице Хатауей, сигурна ли сте, че не предпочитам нови очила?

Ранди, който за пръв път виждаше Джордж да е заинтригувана от мъж, стоеше встрани и я зяпаше.

— Ами… тогава ще ви предложа нови очила като подкуп, за да дойдете на мача — отвърна дръзко тя, приковала поглед право в очите на Елиът. Той се засмя с плътния си и приятен смях, а Джордж добави: — Като си помисли човек, ако бяхте внимавали в играта, сега все още щяхте да си имате очила.

— Предавам се, госпожице Хатауей — вдигна ръце Елиът. — Ще се видим във вторник! Доктор Хансен, внимавайте някой друг да не я удуши дотогава.

Той се засмя и си тръгна, но дочу Ранди да казва:

— Джордж, ти ум имаш ли! Никога не си се държала така! Знаеш ли колко голям шеф е! А ти флиртуваш с него.

Момичето отвърна ядосано:

— Какво говориш, Ранди! Аз не флиртувам. Хайде, ела да хапнем. Трябва по-скоро да се прибирам, че ме боли ожуленото коляно. Бен има да ми се кара… Когато ми се напукат устните, ругае на три езика.

Елиът се зачуди кой ли може да е Бен. Приятелят й? Любовникът й? Не и съпругът й, защото тя не носеше халка. За негово разочарование Джордж се държа резервирано до края на пикника.

 

 

Във вторник сутринта Елиът Малори изчака доктор Ранди Хансен да докладва на доктор Гордън в ултразвуковия кабинет и се обърна към него:

— Добро утро, Ранди. Надявам се, че сте доволен от работата си.

— Да, обаче все още понякога предпочитам почивката.

Елиът се усмихна и попита:

— Мачът е довечера, а госпожица Хатауей не ми се е обаждала. Дайте ми телефонния й номер, за да й звънна.

Ранди се смути.

— Съжалявам, но не ми е дала телефонния си номер. Нямам го.

— Е, нищо. Тя искаше да ме заведе, затова може би ще ме потърси. Приятен ден, доктор Хансен.

Ранди го изчака да излезе и се отпусна на стола.

— Какво си приказвахте, Ранди? — попита приятелят му, доктор Морган.

— Нищо особено, Том.

Ама и Джордж ги вършеше едни! Докато се връщаха в Сан Франциско след пикника, той я смъмри: „Как може да се държиш така с доктор Малори! Трийсет и пет-шест годишен е, от къде на къде някаква пикла ще го кани да ходят на мач! Джордж, та той ми е шеф! Сигурно се чуди как да се измъкне…“

Джордж го погледна замислено и промълви:

— Май си прав…

Ранди бе изненадан от бързата й капитулация и повече не й се кара. Ето че дори не се беше обадила на Елиът и едва ли не той беше виновен за това!

— По дяволите! — изруга Ранди и удари с юмрук по ултразвуковия апарат.

 

 

Елиът се върна в кабинета си. Секретарката му Лайза Дикерсън го посрещна с майчинска усмивка.

— Нямаше ви само петнайсет минути, а ви търсиха три пъти.

Той прегледа листчетата, които му подаде, и задържа едното.

— Кога се обади госпожица Хатауей?

— Преди десет минути.

— И какво каза?

Лайза сви вежди.

— Ами доста странно обаждане… Не поиска да говори с вас, а пожела да остави съобщение. Каза, че е в Ню Йорк, и се извини, че не е могла да ви уведоми по-рано.

— И нищо друго?

— Не. Защо, нещо не е наред ли?

Елиът погледна смачканото в дланта си листче.

— Не, Лайза, всичко е наред. Обади се на доктор Дънсмюр. Искам да обсъдим работата му за пролапса на митралната клапа. Трябва да оправи някои неща, преди да я даде за печат.

Следобедът пристигна малко колетче за Елиът. Със скъпи слънчеви очила. Пробва ги — стояха му чудесно. Какво ли прави това момиче в Ню Йорк, запита се той.

Към края на седмицата Елиът едва устоя да не попита Ранди за адреса й, ала успя да се овладее — все едно, че тя изобщо не го интересуваше.