Ким Стюарт
Валери (4)

IV

Валери стоеше на летище „Кенеди“. Току-що се беше върнала от Мексико. Почивката сред приятелите й се бе оказала много приятна. За нейна изненада, мислите й през това време непрекъснато се връщаха при Пол Рийдборн.

Естествено и Алек си имаше своето място в тях. Изобщо — не беше лесно просто така да се откъсне от Ню Йорк и от работата си.

Дулсие — мексиканската й приятелка — се бе постарала да направи гостуването й колкото се може по-забавно и приятно. Почти всяка вечер ходеха на някое парти. Въпреки това Валери установи, че скучае. Дори безкрайните, любезности на мексиканците накрая започнаха да й действат на нервите. Оставяше без внимание ласкателните им комплименти.

Нощем в леглото си мислеше за Алек и за Пол Рийдборн. Не можеше да си представи други двама мъже с толкова противоположни характери. Любвеобилният и винаги усмихнат Алек контрастираше невероятно на студения и арогантен Рийдборн.

Алек никога не би могъл да бъде верен на една жена. Той се нуждаеше от авантюри и преживявания, както кактусите в пустинята се нуждаеха от парещото слънце.

„А Пол?“ При запознанството им той се бе постарал да остави впечатлението, че изобщо не може да понася жените.

„Сигурно наистина не може… — рече си Валери, докато чакаше при лентата за багажа си. — Пол е от ония високомерни господа, който презират жените. За него те не са равноправни партньори, а някакви играчки, които са длъжни да му изпълняват всички желания, и които може да захвърли в ъгъла веднага, щом му омръзнат! Нямам никакво желание да го виждам повече!“ — реши накрая и за в бъдеще си забрани изобщо да мисли за него.

Но беше наясно, че се самозаблуждава. Не бе възможно да пропъди Пол Рийдборн толкова лесно от мислите си. Беше й направил прекалено силно впечатление.

Куфарът й пристигна. Взе го и излезе от сградата на летището. Огледа се за такси.

„Защо в главата ми постоянно се мотае проклетият Пол Рийдборн?! Не мога ли да си представям нещо по-приятно? Какво трябва да направя, за да го забравя? Просто имам нужда да се сближа с някой мъж. Не ми харесва да съм сама. Алек, естествено, ще се е сдобил с нова изгора и ще ми разкаже всичките си преживявания с най-малки подробности, веднага щом си вляза в кабинета!“

Едно такси се приближи и спря. Тъкмо щеше да се качи в него, когато чу зад гърба си познат глас.

— Здрасти, Валери, дойдох специално, за да те взема, а ти без малко щеше да ми се измъкнеш изпод носа!

— Алек?

— Ела — той взе куфара й, прегърна я през рамото и я поведе. — Моето такси чака ей там, понеже наблизо нямаше място за паркиране.

— Защо си дошъл да ме посрещнеш?

— Може би ми е домъчняло за теб.

— Стига шегички! Какво значи това?

Започна да си въобразява, че със самотата й е свършено — поне за тази вечер. Но надеждите й скоро се стопиха.

— Трябва да ти кажа нещо. Нещо, свързано с работата.

Валери смръщи чело.

— По работа ли? И затова си бил толкова път, за да ме вземеш от летището?

— Какво ли не бих сторил за теб — Алек се спря за момент и я целуна по върха на носа. — Ти си страхотна мадама — допълни той.

— Спести си комплиментите!

— Всички жени обичат комплименти. Но както искаш — човек винаги трябва да се съобразява с желанието на дамата.

— Какво е станало? Няма ли да ми кажеш най-после?

— Просто се опитвам да засиля интереса ти.

— Не би могъл повече.

— Открих един крадец.

— Така ли? Че нали това ти е работата? Нищо интересно.

— Почакай малко, а после ще си говорим, дали е интересно или не!

— Аз познавам ли го?

— Определено може да се каже — ухили се Алек.

— Да не е някой от колегите? Рой?

— Зарежи го Рой! Нали знаеш, че изобщо не се отбивам при спортните стоки. Като ме погледне с оня влажен поглед, преливаш от кучешка преданост, направо ми се къса сърцето. Не е лесно, човек да е хомосексуалист.

— Бих казала, че да си хетеросексуален, също не е дотам проста работа. Особено, ако ти липсва партньор.

Той и стисна ръката.

— Ако намекваш за себе си, бих казал, че лицемерничиш. Само да врътнеш опашка й около теб ще се събере цяла тълпа самци.

— Значи ми препоръчваш скок в тъмното, така ли? — умърлуши се Валери. — Не ми харесва тая работа!

— Всички факти потвърждават мнението ми. Стигнало се е дотам, че някои мъже се оставят да бъдат заловени в кражба, само и само да се доберат до твоята персона…

Тя се спря внезапно.

— Какво искаш да кажеш?

— Крадецът, когото залових си мислеше, че си на работа. Беше страшно разочарован, когато се осмелих да му предложа дилетантските си услуги.

— Какъв крадец? Кажи най-после, преди да съм те хванала за гушата!

— Пол Рийдборн.

— Пол Рийдборн? — Валери щеше да се задави. — Стига глупости!

— Не са глупости.

Алек напъха куфара й в багажника на таксито, после седнаха на задната седалка и потеглиха.

— Говоря ти сериозно!

— Да не твърдиш, че Пол Рийдборн е откраднал нещо от магазина, за да се срещне с мен?

— Ако искаш ми вярвай. Впрочем, сама ще се убедиш, понеже съм сигурен, че утре ще опита отново. Тогава вече ти ще си береш грижата.

— А ти какво направи с него?

— Нищо.

— Как така нищо?

— Ами така. След едно обаждане от най-големия шеф просто регистрирах случая и го оставих на мира.

— Че тогава какъв е проблемът? Щом по високите места искат да си играят на криеница, това си е техен проблем. Предаваме материалите на полицията и толкова.

— Никога няма да стигнат до полицията. Твоят Пол Рийдборн има връзки като въжета. Докладите просто изчезват.

— Първо, той не е „моят Пол Рийдборн“! — ядоса се Валери.

— Виж какво, когато една жена се дразни толкова много при споменаването на името на мъж, тогава е ясно, че има нещо в цялата игра. Знаеш ли, че в този момент приличаш на разярена дива котка? Ако ти беше безразличен, щеше да си спокойна… Впрочем, така си особено хубава — добави Алек след известно размишление.

— Спокойна съм!

— Ако това го наричаш спокойствие, не бих желал да присъствам, когато си наистина развълнува — иронизира я той. — В сравнение с теб изригването на вулкан ще изглежда като хладък душ!

— Какво искаш да кажеш?

— Просто споменавам факта, че си се влюбила в небезизвестния Пол Рийдборн.

— Ти наистина започваш да откачаш!

Алек хвана брадичката й и я принуди да го погледне.

— Не, красавице, не съм откачил. Просто имам известен опит в отношенията с жените. Може за друго да не ме бива, но познавам от километри симптомите на влюбването.

— Алек, че аз изобщо не го познавам този Пол Рийдборн!

— Няма никакво значение, скъпа. Не си ли чувала нещо от рода на „любов от пръв поглед“?

Валери поклати глава.

— Това го пише в литературата за подрастващи. Мисля, че този път грешиш много. Изобщо не мога да понасям Пол! Мразя арогантните мъже.

Той се замисли.

— В такъв случай, работата се заплита. Имаме нещо като любов, комбинирана с омраза. Нещо като „фобофилия“.

— Алек! — на Валери й дойде до гуша философстването му. — Престани да се правиш на интересен и да гониш призраци! Пол Рийдборн ми е напълно безразличен. А подозирам, че и аз на него — също.

— А какво ще кажеш за опита му за кражба? Да не мислиш, че човекът няма пари за дъвка и е решил да си я набави скришом? Нали знаеш, че ако реши, може да купи целия магазин, заедно с детективския отдел.

Тя въздъхна.

— Че кой има истинска нужда да краде?

— Добре, добре, права си. По принцип никой няма нужда. Но както и да го погледнеш Пол Рийдборн не се вписва в категорията на нашите нарушители.

— Кои нарушители имаш предвид? Да не искаш да правим сега социологическо проучване за мотивите, подтикващи към кражба? Не би могъл да определиш никаква основна причина. Всеки човек си има своя история и свои мотиви.

— Но във всеки случай има една обща схема. А при Пол Рийдборн не е така.

— Добре де, ами дъщеря му? Тя защо крадеше? — вметна Валери заядливо.

— О, не намесвай тук малката Сюзън! Бих казал, че при нея мотивите са сексуални.

— О, я престани! Защо не вземеш да измислиш нещо ново? Все едни и същи дивотии. Сюзън е откраднала червило, защото това е едно средство за разкрасяване, разпространено при жените. Тя го е желаела, а баща й никога не би й го купил. Просто не е знаела, как да си го достави по друг начин.

Алек се усмихна.

— Отново се вижда, че не познаваш хората добре. Сюзън се нуждае от мъж, както рибата се нуждае от вода…

— Ти пък откъде можеш да знаеш?

Валери усети, как я пробожда ревност: „Защо, по дяволите, винаги, когато ми се доще да се сближа с Алек, се появява някоя друга!“

— Хайде, хайде, нали, в края на краищата, съм мъж — засмя се той. — Един мъж винаги усеща, кога на жената й се иска.

— Не се ли страхуваш, че усетът ти може да ти изневери?

Той я погледна внимателно.

— Хмм… така значи… Всъщност, не ми каза нищо за почивката си в Мексико. Как изкара там? — смени внезапно темата. — Как беше времето?

— Колко добре е, че го има това време — пошегува се Валери. — То е винаги на разположение, ако човек реши да се измъкне — въздъхна. — Ти си като всички други мъже, Алек — когато нещо не ти изнася, веднага обръщаш разговора в друга посока.

— Щом го правя, значи си имам свои основания — защити се Алек.

— Тогава може би ще ми ги довериш все пак?

Той сви устни и премълча.

— Явно причината ще да е интересна!

— По дяволите и още веднъж по дяволите! Казах ти, че си имам причина да мълча!

— Аха, това е добър отговор. И разбира се, причината не е за ухото на всеки. Алек, стига с тези глупости! Ти не ми казваш, защо мълчиш, понеже сам не знаеш. И освен това, не можеш просто да си признаеш, че си отишъл твърде далече.

— Добре де, престани с тези…

Валери се засмя.

— Окей, да обсъдим времето в Мексико. Слънцето печеше страхотно, небето беше бледосиньо и навсякъде беше адска жега…

— Стига вече! — Алек затисна ушите си с ръце. — Престани!

— Ама нали одеве ме попита? — каза тя невинно.

— Не съм те карал да цитираш литературни съчинения.

Валери с усилие се сдържа да не избухне в смях, гледайки трагикомичната физиономия на колегата си. С удоволствие би се пошегувала още малко с него, но в този момент таксито спря пред входа на жилището й.

— Благодаря, че ме посрещна, Алек.

— Удоволствието беше изцяло мое — отвърна й галантно. — Просто бях задължен да те осведомя за последните новости в работата.

„А, значи затова“ — тя беше разочарована. Не би имала нищо против, ако Алек й погостуваше. Само че по всяка вероятност някъде другаде вече го чакаше поредната му приятелка, заела позиция в постелята.

— До утре, Алек.

Взе си багажа и се отправи към апартамента си. Като се качи горе, остави куфара на пода, отиде в хола и веднага си направи мартини. Седна в едно кресло, запали си цигара и потъна в мисли.

Изобщо нямаше желание да ходи в „Блумингдейл“. Там всеки ден приличаше на предишния. А и в случая с Пол имаше нещо тъмно. Не можеше да допусне, че на Пол Рийдборн ще му хрумне да краде, за да се срещне с нея. „Това е абсурдно. По всяка вероятност, няма нищо общо с мен. Може да се е хванал на бас или нещо подобно. Каквото и да е то, утре ще се изясни. Във всеки случай, няма да им се оставя да ме правят за смях. Не съм изпаднала чак дотам! В края на краищата, по света има и други мъже, освен Алек Мейсън и Пол Рийдборн! А между всичките — и един, който ще ми е тъкмо по сърце, и когото ще направя щастлив. Просто трябва да го намеря по някакъв начин! Само че, по какъв начин, по дяволите!?“