Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нощ на любовта (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Secret Agent Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 66 гласа)

Информация

Сканирал
ganinka (2009)
Разпознаване и корекция
Диана (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Даяна Палмър. Под прикритие

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“ ООД, София, 1994

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954–11–0214-Х

История

  1. — Добавяне

Седма глава

Дъхът на Кири секна. Стана й горещо от начина, по който я гледаше Ланг.

— Не се паникьосвай и потърси нещо, да се покриеш — рече й той с тих глас.

Сложи ръце в джобовете си и се облегна на вратата.

— Не мога, без да те гледам — просто не е за вярване колко си хубава така, но обещавам ти: няма да те докосна, докато ти не поискаш.

Обляха я топли и студени вълни. Тялото й реагираше както едно време на неговите ласки.

Трябва да се облека, каза си, безсрамно е да стоя така пред него и да му позволявам да ме гледа. Да, обаче й беше приятно да чувства очите му — караха я да си припомня забранени удоволствия.

Ланг откри желанието, изписано върху лицето й, и в лекото потръпване на тялото й.

Той издаде дълбок гърлен звук, дръпна се от вратата и тръгна към нея.

Бягай, викаше здравият разум в нея, но краката й отказваха да се подчиняват. Той приближаваше, фигурата му ставаше все по-голяма, като че запълваше не само жадните й очи, но и цялото пространство наоколо.

Ланг все още не бе я докоснал, само мълчаливо потърси лицето й. След минута мило се усмихна.

Ръката му се вдигна към възела на вратовръзката и бавно го разхлаби, след което я свали. Смъкна сакото си и го хвърли на един стол при връзката. Кири се вгледа в лицето му и затрепери.

— Не… Не искам… сега — успя да прошепне, когато ръцете му започнаха да разкопчават ризата.

Въпреки всичко, което виждаше, тя не можеше да помръдне.

— И аз не искам сега — отвърна й спокойно той, — но изглежда, така ни е писано.

Ризата му разкри силен гръден кош, кожата му бе бронзова, имаше черни косми. Той взе ръцете й и ги сложи на колана си.

— Свали го — пошепна й.

Ръцете й трепереха върху токата. Широко отворените й очи потърсиха неговите — наистина ли го искаше от нея?

— Ще бъда внимателен с теб. Няма нищо страшно — отгатна опасенията й Ланг.

Тя се успокои, макар че в зелените й очи се стаи чувство за вина. Той се наведе и мина с устни по затворените й клепачи, сякаш за да заличи от тях следите на всяко притеснение.

— Няма да бързам — прошепна. — Ще ми се довериш ли?

Тя се приближи, привлечена като от магнит и голата й плът се допря до окосмените му гърди. Изтръпна, когато ръцете му я хванаха през кръста.

— Вярвам ти.

Той въздъхна. Не беше и сънувал, че ще стане така след години на желание, търпение, надежди… Тя му се отдаваше без възражения и недоволство.

В спалнята бе призрачно тихо, можеха да се чуят слабите звуци, които достигаха от улицата. Ланг долавяше и учестеното й дишане, което топлеше гърдите му.

— Ще ме намразиш ли? — попита я с усилие.

Тя повдигна замъгления си поглед.

— А, ти ще си помислиш ли, че съм евтина? — И тя се безпокоеше.

Ланг се засмя и прошепна ласкаво:

— Ти?

Кири се притисна към него, опря брадичката си върху топлите му гърди.

Големите му ръце се плъзнаха по голия й гръб като по коприна.

— Имам едно условие — промълви той със стегнато гърло.

— Какво?

— След това трябва да сложиш пръстена отново. Очите й се отвориха, виждаше как потръпват мускулите на гръдния му кош.

— Пръстенът?

Устата му се зарови в косата й и той я притисна още по-здраво.

— Годежният пръстен, Кири.

Устните му минаха по лицето й и се спряха върху нейните. Чу я, че простенва от удоволствие и го прие като знак на съгласие, съкровен обет. След това нямаше нещо на света, което би могло да го спре.

Ланг я вдигна и я занесе на леглото. Тя го погледна, като я слагаше грижовно върху завивките.

— Ще затвориш ли… вратата?

— Кой ще ни види, скъпа?

Легна до нея и погледът му мина по нежната й гръд, след това и устата му.

За нея удоволствието бе невъобразимо, безумно и всепоглъщащо. Позволи му да махне и последната дреха от нея. Лежеше потръпваща и гледаше как той се съблича. Никога не го бе виждала гол. Сега го гледаше, без да се стеснява, възхищаваше се на съвършеното му тяло, кипящо от сила. Той се наведе над нея и се усмихна.

— Не можем да имаме повече тайни, нали? — Устните му се сляха с нейните, след това обсипаха с ласки цялото й лице. Почувства, че трепери, чу я да се задъхва от нежността на ръцете му.

Кири никога не си бе представяла, че ще прави любов в светлината на деня, но сега й изглеждаше естествено и съвършено. Остави се да я води. Удоволствието бе толкова силно, че не можеше да направи нищо друго, ръцете й бяха конвулсивно стиснати, изпитваше малко страх.

Устата му беше върху ухото й, дъхът му бе горещ. Той я галеше и се смееше с нежност.

— Ланг!

— Да, потресаващо е, нали? Сега вече знаеш — прошепна, — и мен познаваш напълно. И аз теб…

Кири чувстваше топлината му, чуваше бурното му дишане в ухото си.

Вече не я интересуваше нищо друго, освен удоволствието. То беше там, удоволствието беше там и тя се докосваше до него.

Чуваше собствения си глас, а сякаш бе отделена от него и от тялото си и плуваше с Ланг в поток от златна топлина. За секунди той стана част от нея.

След време Кири отвори очи — таванът бе на мястото си и слънцето хвърляше сенки по орнаментите. Тя се опомни и се усмихна.

Той отгатна реакцията й и вдигна глава. И неговият поглед бе мек като нейния, отвърна на усмивката й.

— Искам да го правим пак и пак, и пак — прошепна тя.

— И аз, но не ми се ще да направим бебе от припряност.

Тя затвори очи и спокойна се осмели да му постави въпроса:

— Наистина ли искаш да се ожениш за мен?

— Да.

Тя сложи брадичката си върху гърдите му.

— Кога?

— После ще говорим за дати — рече той с едно странно нежелание да се ангажира с нещо по-конкретно. Погали косата й. — Трябва да вървим на работа.

Кири се повдигна, за да види часовника и изохка:

— Господи! Закъснявам с един час!

— Няма да се свърши светът — промърмори сухо той.

— Ти така си мислиш! След половин час имам делова среща.

— Погледни ме.

Усмивката му стопи тревогата й.

— Не се бой — успокои я Ланг. — Ще те закарам навреме.

Целуна я нежно.

— Хайде, имаме време за един душ.

Заведе я в банята и я взе със себе си под душа. След малко спря водата и я подсуши с хавлията. Той бе много по-грижовен към нея, отколкото бе очаквала, но тя се чувстваше малко несигурна.

— Ще отида на лекар, за да сме сигурни, че нищо няма да се случи, преди да го искаме.

Ланг наблюдаваше съсредоточения израз на лицето й.

— Кариерата ти значи много за теб, нали? — запита я сериозно. — Засега поне?

Кири разгада мислите по лицето му.

— Да — отговори бавно и се смръщи. — Ти… в крайна сметка искаш ли дете?

Той отвърна с усмивка, но очите му останаха все така сериозни:

— Разбира се, че искам. Сега — на работа. Довечера ще отидем до Флоресвил да съобщим добрите новини на Боб и Кони.

Успя да й вдъхне увереност.

— Престани да се тревожиш напразно и се обличай. Гледай ти какви неща ме накара да направя — той я изгледа сериозно. — За Бога, оставих се да ме прелъстят!

Докато Ланг се обличаше, тя отиде при шкафа, извади сутиен и бикини и ги сложи с гръб към него. Сега вече се срамуваше малко. Извади зелена щампирана рокля, облече и нея.

— Хубаво изглеждаш в зелено.

— Благодаря!

Кири си припомни внезапното му появяване тази сутрин.

— Защо се отби, всъщност?

— Да те закарам на работа. Исках също да разбера дали не ти се е обаждал някой вечерта — отговори лениво той.

Тя поклати глава.

— Нищо нямаше записано на телефонния секретар. Никой не ме обезпокои. Дали това не е някоя нова тактика? Иска да откача от напрежение и прави номерата си през няколко дни.

— Добър психологически ход е — съгласи се Ланг. — Не бих го изключил. Още повече тази газова граната беше опасна. Понякога предизвикват пожари. Ако е била под седалката, щяла да избухне под теб.

— Ясно ми е — промълви тя.

Очите им се срещнаха в огледалото, докато тя си правеше прическата и си слагаше грим.

— С други думи още е много рано да отваряме шампанското.

Той кимна.

Кири остави четката и надникна в едно чекмедже за чорапогащите си. Обу ги под одобрителния поглед на Ланг, също и обувки на висок ток и вдигна чантичката си.

— А колата ми? Не са я докарали още с „паяка“, нали?

Той поклати глава.

— Ще се погрижа тази сутрин.

Тя се обърна към него и го погледна изпитателно.

— Видя ли се с Лорна снощи?

Той повдигна едната си вежда, като че се забавляваше от въпроса й.

— Щях ли да съм така зажаднял за теб, ако бях?

— Ами… — изчерви се тя.

Той я дръпна към себе си.

— Има неща, които още не са ти ясни. Някои мъже могат да продължават цяла нощ. Аз — не. Ако бях прекарал вечерта с друга, нямаше да мога тази сутрин. Това отговаря ли на въпроса, който ти е трудно да ми зададеш?

— Да — тя съжали. — Извинявай, не биваше да любопитствам.

— Кири, ти ми се довери достатъчно, за да се любим, така че имаш пълното право да питаш. Не съм спал с Лорна и нямам намерение. Искам да се оженя за теб.

Каза й го обаче, без да уточни датата и да поема рискове да й направи бебе. Малко оставаше да му го каже, но не желаеше да разваля новото вълнуващо изживяване, което бяха споделили.

Поне този път я искаше завинаги.

Кири го целуна леко. Помъчи се да не забележи нерешителността в очите му.

— Я да видим дали са ни уволнили — пошегува се тя.

 

 

По пътя към работата мълчаха леко напрегнати. Сега вече за Ланг нямаше път назад. Той я склони на компромис и даже да звучи старомодно на някой, се чувстваше задължен да направи каквото трябва — да се ожени за нея. Обичаше я, и то много, но усещаше някаква мрежа около себе си. Не беше толкова лесно да се посветиш на един човек, колкото си го бе представял. А тя искаше и деца.

Харесваше Майки, разбира се, но щеше да е друго, ако детето бе негово и трябваше да носи отговорност за тях с Кири. Тя си имаше своята професия, искаше да направи кариера, но беше спала с него и времето на свободния живот за него бе свършило. Желаеше я до полуда. Гледаше я, спомняше си и си даваше сметка, че не съжалява, въпреки всичко. Струваше си. От него се искаше само да свикне с мисълта, че вече е обвързан. Няма да е чак толкова трудно, каза си уверено, щом можа да превърне постоянното пътуване по задачи и носенето на оръжие в навик, след като постъпи в ЦРУ. Беше се приспособявал и към далеч по-страшни неща — нямаше начин да не се приучи и към семейния живот. А за децата — е, ще отлага някак си, докато може. Вече по-сигурен в себе си той, се усмихна на Кири.

Тя не се заблуждаваше. Бе открила по лицето му и тревога, и колебание. Беше се впуснал с нея в нещо и сега съжаляваше, смяташе тя. Ланг щеше да направи всичко, което бе по силите му, но тя, тя как щеше да живее с човек, който се преструва, че е удовлетворен? Би било истински ад.

Добре поне, че Ериксън не им се мярна в някоя от колите си. Тя веднъж вече избърза да си отдъхне и сега не приемаше на доверие нищо. Преследвачът можеше да е наблизо и да дебне удобен момент.

Ланг паркира и я предупреди:

— Недей да сваляш гарда! Това, че ние не го виждаме не значи, че той не е наблизо.

— И аз това си мислех. Очите й потърсиха неговите.

— Извинявай!

— За какво? — учуди се той.

Тя вдигна крехките си рамене и се насили да се усмихне.

— Ти още не си подготвен. Мислеше си, че си, обаче не е така. И аз съм толкова отговорна за това, което се случи, колкото и ти, така че не се чувствай виновен и не мисли, че си задължен да се ожениш за мен. Бяхме внимателни. Няма да има никакви… непредвидени усложнения.

Ланг я погледна втренчено, чувствата му бяха много противоречиви.

— Сигурна ли си, че не желаеш да се омъжиш за мен, Кири?

— Хареса ми това, което направихме — тя не позволи в гласа й да се прокрадне съжаление. — Но след време, като свикнем и се наситим един на друг, ще остане само задължението. Ти си имаш своята работа, а аз — моята, и бракът вече не задължително условие. Май ще е по-добре първо да размислим и после да се хвърляме в него.

— Аз съм на същото мнение — като че камък падна от сърцето му. — Все пак нищо не пречи да бъдем сгодени, докато го премисляме, а?

— Добре — отговори му с готовност тя и се смръщи, недоволна от себе си. Не се ли задоволяваше с твърде малко?

— Можем да наминем към Кони и Боб да вечеряме с тях. Ще им звънна.

— Ще се радвам да ги видя.

— След работа ще те взема. Бъди внимателна!

Кири кимна с леко колебание.

Очите на Ланг заблестяха.

— Искаш ли да те целуна?

Жената понечи да отрече, но се засмя, като осъзна колко нелепо ще се получи.

— Добре.

— Харесва ми такава откровеност — гласът му бе дрезгав и дълбок. — И аз искам същото.

Тя вдигна глава, той я прегърна и впи устни в нейните. Кири се притисна плътно към него и простена. Той се осъзна.

— Не, не издържам на повече.

Извади носна кърпичка и изтри размазаното червило около своята и нейната уста.

— Ще дойда да те взема на обяд, ако си свободна.

— Не съм — каза тя разочаровано. — Имам делови обяд с някои от хората на Лорна.

— Е — въздъхна той, — някой друг път.

Тя му кимна и посегна към вратата, но той задържа ръката й.

— Не съм говорил нищо с Лорна за теб и ако почне да раздува разни пикантни откровения, опитай се да не се разсмееш. Ясно?

Кири се усмихна през рамо.

— Да. Довиждане!

Тя влезе в сградата, с усилие се въздържа да не хвърли поглед назад. Каквато каша беше забъркала, такава щеше да я сърба.

— Закъсняваш! — скара й се Мак още от вратата. — Лорна Маклейн счупи телефоните да те търси, а май не откри и шефа на охраната — той я изгледа подозрително. — Да знаеш нещо по въпроса?

— Беше с мен — изчерви се тя.

— А! — Мак се изненада.

След миг на лицето му грееше широка усмивка.

— Поздравления!

— Не избързвай — засега не планираме сериозни стъпки.

— Човек никога не знае. Имам чувството, че Ланг е импулсивен човек.

— Наистина оставя такова впечатление, но в действителност е много предпазлив — тя си припомняше отношенията им през годините. — Много е методичен, винаги обмисля нещата предварително.

Кири си даде сметка, че когато бяха сами в офиса, любимият й бе много внимателен, не се оставяше да го владеят чувства. Защо ли тогава си го позволи тази сутрин? Вярно, взе мерки, но не беше в стила му да се впуска в нещо, без да е обмислил възможните последици. Не може да не беше наясно, че Кири очаква пълно посвещаване от този, който я бе прелъстил. Дали беше изгубил контрол над себе си или пък наистина смяташе да се оженят?

Не й остана много време за размишления по въпроса. Лорна Маклейн се обади пак — беше излязла от кожата си.

— Къде бяхте, госпожице Кембъл? — запита с изпепеляваща интонация. — Да не смятате, че цял ден ще ви гоня! Искате ли да получите проекта или не?

Кири прехапа устни, за да не й отговори остро.

— Разбира се, че го искаме, госпожице Маклейн — отвърна търпеливо тя. — Бях неотложно възпрепятствана тази сутрин.

— От Ланг ли? — Голяма пепелянка беше съперницата й.

Кири стисна здраво слушалката.

— Не е ваша работа, но да — така беше.

— Уличница! — кресна прегракнала Лорна.

— Ланг и аз сме сгодени, госпожице Маклейн. Какво правим в личния си живот не ви засяга!

Отсреща се чуваше само накъсано дишане.

— Няма… Той не е такъв! Лъжеш!

— Щом така мислите, може да попитате него.

— Сто пъти му се обаждам, но той никога не си е на мястото. Предполагам, че е все около теб.

— Имах проблеми. Ланг ме учи на самоотбрана.

— Обзалагам се, че и на други работи. Много е добър в леглото, нали? — провлече тя. — Но първо го закарай под венчилото, а после приемай поздравления. Той и за мен се беше сгодил някога. Знаеш ли, че не иска деца — добави със злобен тон, — за да може да си тръгне спокойно някой прекрасен ден!

— Иска деца. И двамата искаме… — Кири се разколеба.

— Ами, хвани го тогава, да те видим!

— Госпожице Маклейн, това е…

— Ще се видим на обяда — продължи Лорна невъзмутимо. — Поканих и семейство Ланкастър да присъства, докато обсъждаме подробностите по представянето — Бих предпочела вашия колега Мак да се заеме с работата. Намирам, че мъжете са по-склонни да ми сътрудничат в някои начинания.

Нищо чудно, мислеше си Кири, но не го каза. Представяше си госпожица Маклейн от главата до петите в зелен сатен и едва успя да сдържи яростта си.

— Със сигурност няма да възразя, ако Мак ме замести — призна с готовност тя, като си мислеше, че колегата й направо ще я убие, задето се е отказала, понеже и той не харесваше Лорна.

— Радвам се, че ще уредим въпроса приятелски.

— До обяд, тогава!

— До обяд, да! — изръмжа Лорна леко заплашително от другата страна.