Даяна Палмър
Под прикритие (6)

Шеста глава

Кири се свлече на тепиха до Ланг. След един час упражнения тя едвам дишаше, струваше й се, че всяка кост от тялото й е набита.

— Сега предаваш ли се? — подразни я той.

— Само за минутка — отвърна му задъхана.

Беше почервеняла, от прическата й не бе останало много. Ланг си помисли, че тя прилича на едно чаровно таралежче.

— Помниш ли деня, когато бяхме на реката да плуваме? — усмихна й се нежно той. — Ти едва не се удави, защото не искаше да признаеш, че не можеш да я преплуваш до края. Наложи се аз да те изведа обратно.

— Почти успях да се справя! — тя също си спомни.

— На връщане — той сниши глас и се наведе към нея, като я гледаше в очите — банският ти се разкопча.

Кири почувства погледа му, като в онзи ден, когато той видя за първи път голите й гърди — това я накара да се изчерви цялата, а сърцето й заби бясно. Ланг не я постави в неудобно положение, не й се присмя. Извади я от водата и я погледна — само толкова, след това я остави на земята, намери банския и се обърна, докато тя си го сложи. Стана толкова естествено, че тя никога не съжали за случката.

— Много добре си спомням изражението на лицето ти — продължи той тихо. — Беше едновременно шокирана, удивена и възбудена. Някой художник като нищо би си оскубал брадата, ако трябваше точно да предаде израза ти.

— Беше за пръв път — отвърна тя, — наистина, такава бях, но ти, разбира се, не видя нищо ново.

— Сигурна ли си, Кири? — Той не се смееше, очите му бяха като тъмна вода — пълни с тайни.

Тя обърна глава.

— Е, беше доста отдавна. Сега сме други хора.

Спомни си всички места, където беше ходил, всички опасности, които бе преживял, после и очите на Кири — първо весели, след това изведнъж насълзени, защото не й бе повярвал единствения път, когато наистина трябваше да го стори.

— Разочаровах те.

— Нямаше да си щастлив — тя го погледна отново. — Прекалено много искаше да си свободен. Затова не се получи нито с мен, нито с Лорна.

Очите му се присвиха.

— С Лорна беше друго. Тя знаеше предварително, че бракът не ме привлича и прие това. С теб обаче не съм поставял никакви условия и дори отначало не изключвах да се оженим.

— Докато не реши, че съм спала с Чад — завърши тя вместо него. — И това нарани най-вече гордостта, а не сърцето ти.

— Някои мъже трудно се влюбват, Кири — той потърси очите й. — И да се спрат на едно място… — гласът му секна — спомни си неволно за своето детство.

— Знаех, че не си готов. — Тя се насили да се усмихне. — И въпреки че ми направи предложение, нямаше да се омъжа при положение, че желаеш Управлението повече, отколкото мен. Все пак, беше много мило, че опита.

— Кири — започна бавно, — веднъж вече те попитах, какво мислиш да започнем отначало. Ти така и не ми отговори, а това не беше шега.

Пулсът й се ускори, но запази спокойствие.

— Не знам.

— Можем да продължим оттам, откъдето скъсахме. Сега си жена, не пораснало момиче. Можем да имаме пълноценна връзка без задръжки.

— Тоест, можем да спим заедно, така ли? — постави въпроса ребром тя.

Той опъна крака си и започна да го разглежда, без да се обръща към нея.

— Да, това исках да кажа.

— Така си и мислех.

Тя извади от чантата си обувките и чорапите и започна да ги обува, но не му отговори.

— Е?

Кири повдигна вежди.

— Какво, е?

— Искаш ли да опитаме пак?

— Не обичам да лепя парчета от счупени огледала, а за това, че не съм склонна да лягам с всеки, вече ти казах.

— Аз не съм „всеки“ — ядоса се той, — ще спиш единствено с мен.

— И за колко време, Ланг? — попита го сухо тя и го прониза със зелените си очи. — Докато ми се наситиш?!

Той откри горчивината, изписана на лицето й.

— Изопачаваш думите ми.

— Никак даже. На теб ти трябва жена и аз съм ти под ръка — очите й светнаха от яд. — Благодаря! Поласкана съм, че мъж като теб е готов да се позабавлява с мен половин час!

Тя се изправи, също и той. Нямаше да му даде да довърши. Изглежда се страхуваше да не й направи сериозно предложение. От друга страна обаче тя не го желаеше или обичаше достатъчно силно, за да се ангажира с него без обещание за постоянна връзка. Това им беше пречило винаги и все още стоеше между тях. Кири не му се доверяваше.

— Да ти кажа ли какво — продължи, разгорещено тя. — Ако ми трябва мъж да спя с него, аз ще си намеря сама и няма да е някой баровец, дето е спал с половината жени в щата. Не бих спала с теб, даже да имаш медицинско от министъра на здравеопазването!

Тя вдигна чантата си и се запъти покрай него към изхода. Ланг я настигна и застана на пътя й.

— Стой! — беше вбесен, но се владееше. — Вечер няма да ходиш никъде без мен! Май забрави за другия си „обожател“.

Тя се поколеба. Пред опасността от Ериксън, който можеше да я причаква някъде навън, гневът й се поуталожи.

— Радвам се, че вече разсъждаваш трезво — тонът му бе рязък. — Чакай да се преоблека и ще те отведа вкъщи. Оттук насетне, извън служебните ми задължения, с теб нямаме нищо общо. Доволна ли си?

— Направо възторжена — отговори му с нехайна усмивка. — Не ми трябва мъж, и сама се справям добре.

— Аз също, но ако поискам разнообразие, винаги мога да потърся Лорна, тя не е консервативна.

С този последен шамар словесният им двубой приключи. Ланг тръгна да се преоблича. Точно, както се страхуваше Кири, той щеше да се върне при Лорна.

Да не си въобразява, че тя ще линее по него и ще лее реки от сълзи, защото той не можел да се обвързва.

Тя наведе глава към чантата си с празен поглед. Надявала се беше, че Ланг е вече друг, но годините в чужбина не бяха променили и начина, по който гледаше на живота. Все още не се нуждаеше от постоянна връзка, а пък Кири не можеше да приеме по-свободни отношения. Тя бе прекалено чувствителна, твърде дълбоко се привързваше, за да приеме да бъде като вещ за еднократна употреба. Ланг щеше да я потърпи малко, да я използва и после да я смени като носна кърпичка. И какво щеше да й остане? Едно разбито сърце, ето какво.

Той се върна след пет минути. Изглеждаше бодър и спокоен, въпреки адското натоварване през изминалия час. Кири, точно обратното — чувстваше се направо прогизнала от лепкава пот. Последва го мълчаливо до колата.

Без излишно суетене Ланг прегледа автомобила, преди да се качат и да запали двигателя. Дори и в това състояние не можеше да си позволи да забрави, колко неуравновесен тип е Ериксън. С такъв коварен противник не биваше да се отпуска.

Остави я пред вратата. Пожелаха си лека нощ с хладна учтивост и той също отиде да си легне, въпреки непривично ранния час. Целта му бе не да се кара с нея за миналото или настоящето, а да заживее един спокоен живот — най-вече затова се беше върнал тук. Но тя не го изслуша. Вероятно и не искаше. Може пък в момента да й беше достатъчна само кариерата и това, че го ревнуваше от Лорна, все още не значеше, че го обича.

Той беше поукрасил отношенията си с Лорна, само и само да провокира Кири. Добре си прекарваха преди години с нея. Още бе хубава жена и той го признаваше, ала сърцето му принадлежеше на Кири. Проблемът беше в това, че тя не го искаше вече. Тази констатация го вбеси още повече. Само като я погледнеше и си загубваше ума.

Е, нямаше намерение чак да изпада в депресия заради нея. Ще му мисли, когато му дойде времето. Той се обърна в леглото и затвори очи. Сега имаше нужда от сън. От дълбок сън.

 

 

В продължение на четири дни Ериксън не се появи пред очите им. Кири бе изненадана много — навсякъде се оглеждаше да го открие с тревожно очакване. Постепенно престана да обръща внимание на липсата му, понеже ги нямаше нито обажданията по телефона, нито натрапчивото следене, които да й напомнят за него. Дори се зарадва, започна да вярва, че той се е отказал. Може да е погледнал на действията си в перспектива и да е решил, че да я тормози ще му излезе по-солено, отколкото си заслужава. Хипотезата звучеше доста разумно, освен ако той не правеше психологически трикове — да приспи вниманието й, и да я подведе, че вече няма опасност. Продължаваше да не се случва нищо и тя, въпреки усилията си да бъде предпазлива, се настройваше все по-оптимистично.

Отсъствието на Ериксън беше единственият източник на положителна емоция за нея. Тя бе получила поръчката на Лорна. Налагаше се да бъде доста време заедно със съперницата си, която отново бе започнала да се среща с Ланг. На всичкото отгоре, като че се чувстваше задължена да споделя с Кири всяка подробност.

— Скъпа, наистина ми допада идеята да отрежа лентата на откриването — мъркаше Лорна, докато обсъждаха един бизнес обяд, — но е немислимо да смущава личния ми живот. Просто ще трябва да го насрочат за следобеда, защото Ланг ще ме води на опера вечерта.

Кири не издаваше чувствата си, дори окото й не трепваше.

— Ще видя какво мога да направя — обеща на събеседничката си с предчувствието, че другите, ангажирани в откриването, направо ще я наругаят.

— Добре! А, още нещо, Кири… Абсолютно ли е наложително да живееш до апартамента на Ланг? — запита я с явно раздразнение тя. — Това явно му пречи, когато сме заедно.

— Той се премести до мен — уточни тя, — заради заплахите на един бивш служител.

Кири премълча, че Ланг се грижи всеки път, като води Лорна при себе си, това да се чува достатъчно добре, и че от тяхното кикотене посред нощ не бе успяла да мигне четири дни.

— След като заплахите вече не изглеждат реални, не виждам причина да не се върне на старото място — добави Кири.

Всъщност по-добре, ако се махнеше. Поне щяха да й спестят звуковия съпровод от забавленията си.

— Знаех си, че ще се съгласиш. Казах му, че няма да нарани чувствата ти, ала мъжете са толкова боязливи, като се отнася до емоциите на жените, нали?

Значи така: бяха го обсъждали с Ланг. Тя беше колкото огорчена, толкова и ядосана.

— Можеше и сам да ме попита.

— Ами, той не можа да се реши, но ще бъде доволен, като му кажа.

— Сигурна съм.

— А сега, за отразяването на събитието по електронните масмедии: ще успееш ли да осигуриш екип от Си Ен Ен?

 

 

До края на деня Кири бе окончателно съсипана — не си спомняше да е била някога толкова зле.

Ланг се отби само за малко, сякаш бе някакъв непознат със съсипващото си студено изражение. Напоследък почти не разговаряше с нея. Държеше се на разстояние, беше хладно учтив. Тя знаеше, че я държи под наблюдение заради сигурността й, но без лично отношение към нея. Кири пак тъгуваше и се питаше, защо не бе стоял далеч от нея и от живота й.

Той само подаде глава от вратата да й каже, че ще бъде сама този следобед, тъй като те с Лорна ще ходят на ресторант. Предупреди я да внимава, което предизвика размяна на остри реплики. Отдъхна си с облекчение, когато Ланг излезе. Можеше да действа успешно и без някой да й виси над главата. Наистина го мислеше, преди да отиде до колата си.

Ериксън седеше на предната седалка. Отново бе на линия, не беше се отказал. Всичко започваше наново, стомахът й се сви, тя се чудеше как да се справи с положението.

— Здравей, сладурче! — усмихна се онзи хладно. — Да не си помисли, че съм те забравил.

— Махай се от колата ми!

— Накарай ме — предизвика я той.

Не беше толкова вятърничава да се опитва. Ериксън бе опитен професионалист. Нейните хватки за разкъсване на захват можеха и да свършат работа срещу начинаещ, ала той със сигурност имаше пояс по карате. Да знаеш кога да отстъпиш, е толкова важно, колкото и да знаеш кога да нападнеш, й бе казал Ланг. И не тръгвай първа в атака, изчакай противника, това ти дава предимство, мислеше си Кири трескаво, докато гледаше мъжа в колата си.

— Добре, господин Ериксън, полицията ще ви накара!

Обърна се и тръгна бързо към сградата, почервеняла от яд. Когато стигна до входа, чу да се блъска врата на кола. Извърна се. Ериксън отиваше към своя автомобил. Видя, че той се качва и си заминава бавно, даже натисна клаксона на завоя.

Тя се поколеба за момент, дали все пак да не се обади в полицията, но надали щеше да има полза, щом той вече не беше там. Върна се и отвори вратата тъкмо навреме, за да види гранатата на пода. Сепна се и тръгна обратно, но в този миг устройството експлодира. Кири покри очи инстинктивно, като очакваше ударната вълна да я отхвърли назад. Оказа се газова граната — купето се изпълни с гаден дим. Тя се дръпна тъкмо навреме, за да не получи и нещо в повече от бодящите болки в очите и гърлото. Закашля се от задушливия газ.

Това беше върхът! Проклетник! Като хълцаше разстроено, тя влезе в сградата и набра деветстотин и единайсет. След няколко минути пристигнаха двама полицаи. Ланг бе с тях.

Тръгна към нея с усмивка, но тя не прие да я утешава — обърна се към първия служител и му разправи какво се е случило.

Ланг стоеше до тях с неразгадаема маска на лицето и слушаше, докато тя обясняваше и отговаряше на въпросите.

— Вече е избягал — каза им отчаяно. — Не мислех, че ще посегне върху мен.

— Ако това беше искал, гранатата щеше да е истинска — увери я младият полицай, — но и тази е достатъчна да го хванем по закона за терористичните заплахи и действия, а ще го подведем и за незаконно влизане.

— Е, ако успеем, все пак, да свалим някой отпечатък от колата — по-възрастният явно не споделяше оптимизма му. — Той беше ли с ръкавици?

Тя си представи ръцете му на волана и в съзнанието й проблесна, че бяха черни.

— Да — отговори потисната.

— Ето как стоят нещата: вашите показания срещу неговите — каза й човекът.

— Ама…

— Така пише в закона — отвърна сприхаво онзи. — И на нас не ни харесва, но не можем да направим нищо. Вие не сте единствената жертва, въпреки че така ви изглежда в момента. Онзи тип не бива да го изпускаме от очи, а и вие не е трябвало да излизате оттук сама.

Лицето на Ланг се сви в мъчителна гримаса.

— Да, не трябваше — съгласи се той. — Аз съм шефът на охраната. Мислех, че вече се е отказал — моя грешка!

— Можеше да се окаже фатална за нея — по-възрастният служител му го каза направо.

В очите на Ланг се отразяваха угризенията, които изпитваше.

— Не мислите ли, че си давам сметка?

Полицаят се извини още веднъж на Кири и замина с другаря си.

— Трябва да го закарам до вкъщи — рече тя унило, като посочи автомобила си.

— Не трябва. Ще го заключим и ще го оставим — най-малкото трябва да се почисти, преди да можеш да го караш отново.

— А, да, разбирам, не съобразих…

Ланг я качи в колата си и я закара до дома й.

— Съжалявам — процеди през зъби той.

— Не си задължен да следиш само мен през цялото време — отговори му търпеливо Кири. — Охраняваш още много хора.

— Наистина смятах, че му е писнало. Вече минаха две седмици, без да го видим. Постъпих като новак, не като професионалист. Чух съобщението по моя приемник на връщане от работата и не знаех какво ще заваря, когато дойдох. Трябваше да предположа, какво ще стане — Блъсна кормилото той в изблик на безсилна ярост.

Тя реши, че гордостта му е ранена. Беше се провалил, защото умът му бе зает с Лорна. Нищо, че не го каза, на Кири й беше ясно. Качиха се, без да разменят и дума.

Пред апартамента си тя се обърна към него изтощена и измъчена.

— Благодаря, че ме докара до вкъщи! Ланг остана намръщен.

— Ще се оправиш ли?

— Естествено. Не съм от стъкло, няма да се счупя.

— Заключвай се и не стой до прозорците.

— Ставаш параноик! Няма да ми се появи с едрокалибрена пушка, я!

— Вече не знам какво ще направи — отговори й мрачно той и прокара ръка през косата си, — но няма да се отпускаме пак! Ясно?

— Аз не се бях разпуснала. Огледах се и не видях никой на паркинга! Не го забелязах, докато не стигнах до колата.

— А ако той имаше оръжие, Кири?

— О, за Бога, той няма да седне да ме гърми!

Нито й отговори, нито се усмихна. Виждаше я просната на тротоара, надупчена от куршуми, с отворени очи. За разлика от нея, той знаеше, че хора като Ериксън са непредвидими. Кири се принуди да го успокоява.

— Добре съм, недей да драматизираш, Ланг — тя се поколеба. — А, ако искаш да се местиш, вече казах на Лорна, че няма проблеми.

Той се намръщи.

— За какво говориш?

— Лорна ми каза, че се уморяваш да живееш в съседство с мен. Тя май не се чувства много уверена в себе си — изповядва всичко, което правиш с нея.

— Нищо не съм й говорил за местене — рече той ядно, — не бих си и помислил за такива работи, преди да свършим с Ериксън, по някакъв начин.

Олекна й. За щастие, Лорна бе излъгала. Той не искаше да се отърве от нея.

— Не знаех, че сте в толкова близки отношения.

— Аз движа проекта й. Другите се изпокриха в миша дупка, докато аз като смел звероукротител успея да се разбера с нея. Тя е перфекционист, не ме харесва, но се търпим. Оставям я да си мисли, че ме пече на бавен огън с легендите си, за това как си й предан като кученце. Действа като магия. На Ланг не му харесаха тези приказки.

— Не съм й предан като кученце, няма такава работа.

— А, и това ми казва — за онази работа — допълни тя и не можа да скрие негодуванието, изписано по лицето й.

— Няма нищо за казване — изрече той през зъби, — та аз не спя с нея!

Кири сви рамене артистично.

— О, не се лишавай заради мен — предложи му благосклонно тя. — Не храня никакви надежди в тази насока. Когато се омъжа, а това ще стане все някой ден, съпругът ми ще е първият ми мъж.

Тази реплика уязви гордостта му и той погледна към нея — лицето му бе разгорещено.

— Трябва да е голям щастливец, за да вземе девствена съпруга в днешно време — върна й го той с леден глас.

— Може пък да помисли, че наистина е извадил късмет — възрази тя, без да се оставя думите му да достигат до нея и да я наранят. — Иска се да си интелигентна жена, за да не рискуваш своето и на бъдещия си мъж здраве и бъдеще, само и само да не се отличаваш от масата.

— Пуританка!

— Моите принципи не са твоя работа! Ти си само шеф на охраната в нашата фирма.

Тъмният му поглед се впи в очите й.

— Повтори го пак!

— Нямаш право… Ох!

Ланг я притисна в обятията си. Устата му жадно потърси нейните меки устни. Тя настръхна и се опита да го отблъсне, но ръцете му я притиснаха още по-здраво. Той докосваше леко устните й със своите, докато тя отстъпи.

И в този момент той не се възползва веднага от нея. Отворената му уста минаваше по нейната и я дразнеше, докато Кири не простена и не потърси сама устните му. Като че беше вчера — тя бе влюбена в него с цялата си страст.

— Кажи какво желаеш? — ръцете му покриха устните й, разделяйки я от неговите, чиито глад усещаше.

— Ланг! — повика го със сподавен глас тя.

— Хайде — изкушаваше я той, — кажи ми какво искаш да направя, Кири!

— Не е… честно — промълви тя.

— А кое е?

Ръката му се плъзна в гъстата й коса, като наклони главата й. Очите му малко я плашеха с блясъка си.

— Сега ме накарай да забравя.

Тя почувства устата му топла и влажна, сливаща се с нейната. Допирът на тялото и мощта на ръцете му отне нейните собствени сили. Тя се огъна, почти се стопи в него, без спомен за миналото и представа за бъдещето, докато се опиваше от сладостта на целувката. Кири потрепери от внезапното желание, той се засмя и продължи да я целува все по-дълбоко.

Другата му ръка падна на кръста й и той я притегли.

Прекъсна ги равномерното бръмчене на асансьора. Той се отдръпна от нея точно, когато една възрастна двойка излезе от кабината. Изгледаха ги снизходително и ръка за ръка се насочиха към другия край на коридора, където беше тяхното жилище.

Ланг бе прекалено замаян, за да направи нещо. Чак когато чу вратата да се затваря, погледна Кири — и тя бе прималяла като него.

— Можех да те имам преди малко — каза Ланг. — И ти го знаеш — Гласът му бе изпълнен с чувства.

— Да не забравяме Лорна — произнесе през стихията от емоции, които бушуваха в нея.

— По дяволите Лорна! Желая теб! Трябваше да отмести очи от неговите.

— Малко си поразгорещен, това е всичко — рече му строго тя. — Един студен душ и ще се оправиш.

— Лорна не би ме пратила да вземам душове — каза й с мек, но и заплашителен тон той.

Кири присви очи.

— Тогава защо не отидеш при нея, драги?

Нейното упорство го влуди.

— Мерси за предложението, може и да се възползвам.

Мъжът се завъртя на пети, тръгна към асансьора и влезе, без дори да я погледне.

Кири за малко щеше да изпищи. Не можеше да легне с него само, за да го държи надалеч от Лорна. Как можа да го направи! Защо я целуна? Сега щеше цяла нощ да се върти в леглото, измъчвана от кошмарното видение на голата Лорна в обятията му. Мразеше го! Как, по дяволите, си въобрази, че може да обича суров мъж като Ланг? Трябваше да се вземе в ръце. Той вече не я засягаше — колкото по-скоро го разбереше, толкова по-добре.

 

 

Ланг междувременно се разкарваше безцелно с колата си из града, на мили далече от Лорна и апартамента й. Кири го ревнуваше от нея, но се боеше да му се довери. Това беше голямата пречка. Само трябваше да пази самообладание и да бъде по-настойчив. А покрай другото, трябваше да се занимава и с Ериксън.

На сутринта Ланг бе по-внимателен от всякога. Позвъни на вратата й трийсет минути преди началото на работното й време. Кири се измъкна от леглото с късата си нощница, погледна през шпионката и отвори вратата с явно нежелание.

— Не ме зяпай! Аз да не съм ти стриптийзьорка.

— Скъпа, да съм казвал някога, че си — усмихна се той. Фигурата й беше убийствено хубава. — С това облекло ще те загледа и слепец.

— Не ми се иска да ме заглеждаш. Искам да се облека и да вървя на работа. В кухнята има кафе. Сипи си, докато се облека.

— Сигурна ли си, че не искаш да излезеш така — правеше му удоволствие да я гледа в този пестелив тоалет.

— И Лорна има тяло, сигурна съм, че тази нощ си го преоткрил за пореден път.

— Ревнуваш?

— От Лорна? Ха! И защо, след като не те желая!

— Снощи не беше на това мнение — напомни й той.

— Няма да те удостоявам с отговор.

Врътна се и влезе в спалнята, като притвори вратата. Свали нощницата и остана по едни дантелени бикини в розово. Тогава вратата се отвори и очите на Ланг замръзнаха върху нея.