Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shadows of Yesterday [= Relentless Desire], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 94 гласа)

Информация

Сканиране
sianaa (2011)
Разпознаване и корекция
asayva (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Сандра Браун. Сенки от миналото

ИК „Хермес“, Пловдив, 1994

ISBN: 954-459-172-9

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

— Започвам да се тревожа за мрачното ти настроение. Не си казала дума, откакто тръгнахме.

Нощта беше студена и тъмна. Луната бе само един сърп в края на хоризонта и не хвърляше светлина. Единствено фаровете на Чад прорязваха мрака на равната безлюдна магистрала. Сара спеше в скута на Лий.

Лий обърна глава към профила му и каза:

— Коя е Шарън?

Той стреснато извърна глава, а колата се отклони от пътя си достатъчно рязко, за да раздруса и събуди Сара. Тя протегна инстинктивно крайниците си и започна да премлясква, докато се успокои отново.

— Как научи за Шарън?

— По невнимание майка ти спомена името й. Посъветва ме да попитам теб за нея. Коя е тя, Чад?

Той изруга тихо и удари с юмруци волана.

— Шарън беше моя съпруга. Тя се самоуби.

Онемяла, Лий го гледаше с широко отворени очи сред мрака на колата. Сърцето замря в гърдите й с тъпо глухо тупане.

— Твоя съпруга? — със задъхване, едва чуто изрече тя. — Твоя съпруга? — той кимна рязко. Лий погледна навън в нощта, опитвайки се да възприеме нереалността на всичко това. Като обърна отново глава към него, попита: — Защо не ми каза за нея?

— Защото тя няма нищо общо.

— Нищо общо? — попита тя толкова високо, че Сара се стресна отново.

— Не. Не и с нас. Моят брак няма нищо общо с това, което изпитвам към теб. Аз съм влюбен за пръв път, Лий. Не искам да кажа, че не съм обичал Шарън. Но я обичах по друг начин.

— И тя се самоуби?

Ръцете му се впиха в кожената калъфка на волана.

— Да.

— Защо, Чад?

— По дяволите…

— Защо? — изкрещя тя.

Спирачките изпищяха и колата спря. Лий едва сега разбра, че се намират пред дома й. Чад се извъртя в седалката си и я погледна с блеснали от гняв очи. Дори в тъмното те бяха поразителни, озарени от вътрешен пламък.

— Случи се преди две години. Бях в Аляска, където потушавахме пожар. Бяха адски пламъци и ни трябваха седмици, за да го угасим. На Шарън й съобщили, че съм ранен. Наистина бях. Бях ударен в главата и имах леко сътресение, но нищо повече. Подробностите около инцидента се изяснили едва по-късно, след като тя вече била погълнала шишенцето с приспивателни хапчета.

Чад се обърна и отвори вратата със замах. Лий бързо уви Сара и излезе от ниската кола, когато той отвори нейната врата.

— Къде ти е ключът? — попита я, когато в мразовития вятър се отправиха забързано към входната врата.

— Тук вътре — тя вдигна ръка, така че той да може да вземе чантата й.

Взе да рови в нея, докато накрая откри ключа. Само след секунди вратата бе отворена. Чад влезе преди Лий и Сара, за да запали лампите и да усили терморегулатора, който Лий бе намалила, преди да излязат.

— Ще отида да взема торбата с багажа — каза той.

Лий унило занесе Сара в новата й стая и я сложи в креватчето й. Пръстите й се движеха автоматично, докато сваляше дрехите на момиченцето и му слагаше пижамката. Заговори й нежно, хвалейки доброто й държане през целия ден, но Лий не можеше да съсредоточи вниманието си върху гальовните думи. Мислите й непрекъснато се връщаха към напрегнатото, непроницаемо лице на Чад, докато й разказваше подробностите за смъртта на жена си.

Докато Лий приготви детето за сън, Чад се върна и застана до нея край креватчето.

— Лека нощ, Сара — когато се наведе да целуне бебето по бузата, то го цапна по носа с юмручето си. Чад се разсмя, обърна го по корем, тупна го веднъж по дупето и след това излезе от стаята.

Лий удължи раздялата си със сънливата Сара, страхувайки се от обясненията, които знаеше, че я очакват в другата стая. Когато най-после угаси всички, освен една малка нощна лампа, нямаше повече причини да се бави.

Чад седеше на дивана, забил поглед в пода. Сключените му ръце висяха отпуснати между широко разтворените му колене. Когато Лий влезе в стаята, той вдигна глава и я погледна.

— Извинявай, че не ти разказах за Шарън — каза без никакви предисловия. — Като се има предвид как умря, струва ми се, разбираш, че това не е приятна тема за разискване, когато ухажваш друга жена.

Извинението беше неубедително и Лий знаеше, че зад тази сдържаност на Чад се крие нещо повече. Бе решила на всяка цена да изтръгне истината от него.

— Много пъти имаше удобен случай да ми кажеш, Чад. Бях те попитала дали си женен, когато раждах. Можеше просто да ми кажеш, че си вдовец. Когато ти разказвах за Грег, това беше за теб идеалната възможност да ми кажеш за Шарън. Или пък на другата вечер, когато си изяснявахме всички онези неща, които бе скрил от мен. О, да, ако беше искал да ми кажеш, имаше безброй възможности да го направиш.

— Е, добре — каза той с дрезгав глас и скочи на крака, като прокара пръсти през косата си. — Не исках да ти кажа!

— Това вече е друго нещо.

Той я погледна нервно и вдигна ръце към устните си в предизвикателна поза. Заговори с тих, добре премерен тон, който едва скриваше гнева му.

— Не исках да ти кажа, защото знаех, че ще реагираш точно така, както реагираш сега. Това, което направи Шарън, за теб ще бъде още една причина да не се виждаме.

— Да. Прав си — усещайки как гневът й се топи под тежестта на истината, Лий се отпусна върху дивана. — О, Чад, нима не разбираш? Никога не бих стигнала до самоубийство, но ще бъда нещастна всеки път, когато те повикат да потушаваш пожар. Сигурна съм в това. Така се чувствах винаги, когато Грег трябваше да ходи на тайни акции. Причиних му много страдания, не искам и на теб да причинявам.

Той приклекна пред нея и улови брадичката й, принуждавайки я да го погледне.

— Не казвам, че няма да се тревожиш. Но ти не си като Шарън. Лий, тя беше като пеперуда… плашлива, неспокойна, с опънати нерви, страхуваше се от собствената си сянка. Мисля, че една от причините да се оженя за нея беше, за да я пазя. Тя предизвикваше такива чувства у всеки, особено у родителите си. Чувствах се виновен, когато я извеждах, преди да се оженим, защото им беше неприятно да излиза от къщи, макар и за няколко часа.

— Изглежда, атмосферата не е била много нормална.

— Не, не беше, и аз трябваше да го разбера по-рано. Повече я съжалявах, отколкото обичах. Това е самата истина, Лий.

— Вярвам ти, Чад. Знам какво изпитваш към жените. Искаш да закриляш всички ни.

— Това, което изпитвам към теб, е нещо съвсем различно — от израза на лицето му тя разбра какво изпитваше той към нея. Очите му, които се задържаха върху устните й, ръцете му, които обгърнаха кръста й — всичко това й говореше, че у него тя не събужда съжаление и бащински грижи.

— Искам да ви дам — на теб и Сара — дом. Искам да ви дам някаква сигурност в живота. Но не съм безкористен. Имам нужда от теб, Лий. Имам нужда от човек до себе си. Искам да споделя живота си с теб. Разговорите, проблемите, смеха, секса — всичко. Не искам порцеланова кукла, на която й трябва бавачка. Искам жена. Теб.

Той се взираше в деликатните вени на ръката й. Когато вдигна поглед, с изумление видя сълзите, които се стичаха по бузите й.

— Лий, какво…

— Не разбираш ли, Чад? Прехвърляш всички качества, които Шарън не е притежавала, на мен. Но и аз не ги притежавам.

— Ти ги притежаваш!

— Мислиш си, че съм смела. Грег щеше да ти каже нещо друго. Аз го докарвах до лудост с моите оплаквания всеки път, когато тръгваше. Правех го толкова нещастен, колкото бях и аз самата. Не искам да преживяваш всичко това. Не искам и аз да преживявам всичко това, да не говорим за Сара.

— Няма да бъде така, Лий. Виждал съм те как се справяш при най-ужасните обстоятелства с повече храброст, отколкото биха проявили повечето жени през целия си живот. Боже господи! Роди дете в онзи пущинак без упойка, без антисептици, без да има кой да ти помогне, освен някакъв мъж, изплашен до смърт, да не би да увреди теб или бебето. И ти с усмивка мина през това изпитание.

— Какъв избор имах? — каза тя с лек смях.

— Много — отвърна Чад сериозно. — Шарън можеше да избере да не гълта цяло шише приспивателни, да посрещне с твърдост онова, което се е случило с мен — каквото и да е то. Предпочете да не го направи.

Лий усети как отбранителният вал, който бе изградила, се разпада бавно под яростната атака на неговите аргументи. Самоубийството на Шарън навярно бе причинило на Чад много болка и вина, особено след като е искал да я пази от останалия свят. Лий усети прилив на състрадание и нежност към него, когато видя измъченото му лице. Знаеше, че колкото и благоразумно да е, не можеше изведнъж да престане да се среща с него. Знаеше какъв риск поема, знаеше каква болка ще изпита първия път, когато ще трябва да я остави, за да гаси пожар на някой нефтен кладенец, но този кошмар й изглеждаше далечен сега, в момента на близост. Щеше да се изправи лице в лице с него, когато му дойдеше времето. Не сега.

Тя докосна косата му.

— Чад, съжалявам за Шарън.

— Благодаря ти, Лий. Знам, че трябваше да ти кажа по-рано, но не можех да рискувам да те загубя — положи главата си в скута й, а ръцете му обгърнаха кръста й. Като я галеше съблазнително, каза: — Лий, имам нужда от теб. Не ми отказвай. Моля те.

Това, което правеше, дори през дрехите й караше сърцето й да бие лудо. Чувстваше как се топи под устните му като топло масло.

— Чад, ние се познаваме отскоро. Можем да преброим на пръстите на едната ръка колко пъти сме били заедно.

— Чувствам се така, откакто те оставих в болницата. Исках да ви имам — теб и Сара — в моя живот още тогава.

— Защо не остана? Или защо не се върна?

— Моментът не беше подходящ и аз го знаех. Мислех си, че може би още страдаш за Грег. Не беше минала и година, откакто е бил убит. Тъкмо беше родила неговото дете — последната връзка с него. Щях да се чувствам като натрапник. Трябваше да ти дам време да се съвземеш физически и душевно от преживяното. И сякаш точно тогава всеки нефтен кладенец по света започна да ни създава проблеми. Кръстосвах из цялото земно кълбо. Освен това си мислех, че може да се притесняваш, ако ме видиш отново. Много често, когато някаква трагедия или нещо подобно събере хората заедно, после на тях им е трудно да се озоват лице в лице при нормални условия.

Тя прокара пръсти през косата му, докато главата му лежеше в скута й.

— Трябваше да изпитвам смущение, но не изпитвах. Беше толкова… толкова внимателен към мен, а какво друго ми трябваше в момента — тя замълча за секунда, после призна: — Плаках, когато ме остави онази нощ в болницата.

Той вдигна глава и потърси сиво-сините й очи. После се надигна и седна на дивана, излегна се и я привлече към себе си, а тя се облегна върху гърдите му. Чад приглади назад красивата й кестенява коса, която падаше на вълни от двете страни на лицето й.

— Стоях там, докато дойдоха родителите ти. Не можех просто така да си тръгна и да те оставя сама, без да има кой да се погрижи за теб. Исках да им се представя, но имах такъв изпаднал вид, страхувах се, да не би да се ужасят, като видят какъв мъж е извадил на бял свят бебето ти.

Тя се засмя и с върха на пръста си проследи очертанията на устните му.

— Това е може би едно от най-мъдрите решения, които си взимал.

— Защо?

— Защото те щяха да се почувстват точно така, ако те бяха видели тогава. Не са толкова сърдечни и мили, толкова толерантни и доброжелателни като твоите родители.

Той прокара пръст върху копчетата на блузата й.

— Какво си помисли за мен тогава?

— Бях много изплашена, докато не си свали слънчевите очила и не видях очите ти — отвърна чистосърдечно тя.

— Очите ми са много чувствителни към слънчевата светлина. Нося тъмни очила през цялата година.

— През цялото време ме наричаше „госпожо“. Това някак си не подхождаше на авантюристичния ти вид.

— Майка ми трябва да се гордее, че строгите й уроци по етикет дават своите плодове — каза той, усмихвайки се.

— И макар че беше толкова мръсен, помислих си, че си красив, особено с онази кърпа, завързана около челото ти.

Той се разсмя.

— Не бях я вързал за красота, а за да не удавя теб и бебето в пот. Бях дяволски изплашен да не направя нещо, което да ви навреди и на двете.

— Беше по-внимателен от която и да е сестра или лекар — прошепна тя.

Обгръщайки врата й с ръка, той я приближи към нетърпеливите си устни и я целуна нежно. Отново и отново устните му бързо и леко се докосваха до нейните, като се спираха от време на време, за да се притиснат по-настойчиво, преди да се оттеглят.

После той не можеше вече да се откъсне. Устата му се притисна върху нейната и остана така, докато устните им се разтвориха в един и същ момент и панделките на желанието, които бяха здраво завързани през последните няколко часа, започнаха да се развързват.

Като я хвана здраво, той я обърна върху възглавниците отзад и се отмести опасно близо до ръба на дивана. Краката им се преплетоха. Той вдигна ръката й и я постави върху рамото си, за да има по-добър достъп до гърдите й, които ръката му галеше през копринената блуза.

Целунаха се с такава жар, че накрая бяха принудени да се разделят, останали без дъх, със сърца, тупащи едно до друго, леко усмихнати, изпитващи искрена радост един от друг. Чад изсипа порой от леки бързи целувки върху бузите на Лий, шията, надолу по гърдите, а в това време пъргавите му пръсти бързо я освободиха от блузата и сутиена.

Заравяйки лице в дълбоката цепнатина между гърдите й, която сега беше по-силно изразена поради положението й, той прошепна:

— Лий, желаеш ли ме?

Тя кимна, въздишайки, когато той целуна с горещи устни вътрешната извивка на гърдите й.

— Да, Чад. Да.

Той се надигна от тесния диван и я взе на ръце, както беше направил, когато я сваляше от пикапа.

— Тогава ще те любя — прошепна в косите й.

Обзета изведнъж от изблик на стеснителност, тя зарови глава в рамото му и отново кимна. Той я понесе през малкия коридор към спалнята й. Коляното му остави дълбока дълга вдлъбнатина върху дюшека, когато се наведе над леглото и положи Лий напречно.

Чад се изправи и Лий го гледаше замаяна, докато той събличаше дрехите си. Копчетата бяха почти изтръгнати от ризата, когато ги задърпа нетърпеливо. Гол до кръста, той заподскача на единия си крак, после на другия, докато си сваляше ботушите и чорапите. Смъкна джинсите си, преди Лий да се бе подготвила да го види само по тъмносините слипове. Тя затаи дъх.

Малката лампа до леглото й открои тъмния релеф на вдлъбнатините на тялото му и освети равните повърхности. Космите, гъсто обрасли гърдите му и по-редки върху останалите части, проблясваха на фона на тъмната кожа. Мускулите на краката и ръцете му потръпнаха, когато легна до нея. Без риза, плещите му изглеждаха по-широки, а гърдите му — по-мощни.

— Лий — изрече само името й, но тази простичка дума и начинът, по който я произнесе, й говореха толкова много. Целуна я, разтваряйки устните й с езика си, и удоволствието я прониза като стрела, изстреляна от гърлото й дълбоко вътре в нея.

Ръката му обгърна гърдата й. Галейки я нежно, той я повдигна и леко докосна зърното с палеца си. Устните му се затвориха плътно около изопнатата пъпка. Заровила пръсти в неговата коса, тя хвана здраво главата му.

— Чад, Чад — изстена и се изви под него, когато устните му я изпълниха с удивителни усещания.

— Никога няма да ти се наситя — прошепна той, обръщайки главата си, за да удостои със същото внимание и другата гърда. Ръката му, с изопната длан и разтворени пръсти, се плъзна надолу по корема й. За втори път този ден Чад трябваше да се пребори със закопчалката и ципа на панталоните й. Изправи се в леглото и се наведе, за да свали обувките й.

Очите му потърсиха позволение от нейните, преди да пъхне палците си под мекия плат на панталона и да го свали надолу. Сега тя остана само по чорапогащи и жълти дантелени пликчета.

— Ооо — Лий покри лицето си с ръце. — Жените във филмите винаги носят сатенени жартиери и черни чорапи.

— Да си ме чула да се оплаквам? — попита той и се засмя тихо, докато смъкваше чорапогащите й. Погледът му бавно обгърна почти пълната й голота, преди отново да легне близо до нея и да я привлече към себе си, сложил собственически ръка около кръста й. — Не съм виждал друга жена — нито във филмите, нито някъде другаде, — която да може да се сравнява с теб. Имаш красиво тяло, Лий. Мислех си, че жените, раждали наскоро, имат отпуснати гърди и меки кореми с неприятни белези от раждането.

Целуна я дълго и вложи цялото си старание, после продължи, сякаш не беше се отклонявал.

— Гърдите ти са удивително твърди — и за да докаже това твърдение, пръстът му възбуждащо направи кръг около едното зърно и то настръхна в отговор. — И нямаш белези от раждането — промърмори той близо до изопнатото зърно и леко го подразни с езика си. — Ти си великолепна навсякъде.

Ръката му се плъзна под дантелените й пликчета. Лек стон излезе от гърлото й. Той се притисна към нея и тя усети силната му възбуда с бедрото си. Лий неспокойно се премести още по-близо.

— Мога ли да имам тази чест? — прошепна той, сваляйки пликчетата от краката й. Легна върху нея и залюля бедрото й между краката си. Окосменото му тяло дразнеше и гъделичкаше копринената й кожа. — Целуни ме, Лий.

Тя нямаше нужда от втора покана. Устните й нетърпеливо очакваха неговите. Търсейки жадно вкуса му, езикът й се промъкна без стеснение между устните му. Дланите й с наслада галеха широкия му здрав гръб. Тя обви ръце около кръста му и силно се притисна към него.

Той откъсна устни от нейните, само за да обсипе с изгарящи, ненаситни, груби целувки тялото й. Една дръзка ръка се плъзна нагоре по бедрото й. Тя отбранително притисна краката си един към друг само за миг, преди да ги отпусне, разубедена от ласкавите му пръсти.

— Не искам да ти причинявам болка — прошепна загрижено. Нямаше нужда да се безпокои. Галещите му пръсти я намериха готова за любовта му.

— Сладка, сладка моя — горещият му влажен дъх опари трескавата й кожа. Целуна пъпа й, вдлъбнатината по-надолу, плътното гнездо от къдрици.

— О, Чад, моля те — изхлипа тя. Ръцете й се промъкнаха под слиповете му и изваяха с длани стегнатите мускули на хълбоците му. Не можеше да повярва на собствената си дързост, която бе възнаградена, когато той стана и свали слиповете си с бързи и резки движения на ръцете и краката.

Като простря ръцете си около красивото му мускулесто тяло, тя го дръпна надолу към себе си. Гърдите му се притиснаха върху нейните, коремите им прилепнаха един към друг. Нежната й мекота посрещна твърдата му напористост.

Загриженото му изражение изчезна, когато тя вдигна устните си към неговите. Целувката им стана по-пламенна и тя усети как въздържанието му се топи, но той беше все още предпазлив и плах. Желаейки го до болка, тя спусна насърчително длани надолу по гърба му. Дишането му стана неравномерно и тежко в ухото й.

— Господи, Лий, не мога повече. Не мога да издържам повече — изпъшка той миг преди да проникне в нея.

За момент тя усети пареща болка. Сякаш отново загубваше девствеността си. Тази мисъл я възбуди. Това беше начало за нея и Чад. Тя беше нова за него. Лек вик на екстаз резонира върху устните, притиснати към нейните.

Неговата въздишка отекна като ехо на екзалтацията й.

— Толкова си сладка… толкова сладка… — изпъшка той. Като се увери, че тя няма да се разпадне на части, проникна по-дълбоко и я залюля със себе си в безспирен ритъм. Заедно, те излетяха в пространството. Когато тя се приземи отново, той я прегърна силно, шепнейки настойчиво: — Обичам те, Лий. Обичам те.

 

 

— Причиних ли ти болка, Лий? След раждането…

— Не, не — прошепна тя и се сгуши по-близо до него.

— Добре — каза Чад с облекчение. Улови кичур от косата й и го разтърка между пръстите си. — Шарън се страхуваше от секса така, както и от всичко останало, особено когато си свалих дрехите първата брачна нощ. Тогава тя ме накара да се почувствам като садист — и така беше до края. Обичаше ме, но изпитваше ужас от любенето.

Той я отпусна по гръб и пръстите му се плъзнаха покрай горната извивка на гърдите й.

— Ти, от друга страна, си ласкава и отзивчива. Трудно ми беше да бъда в крак с теб — тя го тупна закачливо по ръката, но веднага разбра, че въпреки шеговития му тон, нещо го измъчва. — Чудя се дали… — той прочисти гърлото си и опита да се усмихне, преди да се отпусне назад по гръб. — Няма значение.

Тя разбра какво искаше да знае и мъжката му суета я забавляваше, но скри усмивката си. Без да проявява никакво снизхождение към него, постави въпроса открито.

— Чад, ти за мен и Грег ли си мислиш?

— Това не е моя работа.

— Вече е — отвърна простичко тя.

— Не искам да правиш сравнения.

— Не бих ги и правила — наведе се и леко го целуна по устните. — Доволна съм от теб. Още първия път, когато ме целуна в болницата, разбрах, че моят отклик за теб е също толкова важен, колкото и собственото ти удовлетворение. Това за мен означава толкова много, за всяка жена. Грег не успя да ме накара да се почувствам любима жена. А ти — да.

Можеше да му каже още неща. Можеше да му каже, че с Грег никога не бе достигала до такава степен на самозабрава. Грег беше способен любовник, но никога не бе почувствала, че той й отдава цялото си внимание. Дори когато бе лежала в прегръдките му, телата им — съединени, тя често бе имала усещането, че мислите му са някъде другаде, че това, което вършеше, го правеше по-скоро по навик, отколкото спонтанно. Но нямаше да е честно към паметта на Грег да обсъжда това с Чад.

— Искам, освен това, да знаеш, че не е имало друг след Грег. И… и преди него. До тази вечер бях спала само с мъжа си.

Той можеше и да не повярва на толкова старомодна изповед.

Обърна се към нея и сега те лежаха с лице един към друг.

— Лий, ти си толкова необикновена — каза тихо, галейки скулата на лицето й с върха на пръста си.

— И ти.

— Обичам те, Лий. Не исках да ти го казвам преди, да не би да си помислиш, че се опитвам да те насилвам да легнеш с мен. Бях толкова щастлив, когато каза, че ме желаеш, и дори да беше казала, че не си готова още, само това — че ме желаеш — щеше да е достатъчно, за да се успокои сърцето ми. Разбира се, не мога да кажа същото за други части на тялото ми… — те се разсмяха тихо, макар че вътрешно Лий не беше сигурна, че иска или че е готова за любовта му. — Обичам те, но ако ме помолиш да си тръгна сега, ще си тръгна.

— Не. Остани — прошепна тя, сигурна в този един-единствен факт: искаше той да остане. Облегна се на него и гърдите й се опряха в твърдата стена на гръдния му кош. Той сложи ръката си на кръста й и я притисна към себе си. Целунаха се.

— Гърдите ти са впечатляващи — прошепна тя в плетеницата от къдрави косми, които я гъделичкаха по носа.

— И твоите не са лоши — той се засмя, когато тя закачливо го захапа. Ръцете му й показваха колко много харесва тялото й. Той я взе в дланите си, а палците му отдаваха заслуженото на гърдите й.

Устните й продължиха пътя си върху неговите гърди, докато стигнаха до зърната. Тя опита вкуса им с езика си. Тялото на Чад застина в очакване, когато ръката й се спусна надолу. Докато устните й го възбуждаха болезнено с бавни, влажни целувки, ръката й потърси и намери силата на неговата мъжественост.

— О, Господи! — гласът му излизаше дрезгав през стиснатите зъби. — Лий, знаеш ли какво правиш?

— Знам. Обичам те — тя продължи безмилостно, докато усети върху шията си как дишането му стана накъсано от обзелото го желание.

— Скъпа, ако… ако не спреш… О, Лий… няма да мога да…

— Не искам да можеш — тя нагласи тялото си към неговото и прие неудържимия му първоначален напор.

Дълга потръпваща въздишка го разтърси, когато проникна в коприненото царство.

— Приемаш ме така изцяло. Така плътно. Така съвършено.

Беше прав. Беше съвършено.

 

 

— Във всяка кухня трябва да има такова нещо — промърмори в ухото й той, като избута с носа си косата й, която му пречеше. Ръцете му се протегнаха откъм гърба й и се подпряха върху кухненския плот, приковавайки я на място.

— Какво нещо? — засмя се тя, като изстиска гъбата, с която миеше чиниите от закуската.

— По една такава зашеметяващо сексапилна готвачка — устата му се разтвори върху врата й и го подразни с език.

— Миришеш на хубаво — каза тя, като облегна глава на рамото му и извърна лицето си към врата му.

— Възползвах се от твоя душ и самобръсначка, преди да вдигна Сара. За щастие в колата си имах дрехи за преобличане — беше облечен в джинси и някаква друга карирана каубойска риза. Тя беше сигурна, че си е обул ботушите. Винаги го правеха с около един инч по-висок.

— Благодаря ти, че ме остави да спя до късно.

— Е, струва ми се, един джентълмен трябва да постъпи точно така. Половината нощ те държах будна.

— Ти също беше буден половината нощ — подхвърли закачливо тя и отърка хълбоците си в него.

Той я шляпна по задничето.

— Имаш остро езиче — ръката му очевидно не намери достатъчно основание да се отдръпне от онова, което й се стори толкова интересно. Остана там и започна да гали стегнатите, заоблени мускули на дупето й. — Но на мен ми харесва чувството ти за хумор. Всъщност — изръмжа той в ухото й — на мен ми харесва всичко в теб. Например това — стисна я леко. — И когато те усещам с тялото си.

Той приближи още и нагласи средата на тялото си върху хълбоците й.

— Виждаш ли как си прилягат? — прошепна прелъстително. Лий въздъхна и се облегна назад върху гърдите му. — Още не сме стигнали до хубавата част — ръцете му се плъзнаха около талията й, продължиха нагоре по стълбицата от ребра и погалиха гърдите. Покриваше ги само меката памучна блуза. — Кажи ми кога да спра — каза той, като продължи да я гали.

— Никога.

— Никога? Хм… значи все пак реши да ме задържиш?