Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Shadows of Yesterday [= Relentless Desire], 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Кенова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 94 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sianaa (2011)
- Разпознаване и корекция
- asayva (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Сандра Браун. Сенки от миналото
ИК „Хермес“, Пловдив, 1994
ISBN: 954-459-172-9
История
- — Добавяне
Трета глава
Лий остана в леглото следващата сутрин дълго след като будилникът бе иззвънял. Не че имаше нужда да я буди. Не беше спала добре и утрото бе желано облекчение след мъчителното мятане и въртене, които не й дадоха мира цяла нощ.
Без да помръдне, тя бе наблюдавала, докато Чад взимаше тъмносиньото си сако, облече го и излезе през вратата. Когато се обърна, за да изрече прощалните думи, й намигна приятелски. Известно време тя бе стояла, вперила поглед във вратата, без да повярва на това, което се бе случило, без да повярва на самото съществуване на Чад Дилън.
Що за човек беше той? На пръв поглед й се стори мръсен и навярно опасен. Спокойствието, с което бе приел затрудненото й положение, и нежността, която бе проявил, за да й помогне, бяха променили мнението й. Когато я остави в болницата, тя го смяташе за грубоват, но добър човек. И все пак снощи бе й показал и други страни от своята личност. Дрехите му говореха за елегантност и изтънченост, поведението му — за добро възпитание и образование, без да се споменава обаянието му. А целувката му…
Той я интересуваше и тя си го призна. Все още не знаеше точно какво работи, къде живее. От гледна точка на здравия разум, той си оставаше чужденецът, който я бе заговорил през прозореца на колата й.
При все това тя бе отвърнала на целувката му с пламенност, каквато не подозираше, че притежава. Никога не бе считала себе си за чувствено същество. Тя и Грег се радваха на здравословен, ако не и на често забързан сексуален живот, но не си спомняше някога да е изпитвала такова опиянение, както предишната нощ, когато Чад я целуна. Да дели леглото с Грег бе само продължение на любовта, която изпитваше към него. Подозираше, че една интимна връзка с Чад би придобила такова измерение, каквото не можеше да си представи. Би било събитие само по себе си.
Дълго след като той си тръгна, тя бе в състояние на възбуда, непознато за нея, чувстваше тежест и премаляване под лъжичката, изтръпване на гърдите, пулсът й туптеше в гърлото.
Когато си легна, усещаше мекотата на чаршафите под краката си, върху бедрата си. Уханието на горски въздух от парфюма на Чад все още витаеше в косите й. Всеки път, щом се раздвижеше, триенето на нощницата върху гърдите й я караше да усеща постоянната им възбуда. Опита се да уталожи неспокойството си, притискайки силно възглавницата към тях, но остана неудовлетворена от нейната отстъпчива мекота. Никак не напомняше твърдата неподатливост на тялото на Чад.
Сетивата й бяха изострени за всеки звук, образ, допир и аромат около нея. Езикът й търсеше сладостни спомени от вкуса на Чад върху отеклите й от целувките устни. Сякаш дълго потисканите й чувства бяха освободени, за да се отдадат на вакханалия от нови и необикновени импулси. Съзнанието й бе обладано от хедонистични фантазии. Искаше мъж.
Лицето й пламна от срам и вина, тя го зарови във възглавницата, която притискаше към гърдите си. Колко време беше минало? Повече от година. Колкото и смущаващо да бе за една майка с бебе да мисли за такива неща, Лий съзнаваше, че иска мъж до себе си, в себе си.
Не, не мъж. Искаше Чад.
И дори сега, на утринната светлина, примамливостта на тази съблазън не бе избледняла. „Това е глупаво, смешно — смъмри се Лий, като отметна завивките и стана от леглото. — Особено за fernme fatale[1], която дори няма кафеварка.“ Навлече си плътен велурен пеньоар. През нощта бе нахлул студ.
Сара тъкмо се разшава, когато Лий се наведе над леглото.
— Добро утро, малка моя — каза й, обръщайки бебето по гръб. — Ще ти сложа суха пеленка, а после може да закусиш — занарежда гальовно Лий, докато махаше мократа пелена на Сара. — Сигурно никога повече няма да го видим, Сара — каза тя на своето бебе. — Той дойде само да задоволи любопитството си, да види дали сме добре — сложи новата пелена и занесе Сара в кухнята. — Е, и какво от това, че е целунал майка ти? Той целува като професионалист. Кой знае с колко жени е практикувал, докато усъвършенства тази техника. Сигурно е имал среща, която се е отменила в последния момент, и като не е измислил нищо по-добро, решил да намине да ни види. Ти как мислиш?
С мляскане и ломотене Сара изрази удоволствието си от пюрето с праскови, което майка й пъхаше с лъжица в устата.
— Той наистина е много привлекателен. Висок, строен и… ъ-ъ… силен. Сара, когато ме прегърна, ми се искаше да се разтопя. Но не е брутален — веднага поясни тя и избърса устата на бебето с хартиена кърпа. — Не искам да оставаш с такова впечатление. Той е властен, но нежен. Устата му е… и ръцете му… чудно ми е какви са, когато… но аз знам, защото ме е докосвал, когато се роди ти. Но беше различно. Не е същото, както когато се лю… Не мога да разбера защо мисля за… Когато пораснеш, ще разбереш, Сара.
Чад остана тема на разговор по време на цялата закуска, но Сара нямаше нищо против. Тя се плискаше в коритото и слушаше разсъжденията на майка си за него. Но дори когато бяха облечени и излизаха от къщи, темата Чад Дилън не беше напълно изчерпана.
— Искам да изглеждат така, сякаш се носят из въздуха, а не като че ли висят от тавана — говореше Лий на екипа от работници по поддръжката, насъбрали се край нея. — Разбрахте ли? Предполага се, че елените на Дядо Коледа летят. Така че окачете ги, да кажем — вдигна поглед към отразяващия таван на универсалния магазин, — ъъ… да кажем, на два и половина фута от тавана. Най-малко. Тази връв е здрава и няма да се скъса.
— А какво ще стане, ако се скъса и някой огромен елен падне върху главата на нищо неподозиращ купувач?
Гласът, който й заговори в опасно близо до ухото, беше нисък и дълбок и тя тутакси го разпозна. Завъртя се кръгом и видя Чад, застанал зад нея.
— Здравей — усмихна й се. — Ще заведа дело за обезщетение, ако Рудолф падне върху мен, докато пазарувам за Коледа.
— Не би те наранил — опита да се измъкне тя. — Той е от папиемаше и празен отвътре.
— Аз също. Имам предвид празен отвътре. Какво ще кажеш за един обяд?
Той отново беше каубой. Само че този път джинсите, макар и тесни като предишните, бяха чисти и нови. Синята карирана риза, тип уестърн, беше покрита донякъде с кожен елек, а в ръката си държеше черна филцова широкопола шапка. Лий не можа да се сдържи да не погледне към краката му. Прашните напукани ботуши бяха заменени от черни обувки от гущерова кожа в идеално състояние.
— Хей, Чад, как вървят нещата?
Лий зяпна от учудване и объркване, когато неколцина от работниците го заговориха.
— Добре, Джордж, Бърт. Кажи, Хал. А при теб?
— Горе-долу. Имал ли си някаква интересна работа напоследък?
Чад погледна крадешком към Лий.
— Не. Нищо особено.
— Чух за онзи…
— Джордж, тук съм, за да заведа жената, която обожавам, на обяд. Нямам намерение да губя нейното време, нито моето, като си дърдоря с теб глупости.
Всички се разсмяха и се вторачиха в Лий с любопитство. Преди в техните очи тя беше само една компетентна професионалистка, но сега — тя го съзнаваше — те я преценяваха като жена. Усети как страните й пламват, когато Чад обгърна раменете й с ръка. Опитвайки се да запази самообладание, тя погледна часовника си.
— Да… май е време за обяд — рече. — Ще се видим отново тук… да кажем, след час.
— Да кажем, след два часа — внесе корекция Чад. Това предизвика нова вълна от смях, многозначителни погледи и съзаклятнически смигвания. Чад състрадателно отведе Лий настрана.
— Къде ти е офисът?
— До Заковиц.
— Ще трябва да си облечеш палтото. Навън е студено.
— Няма нужда да напускаме магазина. Тук има хубаво барче, където предлагат салати и…
— Това е храна за зайци. Аз съм много гладен. И освен това обещах на Сара, че малко ще те поохраня.
— Той не позволи на Лий да възрази и попита: — Впрочем къде е Сара?
— Една жена, която живее близо до нас, гледа у дома си децата на работещите майки. Оставям Сара при нея в дните, когато ми се събират повече часове работа наведнъж.
— А, щях да забравя — каза той и извади листче хартия от джоба на елека си. — Това е телефонният ми номер. Няма го в указателя, защото доста често съм извън града. Защо да пълня излишно телефонния указател? — усмихна се.
— Благодаря — отвърна тя, като се питаше дали и кога ще има случай да му се обади.
— Можеш да го използваш винаги когато поискаш — усмихна й се очарователно.
Те си проправиха път сред купувачите — устремени, забързани или безразлични — към малкия офис, който й бяха предоставили управителите на магазина. Той се намираше между мъжката и дамската тоалетна и телефонните автомати. След като Лий си взе палтото и чантата, се отправиха към един от изходите.
Пикапът беше пак така натъпкан и мръсен, както и преди, и нямаше желание да потегли в това студено време, но Чад успя да запали мотора и те излязоха от паркинга. Изглежда, вече беше решил къде да отидат и не поиска мнението на Лий.
— Чад, ти от Мидланд ли си? Откъде те познават Джордж и другите?
— Роден съм тук и завърших училище в Мидланд, преди да отида в Техническия колеж. Повечето от местните хора познават мен и семейството ми.
Тя обмисли тази информация, после попита:
— Все още ли живееш тук?
— Да, но пътувам доста.
— По работа ли?
Той взе ляв завой, преди да отговори лаконично:
— Да.
Тя прочисти гърлото си.
— С какво точно се занимаваш? Джордж те попита за някаква работа? Само със самолети ли се занимаваш? — знаеше, че има няколко служби за чартърни полети извън Мидланд. Много от петролните магнати имаха свои собствени самолети.
— Ами да, занимавам се и със самолети.
Той спря пикапа пред един ресторант, отвори своята врата и заобиколи, за да й помогне да слезе. Вятърът ги шибаше в лицето и те забързаха към входа на ресторанта. Лий не бе обърнала внимание къде отиват, но още щом влязоха, обонянието й подсказа, че се намира в заведение за барбекю. Миризмата беше пикантна, остра и апетитна, наситена с пушек от печено.
От грамофона-автомат в ъгъла Уили Нелсън молеше майките да не позволяват на своите малки момчета да порастват, за да стават каубои. Всичките столове покрай дългия плот, който се извиваше по цялата ширина на заведението, бяха заети от бизнесмени в строги костюми, работници от нефтените сонди с омазнени от петрол джинси и скотовъди с ботуши за езда с високи токове.
Чад улови Лий под ръка и я поведе към едно от малкото сепарета край прозорците с тъмни стъкла, които бяха замъглени от мазнина и прах. Той седна на седалката, тапицирана с червена изкуствена кожа, срещу нея, свали шапката си и я постави върху перваза на прозореца. Прокара пръсти през косата си като малко момче. На Лий този жест й се стори особено прелъстителен.
— Искаш ли да го окача? — той протегна ръка към палтото й, когато тя го свали.
— Не, благодаря. Ще го оставя тук.
— Този тоалет ти стои много добре — рече той. Погледът му се плъзна по черния плетен пуловер от букле, който прилепваше предизвикателно върху гърдите й, и се спусна надолу към широкия тъкан колан в ярки цветове, пристегнал талията й. Черните й вълнени панталони подчертаваха добре завидно стройните й крака. — Или може би трябваше да кажа: ти разкрасяваш дрехите.
— Благодаря. Ти също изглеждаш добре — тя се надяваше, че не го е засегнала с този плах комплимент, но едва ли би могла да изтърси истината: че не можеше да изрази с думи колко страхотно сексапилен изглежда.
Чад махна на претрупаната с работа сервитьорка зад бара и тя излезе и се насочи към тяхното сепаре.
— Какво искаш за пиене? — попита той Лий.
— Чай с лед.
Чад се усмихна широко.
— Станала си истинска тексаска, независимо дали това ти харесва или не. Чаят с лед тук не е сезонно питие, а целогодишно.
— Здрасти, Чад! — приятелски поздрави сервитьорката, когато дойде до масата. Пищният й бюст буквално щеше да пръсне светлосинята униформа от полиестер, носеше лъскави обеци с кристални висулки, които се подаваха изпод платиненорусата й коса, напръскана с лак. Яркият й грим би бил по-подходящ за някое вариете в Лас Вегас и това напомни на Лий за онези доброжелателни дами от уестърните. — Как си?
— Добре, Сю. Как е Джак?
— Подъл и дебел. Бил ли е някога друг? — тя се разсмя кокетно. — Къде се изгуби, Чад? Липсваше ни на онзи голям купон преди няколко седмици.
— Бях извън града.
— Нещо сериозно ли?
Той сви рамене и промени темата.
— Това е Лий Брансъм. Тя желае чаша чай с лед.
— Здравей, Лий! — каза Сю и широката й усмивка разкри уста, пълна със златни зъби. — А за теб, Чад? Какво искаш?
— Имаш ли студена бира?
— Било ли е някога да нямам? — разсмя се отново. — Веднага ще ви донеса питиетата и ще ви взема поръчката.
— Обичаш ли барбекю? — попита той Лий, отваряйки менюто, което бе виждало и по-добри дни… по-добри години.
— Да — изрече тя бавно. Отговорът й беше резервиран.
— Но? — настоя той.
Тя се усмихна.
— Но аз обикновено не ям толкова много на обяд.
Той скръсти ръце върху зеленото пластмасово покритие на масата и се наведе към нея.
— Да не би да си се въздържала от пълноценна храна, докато кърмеше Сара?
Лий се почувства така, сякаш магическа пръчка бе докоснала тялото й и го бе заляла с червена боя. Бързо отмести поглед. Той попадна върху сключените ръце на Чад, сложени на масата между сребърните прибори, увити в бели книжни салфетки. Бяха хубави ръце, силни, изящни, загорели, покрити с кестеняви косми. Тя знаеше колко чувствителни, колко нежни можеха да бъдат те. Беше галил бузата на Сара, когато беше още влажна и лепкава от амнионната течност. Бе гледал как Лий поднася оголената си гърда към Сара. Беше докоснал лицето на нейното бебе, докато то сучеше от гърдата й.
И все пак сега, когато разговаряха за това, тя се смущаваше. Откакто я целуна предишната вечер. Това беше променило нещата. Целувката в болницата не се броеше. Онова бе приятелска целувка, поздравление за добре свършена работа. Но снощи беше нещо друго. Настойчивият му език бе отприщил лавина от еротични усещания, каквито Лий не подозираше, че притежава, и сега всичко, което си казваха, придобиваше сексуален оттенък. Но само в нейното съзнание. Той навярно…
— Лий?
Тя рязко вдигна глава и разбра, че той бе отгатнал мислите й. Прекрасните му сапфирени очи я пронизваха като две копия, прониквайки в най-потайните й помисли. Тя впи питащи очи в неговите.
— Да, аз си спомням — заговори той с глас, който само нейните уши можеха да чуят. — Спомням си много добре как изглеждаше, колко невероятно безпомощна изглеждаше, цвета на кожата ти, всичко. Споменът се е запечатал в мен и оттогава насам хиляди пъти е оживявал пред очите ми. Най-често когато съм сам. В леглото. И всеки път изпитвам болезнен копнеж да те докосна по същия начин, както тогава. Да, помня всичко. Мислех си само, че би трябвало да го знаеш.
И двамата подскочиха, стреснати от един натрапил се глас.
— Решихте ли вече какво ще ядете? — попита Сю, с тефтерче и молив, готов за писане.
Чад прочисти гърлото си.
— Лий?
Тя дори не беше погледнала менюто, но бързо отвърна:
— Един сандвич с нарязано печено месо, моля — смотолеви думите и те излизаха почти като срички, навързани една за друга.
Чад каза:
— Аз искам два сандвича с печено, допълнително сос, но махни лука — беше се съвзел напълно от внезапната промяна отпреди миг и се усмихна палаво на Сю, когато я помоли да задържи лука за себе си. — Една порция пържени картофи. Не, нека бъдат две.
— Направих от онази хубава салата от зеле със сметана, която обичаш — осведоми го Сю.
— Две салати.
— Чад, мисля, че няма да мога… — възраженията на Лий секнаха, когато той свъси вежди заплашително.
Сю се разсмя.
— Този път си довел слабичка, Чад.
Той не сваляше очи от смутеното лице на Лий.
— Аз ги харесвам такива.
— Е, а те всички те харесват, скъпи — каза Сю и го потупа по бузата, преди да отиде да изпълни поръчката.
Значи всички го харесваха, ето какво узна Лий. Докато унищожаваха невероятно количество храна, Чад бе заговарян буквално от всяка жена в заведението. Три дами от типа на тези, които посещават крайградските клубове, със сребристо лакирани коси, изваяни нокти и доста злато по себе си, дойдоха на тяхната маса. Чад най-любезно ги представи на Лий. Те не й обърнаха внимание.
Една от дамите постави нежно ръка върху силното рамо на Чад.
— Буба ми построи закрит басейн, за който толкова мечтаех, Чад. В единия му край има гореща вана, а по средата — барче. Сега отиваме там, да прекараме един чудесен следобед сред топлите мехурчета. Можеш да наминеш по всяко време. Студени питиета и гореща вода. Не можеш да си представиш какъв разкош. Чувствай се поканен винаги.
Покана да се възползва от басейна, от питиетата и от жената на Буба, помисли си с ирония Лий, когато групичката се отдалечи сред облак от мускусен парфюм. Как така един авиомеханик познава очевидно богати жени като тези? И доколко интимно ги познаваше? — обаждаше се отвътре един ревнив глас.
Но жената на Буба и нейните приятелки не бяха единствените жени, които го обичаха. Една възрастна двойка на излизане от ресторанта спря до тяхната маса и жената възкликна:
— Виж ти, Чад, как е моето момче? — тя го прегърна и го целуна шумно по бузите. — Толкова отдавна не сме те виждали. Много работа ли имаше? Как е майка ти? Тъкмо онзи ден казах на папа, че не сме се виждали с майка ти и баща ти от цяла вечност. Всички са толкова заети сега. Преди нашето малко градче ми харесваше повече, когато ги нямаше всичките тези пришълци. Така си е. Вече не се срещам с приятелите си.
— Господин и госпожа Ломакс, бих искал да ви запозная с Лий Брансъм — прекъсна я учтиво Чад.
— Приятно ми е — едва има време да каже Лий, преди жената да се впусне в нов монолог.
— Я виж какво прекрасно създание! Разбира се. Момичетата винаги са тичали след Чад. Моите момчета толкова му завиждаха. Но пък Чад винаги си е бил толкова мило момче, толкова красив, но не и надменен. Чудесно момче. Това винаги съм го казвала, нали, папа? Чад Дилън е чудесно момче.
Папа не отрони нито дума, преди неговата бъбрива жена да му разпореди.
— Съжалявам за всичко това — каза Чад. — Ето какво става, когато човек познава толкова много хора в града. Няма къде да се усамоти.
— Чудесно е наистина — едва чуто отвърна Лий.
— Не, не е. Исках да бъда само с теб — за момент погледите им се срещнаха и Лий усети как вътрешностите й премаляват от желание. — Няма ли да ядеш повече?
Беше изяла по-голямата част от говеждото, хлябът стоеше непокътнат, малко от салатата, няколко пържени картофчета. Тя кимна.
— Няма, беше много вкусно, но не мога повече.
— Хайде да се махаме оттук. Освен ако нямаш предпочитание към целувките на публични места — добави той изкусително.
Някакво трепетно усещане се надигна от слабините й и стигна до гърлото й. Тя непохватно излезе от сепарето, когато ръката му обви лакътя й. Той плати сметката на старомодната маркировъчна каса. Тя беше отрупана с различни видове пури, дъвка, средства за облекчаване на стомаха, бонбони, пътни карти, ключодържатели и керамични пепелници във формата на броненосци.
Когато се върнаха в паркинга на универсалния магазин, Чад паркира възможно най-близо до входа.
— Кога ще започнат да летят тези елени?
— В неделята преди Деня на благодарността.
— Преди?
— Да. Петъкът и съботата след Деня на благодарността са дните, през които хората най-много пазаруват. Дотогава коледната украса трябва да е сложена, така че всеки да има настроение за пазаруване. Тъй като ние вършим истинската работа, когато магазинът е затворен, работим в неделя.
— Като онези феи, които са дошли в полунощ и са направили обувките на обущаря и неговата жена?
— Значи знаеш тази приказка?
Той изглеждаше засегнат.
— Вечер майка ми ми разказваше приказки като всички майки.
— А ти си бил едно такова мило момче — тя имитира госпожа Ломакс. — Чудесно момче.
Чад изръмжа.
— Обзалагам се, че ще променя бързо представата ти за мен. Започвам веднага.
Наведе се, преодолявайки разстоянието между тях, обхвана с ръка главата й отзад и я приближи към себе си.
— Струва ми се, че не ти хареса въздържанието, което си наложих днес. По време на обяда можах да измисля само това.
Устните му бяха топли, нетърпеливи, настойчиви. Той очакваше да срещне съгласие и не остана разочарован. Лий разтвори устата си, насърчена от изкусното му умение, и всички чувствени усещания, които се мъчеше да потисне, я заляха като лавина. Както и преди, осезанията й се възпламениха от топлината на неговите устни. Езикът му се подчиняваше на някакъв каприз, взимаше или даваше — според настроението, ала винаги с жар.
Той премести устни върху бузата й, стигна до ухото.
— Все още ли мислиш, че съм „чудесно момче“? — дъхът му я галеше така, както и търсещите му устни.
— Не — въздъхна тя. — Не.
Той хвана ръката й и я поднесе към устата си, остави гореща целувка върху дланта й. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите.
— Не знаех какво ще си помислиш за мен, като се появих така неочаквано снощи. Затова не ти позвъних предварително по телефона. Страхувах се, че ще откажеш да ме приемеш.
— Нямаше да откажа.
— Не можех да рискувам. Трябваше да те видя.
— Защо, Чад?
Палецът му рисуваше кръгчета върху пулсиращите вени на китката й. Когато отново вдигна ръката й към устата си, той заговори, допрял устни върху пръстите й.
— Защото, откакто те оставих в онази болница, мисля само за теб.
— За жената, на която помогна да роди своето бебе?
— Не — той протегна пръст и погали мекичкото на ухото й. — За жената, която исках да опозная по-добре и която навярно бе съсипана от всичко онова, което й се случи. Господи, като си спомня само как изглеждах тогава, сигурно си се изплашила до смърт.
— Само за малко. Ти беше толкова мил.
— Ти беше толкова красива!
— Изглеждах ужасно.
— Изглеждаше като картина!
— Разбира се… на Дали.
— Дела Робиа. Тогава ти го казах. И все още мисля така. Всеки път щом те видя Лий и все повече те желая.
Той отново я целуна, сякаш черпеше сила от нея. Тя нямаше никакъв запас от енергия, която да използва срещу атаката на устните и езика му. Когато се насити на целувката и устните му се преместиха върху шията й, през пялото й тяло преминаха тръпки и тя се отпусна, отмаляла и замаяна. Ръката му, която бе обгърнала кръста й, се плъзна нагоре покрай ребрата й, после надолу, отново нагоре, този път опасно близо до гърдата й. Палецът му се изви под мекото възвишение.
— Чад — със задъхване промълви тя, отблъсквайки ръката му, — аз… аз трябва да се връщам на работа — каза, отбягвайки погледа му, придърпвайки с нервните си ръце дрехите си, за да ги пооправи.
Той се вгледа в нея за миг. Тя знаеше, че изучава лицето й, макар че бе забила поглед в гънката на панталоните си. Чу въздишката му миг преди той да отвори вратата.
Помогна й да слезе от пикапа и двамата бързо прекосиха паркинга, притиснати един в друг срещу мразовития вятър. Когато стигнаха до входа на магазина, той я дръпна до тухлената стена на сградата и застана пред нея, за да я пази от вятъра с мощното си тяло.
— Мога ли да дойда довечера? — забеляза нейната предпазливост, колебанието й, намерението й да каже не. — Много ли съм нетърпелив, Лий?
Въпреки еротичните й фантазии предната нощ, тя знаеше, че не може да започне случайна връзка. Трябваше да мисли не само за своя живот, но и за Сара, а едно такова развитие на нещата щеше да изложи на риск и двете. Да приеме Чад за любовник би било най-лесното нещо, ала секс заради самия секс беше нещо немислимо за разбиранията на Лий. Най-добре е да му каже какво чувства в момента.
— Ако искаш да изкараш набързо една любовна афера, аз не съм подходящият обект — предупреди тя строго.
— Зная, и лично аз, що се отнася до секса, не бързам много и обичам да го правя както трябва — върху устните му разцъфна обаятелна усмивка, а пленителните му очи заблестяха дяволито. Също като жената на Буба, като старата госпожа Ломакс, като Сю, като собствената й малка дъщеря Лий се поддаде на чара му. Цялата й строгост се изпари, така както въздухът излиза от парашута при приземяване. — Ще се видим довечера, нали? — беше настойчив.
— За вечеря ли? — гласът й издаваше нейната капитулация.
— Не — отвърна той със съжаление. — Имам неотложна работа докъм девет. Късно ли е?
— Не.
— Добре — навеждайки глава, Чад я целуна бързо. — Какво има? — попита, когато усети, че тя се смее.
— Никога досега не бях целувана от мъж, който носи каубойска шапка.
Очите му я гледаха — пронизително сини през гъстата плетеница от тъмни мигли.
— Ще свикнеш — изръмжа той.
Поведе я през масивните стъклени врати и се отправиха към нейния офис. Екипът от работници се бе събрал край големия шадраван, където ги бе оставила.
— Ще се видим към девет — той я погъделичка закачливо под брадичката. — Иди и си свали палтото и виж там какво ще правиш в тоалетната, вие, жените, губите толкова време там. Ще кажа на хората, че идваш — кимна към мъжете, които я чакаха.
— Добре, благодаря за обяда. Ще се видим довечера.
Беше десет часът. Кейкът, който Лий бе изпекла, изстина. Сара вече спеше в креватчето си. А Чад още го нямаше.
Беше свършила добра работа през остатъка от следобеда. Беше уточнила проектите за коледната украса с хората, прикрепени към нея. Те бяха готови да започнат работа следващата неделя. Лий не очакваше да има много проблеми.
Срещата й с представители на групата „Садъл Клъб Истейтс“ беше нещо съвсем различно. Към Лий се бе обърнал един комитет от собственици на жилища в по-богатия жилищен район на Мидланд. Комитетът искаше от нея да координира външната коледна украса на всички къщи в района, но не можеха да се споразумеят за цветовете. Лий, която изгаряше от нетърпение да свършат по-скоро, им бе припомнила, че нямат никакво време.
— Ако искате украсата да е готова до края на втората седмица на декември, ще трябва да ме уведомите за вашето решение до края на тази седмица.
След като обещаха да го направят, тя напусна събранието, за да прибере Сара. Нахрани я, поигра си с нея, докато малката се измори, после я сложи да си легне. Това й даде възможност да вземе вана и да си освежи грима.
Лий се разсмя, когато се погледна в огледалото. Да се обличаш заради мъж повдига самочувствието. От дълго време не си спомняше да е била толкова развълнувана. Нямаше ли Чад да си помисли, че се старае прекалено много? Нямаше ли да се отдръпне, мислейки си, че е самотна вдовица, изгаряща от желание да привлече вниманието на първия неженен мъж? Нямаше ли да приеме нейното твърдение, че не вярва в случайните сексуални връзки, за престорена скромност и уловка?
Запази спокойствие, Лий — смъмри се тя. Ала беше трудно да се преструва на безразлична, когато всеки път, щом си помислеше за Чад, й се замайваше главата и дъхът й спираше като на ученичка. А и той я сваляше с непоколебимост, която беше колкото ласкателна толкова и обезпокоителна.
Но когато часовете минаваха, а той дори не беше позвънил по телефона, Лий започна да си мисли, че се е самозалъгвала по най-глупав начин. По време на обяда остана с впечатлението, че едва ли не всяка жена в града въздиша по Чад. За какво му е тя, жената, която бе срещнал при обстоятелства далеч не еротични и която имаше дете, освен това? Мъжествеността му беше твърде очевидна и неоспорима. Без съмнение, след като този следобед го беше предупредила, че не я интересуват случайните връзки, чувствата му се бяха променили. Една неблагосклонна вдовица, да не споменаваме детето, сигурно не е неговото амплоа.
„Май прекали, много дрънкаш“ — промърмори тя. Защо се чувстваше задължена да казва каквото и да е? Беше я целунал посред бял ден в паркирания пикап. Почти докосна гърдите й. Е, и? Може да е било случайно. Може би нейната целувка го бе лишила от разум. Можеше ли един нормален мъж да бъде отговорен за действията си, когато жената отвръща на целувката му с разпаленост, каквато тя бе демонстрирала? Защо трябваше да вдига такава паника, сякаш бе непорочна девица? Когато бе усетила как ръката му се приближава лека-полека така прелъстително към гърдата й, защо просто не го перна закачливо по ръката, за да го укори шеговито? Жената на Буба щеше да знае как да каже „не“, но и да остави място за едно „може би, когато се сближим малко повече“. Но аз не съм жената на Буба — укори се Лий. Тя беше, както майка й би се изразила, „благовъзпитана млада дама“ и за нея сексът беше прегрешение. Беше девствена първата брачна нощ. Тя…
Звънецът на външната врата иззвъня силно и Лий скочи от дивана. Обуздавайки желанието си да се спусне към вратата, тя си пое дълбоко дъх три пъти и с по-спокойна крачка отиде да я отвори. Чад стоеше с разтворени ръце, подпрял се на касата на вратата. Без да помръдне, той наведе само главата си и впи устни в нейните.
За момент й мина мисълта да се съпротиви, да поиска обяснение защо е закъснял с един час, да му напомни, че няма да го покани да прекара нощта у тях, но въздействието на целувката му пропъди тези намерения от замъгленото й съзнание. Той бавно свали ръце от рамката на вратата и я взе в прегръдките си. Тя несъзнателно все повече доближаваше краката си до неговите, докато телата им се притиснаха и сляха в едно цяло.
— Извинявай, че закъснях. Не е по моя вина. Уверявам те — прошепна й прелъстително.
— Разбирам — чу се да казва тя. Целувката му я беше накарала да омекне като желе. Беше хванал лицето й в двете си ръце и с палците си галеше устните й.
— Харесва ми тази… тази… това, което си облякла, не знам как се казва.
— Купих го днес — беше видяла дългия бродиран кафтан на витрината на един бутик и веднага го бе купила. Имаше нужда тъкмо от такава дреха за спокойните вечери у дома… с Чад. О, стига, стига! — укоряваше се Лий.
— Донесох ти подарък.
— Донесъл си ми подарък? — като ехо повтори тя, а сърцето й заби лудо.
Той протегна ръката си назад и вдигна две красиво опаковани кутии.
— Първо отвори голямата.
Тя взе кутиите от него и седна на дивана, а в това време той си свали палтото и приклекна пред нея.
— О, не! — възкликна Лий, когато извади кафеварката от опаковката. — Чакай да отгатна какво има във втората кутия.
— Точно така! — той щракна с пръсти. — Три фунта кафе — тя започна да се смее. — Какво толкова смешно има?
— Нищо, само че има подарък и за теб. Ела в кухнята.
Безкрайно учуден, той я последва в кухнята и тогава се разсмя заедно с нея, когато върху кухненския плот видя една кафеварка — също като тази, която току-що беше й подарил, вече включена. До нея имаше кутия с кафе.
— Добри покупки си направила днес, както виждам — хвана двете й ръце и я задържа на разстояние, когато я попита: — Това означава ли, че възнамеряваш често да ми приготвяш кафе?
— Това означава ли, че искаш да го правя? — шеговито отвърна тя.
В отговор той я дръпна към себе си с такава страст и сила, че тя остана без въздух. Зарови нетърпеливи пръсти в бухналата й кестенява коса, която беше пуснала свободно, и отметна главата й назад, за да се наслади докрай на целувката.
Ръцете й предпазливо се спряха върху ребрата му, докосваха ги, галеха ги, удивляваха се на твърдите мускули. После се плъзнаха и обгърнаха гърба му. Разтворените длани на ръцете й се спуснаха покрай двете страни на гръбнака му, очертавайки контурите му.
— О, Лий — пое си дъх той и я отблъсна от себе си. — Ако започнем сега, изобщо няма да стигна до кафето.
Сега? Означаваше ли това, че ще продължат по-късно оттам, докъдето бяха стигнали?
— И няма да можеш да опиташ от шоколадовия ми кейк — отвърна тя на свой ред.
— Има други неща, които нямам търпение да опитам, но мисля, че трябва да започна с кейка.
Да започна? С нервно движение тя пооправи косата си.
— Защо не направиш кафето? Аз ще гледам, докато режа кейка — трябваше да го укроти малко… не, да укроти и двамата, каза си тя. Чад само реагираше на поканата, която тя много добре знаеше, че му бе отправила — въпреки скрупулите си, въпреки безпокойството си.
Той й обясняваше своя съвсем простичък метод на приготвяне на чудесно кафе, а в това време тя сервира нарязания кейк. Той изпи три чаши кафе и изяде две парчета от шоколадовия кейк с богата глазура.
— Как успяваш да запазиш добрата си форма, след като ядеш толкова много? — попита го Лий, когато той загреба с пръст от глазурата.
— Много работа и добра обмяна на веществата.
— Ходиш ли в клубовете за поддържане на формата? Бягаш ли? Играеш ли тенис?
— Понякога.
— Занимаваше ли се със спорт в училище и в колежа?
— Малко.
— Чад Дилън, никога ли не отговаряш точно на въпросите? — попита тя раздразнена.
— Понякога.
— Ооох — изпъшка Лий за голямо негово удоволствие. Той се отдръпна, за да се предпази от ръката, която бе замахнала към главата му.
— Мога да измисля по-добри начини, за да се отърва от разочарованието… да не говорим за калориите — подхвърли Чад лукаво. Хвана я за ръката и я поведе към всекидневната.
— Кейкът…
— Ще почака. Освен това, струва ми се, намекна, че съм си взел достатъчно от него. Но има нещо друго, от което не съм си взел достатъчно. Съвсем не достатъчно…
Той я остави по средата на стаята, седна на дивана и започна да дърпа десния си ботуш, докато го свали.
— Какво… какво правиш? — попита тя, хипнотизирана.
Защо стоеше така посред стаята? Защо не му поиска сметка за това, че си сваля ботушите, защо той се държи по такъв начин в нейната стая, сякаш е у дома, какво мисли, че ще правят, когато ги свали?
— Защо си сваляш ботушите? — попита го с тон, който трябваше да прозвучи строго, но вместо това гласът й прозвуча дрезгав и любезен.
— Започват да ми стягат.
— О! — толкова паника заради оскърбената добродетел.
Вторият ботуш тупна глухо върху килима. Чад не отрони дума, а само я погледна и протегна ръка. Сякаш подчинявайки се на някаква тайнствена заповед, тя прекоси стаята и отиде при него, като сваляше собствените си обувки, докато вървеше.
Той я привлече към себе си и сложи главата й върху рамото си. Тя се облегна върху силните му гърди. Той се движеше и наместваше, докато обви плътно хълбоците й с краката си.
Една нежна ръка повдигна косата й и той я целуна по врата. Лий потръпна, когато почувства кадифената грапавина на езика му върху ухото си.
— Чад… — изстена. Никой не беше я целувал точно на това място и тя премести главата си под по-благоприятен ъгъл. — Чад — повтори, отмаляла, — какво правиш?
— Полагам дяволски усилия да те прелъстя. Дойдох тук с почтени намерения — той понечи да се усмихне, изричайки тази старомодна фраза, — но те май излетяха през прозореца — ръката му обгърна талията й и той я притисна по-силно към себе си. — Никога не съм желал жена така, както желая теб — прошепна й дрезгаво. — Кажи, че и ти ме желаеш, Лий. Кажи го.
С търпението, което винаги бе показвал, той я обърна към себе си. Сложи дланта си върху бузата й и с палеца си повдигна брадичката й.
— Моята храбра, красива Лий. Моля те, позволи ми да те обичам.
Лий усети как всичките й задръжки я напускат — като пясък, който изтича между пръстите.
— Да — бе всичко, което успя да каже.
После устните му се сляха с нейните, безкрайно дълго, с прецизност, сякаш те двамата бяха неразделни части от едно цяло и сега празнуваха единението си.
Тя се настани в прегръдките му по-удобно и съвсем естествено сложи ръката си на гърдите му. Докато устните му вкусваха от нежността на шията й, пръстите й откопчаха най-горното копче на ризата му и докоснаха къдравите косми върху гърдите му.
Пръстите му се плъзнаха към ключицата й, намериха най-горната връзка върху предницата на кафтана, дръпнаха я и тя се развърза. По същия начин постъпиха и с втората връзка. После с третата. Лий затаи дъх в очакване и усети известно разочарование, когато той вдигна главата си и я погледна. Без да маха дрехата, Чад сложи ръката си върху гърдите й.
Очите му я омагьосваха, докато я милваше.
— Толкова е хубаво да те докосва човек! — прошепна той. — Толкова си сладка и нежна и… — тя рязко си пое въздух, когато палецът му погали връхчетата на гърдите й. — О, Лий, Лий, Лий! — простена той и зарови лицето си между гърдите й, които сега бяха разголени от нетърпеливите му ръце.
Целуваше нежната плът, оставяйки влажни отпечатъци върху кожата й. Докосването на загрубелите му бузи до кожата й караше кръвта й да кипи. Зърната на гърдите й пулсираха от желание.
— Желаеш ли ме?
— Да, да, моля те — тя не можеше да мисли за нищо друго, освен за сладостното желание, което той предизвикваше у нея. Миг по-късно устните му се затвориха около напъпилото зърно.
Той вкусваше с наслада — най-напред леко всмуквайки с уста, после раздвижвайки езика си. Езикът му напираше, галеше, обикаляше, възбуждаше. По свое собствено желание пръстите й се ровеха в косата му и го притискаха силно към нея. Удоволствието нарастваше все повече и повече, докато започна да й се струва, че не може да издържа. Ръката му потърси долният край на кафтана, вдигна го, погали коляното й. Плъзна се нагоре… нагоре…
— Чад! — изстена тя. Устните му изгаряха гърдите й, шията й, стигнаха до устата й. Целувката беше необуздана, изпълнена с взаимно желание.
Той вдигна ръката й, която галеше гърдите му, и я придвижи по-надолу, покрай копчетата на ризата си, покрай месинговата тока на колана си. Обсипа с пламенни целувки лицето й, шията й, голото й рамо. Думите му излизаха със запъване, дрезгави:
— Лий, искам да ме почувстваш. Аз съм… не искам да ти причинявам болка. Не е минало много време… откакто роди. Няма ли да ти причиня болка?
— Не, не — задъхваше се тя, клатеше глава и притискайки отзивчиво ръката си към него, му показваше, че се оставя изцяло в неговите ръце.
— Скъпа…
Те подскочиха, откъсвайки се един от друг, когато телефонът иззвъня пронизително.
Чад изруга тихо, поемайки си дъх. Лий се освободи от прегръдката му и с олюляващи се стъпки отиде до телефона.
— Ало.
— Търся Дилън.