Джоселин Ленъкс
Анджела (4)

4

Сутрешните мъгли, които се бяха спуснали откъм морето в този есенен ден, скоро бяха разсеяни от лекия ветрец и лъчистото слънце.

Анжела се събуди веднага, щом почувствува светлината върху лицето си. Тя внимателно се освободи от ръцете на Ед, който цяла нощ я бе държал в обятията си, протегна се и се прозина.

Изглежда, Едуард все още спеше дълбоко, затова тя го целуна по бузата, погали леко косата му и пристъпи към прозореца. Пред очите й се откри зашеметяваща гледка към залива на Сан Франциско, към Голдън Гейт Бридж, над който все още се спускаха късове мъгла и към полуострова, върху който прозорците на небостъргачите отразяваха слънчевата светлина. „Денят ще бъде прекрасен — помисли си Анжи, — както бе прекрасна и нощта.“

Анжела реши да се погрижи за закуската. Вмъкна се в кухнята и започна основно претърсване на хладилника и шкафовете. Освен един остатък от разтворимо кафе, тя не откри нищо подходящо за ядене. Значи трябваше да се измие, да се облече й да види дали ще може да намери нещо в магазините на Саусалито. Трябваше и да побърза, ако иска да свърши всичко, преди Ед да се е събудил.

Пред външната врата установи, че палтото не й е нужно, тъй като беше доста топло. И все пак нямаше да е много удачно да тръгне на покупки във вечерната си рокля. Анжела доста биеше на очи, защото беше за Саусалито необикновено явление. Не един мъж хвърляше възхитен поглед към жената с грациозна походка и усмивка на устните. Тази сутрин Анжела се чувстваше великолепно и това й личеше.

Изглежда, наблизо нямаше супермаркет, така че трябваше да се задоволи с едно малко магазинче. И все пак, когато видя цените, отначало дъхът й секна. После провери в чантичката парите си, дали изобщо можеше да плати всичко това. След като пресметна стойността, стигна до извода, че ще е по-добре, ако се откаже от шампанското с хайвер от щука. Задоволи се със сандвичи, малко европейска сьомга, френско сирене и портокалов сок. Въздъхна. Сигурно Ед беше свикнал с по-добра храна, макар това да не личеше от хладилника му.

Анжела пое обратно. Магазинът остана зад нея, пресече улицата, прекрачи входа на жилищния блок, изкачи се с асансьора нагоре и прекоси коридора, при което не пропусна да хвърли злобен поглед към първата врата.

Когато влезе в апартамента, шумът от банята й подсказа, че Ед беше вече буден. Тя откри със задоволство, че той си тананикаше на висок глас „Пуф — драконът магьосник“. Хрумна й, че щеше да е по-добре, ако му бе оставила бележка. Сигурно се беше питал къде ли е изчезнала така изведнъж. А може би беше забелязал, че си е оставила чантата… Но стига разсъждения. Трябваше да побърза, тъй като в противен случай закуската нямаше да е готова, когато Ед излезе от банята.

Анжела зави към кухнята, но изведнъж отскочи назад, сякаш се беше блъснала в стена. Малко остана да изпусне пакета с покупките.

Пред кухненското барче стоеше оригиналът на портрета, който висеше над камината. Без съмнение това беше Бети Карлисъл, макар и с покрита горна част на тялото и без прелъстителния си поглед. С портокаловите си коси беше неузнаваема. Носеше яке от черна естествена кожа и червена пола от лъскава материя, която бе толкова къса, че почти откриваше дупето й.

Бети се канеше да изсипе съдържанието на един голям пакет. Явно това трябваше да е царска закуска. Анжела успя да различи бутилка френско шампанско, мексикански Такос, салата от раци и хайвер от щука. Да, наистина малката кутия изглеждаше натъпкана с хайвер. А момичето, с което Анжела при други обстоятелства би се запознала с най-голямо удоволствие, и се усмихваше приятелски.

— Здравей — каза тя, — аз съм Бети Карлисъл. Радвам се да се запозная с теб.

При тези думи Бети подаде ръка на Анжела, но тя съвсем не мислеше да я поеме. Вместо това процеди през зъби едно „здравей“ — остро като самурайски меч.

Бети Карлисъл я гледаше с разбиране и все така приятелски.

— Както виждам, мъничкият ми още не се е променил. Вината е моя — трябваше предварително да му съобщя, че ще дойда. Но това ми изглежда доста глупаво, а и освен това обичам изненадите.

— Изненадата напълно ви се удаде — увери я студено Анжела.

— Само колко често ми се е случвало това — подхвърли Бети и намести с две ръце гърдите си в тесния корсет. — Обичам да изненадвам мъничкия ми и да го сварвам с други жени. Винаги ми е било жал за бедничките. Може би някоя от тях си е мислела, че той е „голямата й любов“, и точно тогава нахълтвам аз и провалям всичко.

— Нищо не сте провалила — каза злобно Анжела. — Това важи по-скоро за него — тя погледна банята с искрящи очи. — Сигурно няма да ми се разсърдите, ако напусна сцената, Бети. Нямам нищо против вас, но една от двете ни е излишна тук.

Тя грабна кесията си с покупките, взе чантата си от всекидневната и закрачи твърдо към външната врата, която тръшна така, че прозорците издрънчаха.

Мигновено песента под душа секна. След малко вратата на банята се отвори и мократа глава на Едуард надникна оттам.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита той.

Бети, застанала в средата на кухнята с ръка на уста, сякаш бе подготвена да отговори моментално на въпроса му.

— Изглежда, наистина забърках хубава каша — заключи, когато се увери, че пред нея в никакъв случай не стоеше Фил.

— Анжела? — попита Едуард, недоумявайки.

— Страхувам се, че вашата Анжела току-що си взе сбогом — отбеляза Бети сухо. — Къде отивате? — попита тя, когато видя объркания млад мъж да бърза към външната врата. — Може би държите да се покажете в този си вид?

Ед вече беше хванал бравата, когато, поглеждайки надолу, установи, че беше съвсем гол.

— Трябва да я настигна!

Втурна се във всекидневната, където бяха дрехите му, и ги навлече набързо.

Бети погледна през прозореца.

— Няма защо да бързаш толкова, сладурче, тя тъкмо се качва в едно такси — съобщи му.

Ед се строполи в голямото кресло и заскуба косите си. „Как можа да ми се случи такова нещо?“ Прекалено рано се бе зарадвал и дяволът му подложи крак. Дяволът си остава дявол!

— Ако си обуеш панталона, може би ще успея да разбера откъде те познавам — рече Бети. — Трябва да съм те виждала някъде!

Той механично изпълни заповедта й.

— Точно така! Работиш в „Юнлимитед рекърдс“!

— Сигурно — отвърна унило Едуард.

Бети се приближи до него и сложи ръката си върху неговата.

— Няма неразрешими проблеми.

— За теб може би да — отвърна Ед, — но не и за мен.

— Предлагам първо да закусим спокойно. При това можеш да ми разкажеш какво те е довело тук. Сигурно още нищо не си ял?

— Не, още преди закуска отново загубих жената на моя живот — отсече Ед с гробовен глас.

— Така значи. Щом тази сутрин Фил ми е избягал от лапите, предпочитам да споделя закуската си с теб. Ще видиш, че това ще те разсее.

Предположението й се сбъдна само отчасти. Една част от песимизма му наистина се изпари, когато се облегна назад, приключвайки с яденето. По време на закуската той бе разказал на Бети откровено какво търси в апартамента на приятеля си.

— Съжалявам, че не мога да изпълня поканата ти стопроцентово — поде Ед. — Закуската наистина бе превъзходна, но…

— Е, добре, сладурче — махна Бети с ръка. — Само не увесвай нос! Впрочем, знаеш ли къде е Фил? Надявах се, че ще ми покаже изложбата си, защото вчера трябваше да отида в Холивуд и не узнах нищичко за големия му триумф.

— Нямам представа — отвърна смутено Ед.

— Аха, ясно — кимна Бети. — Пак го е отмъкнала някоя кукличка и ти е неудобно да ми го признаеш. Свикнала съм, миличък. В крайна сметка и той трябва да си затваря очите пред историите ми с общия ни шеф.

Ед се опули.

— Имаш предвид Албърт Монтгомъри? Значи слуховете са верни?

— И как според теб се сключва договор за грамофонни плочи в днешно време? Е, при мен става така. Трябваше да поддържам настроението му.

— Но сега това не е нужно — вметна Ед. — Вече можеш да се откажеш от опеката му. Мисля, че в Щатите едва ли има човек, който да не знае коя си.

— Имаш право. Но може би трябва да те поуспокоя малко. Мисля, че имаш огромна нужда от ободряване — смигна му Бети.

— Бети, трябва да ме разбереш…

— Е, добре — отвърна приятелски тя с ни най-малка нотка на съжаление. — Явно доста си хлътнал. Може би трябва да помислим как да върнем твоята изгора.

— Точно с това си блъскам главата.

— Обади й се или по-добре отиди при нея да й обясниш цялата история. Ако искаш, ще дойда и аз за кураж.

Едуард въздъхна.

— Не е толкова просто. Не знам нищо за нея, освен името й.

— Тогава ще намериш адреса й в указателя. А името й не е много разпространено, няма да се затрудниш.

— Знам също, че е притежателка на „Дрийм Вали“ — бутикът, в който Фил излага картините си, както знаеш. Но не бих искал да занимавам Миринда с проблемите си.

— Това все пак е нещо — отбеляза Бети. — Там на бюрото е указателят на Сан Франциско. Опитай първо с него.

Едуард пробва с указателя, но скоро го затвори и го захвърли на масата.

— Нищо — каза мрачно той на рок звездата. — Или по-скоро твърде малко. Във Фриско има поне 30 Анжела Антъни. Досега не знаех, че градът е толкова голям. И нито една сред тях, чието второ име да започва с „Р“.

— Тогава ще трябва да се обадиш на всичките — възкликна Бети въодушевено.

— По-добре ще е направо да хвана бика за рогата, като попитам Миринда за адреса й — Ед погледна часовника си. — Но за това ще трябва да чакам до понеделник. „Дрийм Вали“ е затворил преди половин час.

— Може да е за хубаво. Остави я първо да се поуспокои. Тогава ще те изслуша.

Бети закри с ръка устата си и се прозина. Едуард облече коженото си яке.

— Сега добре ще ми дойде някоя чашка — каза мрачно той. — Бай, Бети! И още веднъж благодаря за закуската!

— Няма нищо — Бети отново се прозина. — С удоволствие бих седнала в някое малко барче, но предпочитам да остана тук и да изчакам Фил. Сигурно ще си легна малко. Концертът съвсем ме изтощи, а и веднага след него трябваше да отпътувам. Някъде навън сигурно се мотаят двамата ми любими телохранители. Лесно ще ги разпознаеш. Кажи им, че са свободни за няколко часа.

— Добре.

Тя грабва една възглавница и опъна краката си на фотьойла. Ед остави на масата ключа, който Фил му беше дал, и напусна апартамента. Когато излезе от асансьора, установи, че и той самият нямаше настроение за разходка. Предпочиташе да се прибере веднага вкъщи, да послуша музика, мислейки си за изминалата нощ…