Том Кланси, Лари Бонд
Операция „Червена буря“ (11) (Част първа)

Глава единадесета
Боен ред

ШПОЛА, УКРАЙНА

— Започвайте, другарю полковник — каза Алексеев по радиостанцията. Той не каза: „Направи ме на глупак още веднъж и ще те пратя да броиш дървета!“ Генералът се намираше на един хълм на петстотин метра от командния пост на полка. С него бяха адютантът му и членът на Политбюро Михаил Сергетов. „Само той ми липсваше“ — помисли си генералът.

Първа започна артилерията. Тримата мъже на хълма виждаха пламъците много преди да чуят глухия тътен на изстрелите. Оръдейната батарея се намираше зад един отдалечен на три километра хълм и снарядите описваха дъги в небето вляво от наблюдателите. При преминаването им през въздуха се чуваше шум като при скъсване на лен. Алексеев забеляза, че членът на Политбюро трепна при шума. Още един мекушав цивилен…

— Никога не съм харесвал този звук — каза Сергетов.

— И преди ли сте го чували, другарю министър? — попита от учтивост генералът.

— Изслужих четирите си години в мотострелкови полк — отвърна министърът. — И никога не успях да се науча да вярвам на другарите си край масите за управление на артилерийския огън. Знам, че звучи глупаво. Извинете ме, генерале.

След това започнаха да стрелят и танковите оръдия. Тримата гледаха как големите танкове излизат от гората сякаш от някакъв кошмар и дългите дула на оръдията им започват да бълват огън, докато машините се плъзгаха по неравната земя на учебния полигон. Между танковете бяха наредени бойните машини на пехотата. След тях се появиха бойните хеликоптери, които направиха заход отляво и отдясно към целта и започнаха да изстрелват управляемите си ракети по макетите на бункери и бронетранспортьори.

Целта на хълма беше почти закрита от експлозиите на артилерийските снаряди и летящата пръст. Опитното око на Алексеев бързо прецени обстановката. Ако на този хълм имаше хора, на тях нямаше да им бъде никак лесно да се измъкнат. Дори и в малък, дълбок окоп, дори и в тесен танк, артилерийският огън беше достатъчно силен, за да разконцентрира разчетите на управляемите оръжия, да обърка свързочниците, може би дори и да смути офицерите. Но в това предположение не бяха включени ответният вражески огън, хеликоптерите за борба с танкове и самолетите, които можеха да пометат напредващите танкови батальони. В битката имаше толкова много неизвестни, които не можеха да бъдат предвидени, толкова много причини да се рискува и още толкова причини да не се рискува. Какво щеше да стане, ако на хълма имаше германци? Смутиха ли се германците, когато през 1945 година Червената армия беше пред вратите на Берлин?

На танковете и БМП-тата им бяха необходими дванадесет минути, за да изкачат хълма. Учението беше свършило.

— Добра работа, другарю генерал. — Сергетов свали антифоните си. Хубаво беше да е далеч от Москва, дори и само за няколко часа. Той се зачуди защо ли се чувстваше по-удобно на това място, отколкото на високия си пост. — Доколкото си спомням, нормативът за това упражнение е петнадесет минути. Танковете и пехотните машини имаха добра координация. Досега не бях виждал бойни хеликоптери в действие, но и тяхното изпълнение беше впечатляващо.

— Най-голямото подобрение, което успяхме да постигнем, беше в координацията между артилерийския огън и пехотата в завършващата фаза на атаката. Досега те се проваляха напълно, но днес изпълниха тази деликатна процедура без грешка.

— Съгласен съм с вас. — Сергетов се разсмя. — В моята рота никога не е имало инциденти при лоша координация в случаи като този, но двама мои приятели пострадаха в своите подразделения, въпреки че за щастие нито един от тях не беше ранен фатално.

— Извинете, че ви казвам това, другарю министър, но се радвам да видя, че членовете на нашето Политбюро също са служили на държавата в униформа. Това улеснява комуникирането с нас, бедните войници. — Алексеев знаеше, че може да му бъде само от полза да има приятел във висшите ешелони на властта, а Сергетов му изглеждаше свестен.

— По-големият ми син завърши военно училище миналата година. По-малкият ми син също ще служи в Червената армия, когато се дипломира.

Генералът рядко се оставяше да бъде изненадан до такава степен. Алексеев свали бинокъла си и се втренчи за кратко в министъра.

— Не е нужно да го казвате, другарю генерал — усмихна се Сергетов. — Знам, че малко от децата на партийните шефове служат във въоръжените сили, и неведнъж съм се обявявал против това. Онези, които управляват, са длъжни и да служат. А сега имам няколко въпроса към вас.

— Последвайте ме, другарю министър, ще поговорим на спокойствие. — Двамата се върнаха до командния бронетранспортьор на Алексеев. Адютантът на генерала освободи екипажа, след което се оттегли, оставяйки шефа си и госта му в машината. Генералът извади термос с чай и наля горещата течност в две метални чаши.

— За ваше здраве, другарю министър.

— И за ваше, другарю генерал. — Сергетов отпи малка глътка, след което остави чашата на масата за топографски карти. — Каква е готовността ни за „Червена буря“?

— От януари досега постигнахме забележителен напредък. Мъжете ни са в добра физическа форма и тренираха задачите си многократно. Честно казано, бих предпочел да имахме още два месеца, но мисля, че наистина сме готови.

— Добре казано, Павел Леонидович. А сега ще може ли да чуем истината?

Членът на Политбюро се усмихваше, докато изричаше тези думи, но Алексеев веднага застана нащрек.

— Аз не съм глупак, другарю министър. Да ви излъжа, би било истинска лудост.

— В нашата страна да кажеш истината често се смята за най-голямата лудост. Нека да си говорим откровено. Аз съм кандидат-член на Политбюро. Вярно е, че имам власт, но и двамата знаем, че тя си има своите граници. Сега ученията на нашите въоръжени сили се наблюдават само от кандидат-членове, които след това трябва да докладват пред членовете на Политбюро. Освен това фактът, че съм тук с вас, а не в Германия, също означава много.

Алексеев мислено отбеляза, че това не беше вярно. Поделението, което бяха наблюдавали преди малко, щеше да отпътува за Германия след три дни и това беше причината за посещението на човека от партията.

— Наистина ли сме готови, другарю генерал? Ще спечелим ли?

— Ако постигнем стратегическа изненада и ако маскировката свърши работа, да, според мен ние ще победим — каза Алексеев, като обмисляше внимателно думите си.

— Не казахте „ще победим със сигурност“?

— Вие също сте носили униформа, другарю министър. На бойното поле сигурни неща не съществуват. Възможностите на една армия не могат да бъдат определени преди бойното й кръщение, а нашата не е влизала в сражение. Ние направихме всичко по силите си, за да подготвим армията…

— Казахте, че бихте искали да имате още два месеца — отбеляза Сергетов.

— Задача като тази, с която сме натоварени, никога не може да бъде завършена напълно. Постоянно трябва да се правят нови подобрения. Само преди месец започнахме програма за заменяне на някои старши офицери на ниво батальон и полк с по-млади и по-амбициозни техни подчинени. Резултатите наистина са много добри, но някои от тези капитани, които в момента вършат майорска работа, действително имат нужда от малко повече опит.

— Значи все още имате съмнения?

— Съмнения винаги има, другарю министър. Воденето на война не е упражнение по математика. Ние си имаме работа с хора, а не с цифри. Цифрите са идеални по своята същност, но хората си остават хора независимо какво се опитваме да направим от тях.

— Добре, Павел Леонидович. Много добре. Успях да намеря един честен човек. — Сергетов вдигна чашата с чая си. — Аз помолих да бъда изпратен тук. Един приятел от Политбюро, Пьотр Бромковский, ми разказа за баща ви.

— Чичо Петя? — Алексеев кимна. — Той е бил комисар в дивизията на баща ми по време на настъплението към Виена. Често ни идваше на гости, когато бях още дете. Как е той сега?

— Не е добре. Вече е стар и болнав. Според него нападението срещу Запада е лудост. Разбира се, това може да се нарече несвързано старческо бълнуване, но той се е отличил много по време на войната и по тази причина аз поисках оценката ви за шансовете ни за успех. Това, което ми кажете, ще си остане между нас двамата, генерале. Твърде много хора се страхуват да ни кажат — имам предвид Политбюро — истината. Точно сега обаче е дошло времето да чуем цялата истина. Нуждая се от професионалното ви мнение, другарю генерал. Щом като аз мога да ви се доверя и да ви го поискам, значи и вие можете да ми се доверите, че няма да бъдете наказан за това, че сте ми го дали. — Увещанието завърши като твърда заповед.

Алексеев погледна събеседника си право в очите. Чарът в тях беше изчезнал и сега синьото имаше цвета на лед. В тези очи се криеше опасност, която можеше да застраши дори и един генерал, но министърът беше прав.

— Другарю, ние разчитаме на бърза кампания. Предполага се, че можем да стигнем до Рейн за две седмици. Тези предположения в действителност са по-песимистични от прогнозите ни отпреди пет години. НАТО подобри боеспособността си, особено по отношение на готовността си за борба с танкови подразделения. Бих казал, че три седмици са много по-реалистичен срок в зависимост от степента на тактическата изненада и от многото непредвидени обстоятелства, които са неразделна част от всяка една война.

— Значи ключът към успеха е изненадата?

— Ключът винаги е бил в изненадата — отвърна мигновено Алексеев. Той цитира съветската военна доктрина буквално: — „Изненадата е най-важният фактор по време на война. Изненадата бива два вида: тактическа и стратегическа. Тактическата изненада е оперативно изкуство. Стратегическата изненада се постига на политическо равнище.“ Последното е ваша работа, а не моя, и тя е много по-важна от всичко, което може да направи армията ни. При постигане на истинска стратегическа изненада, ако маскировката ни свърши работа, тогава ние почти сигурно ще спечелим на бойното поле.

— А в противен случай?

„Тогава ще сме убили осем деца за нищо“ — помисли си Алексеев, но не посмя да каже това на глас. Каква ли беше ролята на този очарователен мъж в бомбения атентат?

— Тогава е възможно и да се провалим. Можете ли да ми отговорите на един въпрос? Ще успеем ли да разцепим НАТО политически?

Сергетов сви рамене раздразнен, че беше се оставил да го спипат в собствения му капан.

— Както сам казахте, Павел Леонидович, уравнението има твърде много неизвестни. Какво ще стане, ако не успеем?

— Тогава войната ще се превърне в изпитание на волята и резервите, което ние би трябвало да спечелим. За нас е много по-лесно да изпращаме подкрепление на войските си. Ние имаме повече обучени войници, повече танкове, повече самолети в близост до зоната на бойните действия, отколкото която и да било от държавите-членки на НАТО.

— А Съединените щати?

— Съединените щати се намират от другата страна на Атлантическия океан. Ние имаме план за затварянето на Атлантическия океан. Те могат да прехвърлят по въздуха войски до Европа, но само жива сила, без гориво, без бойна техника. За последното са необходими кораби, а корабите могат да бъдат потопени по-лесно в сравнение с унищожаването на една пехотна дивизия. Ако не успеем да постигнем пълна изненада, морската оперативна зона ще придобие изключително важно значение.

— Какво можете да ми кажете за изненадите на НАТО? — Генералът се облегна назад.

— По дефиниция изненадите не могат да бъдат предвидени, другарю министър. По тази причина имаме разузнавателни служби, чиято цел е да намалят или елиминират възможността за изненада от страна на врага. По тази причина и в нашите планове са заложени мерки за действие при непредвидени обстоятелства. Какво ще стане, ако изобщо не успеем да постигнем изненада и НАТО нападне пръв? — Той сви рамене. — Армиите им няма да стигнат далеч, но ще ни създадат много неприятности. Това, което все още ме тревожи, е възможен ядрен удар. Разбира се, това е повече политически, отколкото военен въпрос.

— Да. — Сергетов се безпокоеше за по-големия си син. Когато бъдеше обявена мобилизация на запасняците, Иван щеше да се качи в танка си и човек не трябваше да е член на Политбюро, за да се сети къде ще бъде изпратен този танк. Алексеев имаше само дъщери. „Късметлия“, помисли си Сергетов. — Значи това поделение ще замине за Германия?

— В края на седмицата.

— А вие?

— По време на първата фаза сме определени да служим като стратегически резерв за операциите на Главком-запад, както и да защищаваме Отечеството от възможно нападение по южния фланг. Последното не ни тревожи много. За да бъдат заплаха за нас, Гърция и Турция трябва първо да започнат да си сътрудничат. Те няма да направят това, освен ако нашата разузнавателна информация не е напълно фалшива. Моят началник и аз ще изпълним втората фаза на плана, като завземем Персийския залив. Това също няма да бъде проблем. Арабите са въоръжени до зъби, но са малобройни. Какво прави синът ви сега?

— По-големият ли? Завършва първата си година в университета, специалност арабска филология. Най-добрият в потока си. — Сергетов се учуди на себе си, че не се беше сетил за това.

— Няколко души като него могат да ми бъдат от полза. Повечето от говорещите арабски в нашите части също са мюсюлмани и аз бих предпочел да използвам за тази работа по-надеждни хора.

— Не вярвате ли на последователите на Аллах?

— По време на война не вярвам на никого. Ако синът ви говори добре арабски, можете да бъдете сигурен, че ще му намеря много работа. — Договорът беше сключен с по едно кимване от всяка страна и всеки от двамата мислено се запита дали събеседникът му беше планирал нещата да се наредят точно така.

НОРФОЛК, ВИРДЖИНИЯ

— „Прогрес“ не завърши, както беше предвидено — каза Толанд — Спътниковите снимки и други разузнавателни сведения свидетелстват за наличието на съветски сили в Германия и западна Полша. Бойните единици са все още в оперативни формации и живеят при полеви условия. Има сведения, че графикът на железопътния транспорт в различни точки на Съветския съюз се променя, като местата, на които това се прави, съвпадат с плановете за придвижване на големи армейски подразделения на запад. Тази сутрин шест подводници от Съветския Северен флот са напуснали пристанищата си. Изглежда, че това е смяната на оперативната им ескадрила в Средиземно море, така че в следващите две седмици те ще имат повече подводници в северната част на Атлантическия океан, отколкото обикновено.

— Разкажете ми повече за групата, която напуска Средиземно море — нареди CINCLANT.

— Една „Виктор“, една „Ехо“, три „Фокстрот“ и една „Жулиета“. И шестте са прекарали последната седмица край плаващата си база в Триполи. Плаващата база е останала на мястото си в либийските териториални води. Утре към 13:00 по Гринуич формацията ще премине през Гибралтарския проток.

— Няма ли първо да изчакат смяната?

— Не, господин адмирал. Те обикновено изчакват сменящата ги група, но в около тридесет процента от случаите постъпват както сега. Това означава, че дванадесет съветски подводници ще минат транзитно на север и на юг през Атлантическия океан, плюс една „Ноември“ и още три „Фокстрота“, които провеждат съвместни учения с кубинския флот. В момента последните също са в базите си; проверихме ги тази сутрин, данните са отпреди два часа.

— Добре. Какво ще кажете за Европа?

— Нямаме нова информация за господин Фалкен. Разузнавателните служби на НАТО се натъкнаха на задънена улица, а и Москва не съобщава нищо ново, нито дори и датата, на която ще се състои процесът срещу германеца. Германците твърдят, че никога не са чували за тоя тип. Изглежда, че той изведнъж се е появил на бял свят на тридесет и една години, когато е основал фирмата си. Апартаментът му е бил разглобен парче по парче, но нищо не е било намерено…

— Добре, командир, какво е личното ви впечатление?

— Господин адмирал, Фалкен е замразен съветски агент, който е бил внедрен във Федерална република Германия преди тринадесет години и е бил използван за много малко мисии, ако изобщо е бил използван, докато не им е потрябвал за настоящия случай.

— Значи според вас цялата работа е операция на съветското разузнаване. Това едва ли би трябвало да ни изненадва. Каква е целта на операцията им? — попита остро CINCLANT.

— Сър, в най-добрия случай те се опитват да упражнят политически натиск върху Западна Германия, може би за да я накарат да излезе от НАТО. В най-лошия случай…

— Мисля, че ние вече успяхме да определим какъв е най-лошият случай — прекъсна го адмиралът. — Добра работа, Толанд. Дължа ви едно извинение за вчера. Не беше ваша вината, че нямах информацията, която исках. — Толанд не можа да повярва на ушите си. Не се случваше често адмирал да се извинява на лейтенант-командир от запаса в присъствието на други флагови офицери. — Какво прави флотът им?

— Не разполагаме със спътникови снимки на района на Мурманск, господин адмирал. Видимостта беше лоша, с много облаци, но утре очакваме хубаво време. Норвежците засилиха въздушните си патрули над Баренцово море и казват, че като се изключат подводниците, руснаците имат относително малко кораби в района. Разбира се, те имат относително малко кораби в открито море от няколко месеца.

— Което може да се промени за три часа — отбеляза един адмирал. — Как бихте оценили бойната готовност на флота им?

— Най-добрата, откакто се занимавам с изучаването им — отговори Толанд. — Възможно най-близо до стоте процента. Както току-що отбелязахте, сър, те са в състояние да изкарат почти целия си флот в открито море, когато си поискат.

— Ако напуснат пристанищата, ние бързо ще научим. Имам три подводници, които ги държат под око — намеси се адмирал Пайпс.

— Преди да дойда тук, говорих със Секретаря по отбраната. Днес той ще се срещне с президента и ще поиска да бъде обявена готовност DEFCON-3^[1], глобална. Германците искат от нас да държим „Зелена спирала“ в действие, докато руснаците не се поотпуснат малко. Какво смятате, че ще направят руснаците, командир? — попита CINCLANT.

— Ще знаем повече по-късно днес, сър. Генералният секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз ще говори на извънредно заседание на Върховния съвет, а вероятно и на погребението утре.

— Сантиментално копеле — изръмжа Пайпс.

Час по-късно Толанд седеше пред служебния телевизор и съжаляваше, че Чък Лоу го няма, за да му помага при превода. Генералният секретар имаше лошия навик да говори бързо и Толанд едва смогваше да преведе думите му. Речта му продължи четиридесет минути, като три четвърти от нея бяха стандартна политическа фразеология. Най-накрая обаче Генсекът обяви мобилизацията на запасните единици от клас Б с цел предотвратяване на евентуална германска заплаха.