Сара Карнаби
Мечти в розово (8)

VIII

Робин се погрижи понеделникът да започне великолепно, като я събуди, обладавайки я нежно.

Закъсняха точно с един час, но на Марша това й бе абсолютно безразлично, когато влезе в студиото облечена с лека морскосиня рокля с широки три четвърти ръкава. Краката й сякаш не докосваха твърдия бетонен под, все едно че вървеше по облаците.

— Скъпа — потупа я Робин по рамото, преди тя да успее да поздрави екипа. — Махни тази самодоволна усмивка от лицето си, иначе всеки веднага ще узнае какво се е случило.

— Самодоволна усмивка? — обърна се смутена към него и се изчерви, когато разбра какво искаше да й каже той. — Толкова ли ясно си личи?

Робин кимна сериозно.

— Изглеждаш като котка, която току-що е изяла двоен мишкабургер.

— Мишкабургер?

— Хамбургер с мишка вместо с говеждо месо — обясни той. — А за десерт — мишка в сметана.

Смеейки се, Марша поклати глава.

— Не разменяш ли умишлено ролите помежду ни? И, моля те, не преувеличавай.

— Накърняваш мъжката ми гордост — Робин сбърчи нос и погледна с крайчеца на окото към главната камера. — Бъди предпазлива! Не бива да си разваляш отношенията с тях заради мен. Ще имаш нужда от помощта им.

Тя проследи погледа му и преглътна, като видя ядосаното лице на Том. Очите на бившия й съпруг горяха от гняв, насочени не към Робин, а към нея. На Марша й бяха необходими няколко секунди, за да си спомни.

— Той изобщо не знае, че си бил при мен.

— Именно — Робин се ухили весело. — Ако се стигне до сбиване от ревност, бедният Харолд ще отнесе ударите. А аз ще мога да гледам и вероятно да направя няколко снимки за спомен.

— Имаш много отвратителна черта в характера си, знаеш ли? От кои деди си я наследил?

Той сви рамене.

— По-рано бих казал от индианските ми прадеди, които с удоволствие са пекли врага си на кола на мъчението. Но сега се знае, че ужасните истории за индианците са измислени. Не, от апахите, които се числят към моите деди, съм наследил по-скоро любовта към природата. А пък коварството ми…

— Благодаря, това е достатъчно — реши Марша и потърси с поглед Харолд, но не го намери. — Бившият ми любовник обича да се цупи. За щастие вече не ми е нужен на снимачната площадка.

— Но ти си му нужна — отвърна Робин, когато тя се огледа между кулисите. — Не е там. Господинът се намира над главите ни.

Марша погледна нагоре и наистина откри Харолд на един мост между прожекторите на осветлението. Беше му позволено да стои там. Можеше да обясни необичайното си държание с това, че писателската му фантазия се развихря от необикновения ъгъл на зрение. Но сега за първи път се бе осмелил да се качи толкова високо.

Тя поклати тягостно глава.

— Или се страхува от Том, или иска при удобен случай да събори някой прожектор на главата ми.

— Ще те предупредя навреме — обеща Робин.

— Ще бъде забавен ден.

Марша не поздрави бившия си съпруг и бившия си годеник, а направо отиде във фургона, където разбра от Естрела, че в Бевърли Хилс всичко е наред, и облече дрехите, предвидени за снимките този предобед. Черна надиплена копринена рокля, затворена догоре, съчетана с жакет на черни и бели ивици. И към тях — черна шапка с огромна периферия.

— Готово! Как изглеждам? — тя стана и в следващия миг в скута й се озова една пудриера. Отворена пудриера.

Викът й отекна в цялото студио. Началото на снимките се забави с един час, защото Естрела не можеше да изчисти пудрата от роклята.

На Том Картър му хрумна спасителната идея. Той стоеше с хората от екипа пред фургона.

— Защо не я боядисаш с черна боя? — извика бившият й съпруг през открехнатия прозорец. — Действа от сигурно по-сигурно!

— Да, но така ще се изцапа и долното ми бельо! — отвърна Марша разгневена.

— Махни сутиена и бикините! — изрева Том. — Можеш да си го позволиш, мила! Знаеш това!

С удоволствие би му хвърлила през прозореца някой твърд предмет по главата. Членовете на снимачния екип се разсмяха гръмко и заглушиха проклятието, с което Марша даде воля на гнева си.

— Черната боя ще изцапа кожата ми и после трудно ще я измия! — извика тя, когато навън стана относително спокойно.

— Аз ще се заема с това — предложи Том и отново пожъна одобрителен смях.

— Боядисай душата си с черна боя, ако изобщо още може да стане по-черна! — Марша бе вперила поглед в посивялата си рокля и кимна на Естрела. — Намерете ми черна боя. Човек какво ли не прави за изкуството.

Снимките в тази рокля трябваше да са готови до обед, въпреки че последиците щяха да бъдат съкрушителни.

— Продължаваме да работим — обяви тя на екипа. — Цялата лепна от боята. При това ми състояние не можете да настоявате да спираме за почивка и да обядваме. Ще си тръгнем по-рано за вкъщи.

С изключение на Том никой не започна да роптае.

— Имам уговорка за обедната почивка!

Тя го стрелна с поглед, който го накара веднага да млъкне.

— От кого дойде идеята за черната боя? И така, други възражения?

Искаше вече да изпробва първата сцена с търпеливо чакащия Робин, когато той измърмори нещо над главата й.

— Стига! — каза Марша достатъчно високо, че да чуят всички — Том, надявам се, че ще успееш да сдържиш невероятната си потентност до довечера.

Тя не можеше да види израза на очите му под слънчевите очила, които той носеше и в студиото, но познаваше тази ъгловата, издадена напред брадичка. Бившият й съпруг бе ядосан.

— Браво! — каза един глас отгоре, но от още по-високо. Всички глави се наведоха назад, всички очи се насочиха към една от площадките на осветителите.

Харолд гледаше лъчезарно към екипа долу.

— Млъквай, евнух такъв! — изсъска Том към него.

— Тишина в студиото! — заповяда Марша. — Ангажирала съм ви, защото искам професионалисти, а не бездарници, които само се препират!

След тези думи в ателието се възцари мъртво мълчание, но настроението бе спаднало с няколко градуса, което беше много вредно, особено когато ставаше въпрос за комедия.

— Днес не съм добра — каза тихо тя, докато се приготвяше с Робин за поредната сцена.

— Не е чак толкова зле — отвърна й той откровено. — Беше по-добра, но наистина не е чак толкова зле.

— Ти играй веднъж с черна боя на корема и ще видиш, че ще ти изчезне всякакво удоволствие от работата.

— Дано боята изобщо някога се махне — Робин гледаше замислено безукорно черната рокля.

— Намери най-подходящите думи да ме утешиш, много ти благодаря! — изфуча Марша и му обърна гръб, за да отрепетира с един от изпълнителите на второстепенна роля някаква шеговита реплика.

Въпреки всичко денят си течеше. Два часа по-рано от обикновено тя освободи екипа.

— Веднага скачам във ваната на фургона — обясни Марша, когато Робин я попита за плановете й за вечерта.

— От ваната няма смисъл — възрази той. — Няма да успееш да измиеш боята с вода и сапун. Нужен ни е първо разтворител, а после шампоан и накрая балсам за тяло.

— Разтворител? — възкликна ужасена. — Да не искаш да се разложа във ваната на съставните си части?

— Не се притеснявай, все още не възнамерявам да правя такова нещо с теб — увери я Робин. — Тръгвай напред, съблечи се и отпрати Естрела и Оскар. Няма да имаме нужда от двамата.

— Но…

— Жено, прави каквото ти казвам! — извика той с добре изигран господарски тон. — Колкото по-дълго чакаш, толкова по-трудно ще се изчисти боята. Аз ще се погрижа за разтворител. И не трябва да пушиш, докато го изливам върху теб.

— Имаш перверзна фантазия — Марша настръхна. — Може би ще е по-добре, ако не изпратя Естрела и Оскар вкъщи.

Робин плесна с ръце, сякаш искаше да прогони някакво досадно насекомо.

— Тръгвай! Хайде! След десет минути съм при теб.

Тя напусна ателието и се насочи към фургона, когато с крайчеца на окото забеляза движение зад една от паркираните коли.

Том! Той изникна ненадейно отнякъде и се отправи към нея.

— Идеята ми си има своите последици — каза бившият й съпруг тихо и с недвусмислено предложение в гласа.

И днес беше само по къщи гащета. По-рано Марша не би могла да се сдържи и да не плъзне поглед по тялото му. Но Робин бе задоволил напълно желанията й, а и постепенно изсъхващата боя на корема й допълнително потискаше всички възможни зараждащи се еротични фантазии и интереси.

— Какво искаш? — попита тя по-рязко, отколкото бе възнамерявала.

— Искам да ти предложа да изчистя боята и в случай… вероятно си спомняш, че го правя много добре.

— Да ми създаваш неприятности? Да, това винаги го правиш много добре.

Внезапно долови шум от приближаващи се стъпки. Този път се появи Харолд. Той дойде от другата страна, беше ухилен до уши и й ръкопляскаше.

— Стилът ти в цялата тази история е под всякаква критика, скъпа — установи бившият й годеник. — Рядко съм чувал някой да си изгражда толкова лошо алиби, но това може да се извини с вълнението. Разбира се, историята сама по себе си ми достави удоволствие.

Тя извъртя очи и понечи да му отговори грубо, но поклати само глава и влезе във фургона. Нямаше смисъл да се кара с тези глупаци.

През прозореца видя, че двамата се хванаха за косите пред фургона и явно изобщо не мислеха да се махат от там. Как щеше сега Робин да се добере незабелязано до нея и да й донесе разтворител? Ако го откриеха, веднага щяха да се залепят за него и със спокойствието им щеше да бъде свършено.

— Погледнете тези глупаци, Естрела! — каза тя на гардеробиерката си. — Възможно ли е такова нещо? И това ми било възрастни хора!

Естрела не прояви особен интерес към ставащото навън, а само се усмихна тайнствено.

— Тръгвам с Оскар за вкъщи, сеньорита Марша. Много щастие!

— Един момент, вие не можете… — започна Марша, но младата мексиканка вече бе изчезнала от фургона.

Отвън Том и Харолд се караха и бяха единодушни само по един въпрос — да не отстъпят нито крачка от мястото, където бяха застанали.

— Желаете ли измиване на корема?

Тя се извърна стресната и без малко да извика високо.

— Искаш да ме убиеш с шок — прошепна Марша, треперейки, и притисна ръка към сърцето си.

— Ох!

Робин стоеше пред нея, в дясната ръка с пластмасова бутилка, в лявата с четка, омотана с парче памучен плат. Беше съвършено гол. Страшно вълнуващо!

— Какво означава това? — тя започна да се киска, сочейки към средата на тялото. — Толкова ли те възбужда мисълта да ме натъркаш с терпентин или нещо подобно?

— Достатъчно дълго те наблюдавах — обясни той и вдигна ръка към банята. — Искаше ми се да те заваря съблечена. Хайде, влизай! И не е терпентин, а разтворител.

— Как влезе? — попита Марша, докато внимателно се измъкваше от изцапаната с боя рокля и после я мушна в една найлонова кесия.

— Покатерих се през един от задните прозорци, докато говореше с Том и Харолд — Робин я последва в банята и я загледа с усмивка как влезе във ваната и леко изписка, защото без вода стените бяха студени. — Аз ще те стопля — увери я той.

— Робин, чувствам се толкова мръсна — изхленчи Марша и впери очи в почернелия си корем. — Изглежда ужасно!

— Разчитай на мен, аз ще се справя с тази работа — седна на ръба на ваната, с единия крак вътре, а другия остави отвън, и започна предпазливо да сваля чернилката от тялото й.

Марша също не остана бездейна. Плъзна ръка между бедрата му и започна да гали вътрешната им част.

— Така не мога да се съсредоточа върху работата си — измърмори той и леко потръпна, когато дланта й здраво се сключи около еректиралия му пенис.

— Колкото по-бързо стана чиста, толкова по-бързо ще получиш възнаграждение за усърдието си — погледът и езикът, който плъзна по устните си, не оставиха никакво съмнение за това, което Марша си представяше под думата „възнаграждение“.

Измина половин час, докато боята се изтри от кожата й, но още не можеше да се мисли за обещаната награда.

— Воня на фабрика за бои — установи тя, бърчейки нос.

— За тази цел донесох това — Робин извади като с магическа пръчка един шампоан. Погледът му се плъзна по тялото й. — Хайде, бързо да те измием, за да… — стоеше до ваната, вперил очи надолу, когато Марша се наведе над ръба на ваната и обхвана здраво с две ръце ханша му. — Какво правиш там?

— Би трябвало да знаеш — измърмори тя, преди да му даде част от възнаграждението. Той зарови пръсти в косата й и, дишайки учестено, отметна назад глава.

Опита се да се откъсне от нея, но Марша не му позволи, съсредоточавайки в ръцете си учудваща за една жена сила. Задъхан, Робин се подпря на покритата с плочки стена.

— Сега вече можеш да ме измиеш — тя залепи влажни устни на потръпващия му корем. — Защо не дойдеш при мен във ваната?

— А ти как мислиш, какви са намеренията ми? — измърмори той, влезе зад нея във ваната и я дръпна, за да клекне до него. После пусна топлата вода.

Марша очакваше, че Робин ще излее върху тялото й шампоана, но вместо това усети ръката му между бедрата си и разбра, че вече е силно възбудена.

— Ненаситен си — прошепна тя.

— Тази черта дължа на моите прадеди ескимосите — прошушна в тила й. — През дългите полярни нощи са нямали какво друго да правят, освен да се любят при екстремни условия. А в момента ние също сме при екстремни условия.

Марша се притисна към него и обхвана с ръце ръба на ваната, когато той я намести върху скута си, навлезе дълбоко в нея и най-неочаквано замря неподвижно.

— Сега ще се къпем — обяви Робин весело и тя отново изписка, защото студеният шампоан протече по раменете, гърба, гърдите и корема й.

— Робин, ти… ти… — задъха се Марша. И при най-лекото нейно движение членът му се помръдваше осезателно в нея, без каквото и да било участие от негова страна. Вместо това Робин размесваше приятно ухаещия шампоан с топла вода, после измиваше пяната от тялото й. — Ти си чудесен! — извика тя, за да заглуши шума от плющящата вода. — Обичам те!

Ръцете му изникнаха пред нея с огромен куп бяла пяна във всяка една от тях и се притиснаха към гърдите й. Дланите и пръстите му обикаляха около покритите с пяна хълмчета, докато зърната й щръкнаха нахални и възбудени.

— Внимание! — прошепна Робин в ухото й и посегна предпазливо с пръсти към розовите пъпки, опита се да ги хване, но те постоянно му се изплъзваха. Всеки неуспешен опит предизвикваше огнен език между бедрата на Марша, докато в един момент тя повече не бе в състояние да издържа това сладко мъчение и започна първите движения. Той проникна още по-навътре в нея, обхвана здраво с две ръце нейното насапунисано, ухаещо, мокро и гладко, горещо и възбудено тяло, притисна се в него и вложи цялата си сила, за да могат и двамата най-сетне да се освободят от натрупаната страст.

Марша си помисли, че водата ще се изпари от пламъка на върховния екстаз, в който изгаряха телата им. Прониза я дълбока приятна тръпка, когато Робин започна да измива планините пяна от нея. Тя се надигна от ваната, подсуши се грижливо, преди той да я придърпа на канапето, за да продължи да я люби там.

— Кое те възбуди толкова силно тази вечер? — прошепна Марша, докато двамата си почиваха, преди да тръгнат за вкъщи. — Черният ми корем ли?

Той сви рамене.

— Може и това да е — измърмори лениво. — Разбира се, би трябвало да изпробваме. Следващият път ще те намажа в синьо, после в червено, после в зелено и жълто. И ще видим кой цвят най-много ме възбужда.

Тя се засмя, погали лицето му и го целуна.

— Дали отношенията ни ще останат винаги такива?

Робин поклати глава.

— Не, определено не. Любовта ни ще се промени, ще расте и ще става по-зряла. След десет или двайсет години със сигурност вече няма да вършим детинщини. Няма да бъдем и толкова страстни. Човек се променя, скъпа. Но така е добре.

Марша кимна и си заигра с косата на тила му.

— Едно знам сега. Ние ще намерим всичко, което желаем, в нашата любов. Всичко. Вероятно желанията ни ще се променят, но всеки от нас винаги ще има насреща един изпълнен с разбиране партньор, който ще се съобразява с тях.

Робин кимна, подпря се на лакти и я погледна сериозно в очите.

— Вече имам едно променено желание.

— Какво? — попита тя, искрено готова да го изпълни.

— Гладен съм. Да тръгваме за вкъщи! Трябва да подкрепя мъжествеността си с няколкостотин калории.

— Какво чакаме тогава? — засмя се Марша и скочи. — Да нахраним мъжествеността ти, за да може да се запази още дълго време.