Сара Карнаби
Мечти в розово (1)

I

Марша не можа да потисне отвращението си, когато Ханк се наведе над нея, за да я целуне. „Защо този човек поне през снимачните дни не се откаже от чесъна и лука — помисли раздразнено. — Колко пъти вече го молих за това?“

Тя се усмихваше, както бе в сценария, когато ръката на Ханк се плъзна по рамото й към мястото, където бяха завързани тънките презрамки на нощницата зад врата й.

— Скъпи, ти ме подлудяваш — прошепна тя, повдигна брадичка и му подаде пълните си устни, за да ги целуне. И то при тази миризма на чесън! Ханк не се бе и добре обръснал, освен това имаше тлъстини по хълбоците.

— И ти ме подлудяваш, бейби — изрече монотонно думите си той, дръпна възела, с което само го затегна повече и сви рамене. — Не мога да се справя! Да отложим романа за утре.

На снимачната площадка проеча резкият свистящ звук, с който сигнализираха всеки път, когато някой артист казваше грешна реплика.

— Край! — извика Марша. — Страхотно! — стрелна партньора си с унищожителен поглед. — Трябва да кажеш не да отложим романа за утре, а да отложим романтиката за утре! Изобщо знаеш ли какво е романтика? — тя се вгледа в леко воднистите очи на мъжа срещу нея и поклати глава. — Не, никога не си чувал, нали? — плъзна се колкото се може по-далече от него в широкото легло по средата на филмовото студио. — Ханк, стани, облечи си нещо и върви да се поразходиш!

— Окей, Марша, ти си режисьорката — Ханк Драйвър, бивша звезда в уестърните, стана. В раираното долнище на пижама, с малкия си увиснал корем, той наистина не изглеждаше особено добре. — Колко време трябва да се разхождам?

Марша Елиът издаде напред устни и реши да бъде искрена.

— Най-добре ще е за остатъка от филма. Не мога повече да дишам миризмата на чесън, Ханк. Освен това ти си жалък актьор. Комичното в този епизод е, че любовникът ми не може да развърже презрамките на нощницата, както е в сценария. Когато той се откаже и обяви, че се налага да отложим романтиката за утре, хората трябва да се смеят. А теб човек може само да те съжали.

Ханк Драйвър сложи ръце на хълбоците и впери гневен поглед в нея.

— Това е истинската Марша Елиът! — каза го така високо, че да го чуят всички в студиото. — Глупава, на настроения, вечно мърмореща. Не съм бил актьор? Когато съм играл в уестърни, ти още не си се била появила на този свят! Качвал съм се на повече коне, отколкото можеш да си представиш!

Готова за борба, Марша се изправи в леглото.

— Но аз не съм кон, който можеш да възседнеш! — изкрещя му вбесена тя.

Едва когато целият снимачен екип избухна в гръмък смях. Марша се замисли върху думите си и леко се изчерви, защото проумя двусмислеността им.

— Ако в този филм нещата не вървят, то се дължи само на великата Марша Елиът, тази суперзвезда с малки способности! — извика Ханк към нея. — Ако играеш с някой истински професионалист като мен, се забелязва, че изобщо не си артистка! До мен бледнееш!

Изведнъж на Марша й причерня. Нервното напрежение от двете извънредно лоши снимачни седмици избухна в нея и се отприщи в неспирен поток от думи.

— Точно ти ли ми казваш това, презрян мъчител на коне и самозван каубой! — извика тя след него. — Искаш да бъдеш прелъстителен любовник? Дръжте ме да не падна от смях! Имаш тлъстини на хълбоците, пламенен любовнико!

— Това не са тлъстини! — отвърна й той. — Това са мускули! Твърди като желязо мускули!

Гръмкият смях на екипа в студиото, който се отнасяше до очебийно грешната му преценка за себе си, окончателно го прогони.

Марша, която играеше не само главната роля в този филм, а и водеше режисурата, даде знак на асистента си Джери.

— Обедна почивка.

Докато той обявяваше обедната почивка, тя наметна на раменете си пелерината и с гъвкава стъпка прекоси студиото. Искаше да остави всичко зад себе си, хаосът около снимането, неприятните инциденти, постоянното прекъсване на работата поради повреди в техниката.

Гардеробиерката й Естрела искаше да влезе едновременно с нея в служещия за гардероб фургон, но Марша махна отрицателно с ръка. Сега трябваше да бъде сама. Сложи резето на вратата отвътре и се отпусна на широкото легло.

— О, господи! — простена тя и покри лицето си с ръце.

От дете бе трупала опит във всички области на шоубизнеса, беше правила филми и плочи, играла бе на Бродуей в Ню Йорк, писала бе сценарии, работила бе като режисьор и продуцент. Бе спечелила всички награди, които съществуваха в шоубизнеса — „Оскари“, наградите „Тони“ за театър, „Ейми“ за телевизия, „Грами“ в областта на музиката. Беше се изкачила на върха на Холивуд, а сега на 29 години, трябваше да констатира, че с цялото си умение, талант и творческа сила се проваля заради една застаряваща звезда в уестърните!

— Не мога да го проумея — прошепна тя и се стресна, защото в този момент някой почука на вратата на фургона. — Не съм тук!

— Хайде, Марша, аз съм — каза Харолд. — Отвори. Искам да говоря с теб.

Тя се надигна с въздишка, тръгна боса с несигурна стъпка към вратата и я отвори. Без особено въодушевление погледна надолу към Харолд Купър, който беше написал заедно с нея сценария на този филм.

— Какво искаш?

— Да говоря с теб — отвърна той търпеливо. — Твърде много ли искам? Аз не само работя заедно с теб над филма, а и съм човекът, който в най-скоро време ще се ожени за теб — Харолд си позволи една усмивка, която явно смяташе за много весела. — Или си забравила.

В момента тя наистина бе напълно забравила за това, но не му го каза.

— Влез и заключи след себе си! Не искам да виждам никого.

— Окей. Тревожа се за теб — увери той, заключи вратата и я последва до леглото, на което тя отново се отпусна. Харолд седна до нея и положи ръка на бедрото й.

— Бейби, къде е проблемът? — попита с благия тон на психолог, който се занимава с безнадежден случай.

Марша протегна гъвкавото си тяло. По време на снимките напълно се бе сковала.

— Вероятно проблемът е във фургона на главния изпълнител, нарича се Ханк Драйвър и не го бива за нищо. Харолд, с Ханк никога няма да потръгне. Трябва да говоря с ръководството на студиото. Нуждаем се от друг изпълнител на главната роля.

— Несъмнено — той не слушаше повече, а мушна ръка под пелерината и се опита да проникне под нощницата й.

— Прочетох, че преди една седмица Робин Локмен е приключил със снимките си в Ню Йорк — Марша енергично отблъсна ръката на Харолд настрани. — С нежния си чар и вечното си леко смущение той би бил точно подходящият човек за тази роля. Всъщност исках да го наема още отначало — тя погледна надолу и с намръщено чело започна да наблюдава пръстите на Харолд, които галеха гърдите й. — Защо ме опипваш?

— Опитвам се да те успокоя с еротика — обясни той. — Еротиката премахва вътрешното напрежение и раздразнителността.

— Остави, искам да съм напрегната и раздразнителна! — тя изблъска ръката му като някое досадно насекомо. — Мисля как мога да се свържа с Робин Локмен.

— Ще говоря с ръководството на студиото — Харолд се помъчи да придаде на кръглото си лице замислено изражение. — Но това може да почака. Трябва да използваме обедната почивка за нещо друго. Как смяташ, Марша? — настоя той, наведе се и леко я целуна по врата.

— Операторът също е под всякаква критика — измърмори тя, загледа се в тавана и повече не обърна внимание на Харолд. — Видя ли вчера вечерта пробните снимки? Операторът трябва да си купи камера за тясна кинолента и да вземе семейството си през неделния излет. За моя филм той не е подходящ. Слушаш ли ме въобще, Харолд? Какво пак правиш?

Той й бе обърнал гръб и сваляше колана си.

— Сами сме и ти лежиш пред мен в леглото — най-после Харолд успя да откопчае колана. — Искам да се любим.

— Защо? — на Марша й бе трудно да се настрои на вълната на своя приятел, годеник и бъдещ съпруг. — Защо, за бога, се събличаш? Искам да говоря с теб за филма. Познаваш ме. Когато в работата ми съществува нерешен проблем, трябва да го разреша. Иначе нямам покой, Харолд! Чуй ме добре! Имам идея кого бихме могли да ангажираме като оператор.

Въодушевена от идеята си, тя скочи, хвърли небрежно пелерината и нощницата на земята и с невероятна бързина нахлу обикновен дънков костюм, с който този ден бе дошла на работа. На вратата се обърна още веднъж, погледна бегло Харолд и му се усмихна лъчезарно.

— Ще наема Том Картър за оператор — Марша отвори вратата. — Можеш спокойно да си вземеш душ, скъпи. Всичко хубаво! Отивам при Том!

Вратата се затвори и Харолд остана вътре гол и разочарован. Без съмнение, при споменаването на Том Картър в него се изпари всякакво желание за интимност с Марша. Все пак преди няколко години Том бе неин съпруг и в Холивуд и днес още се разправяха легендарни истории за този бурен и кратък брак.

— Боклук! — измърмори Харолд Купър и се хвърли по гръб на леглото, кръстоса ръце под главата и впери поглед в тавана. — Това копеле!

В Холивуд се разказваха чудновати истории за сексуалните способности на Том. Харолд не искаше да повярва в тях, както и почти всички представители на мъжкия пол от света на киното. В противен случай те би трябвало да развият комплекси за малоценност. Харолд имаше много особена причина да не вярва на тези истории. Той бе приемникът на Том при Марша. Беше му неприятно да си представя, че тя е била в леглото с една секс легенда на Холивуд…

Не, това би било твърде потискащо, най-вече поради по-скоро спокойно протичащите часове, които той прекарваше с Марша в леглото.

Като проклинаше, Харолд скочи от леглото и отиде под душа, за да се разсее с други мисли.

 

 

Преди да напусне студиото, Марша проведе кратък, но оживен разговор с продуцента на филмовата компания, главния мениджър и неговия заместник.

Тя предостави на тримата мъже, финансиращи „Фойерверк“, сегашния й филм, възможността да избират.

— Или ще ангажирате и ще платите на Том Картър като оператор и на Робин Локмен като изпълнител на главната роля, или ще трябва да се лишите от мен. Естествено тогава ще оттегля сценария, върху който работих заедно с Харолд.

— Вие сте сключила договор с нас! — продуцентът скочи като ужилен. — Ако се откажете от работата, мис Елиът, ще трябва да платите неустойката, а тя не е дреболия дори за богата жена като вас.

Докато му отговаряше, Марша не го погледна нито веднъж.

— Трябва да смените работата си, Гордън. Вие не ставате за продуцент — с ъгълчетата на очите си видя как той се изчервява. — Какво ще направите, ако ви донеса медицинско свидетелство, че не мога да играя? Имате ли си понятие колко пречи мигрената по време на снимките?

— Не можете да постъпите така с нас, мис Елиът! — развълнува се продуцентът. — Ние ще…

— Затваряй си устата, Гордън — докато говореше, шефът на студиото едва помръдваше устните си. — Мис Елиът, ще получите Том Картър и Робин Локмен. Но се постарайте „Фойерверк“ да има касов успех. Ако ли пък не, аз лично ще се погрижа да не заснемете нито метър филм повече в това студио.

Тя се надигна с любезна усмивка.

— Преди да ме заплашвате или да упражнявате натиск върху мен, първо би трябвало да се осведомите колко акции притежавам от това студио и колко още бих могла да закупя. И тогава щяхте да поразмислете дали да си отваряте толкова много устата. Бих могла да срежа клона, на който седите — Марша се усмихна студено на компанията. — Така, господа, аз лично ще се погрижа за Том Картър. Той е костелив орех. По-добре ще е, ако взема нещата в мои ръце. Вие ми доведете Робин Локмен.

Без да поздрави, тя излезе и седна облекчено зад волана на откритото си сребристосиво бентли, което предпочиташе да кара сама. Този ден се бе отказала от телохранителя си, когото дори не доведе в студиото. В момента желаеше само едно: да проведе колкото се може по-бързо разговора с Том.

Том…! Мислите й се върнаха няколко години назад в миналото. Бяха се запознали и след кратко, изпълнено с много страст време се ожениха. Но едва в брака истински се опознаха. Разводът бе неизбежен.

Всеки път тя се ядосваше на себе си, че само при спомена за пламенните часове, прекарани с него, я полазваха приятни тръпки.

Някои жени с удоволствие клюкарстваха помежду си за най-интимните моменти със своите любовници. Неволно Марша бе дочула на няколко партита в Холивуд как недотам близки приятелки на Том говорят за него, описват го и хвалят силата и издържливостта му.

Ако след техния брак той не се бе променил основно, тази информация беше преувеличена. Но бе факт, че Марша за първи път с Том разбра какво означава истинска страст. В сравнение с него приятелите й преди това изглеждаха като другарчета в игрите на пясък. За съжаление и приятелите й след него също не бяха по-страстни.

Марша шофираше към Венеция по бързите аутобани, които пресичаха Лос Анжелис във всички посоки и правеха поносими огромните разстояния. Разположеният до Тихия океан квартал на града не беше от най-добрите места за живеене. В някои улици бентлито й така биеше на очи, че мръсно облечени деца с крясъци бягаха след нея, а мърляви младежи викаха цинични думи или правеха недвусмислени движения с ръце.

Марша проклинаше бившия си съпруг за предпочитанието му към този квартал. Но след развода той бе намерил тук една къща с хоросанова мазилка от трийсетте години — една от ония къщи, украсени с колони и корнизи, които сякаш идват направо от филмовите декори на Стария Юг.

Едва след третия опит тя намери къщата, вкара бентлито през входа и слезе. До този момент бе издържала без слънчеви очила. Но сега ги сложи, не толкова заради слънцето, колкото заради маскировката. Бе по-добре Том да не вижда точно какво издават очите й.

Намери го в градината зад къщата с хоросанова мазилка, мушна палци в колана на дънките и бавно се приближи към него.

— Хей — каза тя така между другото, като че ли се бяха разделили преди два дни. — Как си?

Том лежеше на бяла кушетка, бе поставил до себе си на земята едно повече пращящо, отколкото свирещо радио, на градинската маса имаше бутилка ром, а до нея — куп празни и пълни кутии от бира.

— Виж ти — той се протегна и погледна ухилен към нея. — Голямата звезда на Холивуд слиза в низините при един незначителен оператор.

— Имам нужда от този незначителен оператор — Марша бе доволна, че беше сложила слънчевите очила. Така можеше да наблюдава Том, без той да забележи това.

Бившият й съпруг бе изглеждал фантастично още преди тя да го хареса. Сега той се обърна така, че Марша да може да го вижда добре, и леко напрегна тренираните си мускули.

Лицето му с черни очи наистина не бе станало по-интелигентно отпреди, но в края на краищата никоя жена не търсеше ума в Том. Това бе симпатично лице, ефектно обградено с къдрави черни коси. Тъмна тридневна брада подчертаваше мъжествено ъгловатата брадичка и острите скули.

Том се подпря на лакти. Под лъчите на горещото калифорнийско слънце той се бе изпотил и блестящите капчици пот се стичаха по тъмнокафявата му кожа на гърдите и корема и се промъкваха през гъстите черни косми на силните му мускулести бедра. Банският му костюм бе плътно прилепнал.

Той знаеше със сигурност, че Марша го наблюдава. Тя все още бе в плен на неговия чар. Всяка жена беше очарована от тялото на Том Картър, докато не откриеше, че то бе единственото пленително нещо в този мъж.

Той стана с елегантно движение, което би било чест за всеки балетист, пристъпи към нея, придърпа я с ръка към затопленото си от слънцето тяло и притисна устни към нейните.

— Остави това — тя го отблъсна от себе си.

Би направила твърде много за професията си, но не бе готова да се впусне отново в по-близки отношения с Том. Това не би извършила дори за „Фойерверк“.

— Поздравих само бившата си жена — отвърна той леко навъсен и отново се плъзна на кушетката. — Вземи си бира! И после ми кажи какво търсиш тук. Откъде въобще знаеш, че съм си вкъщи?

— Осведомих се дали работиш в момента — Марша отвори една от кутиите и почака, докато пяната спадне. — В момента нямаш работа. Следователно през деня си на плажа или вкъщи. Не забравяй, че те познавам много добре.

— О, да, ти познаваш в мен всичко много добре — сякаш случайно той докосна с края на бирената кутия първо предната страна на банския си костюм, а после вътрешната страна на бедрата си.

Марша се направи, че нищо не забелязва, въпреки че тялото й несъзнателно реагира на това. Трябваше да се съсредоточи върху филма, за да не обхване желанието цялото й тяло, а да остане само като леко, неопределено чувство.

— Нека да отгатна — помоли Том. Той се наслаждаваше на играта. — Операторът на „Фойерверк“ е мухльо и не може да различи филмова камера от презерватив.

— Вярно е! — Марша се засмя облекчено и махна слънчевите очила. — Изхвърлих го. Том, имам нужда от теб!

Сваляч като Том можеше да използва едно такова непредпазливо изпуснато изречение за своята игра. Тя би трябвало прекрасно да знае това.

— По всяко време на вашите услуги, скъпа — измърмори той, отпи с широко отворени уста глътка бира, усмихна й се с влажни устни и хвана с език една стичаща се по кутията капка.

Всичко бе твърде очебийно, твърде ясно. Щом като Марша осъзна, че Том иска да я възбуди, стана студена и безучастна, което се отрази в цялостното й държание. Кръстоса крака и се облегна спокойно назад.

— Издействах студиото да ти плаща добър хонорар — обясни тя делово. — Ще започнеш утре. Аз режисирам филма. От самото начало трябва да сме наясно с това помежду си. На снимачната площадка аз давам заповеди, а ти ги изпълняваш без възражение. Ще бъда благодарна за добрите предложения.

Бившият й съпруг сбърчи ядосано чело. Разбра, че еротичното му излъчване остана без всякакъв ефект.

— Окей!

— Държа много на този филм — продължи Марша, извади сребърна табакера от джоба на дънките си и запали дълга тънка цигара. — Аз написах сценария. Харолд Купър е съавтор. Набавих част от парите за продукцията, водя режисурата и играя главната роля. Искам филмът да стане забележителен.

Том се показа информиран за това, което става в Холивуд.

— Но тогава трябва да изхвърлиш Ханк Драйвър, тази пародия на мъж.

— Вече съм го направила. Опитвам се да ангажирам Робин Локмен.

Том изсвири одобрително с уста.

— Мечтата на всички жени от 9 до 90 години. Но ти ще се справиш. Пак ли лично ще отидеш при него, за да го спечелиш?

— Робин е още в Ню Йорк. Снимал е там — Марша вътрешно се стегна. — Студиото се мъчи да го ангажира.

— Защо при мен дойде лично? — Том седна и се наведе напред. — Защо, скъпа?

— Не ме наричай скъпа. Това време отмина — тя стана и посегна към чантата си. — Ако не бях пристигнала лично, ти щеше да създаваш спънки дотогава, докато дойда при теб, нали?

— Вярно е! — той също се изправи. — Щях да направя всичко, за да те видя отново — Том я съпроводи до колата. — Наистина ли искаш да се ожениш за него?

Естествено тя разбра кого има той предвид.

— За кого говориш? — попита въпреки това.

— За тоя безцветен Харолд Купър, съавтора ти — Том държеше здраво вратата на колата, за да не може тя да се качи. — Поне бива ли го в леглото?

— Том, хората могат да имат общи неща и извън леглото — усмихна му се подигравателно. — Знам, че ти не разбираш това. И вероятно никога няма да го разбереш. Според теб възрастните не могат да правят нищо друго, освен да си легнат заедно. Заради това нашият брак се провали и заради това ти никога няма да намериш отново път към мен. Няма смисъл да се опитваш.

Държанието и погледът му издаваха увереността му, че Марша по всяко време ще се разтопи под целувките му. Трябваше само да я вземе в прегръдките си.

— До утре, Том — тя енергично повдигна брадичка. — И още веднъж, за да не възникнат ненужни проблеми — ще общуваме на чисто професионална основа. Дойдох при теб, защото си най-добрият оператор.

— И не, защото съм най-добрият любовник? — самодоволната му усмивка не вещаеше нищо хубаво. — Не си прави илюзии. Марша! Ние двамата сме се погрижили светът да стане твърде малък за нашата страст.

Той се наведе напред. Дланите му легнаха отляво и отдясно на Марша върху горния край на вратата на автомобила, така че тя бе хваната като в капан между ръцете му.

Том се притисна към нея и Марша усети горещината на тялото му през тънкия дънков плат, сякаш някой бе долепил до нея ютия.

Устните му докосваха врата й, а езикът оставяше зад себе си влажна следа по кожата й. Когато той се наведе надолу и отворената му уста обхвана лявата й гърда, твърдият му член, пулсирайки, се притисна към бедрата й. Том леко захапваше със зъби дънковия плат и улучи точно набъбналото връхче на гърдата й. Марша с мъка се сдържа да не въздъхне високо.

Тя бе застрашително близо до мига, в който щеше да му се отдаде. Той не бе загубил нищо от излъчването си, а чисто физическото му въздействие върху нея продължаваше да бъде така опустошително и всепоглъщащо както преди.

Трябваше да се освободи, да се отдалечи от него, преди съпротивата й да бъде сломена. Ако сега успееше да се защити от Том, щеше да спечели. Тогава щеше да може да му устоява по време на цялата снимачна работа.

— Безсмислено е, Том — дано гласът й не звучеше така пламенно, както самата тя се чувстваше. — Времето, което прекарахме заедно, бе целебен шок за мен. Ти вече не ме привличаш.

Думите й бяха като студен душ за него. Той отстъпи няколко крачки назад. В държанието му нямаше вече нищо от оная гордост и преувеличена мъжественост. Гледаше недоумяващо, докато тя се качваше и палеше двигателя.

— Утре рано на снимачната площадка — извика му Марша, помаха му с ръка и подкара на заден към входа.

Щастлива беше, че може да седи седнала, защото колената й бяха омекнали. Ръцете й трепереха. Но тя победи. Спечели за „Фойерверк“ най-добрия оператор и същевременно доказа на себе си, че може да устои на Том. Денят не бе напълно загубен, както си бе мислила след провала по време на снимките.