Джейн Ан Кренц
Между редовете (3)

Трета глава

По време на вечерята в елегантния ресторант на хотела Амбър усети, че възвръща емоционалното си равновесие и чувството си за ориентация. Тя стигна до извода, че виното, което Грей беше поръчал, без съмнение допринесе за нейното разтоварване и усмивка.

През големите прозорци се процеждаше светлина, която огряваше стъпаловидната тераса. Върху нея имаше множество градини, превъзходен басейн, както й няколко по-малки минерални извора. В далечината се издигаха стръмните склонове на планината, а върховете й, сякаш докосваха обсипаното със звезди небе. Гледката наподобяваше театрален декор.

Амбър се бе постарала да се облече подходящо за вечерта. Носеше смарагдовозелена копринена рокля, определено по-ярка от обичайното й облекло. Всъщност, тази рокля й бе останала от едно време, когато живееше в Калифорния. Запази я, защото така и не я сложи, докато беше с Рорк, с една дума не беше свързана с болезнените спомени от миналото.

Грей малко се изненада, като я видя толкова официална, но зелената коприна, високите токчета и елегантно пригладената коса не останаха неоценени.

— Още не мога да свикна, че съм женен за теб — на устата му се появи любопитна усмивка.

— Разбирам те — отговори Амбър с опит за лека, безгрижна усмивка. Не можеше да свали очите си от него. Облечен в безупречен сив костюм, той изглеждаше още по-висок, солиден и внушителен. Когато, преди вечеря, хвана ръката й и я поведе към асансьора, тя съвсем осезателно почувства силата на неговите големи длани.

През целия ден мислите на Амбър се преплитаха с ярките спомени от близостта й с Грей, от допира й до тихия огън, който бушуваше под повърхността. За пореден път пред очите й премина споменът за онази кратка целувка толкова осезаем и жив, че всеки път я преживяваше отново и отново.

Все още се чудеше дали той умишлено беше резервирал апартамент с отделни спални, или беше просто щастлива случайност. Отговорът дойде от само себе си, след като внесоха нейния багаж в едната стая, а този на Грей — в другата. Въпросът къде той щеше да избере да спи тази нощ я преследваше неумолимо с всяка изминала минута.

След като сервитьорът отнесе и последната чаша от масата, тя се осмели да каже:

— Курортът е доста изолиран — опита се гласът й да звучи небрежно. — Симингтън дава ли си сметка колко далече е това място от града? Планината започва направо от прозореца.

— Предполага, че всичко това е част от очарованието му. На това луксозно място идват хора от другия край на страната, само за да се отдалечат възможно най-много от цивилизацията.

— Дотогава, докато тук могат да им предложат всякакви глезотии — добави ухилена тя.

— Естествено. Когато плащаш цяло състояние, за да прекараш няколко дни в пустинята, се надяваш да си е заслужавало. Както казва Ози, тук има всичко, което човек би се сетил да поиска, плюс прекрасното усещане, че всъщност е много далеч от тези удобства.

Амбър се наведе напред и се постара да си придаде незаинтересован вид.

— Групата на Симингтън май ще трябва доста да се изръсят за това място, ако решат да го купят.

— Инвеститорите на Симингтън имат и доста за харчене и ще го направят, ако преценят, че сделката си заслужава.

Не беше необходимо някой да й напомня, че за това, дали си заслужаваше или не тази сделка, се плащаше на Грей да прецени.

— Как ти се сториха счетоводните книги?

— Едва имах възможност да видя къде се намира счетоводния отдел — сухо вметна Грей. — Дилейни ми пропиля деня със сладки приказки за курорта си. Все пак успях да си уредя среща с главния счетоводител, за да поработим утре сутринта.

— Мен искаш ли ме? — думите й изпревариха мисълта й и тя се сконфузи. — Искам да кажа, утре сутрин дали ще ти трябвам?

По всичко личеше, че той не схвана прикрития сексуален намек в думите й.

— Не, не мисля. Ще ми отнеме известно време, докато се ориентирам.

Грей се загледа в нея, докато тя разписваше сметката.

— Искаш ли да танцуваме? Някакво трио свири на дансинга.

— Да — с ослепителна усмивка отвърна тя. — С най-голямо удоволствие.

Той пое ръката й хладно и делово, което я накара да се почувства неловко, и я поведе към дансинга, разположен под огромен стъклен покрив. Тя го погледна, а в очите й се криеха толкова неизречени въпроси. За миг на фона на меката светлина, очите им се срещнаха и той протегна ръце към нея. Без капка колебание тя се впусна в обятията му.

Амбър усети топлата му ръка около кръста си, а другата — обгърнала нейните пръсти. Грей я привлече по-близо до себе си, като безмълвно я подкани да отпусне глава на рамото му. С лека въздишка Амбър прие неизречената покана.

— Знаеш ли, че за първи път танцуваме заедно? — промълви тя.

— Така е — пръстите му стиснаха ръката й и те започнаха да танцуват. В следващия момент до него достигна свежият аромат от полъха на косите й.

— Мисля, че отлично се допълваме.

— Да, така е.

Отлично бе точната дума за това колко добре си пасваха на дансинга. Човъркаше я мисълта, дали щяха така добре да се допълват и в леглото, както в танците. Тя се сгуши в него и със задоволство усети как той я притисна по-силно към себе си. С изненада откри, че в главата й се въртяха еротични фантазии за предстоящата нощ. Можеше да се закълне, че допреди две седмици, когато Грей й направи „деловото“ предложение за брак, най-силното чувство, което би могла да изпита към него беше мила привързаност. Сега обаче, плътските видения надминаваха обикновената симпатия. А като се прибави и засиленото кръвообращение, предизвикано от силната прегръдка на Грей, нещата съвсем не се вместваха в рамките на безобидните понятия.

През тялото й като нож премина усещането, че настъпваше прелом в чувствата й — по-дълбок, отколкото й се искаше и отколкото някога е очаквала, че ще изпита към Грей.

Тя повдигна глава и погледите им се срещнаха. Меката светлина на дансинга превръщаше лешниковия цвят на очите му почти в златен. Върху устните му се долавяше плаха усмивка. Той следваше много точно ритъма на танца, но Амбър знаеше със сигурност, че е усетил нещо нередно. Тя пусна лека невинна усмивка в опит да го убеди, че всъщност всичко е наред и отчаяно започна да търси неутрална тема за разговор.

— По всичко личи, че добре управляват този курорт. Пълно е с гости и всичко е добре уредено. Като цяло изглежда печеливша инвестиция.

Грей сви рамене.

— Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.

Инстинктът й подсказваше, че намекът му не се отнасяше само до курорта. Искаше й се да каже в отговор нещо смислено, но понеже не успя, просто кимна в знак на съгласие и до края на танца повече не си отвори устата. Нито пък прислони глава на рамото му.

На Амбър й се струваше, че помежду им започна да припламва ново неуловимо напрежение. Не беше сигурна кога точно се появи то. Сякаш се промъкваше помежду им и подобно на змия, лека-полека се увиваше около тях без никакво предупреждение. Работеше с Грей от три месеца, време достатъчно, за да го опознае и да й е приятно с него. Всъщност, не помнеше случай, когато присъствието му да е предизвиквало напрежение у нея.

Тази вечер, обаче, започна да гледа на него с други очи. Долавяше естествения аромат на истински мъж, златистото в лешниковите му очи, усещаше силата му.

Докато вървяха към масата си, тя продължаваше да се опитва да си внуши, че всичко това е нормално. В края на краищата, предстоеше й първата брачна нощ. И без да беше страстно влюбена в избраника си, тя все пак изпитваше силна привързаност към него. Идиотско беше да изпитва тази нервност. Нямаше причина за това — той не я плашеше. Щеше да бъде мил и нежен любовник и самата истина е, че Амбър тайничко в себе си очакваше с нетърпение да се убеди в това.

Ключовата дума беше трепетно, каза си тя. Трепетно, с удоволствие и със скрита радост тя си мислеше за предстоящата нощ. Не допускаше появата на пагубни емоции или неудържима страст. Още повече, тя беше убедена, че и Грей не очакваше нещо в този смисъл да се случи. Искаше й се да разбере, откъде се взе това притреперване в ръцете й, когато посегна към ликьора пред себе си.

— Стана късно — отбеляза Грей и остави чашата си върху полираната маса. — А утре рано трябва да се срещна със счетоводителите. Готова ли си за леглото?

Амбър го погледна изпод гъстите си мигли, опитвайки се да разбере имаше ли намек във въпроса му. В отговор тя кимна любезно. Той я хвана за ръката и няколко минути по-късно стояха пред вратата на апартамента си. Дланите на Амбър се изпотиха, докато Грей превърташе ключа в ключалката. Щеше да бъде много по-лесно, ако сега я прегърнеше, ако предприемеше първата крачка. Нали беше младоженец. Естествено, това беше негова грижа, за Бога, традицията го повеляваше. Амбър би дала всичко, ако можеше само за миг да надзърне в мислите му.

Но със стъпването върху зеления килим на стаята й стана ясно, че не й бяха необходими някакви парапсихологични способности, за да разбере как щеше да завърши вечерта. Грей небрежно се освободи от сакото си, разхлаби възела на вратовръзката и разкопча горното копче на бялата си риза. После се усмихна.

— Има ли всичко необходимо в стаята ти? Надявам се, че пиколото не е объркал местата на куфарите, защото не съм проверявал.

Амбър преглътна буцата в гърлото си и извика на помощ една от нейните си „спечели клиента“ усмивки.

— Да, всичко е наред.

Той кимна.

— Тогава, желая ти лека нощ и те оставям да поспиш — Грей пристъпи към нея, целуна я по устните мимоходом и бавно се отправи към спалнята си. — И когато стана утре сутринта, недей и ти да скачаш. За теб престоят тук би трябвало да е почивка.

— Ще се постарая — тя се усети колко хладно прозвучаха думите й, след като Грей се обърна на вратата и въпросително повдигна едната си вежда. Амбър успя да докара една бърза усмивка и добави: — Лека нощ, Грей. Благодаря ти за прекрасната вечер.

— Благодаря ти, че се омъжи за мен — отговори нежно той и изчезна в стаята си.

Амбър зяпна след него, по-скоро объркана, отколкото разочарована. Измина минута и половина, преди да се усети, че просто стоеше и гледаше затворената врата. Бясна на Грей и на себе си, тя решително тръгна към стаята си. Отвътре, вече в безопасност, тя блъсна малко по-силно вратата и се строполи върху леглото. В главата й беше пълна каша.

Добре де, каза си тя. Ясно, че не участвам в романса на века. Но това не значи, че младоженците трябва да прекарат първата си брачна нощ разделени.

Причината не е, че Грей беше от стеснителните. Когато й предложи брак, съвсем не се притесняваше. Значи трябваше да има друго обяснение за неговото поведение.

Амбър задъвка долната си устна, докато умът й се блъскаше в търсене на евентуални причини, защо ли Грей искаше да остане сам през първата си брачна нощ. Тя скочи, изрита високите си сандали и започна да снове из стаята. Най-смешното беше, че не знаеше дали да се чувства обидена, наранена или облекчена.

С пръсти намери ципа на смарагдово синята си рокля и за миг се спря, преди да свали от себе си ефирната материя. Много внимателно я сложи върху закачалка в дрешника и взе пастелния пеньоар, специално закупен за тази нощ, който беше доста по-скъп, отколкото изглеждаше. След като препаса колана през кръста си, тя застана пред огромното огледало и се загледа в отражението си.

Навърши трийсет години. Омъжи се за Грей с желание. Възнамеряваше изцяло да му се посвети като съпруга. Ако той нямаше същите намерения към нея, изобщо не биваше да й предлага брак. Нямаше никакъв смисъл.

Под влияние на нараненото си честолюбие и желание да разреши веднага въпроса, който въобще не биваше да се превръща в проблем помежду им, тя така се разпали, че се втурна към вратата с гръм и трясък. С уверена крачка прекоси дневната и почука на спалнята на Грей.

Изминаха няколко секунди, преди да чуе приглушения му глас:

— Влез, Амбър.

Тя пристъпи вътре и го видя да стои пред прозореца загледан към езерото. Беше останал само по панталони. Не се обърна, когато тя влезе.

Видът на гладките му релефни рамене и стегната талия я развълнуваха още повече. Трябваха й няколко секунди, за да успее да намери гласа си.

— Трябва да поговорим, Грей.

— Не е необходимо. Не и тази нощ — гласът му беше мек, но се долавяше подчертано твърда нотка. — Всичко ще се подреди с времето.

Тя направи крачка напред, но той все още стоеше с гръб.

— Не разбирам… Ако не си имал желание… Искам да кажа, ако не си мислел да живеем като мъж и жена, тогава защо пожела да се ожениш за мен?

Най-накрая той се обърна и впи в нея проницателните си дълбоки очи. За момент сякаш бе погълнат от гледката на тялото й, загърнато в нощната роба. После погледът му се спря върху сериозното изражение на лицето й. Накрая каза с мек глас:

— Цялото време на света е пред нас. Не искам да те пришпорвам.

— Но не се притесни да ме пришпориш да се оженим — не можа да се стърпи да не го клъвне.

— Моментът беше подходящ.

— Това ли само означава за теб? Подходящ?

Той смръщи вежди и се приближи към нея.

— Какво има, скъпа?

— И аз това питам!

Той се спря на крачка от нея и повдигна брадичката й.

— Ние сме приятели, забрави ли? Не сме двойка тийнейджъри, които ги е ударил хормона и не могат да се контролират. Ще караме полека и внимателно. Всяко нещо по реда си.

Тя не обърна внимание на думите му и го погледна със сериозна загриженост.

— Грей, ти нали харесваш жените? Искам да кажа, че не се ожени за мен само за да докажеш пред деловите си партньори, че си хетеросексуален, докато всъщност не си.

Той я зяпна с изненада, но след това очите му се озариха от мек блясък. Без да каже и дума, той я прегърна и я целуна така, както никога досега.

Амбър остана като зашеметена — не можеше да помръдне. Пак ги имаше познатите топлина и сила, към които беше започнала да привиква, но този път той сякаш премахна невидимите задръжки, които не бе и подозирала, че съществуват.

Тази негова сила, която досега тя приемаше като утеха, изведнъж се превърна в първично, неустоимо, по един елементарен и примитивен начин, изкушение. Топлотата, която преди й беше приятна и успокояваща, сега се оказа първата искра на пожар, който застрашаваше да изпепели всичко. Несъзнателно устните й се разтвориха под неговите и тя почувства страстното докосване на зъбите му до долната й устна. Грей обви със силните си ръце бедрата й и я повдигна към себе си. Съвсем ясно можеше да усети напрежението в слабините му.

Езиците им жадно се докосваха, дишането им се учести. С леко стенание тя прошепна името му. Грей внимателно я пусна на земята.

Амбър рязко отвори очи, направи крачка назад и стъписано го погледна.

— Отговорих ли на въпроса ти? — попита с равен тон, който противоречеше на разгорелия се пламък в очите му.

Амбър примигна и само кимна.

— Да — едва промълви тя. — Мисля, че да.

Той нежно се усмихна.

— Тогава отиди си в стаята и престани да се тревожиш. Както ти казах, всичко по реда си.

— Но ти ме желаеш — прошепна объркано тя.

— Мога да изчакам.

— Но защо? Грей, аз съм жена на трийсет години. Не се отнасяй с мен като с наивна хлапачка.

Той й отвърна с иронична гримаса.

— Подозирам, че повечето хлапачки не са по-наивни от теб, мила.

— Какво искаш да кажеш?

Той въздъхна.

— Скъпа, казах ти, че възнамерявам да изчакам.

— Но, аз не искам да чакаш. Омъжих се за теб с ясното намерение да споделям леглото ти.

— Все още не разбираш, нали? — той бавно се отправи към прозореца, загледан в светлините на града. — Искам да съм сигурен, че когато дойдеш в леглото ми ще е заради искреното ти желание, а не за да изпълниш съпружеските си задължения.

Смутена и объркана, Амбър усети как гъста червенина плъзва по бузите й. Слава богу, че Грей не я гледаше в този момент. Набързо възвърна самообладанието си, прочисти гърло и твърдо заяви:

— Грей, искам да споделя леглото ти. Съвсем естествено е, предвид обстоятелствата. Нямам нищо против да изпълнявам задълженията си на твоя съпруга, наистина.

При тези думи той се извъртя към нея, а лицето му се бе превърнало в ледена маска от гняв. Това съвсем я стъписа. Никога не беше виждала Грей да си изпуска нервите. Просто не беше свикнала държането му да е друго, освен спокойно и уравновесено.

— Върни се в стаята си, Амбър. Казах, че ще забавим темпото и така ще стане — гласът му не издаваше гнева, който личеше единствено в очите му.

Неочаквана ярост назря у Амбър. Самата тя не разбра откъде се появи този гняв.

— Върви по дяволите, Грей! Не знам какво чакаш! Омъжих се за теб, защото се надявах, че се разбираме. Мислех, че и по отношение на секса сме на едно мнение. Разчитах на една зряла връзка с теб. От самото начало беше наясно, че не съм някоя страстна, жадна за секс мацка. Ако си се надявал, че след като се омъжа за теб ще се превърна в такава, жестоко си се лъгал.

— Така ли? — неговият гняв вече отшумяваше. Раздразнението му отстъпваше място на искрена веселост, която допълнително я вбеси.

— Да, по дяволите, точно така — тя гордо навири глава и триумфално се изнесе от стаята. Вратата се затръшна след нея. Щом пусна бравата, осъзна, че трепери. Постара се да преглътне сълзите си, докато не се затвори в стаята.

Грей стоеше по средата на стаята си и съзерцаваше вратата. За миг лицето му остана безизразно, а после се появи една малка лукава усмивка. Неговото страстно, жадно за секс коте, току-що си показа ноктите. При малко късмет, съвсем скоро тя щеше да открие страстта и чувствата, които беше скрила от себе си.

Дотогава той щеше да прекара няколко дълги и самотни нощи в празното си легло. Тихо ругаейки, както беше бос, Грей се насочи към гарафата с шери, предвидливо приготвена на масичката от грижовния персонал на хотела. Шерито не беше любимото му приспивателно, но нямаше друг избор. Наля си малко в чашата и се върна пред прозореца. После загаси лампата и се замисли, загледан в мрака навън.

Туитчъл имаше право. Пустинята можеше да бъде много самотно място.

 

 

На следващата сутрин, Амбър се събуди съвършено спокойна. Беше все още под влияние на ужаса от пресилената си реакция на вчерашната случка, но на фона на ясната утрин й беше по-лесно да оправдае странното си избухване от снощи. В края на краищата, беше подложена на определен стрес. Всяка една сватба си е достатъчно стресиращо събитие. А на всичкото отгоре, намеренията й очевидно не бяха правилно разбрани. Предполагаше, че Грей ще държи на това да изгради една сравнително нормална връзка с новата си съпруга.

Тя си обу джинси, отгоре сложи риза в пастелен цвят и отиде в дневната. Грей вече беше излязъл за срещата си със счетоводителя. На масата намери бележка, с неговия грозен почерк, в която й пишеше, че ще я чака за обяд във фоайето. Предлагаше й преди това да отиде да поплува.

Разбира се, не споменаваше нищо за сцената помежду им от снощи. Амбър сбърчи нос и хвърли бележката в кошчето.

След вчерашното спречкване изпитваше силно неудобство. Не беше типично за нея да губи самообладание. Вярно е, че и двамата бяха под необичайно напрежение, реши Амбър, но никой от тях не си даде сметка за това. Днес щеше да посвети времето си на възстановяване на тихата хармония, която беше определяща за връзката им през последните три месеца. Пък и имаше усещането, че и Грей ще се опита да направи същото.

Двамата наистина си приличаха в много отношения, замисли се тя, докато слизаше за закуска в оживеното кафене на хотела. Неприятната сцена от миналата вечер щеше да бъде забравена в светлината на новия ден. Нито той, нито тя щяха някога да споменат случката и нещата помежду им щяха да възстановят обичайния си нормален ритъм. Все едно, че нищо не се бе случило, реши в крайна сметка Амбър с чувство на облекчение.

Оказа се абсолютно права. Грей видимо й се зарадва, когато се срещнаха на обяд. Амбър също се усмихна. Той я хвана за ръка и я поведе към ресторанта.

— Как мина срещата със счетоводителите? — мило попита тя, след като поръчаха обяда.

— Гладко като коприна.

Тя повдигна едната си вежда.

— Май долавям нещо друго в гласа ти.

Грей намаза, с масло една тънка филийка.

— Така е. Всичко вървеше като по ноти тази сутрин. Отчетите са отлично оформени, много ясни и точни. Толкова добре изглеждат, че мисля след обед да си взема почивка и да поиграя малко голф. Идва ли ти се с мен?

Тя се ухили.

— Никак не ме бива в голфа.

— Мен също. Но би било грехота да не се възползваме от всички удоволствия тук, нали така?

— Имаш нещо съвсем различно предвид. Какво е то?

— Ще ти кажа като стигнем единайсета база.

— Аха. Мистерия след мистерия. Какво й е особеното на тази база?

Той отхапа с белите си зъби малък залък от филийката и се замисли, докато дъвчеше.

— Предпочитам да говорим за това там.

— Допускаш, че ресторантът се подслушва? — продължи да разпитва Амбър.

— Познаваш ме. Не обичам да рискувам.

— Така е — съгласи се тя със задоволство. — Познавам те — беше сигурна, че е така. Спречкването от снощи беше грешка и на двамата.

След обяд си взеха под наем два комплекта за голф и се приготвиха да се отдадат на изтънченото предизвикателство на играта. Свежата зеленина на окосената трева на терена бе в пълен контраст с пустинните хълмове, които се издигаха над игрището.

— Прилича на оазис насред пустинята, не мислиш ли? — отбеляза Амбър докато се готвеше за първия си удар. Беше доста отдавна, когато игра за последен път и знаеше, че замахът й щеше да изглежда доста несръчен.

Грей наблюдаваше безмълвно, докато тя замахваше. Топката й не стигна много надалеч, но пък ударът й беше доста точен. Задоволяваха я и малките успехи. Тя отстъпи и прибра стика си в чантата зад седалките на голфмобила.

— Не е зле — любезно отбеляза той.

— Надявам се, че си толкова слаб на голф, колкото твърдиш. Ако си ме излъгал, ужасно ще се отегчиш, докато се тътря на всяка база.

— Сега ще видим.

Амбър се усмихна при вида на лекотата и умението, с които замахна и удари.

Въобще не се изненада, когато малката бяла топка полетя и направи плавна парабола надолу по пистата, доста по-далеч от нейната.

— Знаех си — каза тя и седна зад него в голфмобила, — че много те бива. Като почне да ти писва от моите постижения, не забравяй, че идеята беше твоя.

— Няма да забравя. И не се притеснявай, че ще ми писне. Всъщност, ненавиждам голфа.

Тя учудено го погледна.

— Тогава защо играем?

— Защото искам да огледам отблизо единайсета база.

— Ужас! За да стигнем дотам, ще трябва да изиграем още десет — измънка Амбър.

— За съжаление не се сещам за друг начин, без да предизвикаме подозрение.

— Вече сме достатъчно далеч от хотела. Ще ми кажеш ли какво става?

Грей обикновено беше много внимателен по отношение на работата си. Към Амбър се отнасяше като към равна и винаги приветстваше нейното участие.

— Според документите, които разгледах тази сутрин, управата е похарчила много пари за възстановяване на единайсета база, но по-голямата част от нея е била наводнена от проливен дъжд миналата зима — бавно обясни той, докато насочваше автомобила към равната пътека.

— Е, и?

— Много пари, разбираш ли? Тази сутрин случайно разговарях с един от пазачите. Между другото той ми каза, че още при строежа на хотела са предвидени мерки срещу ненадейни порои в подножието на планината. Игрището за голф е добре обезопасено със специална техника и отводнителни системи, които да отвеждат водата по канали около него. Разбира се, природата е непредвидима. Всичко може да се случи.

— Да, да! Кажи ми какво подозираш.

— Същият пазач е работил тук и миналата зима. Той помни наводнението и какви поражения е нанесло то на хотелските терени — Грей спря голфмобила близо до мястото, където топката на Амбър се бе приземила. — Каза ми, че досега е имало няколко наводнения, но нито едно не е засегнало игрището.

— А-ха, май схващам — Амбър се загледа в необятното разстояние, което се простираше между нейната топка и ниско окосената трева около дупката. Тя си избра „оръжие“ и излезе на моравата. Вторият й удар се изметна силно наляво и тя затаи дъх с надежда само да не я запрати в неравната част на игрището.

— Прескочи трапа! — радостно извика Грей. Амбър засенчи с ръка очи, опитвайки се да види къде се приземи топката.

— Даже не мога да я видя.

— Не се тревожи. Маркирал съм я.

Отново се качиха в колата.

— Окей, Шерлок, разкажи ми края на приказката и какви изводи направи.

— Много просто, уважаеми Уотсън. Сериозно подозирам, че Вик Дилейни се е възползвал от пороя миналата година, за да претендира за компенсации в далеч по-голям размер от необходимите. Изтеглил е хиляди долари за възстановителни работи по единайсета база.

— Хмм!

Грей кимна.

— Точно, както ти казах.

— Това все още не означава, че Дилейни е укривал данъците си или е мамил със застрахователни полици. От вида на хотела не личи да имат финансови затруднения — логично заключи тя.

— Не, но съгласи се, че подобно разкритие в самото начало, най-малкото предизвиква любопитството ми.

— Имаш право.

Амбър го беше виждала и преди как работи. Специфичната му любознателност и последователността, с която гонеше до дупка задачите си, го правеха толкова ценен и скъпо платен консултант за клиенти като Симингтън.

— Просто ще се наложи да се дотътрим до единайсета база — каза тя.

— Грешка! Ще трябва да се тътрим през всяка една база, докато стигнем до последната — осемнайсета. Би изглеждало подозрително, ако веднага след единайсета се обърнем и си тръгнем, не е ли така?

— Ще грохна — предупреди го Амбър. — Започва да става много горещо.

— Което ме подсеща за една друга поема на Туитчъл — вдъхнови се той: — „Засада под палещото слънце“.

— Да, спомням си я — ведро отговори тя. — Поредната, в която авторът говори за разтопено олово и горящо желязо. Знаеш ли, че преди госпожа Аберкромби да ти изпрати тези писма, не бях забелязала колко много от творбите му изобилстват със завоалирани сексуални намеци.

— Не си забелязала, защото не е вярно — отсече Грей. — И в отговора си до Аберкромби дебело ще й го подчертая. Същото ще направя и в следващата си статия: „Поетите на югозапада“.

— Убедена съм, че тя с огромно нетърпение ще се свърже с другия ученик на Туитчъл — престори се на сериозна Амбър.

— Аз не съм другият, аз съм единственият експерт по неговото творчество в света! — контрира той.

— Госпожата би могла да ти се опълчи.

— Госпожата е мошеничка и измамница, и възнамерявам да го докажа.

— След като първо докажеш на себе си, че единайсета база не е възстановявана и не са били необходими хиляди долари за целта?

— Точно така. Всичко по реда си. Справедливостта ще възтържествува, точно както винаги става в поемите на Туитчъл.

Единайсетата база изглеждаше досущ като другите за неопитното око на Амбър. Грей обиколи дупката и се загледа в неравната трева над мекото зелено кадифе на терена. Беше й ясно, че той не търси изгубена топка. След три унизителни опита тя най-накрая си проправи път към победата и после заби флагчето вместо Грей, който направи несполучлив удар.

— Много се радвам, че не обичаш голфа — измърмори тя, докато преместваше флага.

— Глупава, отегчителна игра — той метна стика в сака и седна зад волана.

— След като я смяташ за глупава и отегчителна, как си успял да станеш толкова добър?

— Въобще не съм толкова добър. Наложи се да се науча да играя поне прилично, за да не се излагам пред клиентите. Това е. Повечето от тях играят голф, за съжаление.

Амбър го погледна скептично. Като го гледаше си мислеше, че никакъв спорт не би могъл да му се опре. С вроденото си мъжко изящество, физическа сила и спокойствие, едва ли би могло да го затрудни каквото и да е начинание, изискващо енергия и координация.

Тази мисъл я накара да си припомни миналата нощ, когато лежеше будна, фантазирайки си какво ли щеше да е да се събуди в неговите прегръдки. Амбър рязко отхвърли тревожните мисли — нали отношенията им отново се върнаха към нормална фаза. Тя беше твърдо решена да ги съхрани такива.

— Какво имаме запланувано за тази вечер? — попита тя.

— Тази вечер ще си поръчаме бутилка много специално френско вино.

— Така ли? Не че възразявам, но защо?

Грей й хвърли многозначителен поглед.

— Защото съм сигурен, че точно това вино го няма в избите на Дилейни. Не е включено в менюто.

— Тогава, какъв е смисълът?

— Смисълът е там, че Вик Дилейни е похарчил огромна сума за доставката му. Не мисля, че тя въобще е била осъществена. Със сигурност ще разберем, след като го поръчаме, нали така?

— Ясно — тихо промълви Амбър. Тя се стараеше да поддържа любезен делови тон, защото очевидно само работата занимаваше мислите на Грей. Но малко по малко, на нея й ставаше ясно, че вероятно и втората нощ от медения си месец, ще прекара така, както и първата — сама в собственото си легло.