Андре Нортън
Магьоснически свят (5)

V

Имаше съвсем смътен спомен за всичко, което се случи след това. Призрак ли бе видял на входа? Или вълк с провиснала от муцуната лига? Или червена мечка?

После се появи момичето, седнало с кръстосани крака, както го бе видял на платото, с разпусната около тялото коса. Протегна ръка и сложи дърво в огъня. Видение?

Но можеше ли едно видение да се надвеси над него, да допре твърди, хладни пръсти до раната, сякаш изсмуквайки болката и огъня, които пулсираха в нея? Можеше ли едно видение да повдигне главата му, да я сложи като бебе в скута си, така че меката като коприна коса да погали бузата и шията му, и да поднесе към устните му груба чаша с някаква течност? Можеше ли едно видение да си тананика и да разресва с гребен от рибена кост косите си, докато монотонното пеене и движението на гребена го приспят толкова дълбоко, че никакви сънища да не безпокоят съня му?

Събуди се с бистра глава. Но видението на момичето беше все още тук. Появи се от потъналия в слънчеви лъчи въздух и пристъпи с купа плодове в ръка. Спря и го изгледа изпитателно. Опитът му за контакт срещна същата стена. Не на незачитане, а на нежелание да отговори.

Косата й бе сплетена, а отрязаният кичур стърчеше над слепоочието. Върху слабото й тяло висеше парче кожа, което прикриваше цялата й женственост.

— Значи си истинска… — проговори дрезгаво Крейк.

Тя не се усмихна.

— Истинска съм. Вече нямаш треска.

— Коя си?

Този беше само първият от многото натрупани въпроси.

— Казвам се Такия.

— Казваш се Такия и си магьосница…

— Аз съм Такия и притежавам силата.

Беше по-скоро твърдение, а не съгласие.

Отново зае любимата си поза с кръстосани крака, избра един плод от купата и го огледа внимателно като домакиня, която преценява дали е направила добра покупка с оскъдните си средства. Постави го в ръката му, избра един и за себе си. Той отхапа от сочната плът. Само да бе склонила да свали преградата и да му позволи да общуват много по-пълно и дълбоко, отколкото с думи.

— Ти също притежаваш силата…

Крейк реши да не е по-общителен от нея. Само кимна.

— Но все още не са ти сложили рога…

— Не като на теб. Но в света, от който идвам, го направиха.

— Светът, от който идваш? — В очите й проблясваха хищнически искрици. — Какъв е този свят и защо те коронясаха там, човече на пясъка и пепелта?

Без да знае защо, Крейк заразказва случилото му се през последните няколко дни. Бе сигурен, че Такия го слуша, и то не само с уши. Тя взе една пръчка от струпаните за огъня дърва и започна да чертае знаци върху пясъка и пепелта, които бяха свързани с това, което слушаше.

— Силата ти е била достатъчна, за да пробиеш стената между двата свята.

Скърши пръчката с два пръста и я хвърли в пламъците.

— Стената между два свята ли?

— Ние, притежателите на силата, отдавна знаем, че отделните светове се докосват един-друг. — Тя вдигна ръка с допрени един до друг пръсти. — Понякога настъпва момент, в който два от тях се приближават толкова плътно, че силата може да позволи на някого да премине от единия в другия, ако точно в същия момент е изпаднал в безнадеждно положение. Но тези места не могат да бъдат открити и моментът на срещата понякога е съвсем кратък. Не си ли чувал в твоя свят разкази за мъже и жени, изчезнали пред очите на своите приятели?

Той си припомни разни истории и кимна.

— Наблюдавала съм призоваване от друг свят — потръпна тя и поглади с две ръце плитките си, сякаш издигайки по този начин защита и за разума, и за тялото си. — Да призовеш от друг свят е голямо зло, защото никой не притежава контрол над чуждоземната сила. Ти наруши волята на Черните качулки, когато бях животно, побягнало да се спаси от тях. Превърна змията, с която исках да те предупредя, в лисица. А когато Качулките почти ме бяха лишили от силата ми — тя усука краищата на плитките си около китките, като ги милваше и притискаше към малките си гърди, — ти отново им се противопостави и ме освободи за втори път. Ако бе роден тук, това никога нямаше да се случи, защото силата ни е подчинена на установени закони. Твоята е свободна от тази зависимост и затова може да ги нарушава — както ножът отряза това… — и тя докосна слепоочието си.

— Значи фигурите от камъни те принудиха да слезеш от платото, така ли?

— Да. Такий, когато заклаха, е мой едноутробен брат — той беше кръв от кръвта ми и плът от плътта ми. Пребиха го, за да го принудят да ме привлече, и аз не можех да се противопоставя. Но когато го заклаха, те ме освободиха — за голям свой ужас, както ще се увери след време Тузут.

— Разкажи ми за своята страна. Кои са Черните качулки и защо ти поставиха рога? Не си ли като тях, щом притежаваш силата?

Но Такия не отговори веднага. Нито пък свали бариерата, както се надяваше той.

Откъсна дълъг косъм от главата си и започна да плете между пръстите си сложи и усукани плетеници от възелчета. След миг Крейк вече не виждаше нито белите й пръсти, нито черния косъм, който се премяташе между тях. Виждаше картините, които тъчеше пред погледа му.

Обширна земя, предимно пустинна. Откъслечните впечатления, които бе събрал от Калуф и от търговците, се превърнаха в ярки живи картини. Разпръснати тук-там малки имения, управлявани от дребни владетели, нови селища, изградени от заселници, които пристигат с огромни каруци от южните райони, придружени от малки и големи стада и от грижливо отгледаното потомство. Спират по пътя за по един сезон, за да засеят и ожънат, докато най-после изберат място, където да пуснат корени. Малки градчета държави, защищавани от Черните качулки — притежателите на есперианска сила, които се женят само помежду си.

Такия и нейният брат, които произхождат от простолюдието — нещо, което наистина се случва понякога, макар и рядко. Внимателно следени от Черните качулки. Откритието, че са някаква нова мутация, което ги обрича на най-различни експерименти. Покровителството, което им дава за известно време местният владетел, защото иска Такия да му стане жена.

Невъзможността да я вземе без нейното съгласие. Защото силата й ще изчезне, ако девствеността й бъде отнета насила. А той иска да подчини именно силата й, за да я противопостави на всевластието на Черните качулки. Затова решава да бъде търпелив и се захваща кротко да я ухажва. Но Черните качулки го изпреварват.

Отвличат я и краят, който са й намислили, не се свежда само до нейното умъртвяване. И тя го разкри пред очите на Крейк откровено и подробно, без да спестява и най-ужасяващите и позорни унижения.

— Но в такъв случай Качулките са голямо зло?

— Не съвсем — размота тя косъма и внимателно го постави в огъня. — Те вършат и много добрини и без тях хората щяха да страдат. Но аз, Такия, съм различна. А като се омъжа, и децата ми ще бъдат различни. И не се знае колко различни. Качулките не желаят нищо да се променя, според тях това би довело до гибелта им. Затова искат да ме използват за собствените си намерения. Но аз, Такия, няма да го разреша!

— Не, ти няма да го разрешиш.

Внезапният му и категоричен изблик го сепна. В момента Крейк желаеше само едно — да премери сили с Черните качулки, които бяха планирали такова систематично преследване.

— Какво смяташ да правиш сега? — запита той поуспокоен и в очакване тя да сподели мислите си с него.

— Това място е силно. Ти ли го пречисти?

Той кимна нетърпеливо.

— Така и предположих. Роденият в този свят не би могъл да го направи. Хората, които минават оттук, все още не знаят. И няма да ни безпокоят — освен с жертвоприношенията си.

Задоволството й му се стори възмутително. Да лежат тук и да живеят от подаянията на пътуващите по реката, не бе особено привлекателна перспектива.

— Тази каменна постройка е по-стара и по-солидна от Сампур — продължи тя. — Трябва да е била крепост на хората, които са владеели тези земи и са изчезнали дълго преди да се появим ние, южняците. Ако бъде възстановена, никой от околните замъци няма да може да се сравнява с нея.

— Да я построим отново ние двамата? — засмя се той.

— Ние двамата — ето така.

Един камък с размерите на тухла, който бе паднал от перваза на продълговатия прозорец, се вдигна във въздуха и застана на мястото си. Илюзия или реалност? Крейк се изправи на крака и залитна към прозореца. Ръката му напипа камъка, извади го от дупката, измери тежестта му и го върна на мястото му. Не беше илюзия.

— Ако потрябва, можем да правим и илюзии — прозвуча за първи път весела нотка в гласа й. — Погледни каква крепост имаш, владетелю на реката!

Той закуцука към вратата. Навън бе топло и слънчево, но всичко бе в развалини. Изведнъж гледката се промени. Туфите изсъхнала трева изчезнаха и всички камъни се оказаха по местата си. В една от възстановените арки край реката се появи часови, който оглеждаше околността със строго лице. Друг извеждаше оседлани и готови за езда понита, докато останалите стражи се занимаваха с обичайните си задължения.

Крейк се усмихна. Сега часовият под арката бе облечен в стегнатата униформа на въоръжен полицай, а в ръката си държеше газова пушка. Понитата се изпариха и на тяхно място върху камъните се появи спидер. Той чу смеха й.

— Твоите пазачи, твоята машина за пътуване. Много са грозни и страшни. Виж това!

Охрана, машина — всичко изчезна. Крейк затаи дъх при гледката на ефирните същества с криле, които танцуваха във въздуха и от тях се излъчваше такова радостно опиянение от живота, каквото той дори не подозираше, че съществува. Млади елени и някакви невероятно красиви дребни човечета щъкаха нагоре-надолу и всичко бе толкова прекрасно, че той извърна глава.

— Илюзия. — Гласът й прозвуча грубо и подигравателно.

Крейк не можеше да повярва, че нейната грубост и подигравателност бяха сътворили подобна картина.

— Всичко е само илюзия. Стражата ще ни свърши по-добра работа. Колкото до плановете ми, можеш ли да предложиш нещо по-свястно от това, да останем тук и да се задоволим с подаянията на съдбата — за известно време?

— А тези крилати танцьори откъде са?

— Илюзии! — отвърна рязко тя. — Но такива игрички са изтощителни. Ще си създадем охрана само при крайна необходимост. И гледай да не ти се отворят пак раните, защото лекуването не е никаква илюзия и изразходва още повече енергия.

Раните му бяха започнали да зарастват, но белезите щяха да си останат за цял живот. Той закуцука обратно и се отпусна в леглото си, искрено съжалявайки, че Такия толкова бързо бе прогонила малките елфи.

 

 

Щом Крейк си легна, тя обясни набързо, че има работа, и излезе. Но есперианецът нямаше желание да лежи повече на затворено. Изчака тя да се отдалечи и с помощта на тоягата се изкачи по брега на реката. Оттук кулата на другия бряг напълно приличаше на отсамната. Не знаеше дали и тя не е населена с духове. Огледа околността и се убеди, че предложението й е основателно. Няколко стражи привидения биха осуетили всяка евентуална атака.

Домакинските старания на Такия бяха придали съвсем друг вид на скалата на даровете. Гниещите хранителни отпадъци бяха почистени и тежката миризма не дразнеше обонянието при всяка промяна на вятъра. Така или иначе, тя си оставаше един изключително несигурен източник на продоволствие. Нагоре по течението сигурно нямаше много стопанства, а и надали някой често слизаше да черпи вода от реката.

Сякаш за да го опровергае, есперианската му интуиция го предупреди, че от горния завой на реката се приближават някакви хора. Не бяха селяни, тръгнали за пазара в Сампур. Усети и страха, болката и гнева, които бушуваха в тях. Трима души, единият беше ранен. Не бяха нито есперианци, нито слуги на Черните качулки. Макар да бяха въоръжени.

Мъчителното пътуване през планината, при което бяха загубили свои другари, откриването на реката, кражбата на лодката, която сега управляваха така умело — това беше всичко, което успя да научи. Отдолу се криеше още нещо… И щом го усети, Крейк веднага взе решение в тяхна полза — дълбока ненавист към Черните качулки! Доведени до пълно отчаяние бегълци, които обаче нямаха намерение да се предадат лесно.

Установи слаб контакт. Не биваше да разберат, че приближават еспериански капан! Вдъхна плаха надежда, несигурно предположение, че пред тях мястото е защитено и удобно за лагеруване. Това бе всичко, което можеше да направи, за да ги накара да приближат.

„Не!“ — намеси се категорична заповед и се помъчи да прекъсне деликатния му контакт с тях и опитите му да ги прикотка. Крейк остана непреклонен: „Да, да и да!“

И моментално застана нащрек. Такия, господарката на илюзиите, както се беше оказало, сигурно щеше да предприеме нещо. За негова изненада тя не го стори. Лодката се показа иззад завоя, носена по-скоро от течението, отколкото движена от усилията на екипажа. Единият човек лежеше на дъното й, а гребецът на носа се бе превил на две. Единствено кормчията направляваше лодката. И Крейк усили докрай своята невидима и нечута покана, за да подкрепи старанията му.