Кандейси Скулър
Опасна игра (8)

Осма глава

— Да. Това име ми е познато — каза Натан Бишоп. — Марти Добс. Букмейкър на спортни състезания. Смята се за изтънчен джентълмен — гласът му прозвуча подигравателно. — Върти повечето си далавери в задните стаи на „Ламплайтър“, онова заведение в центъра на града. Отпуска заеми на клиентите си, които са закъсали. Така не им позволява да излязат от играта — той се намръщи. — Никога не съм предполагал, че порядъчен и преуспяващ човек като Рик Пейтън би се забъркал с него.

— Да, но е така — мрачно каза Лукас. — И е затънал до шия.

— Опитал се е да го умилостиви с два нищо и никакви чека — замислено продължи Натан, като потупваше по дланта си с въпросните чекове. — Свършило си добра работа, малко момиченце. Дяволски добра работа!

Натали засия, зарадвана, задето баща й бе оценил нейния професионализъм, което не се случваше твърде често.

— А сега ще го арестуваш ли?

— За какво?

— Как за какво? За убийството на Рик, разбира се!

— Само въз основа на тези чекове? — Натан изсумтя и ги хвърли на бюрото. — Те не са достатъчни дори да го извикам на разпит.

— Но…

— Няма „но“. Два осребрени чека не стигат, за да бъде уличен в измама. Би трябвало да го знаеш. По дяволите, та те дори не са на името на Добс! Даже да бяха, няма как да докажем, че това е същият Добс. Във всеки телефонен указател в щата има стотици хора с тази фамилия.

— Ами компютърният списък? — напомни му Лукас. — В него са посочени точните дати и суми. По дяволите, тук са дори имената на отборите, на които е залагал!

— Виж какво — спокойно каза Натан, — ако се опитваш да ме убедиш, че брат ти е играл хазарт, напълно си успял. Ако целта ти е да докажеш, че негов посредник е бил Марти Добс — като вероятността за това е твърде слаба — вероятно би постигнал успех, ако имаше и други доказателства. Обаче нямаш никакви шансове да го обвиниш в убийство въз основа на това. Нямаш мотиви, свидетели, улики, просто — нищо.

— Но ние знаем, че Марти Добс има нещо общо с този случай — настоя Натали. — Може би не е убил Рик, ала навярно има пръст в убийството.

— Да знаеш и да докажеш са две различни неща — отвърна баща й. — И аз зная много неща, които, за съжаление, не бих могъл да докажа в съда.

— Това означава ли, че полицията просто ще стои със скръстени ръце и няма да предприеме нищо? — попита Лукас. — И ще остави онзи тип Добс да се измъкне?

— Първо, ние не знаем дали той е замесен в убийството — твърдо заяви Натан. — Марти Добс може да е негодник, но не е глупав. А от негова гледна точка да убие Рик би било най-глупавото нещо. Какъв смисъл има да ликвидира източника си на доходи? — Натан поклати глава. — Неговият обичаен метод на действие е да изпрати някоя от горилите си да сплаши клиентите, които закъсняват с плащанията. Не съм чувал обаче да е стигал до убийство.

— Винаги има първи път… — поде Натали, ала Лукас постави ръка на китката й.

— А второто? — попита той с онзи тих глас, който я караше да настръхва.

— Второ — продължи Натан, — полицията няма да стои със скръстени ръце. Аз ще дам тези сведения на Кофи и Ларсън и те ще ги проверят.

— И?

— Останалото е наша работа — завърши той. — Ще ви държим в течение.

— Но, татко…

— Никакво „но“. А сега изчезвайте оттук и ме оставете да си върша работата…

— Значи аз сама ще трябва да отида в „Ламплайтър“ — каза Натали десет минути по-късно. Бяха в джипа на Лукас и чакаха зелената светлина на светофара.

— Къде ще отидеш?

— В „Ламплайтър“. Онова заведение, за което татко спомена, че е „главната квартира“ на Марти Добс. Предполагам, че е някакъв ресторант, бар или нещо подобно. Просто ще отида там и ще поразпитам хората.

— И какво ще им кажеш? — саркастично попита Лукас, изливайки насъбраното раздразнение върху нея. Гласът му се извиси в комичен фалцет: — „Извинявайте, господин Добс, вие ли убихте Рик Пейтън?“

— Имай ми поне малко доверие! Дори няма да спомена имената на Добс, Рик или нещо от… — размаха ръце — … цялата тази каша. Просто ще вляза, ще поръчам питие и ще спомена на бармана, че съм чувала за това как тук човек може да направи малко пари. И ще видя какво ще излезе.

— Сигурно ще те вземе за проститутка.

— Само че аз изобщо не приличам на проститутка!

Той сведе очи към изрязаните й обувки с високи токове:

— С тези обувки приличаш.

Натали погледна краката си. Обувките й бяха много хубави — в прасковен цвят, по края украсени със светлокремава ивица. Те чудесно подхождаха на прасковената й рокля и свободното светлокремаво сако.

— Какво имаш против обувките ми? — промърмори тя, като обръщаше краката си насам-натам, за да им се възхити. — Изгубих няколко дни, докато открия най-подходящия цвят.

— В тях изглеждаш като някой плодов сладолед, който само чака да го изядат.

— Наистина ли? — погледна го поласкана. Току-що й бе направил комплимент, независимо дали го съзнаваше, или не. За момент тя се запита дали да не го възнагради. Вместо това обаче посочи към тротоара: — Спри тук!

— Защо?

— Има телефонна кабина. Искам да проверя в указателя за адреса на „Ламплайтър“.

Лукас подмина кабината и продължи по улицата право към магистралата. Натали гневно го изгледа.

— Да не би да имаш по-добра идея? — предизвикателно попита тя.

— Да, щом искаш да знаеш. В „Ламплайтър“ ще отида аз.

— И какво ще постигнеш? Ще привлечеш вниманието на всички и ще им заповядаш да ти кажат каквото знаят? Или ще хванеш Добс и ще го поизмъчваш, докато изпее всичко, което знае?

— Поне мога да се защитавам, ако се случи нещо.

— Да, но ако аз отида там, няма да се случи нищо!

— Защо си толкова сигурна?

— Защото хората не стават агресивни, докато не ги заплашиш по някакъв начин. А аз изобщо не представлявам заплаха.

— Хайде де! — промърмори Лукас. Натали не му обърна внимание.

— Никога не съм се сблъсквала с прояви на насилие. А се е случвало да ходя в някои от най-опасните райони на града. Разследвала съм случаи на измама и умишлени палежи за застрахователни компании, издирвала съм изчезнали лица… — извърна се на седалката с лице към него. — Веднъж проследих тийнейджърка, избягала от къщи, до свърталище на наркомани. Влязох вътре и я изведох, без изобщо някой да помръдне.

— Имала си дяволски късмет — забеляза той и потръпна при мисълта, че Натали изобщо би могла да се окаже в опасност. Въпреки че беше много амбициозна, тя все пак бе жена. При това — твърде крехка.

— Не е заради късмет. Просто съм страхотна професионалистка — разпалено продължи Натали.

— А ако нещата наистина тръгнат зле, имам и нещо друго — бръкна в специална преградка на чантичката си и извади оттам револвер тридесет и осми калибър. Лукас едва не се блъсна в мантинелата.

— Натали, махни го! Оръжията не са играчка!

— Не си играя — остро отвърна тя. — Баща ми ме научи да си служа с него добре. Когато накрая проумя, че независимо от неговото мнение ще стана частен детектив, реши, че ще е по-добре да ми покаже как да се защитавам — самодоволно се усмихна и отново плъзна револвера в преградката на чантата си. — Той още не знае дали да се гордее, или да се ядосва, че съм по-добър стрелец от него.

Единственият отговор на Лукас бе скептично ръмжене, което й напомни за Натан.

— Ако искаш, можем да си премерим уменията като стрелци — предложи тя с растящо негодувание. Защо всички мъже мислеха, че щом е дребна и женствена, е напълно безпомощна? — Недалеч оттук има стрелбище — Лукас обаче не захапа въдицата. — Обзалагам се, че ще те победя, Лукас — продължаваше да следи пътя с каменно лице. — Ще се обзаложим ли? — подкани го Натали.

— Добре. Сама си го търсиш. Къде е стрелбището?

— Условията ще бъдат същите като миналия път — заяви тя, когато наближиха огневата линия. — Победеният ще изпълнява усмихнато и безропотно разумните желания на победителя цял един ден!

— Защо пък усмихнато? — изръмжа Лукас. — Миналия път не споменахме такова нещо.

— Добре, това условие ще отпадне. И без друго няма значение, защото, когато те победя…

— Ако ме победиш.

Натали погледна настрани с досада.

— Ако победя, облозите ще се унищожат взаимно и няма да дължим нищо един на друг.

— А ако аз победя?

— Тогава два дни ще бъда твоя робиня — усмихна му се предизвикателно. — Но това няма да стане, така че не храни напразни надежди — извади револвера си. — Всеки има по шест изстрела. В случай на засечка ще стреляме по още веднъж. И за да ти покажа колко съм честна — подаде му оръжието с дръжката напред — ще те оставя да направиш два пробни изстрела, за да свикнеш с револвера ми.

— Няма да е необходимо — отвърна Лукас, тъкмо както тя се надяваше. — Давай — направи подигравателен подканващ жест, сякаш бе метрдотел. — Първи са дамите.

Натали бе сигурна, че Лукас очаква да му откаже. Вместо това му се усмихна с най-милата си усмивка и пристъпи към линията. Отне й минута да нагласи предпазните слушалки на ушите си, без да изкриви очилата си. Сетне здраво стисна револвера в дясната си ръка.

— В центъра ли ще се целим?

— При всички положения. Той е по-труден за улучване.

Натали кимна, внимателно се прицели и дръпна спусъка. Точно в средата на хартиената мишена се появи малка дупчица. Тя се усмихна със задоволство и стреля още пет пъти — внимателно, прецизно и бавно. Всички изстрели попаднаха на сантиметри от първия.

Лукас стоеше зад нея. Погледът му обаче не бе насочен към мишената, а към Натали. Поглъщаше с очи русата й коса, леко развявана от летния вятър, стройните рамене, напрегнати в очакване на отката, краката й, широко разкрачени за по-голяма стабилност на чакълената настилка. Тясната копринена рокля се бе изпънала, като очертаваше ханша и дългите стройни бедра. Очите му се плъзнаха надолу към великолепно оформените й прасци в копринени чорапи и елегантните малки стъпала в невероятно високите, развихрящи въображението, обувки. Те го караха да си мисли за секс — разюздан, страстен, удовлетворяващ…

— Твой ред е — Натали махна предпазните слушалки и се обърна към него с широка триумфираща усмивка. — Лукас? Твой…

Той се спусна към нея без предупреждение, като атакуваща пантера, хвърляща се към плячката си. Грабна я в прегръдките си, вдигна я и силно я притисна към себе си. Обхвана тила й с ръка и доближи устни към нейните. Езикът му се плъзна между разтворените й устни жадно, алчно и властно, горещ и опияняващ като скъп вносен коняк. Натали увисна в обятията му като парцалена кукла, с отпуснати ръце, стиснали оръжието, твърде зашеметена, за да реагира.

Сетне изведнъж всичко свърши.

Хей така.

Той я пусна на земята, плъзна длан по ръката й, взе револвера и се отдалечи от нея. Без да каже дума, го презареди, вдигна ръка и стреля бързо шест пъти в мишената.

Натали трепваше при всеки оглушителен изстрел, с очи, широко отворени от изненада и възбуда. Проследи го с поглед, докато отиде да вземе хартиените мишени, за да сравни резултатите. Сетне закрачи към нея с предизвикателната и премерена походка на побойник, тръгнал да отвърне на нечие предизвикателство. Тя забеляза, че също е възбуден, и то твърде възбуден. Панталонът на тъмносиния му летен костюм не можеше да прикрие това, а него сякаш не го бе грижа.

Натали усети как тялото й потръпва. Ако той отново я вземеше в прегръдките си… Ако я целунеше… Ако само я докоснеше… Щеше да се просне по гръб на стрелбището и да го умолява да я обладае незабавно!

— Ти спечели — Лукас й подаде хартиените мишени, като потисна болезнения порив на тялото си да довърши онова, което бе започнал. — На косъм.

Натали преглътна, но успя да запази самообладание. Също на косъм.

— По-добър си, отколкото очаквах — хладно отбеляза тя, оправи очилата си и се втренчи в дупките от куршумите, сякаш бяха изключително интересни.

— Ти също — отвърна той, като се питаше защо, по дяволите, се самоизмъчва така. Не биваше да я целува отново и да си припомня невероятния вкус на устните й. Ала, докато я наблюдаваше как стреля със самоуверено и предизвикателно изпънато тяло, изкусителна като грях в гореща съботна вечер, внезапно бе разбрал значението на израза „неудържим порив“. Искаше я. Сега. Незабавно.

А тя стоеше, студена и безразлична като нарцис, подал главичката си над топящия се сняг, и спокойно разглеждаше проклетите мишени!

— Бях склонна да обявя резултата за равен — каза Натали, без да го поглежда. — Обаче ти сам се призна за победен — нави хартиените мишени на руло и ги пъхна под мишницата си, сякаш не даваше и пет пари за състезанието. — Би ли ми върнал револвера? — все още не смееше да вдигне очи, защото знаеше, че той ще съзре в тях желанието й.

Лукас безмълвно й го подаде и търпеливо я изчака, докато го избърса, презареди, провери и внимателно го прибра в чантичката си.

— Готова ли си? — попита я, сякаш нищо не се беше случило. Щом бе решила да не споменава за целувката им, той също нямаше да обели и дума, дявол да го вземе! Натали кимна и тръгна пред него към джипа. Молеше се да не се спъне и великолепното й представление да отиде по дяволите!

 

 

Когато влязоха в „Галаксиз“, Даниел вдигна поглед от телефона.

— Радвам се, че се върнахте — подаде слушалката на Лукас. — Шери е. Звъни вече за трети път. Не мога да свърша никаква работа. Този път реших да не вдигам телефона, ала тя го остави да звъни непрекъснато.

— А каза ли ти кой е? — напрегнато попита Лукас в слушалката. Натали направи знак на брат си да млъкне.

— Не, добре си постъпила. Шери, чуй ме. Успокой се и повикай полицията. Помоли да ти пратят някой от офицерите, които се занимават с твоя случай. Кофи или… — Лукас въпросително погледна Натали.

— Ларсън — отвърна тя.

— Кофи или Ларсън. Разкажи му точно какво се е случило, всяка дума, която си спомняш — той замълча. — Не, не чакай, докато дойда. Направи го веднага. Не плачи. Шери, не… Недей да плачеш. Виж, колкото по-скоро свършим, толкова по-бързо ще дойда. Да, обещавам.

Забеляза обзелото го нетърпение, което ясно се долавяше в гласа му, и се запита защо Шери също не го усеща.

— Да, Шери — изрече той през стиснати зъби. — А сега затвори и позвъни в полицията. Аз тръгвам.

— Какво се е случило? — попита Натали.

— Някой я е заплашил по телефона. Поискал някакви пари, които Рик му дължал.

— Да не е бил Добс?

— Не знае — Лукас тръгна към вратата. — Но кой друг би могъл да бъде? — спря се с ръка на дръжката. — Ще дойдеш ли с мен?

Натали поклати глава.

— Ще се справиш и сам — никак не й се искаше да го види как се суети край милата, хубава и безпомощна Шери. — Освен това, трябва да отида до моя офис, за да свърша някои неща.