Астрид Линдгрен
Всички ние, децата от село Шумотевица (4)

Още веселби на рождения ми ден

На този ден имаше и други веселби. Бях поканила на гости всички деца от село Шумотевица — е, нали сме само шестима. Точно толкова се събираха около кръглата маса в моята собствена стая. Пихме малинов сок и ядохме от тортата, на която пишеше „Лиза 7 години“, и два вида други сладки, които пак Агда беше изпекла. Получих подаръци от Брита и Ана, и от Уле. Брита и Ана ми подариха книга с приказки, а Уле — един шоколад. Уле седеше до мен, а Ласе и Бусе взеха да ни дразнят и викаха:

— Годеник и годеница, годеник и годеница!

Казват го само защото Уле не е такова тъпо момче, дето никога не иска да играе с момичета. Не им обръща внимание, когато го дразнят, и си играе и с момчета, и с момичета. Всъщност на Ласе и Бусе също им се ще да играят с момичета, но само се преструват, че не щат. Ако в едно село има само шест деца, те просто трябва да играят заедно, независимо дали са момчета или момичета. Почти всички игри стават по-весели, когато играят шестима, отколкото ако са само трима.

По-късно момчетата отидоха да разглеждат птичите яйца на Бусе и тогава Брита, Ана и аз си поиграхме с моите кукли.

В джоба си имах един дълъг, дълъг канап. Когато го напипах и извадих, и видях колко е дълъг, ми хрумна, че с него би станало нещо забавно. Ако можехме да намерим още един еднакво дълъг канап, сигурно щеше да стигне до прозореца на Брита и Ана в Северната. И тогава бихме могли да си пращаме писма в кутия от пури. Да видите само как се разбързахме да опитаме! И то стана! Брита и Ана хукнаха да се приберат и после доста време си пращахме писма. Беше много забавно да гледаме как кутията се плъзга по канапа. Първо си пишехме само: „Как си? Аз съм добре.“ Но след това измислихме, че уж сме принцеси, които са пленени в два замъка и не могат да излязат, защото ги пазят змейове, и Брита и Ана ми писаха:

„Нашият змей е ужасно страшен. И твоят ли?

Принцеса Брита и принцеса Ана.“

Аз пък отговорих:

„Да, и моят змей е ужасно страшен. Хапе ме, щом опитам да изляза. Добре поне, че можем да си пишем.

Принцеса Лиза.“

Подир малко мама ме извика, за да й занеса нещо, и докато ме нямало, Ласе, Бусе и Уле влезли в стаята ми и видели писмата. И Ласе изпратил с кутията едно писмо, в което пишело:

„Принцеса Лиза отиде да се изсекне. Но тук има цяла камара от принцове.

Принц Ларш Александер Наполеум.“

На Брита и Ана това се сторило много тъпо.

Във всеки случай е хубаво, че моята стая гледа към Северната. Защото Брита, Ана и аз често си пращаме писма. Зимно време, когато е тъмно, е по-трудно. Ама тогава си мигаме с фенерчета. Ако мигна три пъти, то означава: „Елате веднага! Имам да ви разправям нещо!“

Мама каза, че трябва да си държа стаята много спретната. Правя каквото мога. Понякога се залавям да изчистя основно. Тогава изхвърлям всички черги през прозореца. Агда ми помага да ги изтупам. Имам една малка тупалка, която си е само моя, и тупам с нея. Излъсквам дръжката на бравата, бърша прах навсякъде, слагам пресни цветя и сменям чаршафите в кукленото креватче и в количката. Друг път забравям да почистя. Тогава мама ми казва, че съм „Мърлява Лиза“.