Астрид Линдгрен
Всички ние, децата от село Шумотевица (12)

Строим си къщичка за игра

Накрая ни омръзна да играем в сеното. Всяка сутрин Ласе, Бусе и Уле изчезваха нанякъде. Ние не знаехме къде ходят и изобщо не ни беше грижа, защото се забавлявахме сами. Из ливадата зад Южната имаше сума хубави скали и големи камъни. Брита, Ана и аз бяхме там по цял ден и си играехме. Един ден Брита измисли да си направим къщичка за игра в една скална цепнатина. Тя приличаше съвсем на малка стаичка.

Ех, че беше весело! Направихме си такава хубава къщичка за игра, та стана най-хубавата, която някога сме имали. Попитах мама дали би ни дала две малки черги и тя ни даде. Постлахме ги върху каменния под и тогава още повече заприлича на стая. След това занесохме сандъчета за захар и ги изправихме край стените като шкафове, а в средата сложихме четвъртито сандъче вместо маса. Брита взе от майка си една карирана кърпа за глава и с нея застлахме масата. После си занесохме и по едно ниско столче, за да има къде да сядаме. Аз взех хубавия си розов кукленски сервиз за кафе, а пък Ана извади своята каничка за сок, изрисувана с цветчета, и чашките към нея. Всичко това наредихме в сандъчетата за захар, но, разбира се, първо постлахме в тях хартия за полици. После набрахме голям букет от камбанки и маргаритки и ги сложихме в буркан с вода насред масата. Да знаете само колко хубаво стана!

Същия ден Агда печеше хляб и сладки, та използвах и направих няколко съвсем мънички кукленски кифлички. После насядахме около масата в къщичката за игра, пихме кафе от моите розови кукленски чашки и ядохме от кифличките. Ана донесе сок в своята каничка, та пихме и сок.

Брита уж беше стопанка на къщата и се казваше госпожа Андершон, аз бях прислужницата и се казвах Агда, пък Ана беше дете. Набрахме малини, които растяха наблизо, изцедихме ги през парче бял плат и уж правехме сирене. Брита, дето беше госпожа Андершон, ми каза:

— Агда, как не можа да се научиш да правиш сирене като хората?!

Тогава й отговорих:

— Ами, правете си гадното сирене сама, госпожо Андершон!

Тъкмо го казах, и зърнах зад едни камънаци перчема на Бусе, и пошепнах на Брита и Ана:

— Момчетата ни дебнат.

И трите извикахме:

— Ха, видяхме ви! Може да излезете!

И оттам изскочиха Ласе, Бусе и Уле, и се държаха страшно глупашки, имитираха ни и крещяха:

— Агда, как не можа да направиш гадното сирене на госпожа Андершон!

Не ни оставиха на мира и този ден не можахме да си продължим играта. Ласе искаше да играем на народна топка и играхме. Макар че Ласе и тогава се държа глупаво и викаше:

— Как не можа да отскочиш по-бързичко, госпожо Андершон?! Гледай в топката, госпожо Андершон!