Георги Хаджиев
Основи на безвластието (27)

Пари

Всички икономисти са единодушни, когато говорят за парите и свеждат тяхната роля до три функции: мерило за стойност, средство за размяна и средство за натрупване, за спестяване. Почти винаги се забравя една друга съществена тяхна функция — средство, инструмент на власт. В противовес на учените икономисти и най-простите хорица от народа чувствуват на първо място именно тази роля на парите, и от незапомнени времена са я определили в своята колективна народна мъдрост с най-различни нюанси.

Историята на парите е дълга, а механизмът, чрез който те упражняват властта си е сложен. Ние не ще се опитваме да навлизаме в подробности, защото, ако си поставим такава задача, мястото ще ни се окаже крайно недостатъчно, а и знанията ни ще се покажат твърде оскъдни. Във века на специализацията дилетантството няма място; това важи толкова повече в тази област, където съгласие не може да се установи дори между най-големите икономисти и финансисти. Нашата задача тук е по-скромна. Ние трябва да определим характера на парите като инструмент на власт и да вземем принципно отношение към тях.

Историята си парите започват като едно просто средство за размяна и за целта са служили най-различни предмети през различните епохи и при различните народи. Особено бърза става еволюцията на парите през епохата на капитализма. По-старите между нас са съвременници на главните етапи в тази еволюция. Ние помним времето на златната и сребърна монета, които бяха в свободно обращение. Свидетели сме и на превръщането на златото в единствен еталон и свеждане ролята му само до гарант, на покритие, без да служи повече нито като платежно, нито като разменно средство. Помним как златото отстъпваше постепенно и многократно и като покритие. И днес никой не гледа сериозно на онзи текст върху банкнотите, който всички знаем и който днес е само една басня: на никой предявител банката не ще плати и при никакви обстоятелства в злато. Златото, дори и като платежно средство в международната размяна, не играе вече старата си роля и няма стабилността, която някога изглеждаше непоколебима. Ние сме свидетели на странния факт — русите да продават злато в чужбина, за да се снабдяват със силна валута, която се оказва по-стабилна от златото. Ние сме свидетели и на еволюцията, която претърпяха и книжните пари. До голяма степен те се заместиха от чековете, от вирментите, от простото банково писмо. Сделки за милиони се сключват, продава се и се купува и то по няколко пъти, без да става нужда да се броят пари. Това не ще рече, че парите са загубили своето значение, нито че са престанали да играят ролята си — има само едно крайно усложнение на механизма, чрез който те упражняват своята мистериозна власт над човека. В епохата на капитализма те така разпростряха своята власт, умножиха и усложниха нишките, чрез които като в паяжина държат хората, че тази власт става често неконтролируема и се изплъзва от ръцете дори на властниците, които се превръщат в нейни пионки. Парите така се превърнаха в най-отличителния белег, символ на капитализма. Тук ние не можем да се въздържим да не цитираме определението, което им даде Себастиан Фор в „Анархистическа енциклопедия“, защото е невъзможно да се даде по-точна и по-хубава характеристика.

„Никоя друга епоха не е заслужила повече от нашата името «Век на парите». В никой друг момент на историята властта на парите не е била тъй неоспорима. По-низка в своите замисли, по-страшен носител на глад и тирания от всякакъв феодализъм в средствата и методите с които си служи, парата днес управлява свети. Богатствата на известни милиардери, царе на транспорта, на пшеницата, на петрола, на желязото, на стоманата, са безграничен магнит, чиято притегателна мощ поглъща целия човешки труд. Паричните средства, с които разполага международният финансов капитал, му дават възможност да сложи ръка над цялото световно производство и да монополизира всички печалби, които то носи. Всички държави са подчинени на волята на тази чудовищна власт на парите, от която автоматически всички хора зависят и й стават пълни роби…“

И на друго място Себастиан Фор, с присъщата му простота, пълнота и красота още по-ясно характеризира тази неузнаваемо промъкваща се власт на парите в днешното общество:

„В едно общество, чиято структура се гради на печалбата, парите дават на тези, които ги притежават, действително или привидно всички привилегии, всички предимства, всички добродетели, всички превъзходства. Глупците те представят за умни, на старите дават младост, на грозните — красота, на грубияните — изящност, на покварените — добродетел. С успех те бранят и най-незащитимите каузи и им осигуряват победа. Те се вмесват във всички човешки отношения и влагат в тях низостта, сметката, интригата, завистта, омразата.“

Ако се опитаме да анализираме без предубеденост трите основни белези на парите, ние лесно ще се убедим с колко излишен мит ги покриват буржоазните икономисти. Мярка за стойност? Да, парите служат като такава. Но имат ли те характера на онова, което е прието да се счита за действителна мярка, могат ли те да се сравняват например с метъра, с килограма, имат ли те тази точност и неизменност, отговарят ли на едно общо разбиране за правда? Кой може да ни убеди, че те са „мярка“ за стойност, когато поради една инфлация, причинена от прекомерно фабрикуване на пари от дадено правителство, което търси да покрие по този начин бюджетните си дефицити, създадени от прекомерни военни разходи, ние сме принудени да купуваме двойно по-скъпо продуктите, които вчера са произведени със същия труд, какъвто тяхното произвеждане изисква и днес, с разходи на материали и средства, които остават непроменени? Да, мярка са те, но не за мерене стойността, действителната производствена стойност, а мярка за ограбване на консуматора, след като са служили като такава за ограбване на производителя.

Средство за размяна? Да, парите наистина са удобно средство за размяна, много по-удобно отколкото пшеницата, солта, украшенията, добитъка, ловните и риболовни уреди и други предмети, които някога са служили за разменно средство у различните народи. Това удобство, което представляват те, разбира се, за тези, които ги притежават (за онези, които са лишени от тях, те са верига) в днешното модерно общество, дава основание на мнозина да предписват на парите и един нов атрибут: гаранция за свобода, илюзия, в която се увличат и хора, които поначало, са против парите. Забравя се обаче, че поради бариерите, които различните национални монети издигат между народите, едни консумират скъпо „национално“ производство, за да не разорят страната си и стопанството си с евтини произведения от чужбина, други са принудени въобще да ограничат консумацията на собствените си произведения, за да ги изнесат и получат нужната за страната висока валута, а трети в безработица и глад са доунищожавани от болести, от които не могат да се лекуват, защото лекарите им препоръчват „здрава храна, пълна почивка и чист въздух“. На кого не е известно, че китайците, на които главната храна е ориз и които хранеха света с ориз, често консумираха по-малко ориз — и то най-лошокачествения — отколкото други народи, които не са производители на ориз и които го получаваха от Китай на по-ниски цени, отколкото той имаше на вътрешния китайски пазар. Да, средство за размяна са парите, както на външния (днес по-малко, отколкото някога), тъй и на вътрешния пазар, разбира се, невинаги тъй удобно, както се представя, средство за ограбване на производител и консуматор. С това ограбване те действително придобиват последното си неоспоримо качество на средство за натрупване, на спестяване, което им дава ролята на двигателна сила в капиталистическата машина.

Болшевиките през времето на Ленин, когато още си спомняха, че са „социалисти“, се опитаха да заместят парите, съгласно учението на Маркс, с трудови бонове. Този опит претърпя крах, подобно на всичките им опити да осъществят социализма посредством държавата, която, унищожавайки частния капитализъм, неизбежно трябваше да го замени с държавен капитализъм. Промяната на формите не промени съдържанието: потисничеството и експлоатацията си останаха, трябваше да си останат и парите, които служат за инструмент на потисничество и експлоатация. И така, връщайки се към класическата монета със златен еталон, болшевишките режими по силата на обстоятелството, че са тоталитарни, трябваше да прибегнат до абсолютния паричен дирижизъм. Тяхната монетна система е подчинена на абсолютен контрол. Но и най-страшната диктатура, каквато болшевиките създадоха, се оказа безсилна да отнеме напълно присъщата власт на парите, която не престава да се проявява дори и при най-педантичния контрол. Явлението инфлация е също толкова характерно — и дори често повече — колкото и при капитализма. За да се борят против нейните съкрушителни удари, болшевиките принудително ограничават паричното обращение, като задължават предприятията и частните лица да си служат главно с банкови плащания. Но понеже икономическата и милитаристична политика налага прекомерното развитие на тежката индустрия, а желязото не се консумира от гражданите, които предпочитат хляба, маслото, месото, сиренето, облеклото и жилището пред „катюшката“, междуконтиненталните ракети и „спътниците“, те са принудени да изземват от гражданите периодично парите чрез „народни“ заеми и чрез огромни бюджети, приключващи винаги с „излишъци“. Така инфлацията привидно се убива и у гражданите се създава илюзията, че „на пазара има всичко, но липсват само парите“. А истината е, че парите липсват, понеже се изземват периодично и понеже надниците са ниски, а всичко това — защото консумативните блага са недостатъчни и ако диктаторската парична политика не се намесваше, инфлацията щеше да бъде очевидна за всички и катастрофата — неизбежна. Така болшевиките живеят в постоянна криза и бидейки пълни физически господари на властта, постоянно зависят от властта на този мощен инструмент — парите, против които са във вечна борба. Парите за болшевиките — това впрочем важи до голяма степен и за западната демокрация — са едновременно и слуга, и господар.

Анархистите, отричайки капитализма, отричат и най-характерния му белег — парите. Те са дълбоко убедени, основавайки се на проучвания, материал за които дава историческият опит, че няма сила, която може да превърне парите от инструмент на експлоатация и власт в просто разменно средство. Никакъв контрол не е в състояние да унищожи присъщата им власт. В едно общество, което ще премахне печалбата и ще организира производството съобразно нуждите, и самата размяна в днешната си форма ще изчезне. Комунизмът не е възможен при съществуването на стокова размяна, на която парите са абсолютно необходимото средство. Какво ще замести парите в едно свободно общество, как ще се организира потреблението? Ето един нов въпрос, който се прибавя към редицата други, възникващи от досегашното ни изложение, въпроси, на които читателите с пълно право чакат отговор. И те ще го получат.