Георги Хаджиев
Основи на безвластието (39)

Функциониране

Тези, които са склонни да виждат в безвластието безредие и хаос, като прочетат горните редове и като видят всички тези схеми, макар и опростени, веднага ще променят аргументите си: Това е страшна бюрокрация! — ще побързат да възкликнат те. Всички тези „първични“, „вторични“, „третични“ организации по вертикална и хоризонтална линия, съвети, комитети, събрания, конгреси — това е възкресен болшевизъм, от който на всички е дошло до гуша.

Те бързо забравят твърденията си, че съвременният живот е усложнен, че уредбата на обществото не е тъй проста работа и пр. Да, общественият живот е сложен и анархистите никога не са мислили, че той може да се урежда без план, без организация, без органи за съгласуване, като с магическа пръчка. Колкото до бюрокрацията и до аналогията с болшевишката безпомощност, дължаща се главно на диктатурата, тези вероятни критици ще ни простят, но те не са почтени и преднамерено търсят да смесват съвършено различни неща. Вярно е, че без технически органи за съгласуване, без съвети, комитети и бюра не може да се поддържат редовни и нормални обществени отношения; вярно е, че без събрания и конгреси не може да се изрази и проведе общата воля, но има „съвети“ и съвети, и „събрания“ и събрания. Почтеността налага да се търси, вижда и признава разликата.

Всяко функциониране, което има за ръководен принцип федерализма, почва от базата и свършва до базата, която всичко решава и на която изключително се пада всякакъв контрол за изпълнение на нейните решения. Основната и най-малка колективна единица е общото събрание в работилницата, ателието, предприятието, стопанството, учреждението, станцията, гарата, с една дума конкретния трудов колектив. Но тъй като общата трудова дейност на цялото общество не се ограничава само до този трудов колектив, а се състои от хиляди такива, които извършват всестранната трудова дейност на цялото общество, нужно е съгласуване. Но то трябва да бъде напълно ефикасно и плодотворно, да не уврежда интересите на отделната колективна трудова единица и тези на отделния човек, нито да спъва и задушава техните инициативи. Затова решенията, взети по места, се хармонизират за цялата страна, като се минава по пътя на вертикалната организация, т.е. по линията на функцията, през всички съответни степени на по-широка територия. Това се прави от периодичните конференции и конгреси, които разискват, обобщават и съгласуват. Така постигнатото общо съгласие, което значи общо решение за цялата страна, все още не е окончателно. Ако то накърнява сериозно някои местни инициативи, местните трудови колективи са свободни да ги проведат съгласно своите разбирания, щом като тези инициативи не ангажират по особено пряк начин общия съюз. В по-сериозни случаи на разногласие спорният въпрос се подлага отново на всеобщо обсъждане и на повторно разглеждане в широк мащаб. Така теоретично се поставя въпросът за евентуалните различия, но практически много пъти цифрите и статистиката решават, а не капризите и хрумванията. Защото се касае не за идейни проблеми, а за производство, за обществено обслужване, където нещата се свеждат до конкретни резултати.

За да може да се улесняват общите разисквания и цялата планомерна дейност на колективите, нужно е да се събират, класират и представят в ясна форма всички необходими сведения и данни, да се съобщават редовно и точно, да се поддържат редовни връзки между отделните части на общия организъм. Тази е именно ролята на разните технически бюра и на съответните съвети, както и на периодичните заседания на околийските, областни и национални клонови съюзи. Работата на последните се състои в правилно разпределяне на работната ръка, на материалите, машините и инструментите между отделните предприятия в определения район на действие, както отчасти и в някои случаи, в зависимост от характера на даденото производство, да съдействуват на пласмента на произведенията или на тяхното съхраняване. Такава е работата и ролята на координационните органи — съвети и съюзи — във вертикалната организация. Лицата, натоварени и периодично сменяни в тези органи, са работници като всички други, а не бюрократи и началници. Всеки клонов съюз, от какъвто и да било териториален мащаб, съгласува, разпределя, прави достояние инициативите и предложенията на отделните единици на целия съюз. Той дава сведения и данни и не се меси във вътрешния живот на отделните предприятия и служби. Той няма и тази възможност, но и по принцип всяка негова намеса е изключена.

Организацията за съгласуване на всички социални функции, в това число организацията за размяна и разпределение и тази за обществена отбрана, има за задача да съгласува дейностите на отделните браншове на местен, околийски, областен и национален терен. Нейната работа има още по-определен технически и координиращ характер и външното й вмешателство е изключено. Нейната мисия е да изразява общостопанските интереси и нужди на страната. Въз основа на данните, които й дават статистическите служби и бюра и мненията, предложенията и решенията, идващи от отделните браншове, тя проучва възможностите за разширяване или стесняване на дадени производства, услуги и служби, за преместване, закриване или откриване на нови предприятия, за уедряване и снабдяване с модерна техника на едни или други предприятия. Целта е да се направи по-целесъобразна, по-съвършена и по-икономична тяхната дейност.

Общостопанският съвет е административно-стопански регулатор, действуваш, по решения на кленовите съюзи, които представят най-малката колективна единица, отделното трудово място. Той е свързочно бюро и нищо друго. А що се отнася специално до Националния общостопански съвет, той трябва да се схваща по-малко като постоянно бюро и повече като един периодичен конгрес на делегати на всички стопански браншове и служби, натоварени с конкретни и еднократни мандати. След тяхното изпълнение делегатите се връщат на своето трудово място. От това число се изключват техниците от различните бюра, считани самите те като специализирани организационни работници.

Възможно ли е такова устройство и такова функциониране на стопанството, в което отсъствува частният собственик, капиталистът, предприемачът, надзирателят, банкерът, държавата, бирникът, полицията, съдията, тъмничарят, правителството, парламентът и партийният агент?

Ако тези редове бяха писани преди 30–40 години, те щяха да изглеждат като една синдикалистка утопия. Но след като испанската работническа класа, идейно ориентирана от безвластието, осъществи на практика 100 процента от това, което тук излагаме, или по-скоро описваме като проект, това днес е една градивна програма. Тази градивна програма е една дълбоко убедителна реалност. Две хиляди колективни стопанства в Испания, изградени напълно, доброволно, дадоха там образа на едно общество без експлоататори, без господари, без банкери и без диктатори и на едно цветущо земеделие в период на страшна и убийствена война. Цели индустрии бяха социализирани и функционираха по този модел, за да предоставят на потребителя стока и продукция. Убедителен пример в това отношение бе дърводобивът и дървообработването. Цели индустрии, като бирената например, функционираха като едно общо предприятие в цяла Каталония. Същото се отнася за градския транспорт в Барселона, в Мадрид и всички големи градове, за театрите, кината и пр. На входовете им бяха изрязани с големи букви инициалите на Националната конфедерация на труда, които даваха да се разбере, че „собственици“ са самите работници. Делото на испанското работничество от 1936–39 г. е интересен и поучителен опит за световната работническа класа. Но нашата задача тук не е да разказваме тази история.