Вирджиния Хенли
Лудетина (28)

Глава 28

Рам заповяда да яздят бавно, така че изминаха пет часа, преди замъкът да се покаже в далечината. Тина знаеше, че той може да измине разстоянието за два часа, ако препуска в галоп. Беше настоял да си сложи самурената пелерина, за да я предпазва от студения есенен вятър, и преди да изминат половината път тя му бе истински благодарна за загрижеността.

Беше го погледнала само веднъж и бе видяла, че лицето му има онзи мрачен и затворен израз, който бе знак, че дяволът отново го е обсебил.

Духът на Дамарис, който надничаше от един висок прозорец, се зарадва, като видя Валентина да язди жива и здрава. Призракът от дни не бе напускал стаята си, но сега се понесе плавно към входа на замъка. Остави Фоли в стаята, защото вече чуваше радостния лай на Бузер, развълнуван от пристигането на Рамзи. Тина се появи първа на прага и хрътката се изправи на задни лапи, постави предните върху раменете й и облиза лицето й.

— Долу! — строгата команда, изречена от Рам, подсказа на Дамарис, че нещата между този мъж и племенницата й никак не са наред. Тя застина, когато усети духа на Александър зад рамото си.

— Любовна свада — прошепна той в ухото й.

Защо мъжете са толкова безчувствени? Тя се отдалечи плавно, преструвайки се, че той не съществува. Александър изобщо не обърна внимание на високомерното й пренебрежение. Последва я и дръпна кичур от златистата й коса. Дамарис го изтръгна от пръстите му и рязко му обърна гръб.

— Наистина не разбирам защо толкова много се тревожиш за Валентина. Тя отлично може да се справя с Рам — отбеляза Александър.

— Дори той, едва ли би й посегнал тук, в залата. Обаче много бих искала да видя какво ще направи, когато се озоват в стаята му — изсъска Дамарис.

— Значи обичаш да наблюдаваш как другите се любят — подразни я Александър. — Може би и аз също ще погледам. Нищо чудно да ми хрумнат някои нови идеи.

— Не се нуждаеш от уроци по разврат от Рам Дъглас!

— А, значи си спомняш, така ли? — ухили се той.

— Защо изобщо си правя труда да разговарям с теб? — раздразнено промърмори тя.

— Защото се наслаждаваш на нашите разговори — сподавено се изкиска той.

Дамарис изчезна.

— Кажи на слугите да отнесат багажа ми в стаята на Дамарис — обърна се Тина към Ейда.

Рамзи не каза нищо. Обясни на управителя, че е довел със себе си шестдесет от хората на Дъглас, а след това отиде в трапезарията, за да види кои от братовчедите му се намират в момента в резиденцията.

Ейда и Тина вечеряха горе сами, после младата жена поиска да се изкъпе. Когато пристъпи във ваната, ръцете й погалиха плоския й корем.

— Още нищо не личи — може би съм сгрешила и не съм бременна.

— Кога бе последното ти месечно неразположение? — попита Ейда.

Тина се поколеба, после повдигна безгрижно рамене.

— Да ти кажа истината, не съм била неразположена откакто сключихме временния брак.

— Три месеца! — пресметна прислужницата. Дамарис не можа да скрие радостта си.

— О, колко прекрасно! Сигурно преливаш от радост!

— Със сигурност не се радвам за това дете, Ейда. Бих искала да не бях зачевала толкова бързо.

Дамарис бе смаяна.

— Тина, как е възможно наистина да се чувстваш по този начин? Моята трагедия не бе само, че умрях, а задето умрях, преди да имам време да зачена дете. Ако бях оставила след себе си син или дъщеря, които да мога да гледам как растат, моята смърт изобщо нямаше да има значение. Копнежът и мъката по едно дете могат да разядат душата ти. От петнадесет години страдам, а ти не се радваш на детето, за което толкова силно съм жадувала.

Тина вдигна глава и примигна през сълзи.

— Най-лошото е, че аз вече го обичам.

Дамарис затвори очи и от гърдите й се изтръгна дълбока въздишка.

Ейда подаде кърпата, която бе стоплила на огъня.

— Разбира се, че го обичаш и един ден ще бъдеш дяволски благодарна, че баща му е истински мъж.

— Толкова съм уморена — рече Тина, докато се отпускаше в мекото легло. — Как ми се искаше господин Бюрк да е тук. С удоволствие бих пийнала една чаша от виното с подправки, което приготвя по своя тайна рецепта.

 

 

Рано на другата сутрин в замъка се завърна Гавин Дъглас, загорял от пребиваването на борда на „Каприз“, сега преименуван на „Отмъщение“.

— Надявам се, че не си пуснал котва в Лийт? — попита Рам.

— Не съм толкова глупав. Корабът е добре скрит при Бо Нес. Веднага можем да отплаваме на юг.

— Хенри Тюдор е предложил награда от хиляда лири ежегодна пенсия на всеки, който залови лорд Венджънс.

— Господи, аз самият бих го хванал — засмя се Гавин.

— Точно това заявих и аз на краля — сухо отбеляза Рам. — Шегата настрана, ако те заловят, ще те обесят за пиратство. Ти си точно толкова лорд Венджънс, колкото и аз.

— Английските кораби плават в Северно море, но ние потопихме два, които се спотайваха край бреговете на остров Ман.

— Когато извършваш набези, стой по-далеч от Берик — предупреди го Рам. — Там има английски гарнизон.

Гавин стисна сурово устни.

— Колдстрийм и Келсо са били опустошени. Цялата есенна реколта е съсипана, останали са сами обгорени полета.

— Възстанови ли запасите им от фураж за зимата? — попита Рам.

— Да, препуснахме направо към Тайн и оплячкосахме всичко покрай брега — ухили се той.

— Дръмонд капитан ли е на някой от корабите на Ангъс?

Гавин кимна.

— Иън също, а Джейми вече е почти готов сам да командва кораб. Изглежда им е вродено.

— Кръвта на Дъглас всъщност представлява солена морска вода — доверително рече Рам.

— А какво ще кажеш за нашия малък брат Камерон? Не смяташ ли, че вече е време да му повериш командването на някой от корабите?

— Той си има достатъчно задължения и отговорности. Оставих го на границата да командва патрулите ни.

Гавин подсвирна, изпълнен с лека завист. Рам сякаш прочете мислите му.

— Не бъди алчен, човече — не можеш да вършиш двете неща едновременно.

— Струва ми се, че ти доста добре се справяш — сухо отбеляза Гавин.

Тина откри, че ако лежи неподвижно половин час след като се събуди, гаденето отминава. Докато се наблюдаваше в огледалото, установи, че бременността й придава някакво особено сияние. Косата й падаше на гъсти вълни, обрамчвайки лицето, което излъчваше здраве и в същото време една нова мекота. Гърдите й бяха станали по-големи и придаваха на тялото й зряло и чувствено очарование.

Замисли се за Рам Дъглас и установи, че се наслаждава на личните им схватки и словесните престрелки, на техните страстни караници, на сексуалните им двубои. Той бе достоен враг. Не съжаляваше за нищо, което се бе случило помежду им — нито за една дума, нито за един поглед.

Пропъди Рам от мислите си, нетърпелива да занесе малкото преносимо писалище, което бе донесла за Лудия Малкълм.

Джена току-що го бе изкъпала и той бе в доста мрачно настроение, но когато видя Валентина и подаръка, който му бе донесла, лицето му светна от удоволствие. С тайнствено изражение на лицето изчака прислужницата да излезе, после измъкна изписаните листа, скрити под дюшека, и ги сложи върху писалището.

Тина бе приятно изненадана, че стаята не бе пълна с празни шишета от уиски и за пръв път Малкълм не залиташе в пиянско умопомрачение. Показа му тайното чекмедже и той тутакси сграбчи листата си.

— Това е отговорът на моите молитви, момичето ми — сложи внимателно няколко от листата в чекмеджето, после натисна скритата пружина и тайникът мигом се скри. — Почти привърших зловещата и трагична история на този замък — довери й се той. — Той върна ли се?

— Кой? — попита младата жена.

— Отровителят — с нисък глас изрече Малкълм. — Алекс! Не, не беше Алекс… непрекъснато ги бъркам. Другият тъмнокос мъж.

— Мен ли имаш предвид, Малкълм? — попита Гавин, който тъкмо влизаше в стаята и чу последното изречение.

— Рам? — попита Малкълм и се взря подозрително в него.

— Е, сега вече се чувствам обиден — засмя се Гавин. — Рам е грозният брат.

Тина дари с ослепителна усмивка красивия млад Дъглас.

— Колко мило от твоя страна да дойдеш да го посетиш.

— Ами, глупости! Търсех теб, момичето ми. Ще остана само един ден в замъка.

Възрастният мъж се засмя.

— Жените са причинили падението на всички мъже Дъглас, откакто съпругата на първия граф Дъглас избягала с коняря си. Всичко съм описал в моята история на рода — доволно отбеляза Малкълм и потупа плота на писалището.

Тина не се съмняваше, че Гавин по-скоро е тръгнал да търси Джена, затова каза:

— Изпусна я за малко. Мисля, че слезе долу в голямата зала.

Оставиха Малкълм да пише историята на Дъглас и заслизаха надолу по стълбите.

— Обзалагам се, че и Рамзи е като разтворена книга за теб, както и аз.

— Не, запозната съм само с половината от слабостите му — безгрижно отвърна тя. — Ще ти бъда много благодарна, ако помолиш Джена да държи виното и уискито по-далеч от Малкълм.

Думите й стигнаха до слуха на Рам.

— Това е единственото удоволствие, което е останало на бедния стар нещастник. Остави го да пие колкото му се иска — отсече той, отменяйки молбата й.

— Извини ме — промърмори Тина на Гавин. После съвсем явно обърна гръб на Рам и отново пое нагоре по стълбите.

Гавин погледна към брат си.

— Бърр… огън и лед. Мислех, че вече си я укротил и си разтопил леда. Защо още не си й направил бебе? Нищо не размеква жените така, както майчинството. Поне те самите така казват.

— Не си пъхай носа в чужди работи — сряза го Рам.

Трябваше да свърши още стотици неща, преди да се върне на палубата на „Отмъщение“. Бе дал заповед на Джок да скрие кораба при устието на река Дун. Макар че Дъглас разполагаше приблизително със стотина животновъди и фермери, които да се грижат за говедата и големите стада овце, всички те получаваха заповеди лично от Рам Дъглас — независимо дали се отнасяше за откарването на добитъка на пазара или в кланицата. Не бе изгодно да се гледат твърде много животни през зимата, а богатството на Дъглас се измерваше главно в земя и добитък. Все още не бяха окосени повечето ливади с люцерна, както и голяма част от нивите с овес, а надвисналото небе предвещаваше дъжд, който навярно нямаше да спре цяла седмица.

Рам излезе на двора, погледна облаците и реши да изведе войниците си да помогнат в полската работа. Нищо друго като косенето не укрепваше така силно мускулите. Видя, че Тина отива към конюшните и реши да й забрани да излиза на езда. Малката твърдоглавка яздеше доста безразсъдно, а това бе опасно за бебето, което носеше. Последва я в конюшнята и заяви на коняря, който тъкмо оседлаваше Индиго:

— Днес кобилата няма да напуска клетката си. Бременна е.

Тина се извъртя с блеснали от гняв очи. Как се осмеляваше да разгласява състоянието й на всеослушание, като при това говори за нея, сякаш бе обикновена кобила за разплод?

Погледите им се кръстосаха и Рам си помисли, че никога в живота си не бе виждал по-красива жена. Цяла нощ бе копнял за нея, а единственото, което искаше тя, бе да се отърве от него. Искаше му се да я сграбчи в прегръдките си и да я притисне до сърцето си, но бързо се овладя. Беше направил огромна грешка, разкривайки сърцето си пред нея, позволявайки й да види колко уязвим го бе направила.

Тина внезапно разбра, че думите му се отнасяха за Индиго, а не за нея. Преглътна острия отговор, който напираше на езика й. Въздухът в конюшнята, примесен с аромата на сено и конски тор, бе възбуждащ и дразнеше сетивата им. Красивата кобила бе забременяла от Рафиън и двамата отлично осъзнаваха аналогията. В гърдите му се надигна изгарящото желание да я обладае в дъхавото сено, но с огромно усилие на волята се овладя.

Тина почти усети силните му ръце, които я обгръщат, вкуса на горещите му целувки. Ъгълчетата на устните й се извиха триумфално, когато осъзна силата си и тя леко политна към него.

Рам видя тържествуващия й поглед и отстъпи назад. Тя се поколеба, после промърмори примирително:

— Обещавам, че ще яздя много внимателно.

— Не съм загрижен за жалкото ти тяло — кобилата е тази, която ценя.

Думите му прерязаха сърцето й и тя изтича навън, преди той да види сълзите в очите й.

 

 

В късния следобед пристигнаха Колин и господин Бюрк. Тина бе радостна, че Колин е отново в замъка. Сдържаният му характер й действаше успокоително — той по някакъв начин играеше ролята на буфер между негова светлост и самата нея.

— Ти си по-красива от всякога — тихо рече той. — Моята картина не те разкрива в цялата ти прелест.

— Завършена ли е? — с надежда попита тя.

— Не съвсем. Ще те помоля за още малко търпение.

Заедно с Ейда слязоха в кухнята, за да приветстват завръщането на господин Бюрк. Тина се развесели, защото всички кухненски прислужнички се появиха под един или друг претекст и се изчервяваха и кискаха всеки път, когато красивият французин ги погледнеше.

— Скъпи, господин Бюрк, още не мога да повярвам, че оцелях без теб — заяви Тина и се настани на високия кухненски стол.

— Нито пък аз — присъедини се и Ейда и му смигна.

Сега бе ред на господин Бюрк да се изчерви.

— Какво ще искаш за вечеря, cherie? За мен ще бъде удоволствие да ти приготвя нещо, което особено желаеш.

— Петел във вино — рече Ейда, завъртя очи и облиза устни.

— Безсрамница! — възмути се Тина, опитвайки се да остане сериозна. — Допило ми се е от твоето специално вино с подправките. Ще дадеш ли на Ейда рецептата си, за да може да ми го приготвя, когато отсъстваш?

— Рецептата е съвсем проста: сладко червено вино, карамфил, лимонова кора, джинджифил и канела. Тайната е в ритуала. Трябва да бъде стоплено в дълбок котел и да бъде поднесено във висока чаша. Довечера ще ти го приготвя.

 

 

Рам и хората му работеха усилено на полето. От морето задуха студен вятър, който вкочани крайниците им, но те продължиха да косят — знаеха, че щом вятърът стихне, ще завали. Пороят се изля чак към осем часа, а до това време бяха окосили и събрали люцерната от по-голяма част от нивите. Подредиха я под навесите, като успяха да я запазят суха, но самите те се измокриха до кости. Очакваха с нетърпение да се стоплят край бумтящия огън в голямата зала и да хапнат топла храна.

Колин и Гавин седяха с Тина пред огъня и слушаха как изтръгва жалостиви, но прекрасни звуци от своята лютня. Голямата зала бе празна, с изключение на неколцината слуги, но бързо се изпълни с измокрени и премръзнали мъже. Те се бутаха един друг, ругаеха и викаха да им донесат уиски.

Рам приближи към огъня точно когато един паж подаваше на Тина висока чаша, от която се вдигаше пара.

— Милейди, ето тайнственото питие, което ви приготви господин Бюрк — обяви момъкът.

Лицето на Рам се сгърчи от тревога и той изби чашата от ръката й.

— Измамна лисица!

Тя се втренчи смаяно в него, а бузите й пламнаха от смущение. Колин побърза да вдигне чашата, а Гавин обви закрилнически ръка около раменете й.

— Това бе само сладко греяно вино! — през стиснати устни процеди Тина. — Мразя те! — додаде задъхано.

Състрадателните погледи, които двамата мъже й хвърлиха, подействаха на Рам като ритник в корема.

— Върви в стаята си! — нареди той.

Тя вдигна глава като горда тигрица, златистите й очи му хвърлиха презрителен поглед, после излезе от залата с величието на кралица.

Гавин стисна юмруци, едва сдържайки се да не удари брат си в лицето.

— Мисля, че е най-добре да тръгвам — рече накрая той. — Времето няма да се оправи, дори и да чакам до сутринта.

Тина отиде право в кухнята, където господин Бюрк й сгря още вино. Тя взе чашата и се качи с нея на горния етаж. Не разбираше защо, но никак не й се искаше да се прибере. Като мина покрай стаята на Колин, си спомни за скиците, които бе направил, но упорито отказваше да й покаже, и любопитството й надделя над възпитанието. Беше в безразсъдно настроение, а нахлуването в убежището на Колин бе предизвикателство, на което не можеше да устои.

Стаята му се оказа изключително разхвърляна — нещо, което никога не би си помислила. Навсякъде се виждаха триножници, платна, бои и въглени за рисуване. Имаше купища скици — някои прилежно подредени, а други — разпилени по пода. Когато се наведе, за да ги вдигне, видя, че всички са на голи жени. Очите й се разшириха. Притесниха я не толкова безбройните скици на голи жени, а това, че нямаше никакви други рисунки. Вдигна една купчина в ъгъла, пожълтяла от годините, и ахна, когато разпозна лицето на Дамарис.

— Господи, ако тя е позирала на Колин — ако е изневерявала на Александър със собствения му брат, нищо чудно, че я е убил!

Трябваше да го покаже на Ейда. Измъкна една скица от купчината и бързо я сви на руло. Беше почти до вратата, когато картината на триножника привлече погледа й. Пристъпи, за да я разгледа отблизо, и не можа да повярва на очите си.

Видя себе си да лежи гола върху пурпурно одеяло, а ръцете й бяха протегнати към някакъв въображаем любовник. Лицето й бе зачервено от страст и навярно имаше същия израз, както когато Рам я обладаваше. Пълните й високи бели гърди бяха нейните, а великолепната й огнена коса не можеше да се сбърка. Тя се бе извила нагоре, за да посрещне любовника си, разкривайки пламтящия триъгълник между краката си. Всеки, който видеше картината, щеше да заложи живота си, че тя е позирала за нея. Избяга от стаята, преди стените да се стоварят отгоре й. Повдигаше й се от миризмата на ленено семе, която сякаш бе полепнала по ноздрите й.

Стаята на Дамарис бе снабдена с нова врата, но нямаше ключалка и Тина се почувства уязвима. Отпусна треперещите си крака върху леглото и разтвори скицата на Дамарис.

Дамарис, която бе приседнала край прозореца, се изправи и приближи, за да види какво разглежда Тина. Шокът от видяното едва не я повали.

— О, не! — изохка тя. — Александър е казвал истината!

Ужасната разправия, която бе имала с любимия си съпруг преди петнадесет години, бе така жива в съзнанието й, сякаш бе станала вчера. Припомни си всяко обвинение, всяка гневна дума, грозотата, предателството, болката, сълзите, надвисналата смърт, виковете, тишината. Дамарис се върна до прозореца, потънала в спомени.

Тина отиде до камината, за да погледне още веднъж портрета на красивата си леля. Пръстите й се плъзнаха по нежните черти, по прекрасните руси къдрици, по сладките и уязвими устни. С пръстите си сякаш усещаше невинността на младата жена. Мислите й я върнаха назад в миналото. Представи си Дамарис на поляната с Колин, точно на същото място, където и тя бе седяла с него. Чуваше думите им сякаш отдалеч, смеха, и бе сигурна, че момичето бе позирало съвсем невинно, неподозиращо нищо за тайния копнеж на мъжа, който я рисуваше. Тина подскочи, когато Ейда й заговори.

— О, Ейда, не те чух да влизаш.

Прислужницата я видя, че цялата трепери.

— Добре ли си?

— Да… не… О, Ейда, какво ще кажеш за тази скица, която намерих в стаята на Колин?

Лицето на Ейда трепна смаяно, докато разглеждаше еротичната рисунка.

— Дамарис и Колин са били любовници! — задъхано изрече тя.

— Не! Не, не са били! — остро възрази Тина.

— Тина, не бъди наивна… рисунката говори сама за себе си.

— Грешиш — настоя Тина. — Той е нарисувал и мой портрет, на който съм гола, и картината е още по-еротична от тази! Стаята му е пълна с рисунки на голи жени!

— Колин? — невярващо попита Ейда. — Сигурно е извратен, както е изкривено и тялото му. Ами ако Рам го види?

— Ако Рам го види, ще си помисли, че аз съм позирала за него. Ще ме сметне за курва. Веднъж каза, че всички жени Кенеди са курви.

— Трябва да вземеш картината и да я унищожиш. Хайде, ела да отидем още сега в стаята му.

Двете жени забързаха към западното крило на замъка, но този път вратата на Колин бе заключена. Ейда вдигна юмрук, за да почука, но Тина я сграбчи за китката и я дръпна настрани.

— Не искам да се карам с него, Ейда — прошепна тя. — Ще умра, ако някой друг види картината. Всичко трябва да бъде извършено тайно. Ще я взема утре сутринта, когато той излезе.

Ейда кимна и двете се върнаха безшумно в стаята на Дамарис.

 

 

На сутринта, след като Ейда я осведоми, че Колин е слязъл долу за закуска, Тина забърза към стаята му. Ужаси се, като видя, че картината е изчезнала от статива. На нейно място бе поставен полузавършеният й портрет. На него тя бе с роклята, в която бе облечена през онзи ден, а косата й се развяваше от лекия бриз. Претърси трескаво стаята, но не откри и следа от голия портрет. Беше сигурна в едно: не си бе въобразила еротичната картина.

Лека сянка на страх докосна сърцето й. Нещо зловещо витаеше във въздуха през този ден. Опасният замък… Опасният замък. По гърба й полазиха тръпки, когато двете заплашителни думи изплуваха в съзнанието й. Когато каза на Ейда, че картината е била заменена с благоприличен портрет, а голата е изчезнала, вярната й прислужница я изгледа доста странно. Сякаш искаше да й каже, че е дала прекалено голяма воля на въображението си.

Тина не можа да се освободи от предчувствието за надвиснала опасност. Ами ако Рамзи вече бе видял картината? Можеше дори да заяви, че детето, което носи, не е от него. Беше разговарял толкова грубо с нея в конюшнята. Какви бяха точните му думи: „Не съм загрижен за жалкото ти тяло…“ Не, каза си младата жена, ако бе видял картината, едва ли щеше да се задоволи само с пренебрежение. Сигурно щеше да я пребие до смърт. Надяваше се и се молеше той да замине днес. Трябваше й време да открие проклетия портрет и да узнае нещо повече за Колин. Реши да слезе долу и да поговори с Гавин. Може би той знаеше нещо за тъмната страна на братовчед си. Когато разбра, че младежът отдавна е заминал, страхът я сграбчи с пълна сила.

 

 

Поройният дъжд бе преминал в ръмеж, който приличаше повече на мъгла, Рам нареди на хората си да наточат оръжията си, да излъскат броните и да приготвят амунициите. Знаеше, че трябва да тръгне на другата сутрин, но никак не му се искаше да остави Тина сега, когато нещата помежду им се бяха влошили. Постъпи като истински глупак, когато изби онази чаша с греяното вино от ръката й. Ако я обичаше, трябваше да й вярва. Всичко бе толкова просто. Когато бяха на границата, в Касъл Дъглас, нещата между тях бяха чудесни. Откъде се бе появила тази пропаст, която сега ги разделяше? Държа ха се като непознати, вече почти не си говореха. Това положение бе нелепо и глупаво и не можеше да продължава.

Сега, когато тя очакваше детето му, той би трябвало да е най-щастливият мъж на земята. Тази вечер трябваше да оправи нещата помежду им. Ще я люби и ще й даде изумрудената огърлица. Усети как мъжествеността му се втвърдява и затвори очи. Само мисълта за нея го възбуждаше. Припомни си зачервеното й от страст лице, как тялото й се извиваше и тръпнеше, когато бе вътре в нея, и усети как коленете му омекват. Двамата бяха толкова разгорещени, че не можеха да откъснат ръцете си един от друг. Усещаше вкуса на устните й, медния сок на пулсиращата й женственост, скрита между прекрасните й бедра. Тя също го бе вкусила, карайки го трепери от безпомощно желание. Стоеше в двора, загледан в прозореца й, без да забелязва как ситният дъждец се просмуква в дрехите му, измокряйки го до кости.

 

 

Тина беше напълно отчаяна. Може би трябваше да отиде при Рам и да му каже какво бе направил Колин. Внезапно осъзна, че не иска той да си мисли лошо за нея. Искаше да бъде нещо специално в неговите очи. Искаше той да я обича! Защо, защо искаше той да я обича? Двамата бяха заклети врагове. Тя се бе заклела да си отмъсти за всички обиди, които Рам Дъглас бе нанесъл на Кенеди! „Но това не бях аз — каза си тя, — това бе едно разглезено и своенравно момиче. Сега съм зряла жена, с женски нужди. Много скоро ще бъда майка, отговорна за детето си, неговото дете.“ Мили Боже, как се бе стигнало дотук? Той я обичаше, обичаше я достатъчно, за да иска да се ожени за нея, а тя го бе отхвърлила и бе избягала. Дори тогава той й бе дал още един шанс, връщайки я обратно. Но тя бе убила любовта му, когато му заяви, че няма да роди детето му. Сега той изпитваше единствено отвращение към нея и навярно искаше час по-скоро да се избави от присъствието й.

Приближи до прозореца и погледна с невиждащи очи навън. Постепенно осъзна, че той стои на двора. Целият бе вир-вода. Тина бе обзета от огромно чувство на вина. Що за жена бе тя, за Бога? Трябваше да слезе долу и да нареди на господин Бюрк да му приготви нещо специално за вечеря — нещо с много подправки, за да се сгрее — и прогони студа от тялото си. После ще му извади сухи дрехи и ще запали огъня в камината.

Ръцете й обхванаха корема й, сякаш искаше да предпази нероденото си дете. Носеше под сърцето си наследника на Дъглас. Негово право бе да наследи титлата, замъците, цялото богатство на рода. Как може да захвърли с лека ръка всичко това, отказвайки да се омъжи за бащата на детето си? Нима наистина е егоистка, която мисли единствено само за себе си? Животът не бе игра. Животът бе нещо изключително ценно и неповторимо!

Тина извади жакета на Рам с Кървящото сърце на Дъглас, избродирано в средата. Притисна го за миг към устните си и бързо избърса една сълза, търкулнала се по бузата й. Внезапно наостри уши. До слуха й долетя нечие мърморене, последвано от недоволно проклятие. Въздъхна. Стори й се, че е Лудия Малкълм. Трябваше да отиде при него; може би ако му прави малко компания и изслуша несвързаните му приказки, нещастникът ще се успокои.

Когато влезе в стаята му в кулата, не можа да повярва на очите си. Навсякъде бе пълно с бутилки и гарафи с алкохол.

— О, момиче, помогни ми! — извика старият човек и завъртя безпомощно очи. — Той смята да ме убие! — Малкълм изглеждаше мъртвопиян, а алкохолните пари в стаята можеха да задушат всекиго.

— Тихо, Малкълм. Кой ще те убие?

— Алекс!

— Успокой се, Малкълм. Някой ти е казал, че духът на Алекс броди из замъка, но призраци не съществуват.

— Не, не е Алекс, а другият. Той покри лицето ми с възглавница!

— Тихо, Малкълм. Няма никой. Сега си в безопасност.

— Господи, не съм в безопасност… и ти не си! — изрева той. — Той видя това, което съм написал! Знае, че смятам да изоблича това чудовище!

— По дяволите, Малкълм… кой ти донесе всичкото това вино и уиски? — Тина се ядоса. Това никога нямаше да се случи, ако Рам не бе пренебрегнал заповедите й. Отиде до леглото и оправи завивките. Малкълм се вкопчи отчаяно в ръката й. — Него вече го няма, Малкълм. Ще изпратя Джена да поседи с теб — опита се да го успокои тя. Намръщи се възмутено, когато видя с колко много алкохол е заобиколен. Две кани, навярно пълни с уиски, бяха празни, но имаше още много бутилки.

Повика Джена и й обясни положението.

— Не му позволявай да пие повече. Трябва да се наспи, за да изтрезнее.

Малкълм започна яростно да ругае, но постепенно гласът му заглъхна. Тина излезе от стаята, като взе две бутилки с уиски. Докато слизаше по стълбите, видя, че Рамзи вече е в стаята си. Без да се колебае влезе вътре и остави бутилките на масата.

— Малкълм е много пиян и говори несвързано. Почти не е на себе си.

Видя, че се бе преоблякъл в сухите дрехи, които му бе извадила. На светлината на пламъците личеше, че черната му къдрава коса е още мокра.

Той пристъпи към нея.

— Тина, искам да поговоря с теб — мургавото му лице бе като издялано от гранит. Огромната му сянка трептеше върху стената зад него и Тина усети как страхът, който я бе преследвал през целия ден, я сграбчва с нова сила. Имаше чувството, че всеки миг ще загуби съзнание.

В гърдите й избуя ужасът, че Рам вече е видял портрета и тя се вкопчи в облегалката на креслото, за да не се свлече на пода.

Рам я изгледа с присвити очи. Бързо наля чаша вино и отиде до нея.

— Изпий това — заповяда той.

Докато вземаше чашата от ръката му, пръстите й докоснаха неговите и тя потрепери. Вдигна чашата до устните си и я изпи на един дъх. В момента, в който преглътна, вече знаеше! Той току-що я бе отровил!