Вирджиния Хенли
Лудетина (10)

Глава 10

Рам Дъглас не можа да заспи дълго след като бе задоволил физическите си нужди. Зара спеше до него, свита на кълбо като преситена котка. Младият мъж се усмихна мрачно в тъмнината. Дори само намекът за брак го бе лишил от сън. Колкото и да го отричаше, трябваше да си признае, че в това отношение бе истински страхливец и потреперваше само при мисълта да се ожени.

Сватбените камбани бяха като погребален звън за любовта. Сама по себе си любовта бе един мит, измислен от жените и поетите. Никога досега в живота си не бе виждал щастлив брачен съюз. Лорд Александър Дъглас и лейди Дамарис Кенеди бяха имали всичко, за да бъдат щастливи. Техният съюз бе обединил двата най-големи шотландски клана. И не само това, но прапрадядовците им и от двата рода се бяха оженили за дъщерите на крал Робърт III^[1], така че техният брак ги сродяваше с кралското семейство. Колко дълго бе продължил? Дванадесет дни? Две седмици?

Припомни си майка си и баща си. Това бе съюз, сътворен от дявола. Двамата живееха в постоянна война, без да ги е грижа, че целият свят знае за обидите и обвиненията, които си разменяха. Колко нощи бе успокоявал Гавин и Камерон, когато идваха треперещи в леглото му? Майка му бе истинска Рамзи — невъздържана, непостоянна и невярна в брака. Той беше на десет години, когато ги напусна. От нея бе научил, че светостта на брака е само една заблуда и неосъществима илюзия.

Неспокойните му мисли се насочиха към кралския двор. Бракът на краля представляваше една от най-големите измами в Шотландия. Джеймс IV имаше слабост към жените и страната всеки ден благодареше на Бога за това. Баща му бе отявлен хомосексуалист, който бе имал глупостта да допусне любовниците си извън пределите на спалнята си и да ги остави да завладеят кралския съвет. Неговите благородници не можаха да се примирят с подобна гавра; содомията не бе на почит сред шотландците. Арчибалд Дъглас, граф Ангъс, бе повел хората си, които измъкнаха кралските протежета от уютните им гнезденца и ги обесиха. Мислите на Рам се отклониха от неговия чичо и отново се върнаха към брака на краля. До тридесетгодишна възраст Джеймс бе избягвал брачния капан, когато заради благото на държавата си и заради продължаването на династията, той бе убеден да се ожени за четиринадесетгодишната Маргарет Тюдор, принцеса на Англия.

Бракът им бе истински кошмар. Принцесата имаше безинтересно и дундесто лице, което приличаше на превтасало тесто, дебело и тромаво тяло, но огромен сексуален апетит. Джеймс веднъж бе доверил на Рам, че винаги се бои да не се изложи като мъж, когато се налага да спи с нея. Бяха женени от осем години, но всичките й бременности завършваха с раждане на мъртви деца. Кралицата току-що бе родила поредното хилаво момче, за което не бе сигурно дали ще оживее, така че наследник на престола все още не бе осигурен. Излизаше, че в крайна сметка бракът не бе гаранция за нищо друго, освен за пълно нещастие!

Рам не забравяше, че вече бе минал тридесет години и негово задължение бе осигури здрави и силни наследници на Дъглас, които да наследят земите, титлите и богатството на рода и да укрепят могъществото на клана. Много скоро щеше да се наложи да поеме дълбоко дъх и да скочи в дълбокото. Когато му дойде времето, предпочиташе всичко да стане колкото се може по-бързо. Щеше да се вслуша в разума и да си избере жена, която да увеличи богатството и силата му. Когато си избираше любовници, щеше да се вслушва в зова на кръвта, така че, ако най-лошите му опасения за брака се потвърдят, да може винаги да потърси при тях убежище от нежеланата съпруга.

 

 

Денят на Валентина Кенеди започна чудесно. Ейда й донесе закуската в стаята. От подноса се разнасяше божественото ухание на току-що изпечен френски хляб. Първите ягоди за сезона се гушеха в купа, пълна с гъст сметанов крем. Господин Бюрк изпълняваше заповедите на лорд Кенеди да поднася овесена каша за закуска на всички в Дун, но бе прибавил и каничка с уханен златист сироп, за да направи кашата по-вкусна. Тина си взе от ягодите, но бутна настрани пържените яйца, заобиколени с дебели резени пушена шунка.

— Ще закусвам с теб — заяви Ейда и взе една чиния. — Не мога да издържа още едно хранене в тяхната компания. Имам чувството, че всеки миг ще избухнат.

— Не е ли чудесно, че поне един път неприятностите не се стовариха върху моята глава?

Ейда се засмя, ала в същото време й стана мъчно за младежите.

— Горките негодници. Как, по дяволите, ще скрият двеста глави рунтави високопланински говеда сред нашите стада от червени и бели еърски говеда?

— Това си е техен проблем — отвърна Тина и отметна завивките.

Ейда изписка тихо, когато един мъж се показа в рамката на отворения прозорец.

— Хийт! Господи, как ме изплаши!

— Лъжкиня — ухили се циганинът, обви кафявите си ръце около кръста на жената и я повдигна за целувка. — Няма жив мъж на този свят, който може да те изплаши.

Той се настани на мястото, което Тина току-що бе опразнила, и придърпа подноса към себе си.

— Днес е прекрасен ден за езда — обърна се към Тина, а очите му дяволито блеснаха.

— О, Хийт, не ми казвай, че наистина си изпълнил обещанието си! — изписка развълнувано девойката. — Затвори си очите, докато си облека костюма за езда.

Хийт омете и последната хапка от подноса, скочи пъргаво и преметна крак през перваза на прозореца. Тина се приготви да го последва.

— Използвай стълбите, Лудетино, ти си дама, а не циганка — спря я той.

— Слава на Бога, че поне един от вас не го е забравил — завъртя очи Ейда.

Хийт бе завързал кобилата край реката, извън пределите на замъка. Докато приближаваше, Тина си помисли, че никога досега в живота си не бе виждала подобна картина. Въздухът се огласяше от песента на дроздовете и жълтушките. Младото момиче пристъпи по килима от мъх и папрати и бавно протегна ръка към грациозната кобила. Животното наостри уши и впери поглед в Тина; после я подуши, прие я, наведе глава, изпръхтя и позволи на девойката да сложи ръка върху кадифената й муцуна.

— О, осанката й е великолепна, а цветът й — невероятен! — с благоговение възкликна Тина. — Откъде я намери?

— На конския панаир в Пейзли — невъзмутимо отвърна Хийт и измъкна един лист от пазвата си. — Изслушай ме, Тина. Много е важно да имаш тази разписка за продажбата, за да докажеш собствеността си — кобилата вече е имала един или двама собственици.

Тя го погледна разбиращо и взе листа.

— Името й трябва да съответства на цветовете й. Косъмът й е с червеникав оттенък примесен с тъмновиолетово. Да видим… Хелиотроп, не, не ми звучи добре. Сетих се! Ще я нарека Индиго! — отдръпна се няколко крачки назад, за да огледа по-добре животното. Зад Индиго водата се изсипваше върху скалите и се събираше в дълбок вир, заобиколен от мирта и блатняк. Утринното слънце проникваше между клоните и листата на дърветата и образуваше призрачен ореол около пурпурната кобила, превръщайки я в някаква митично и тайнствено създание, сякаш излязло от „Хиляда и една нощ“. Тина отново погледна към листа. — Наистина ли си платил толкова много за нея?

Зъбите на Хийт блеснаха.

— Спечелих я в едно състезание по хвърляне на ножове.

— Аз ти вярвам, но повечето не биха ти повярвали.

Той я повдигна и я настани върху гърба на кобилата.

— Знам, че нямаш търпение да я отведеш в конюшнята, за да я оседлаят. Само бъди внимателна — посъветва я младият мъж. — И пази разписката за собственост.

Валентина откри, че Индиго има много чувствителна уста и отговаря мигновено и най-лекото подръпване на металната част на юздата, но си личеше, че може да препуска по-бързо и от вятъра. Спуснаха се надолу по бреговете на река Дун, които водеха към пристанището на Еър. Тина искаше да види как ще реагира животното, когато се озове сред шумните улици на града.

Край вълнолома цареше оживление. Изпълнена с любопитство, Тина препусна към насъбралата се тълпа. Изведнъж сърцето й, което пърхаше радостно, слезе в петите, настроението й рязко помръкна, а стомахът й се сви на топка. „Тисъл Дун“ пускаше котва в пристанището, но бе много лошо повреден. Беше останала само половината от главната мачта, а оградата на хакборда бе отнесена цялата, навярно от снаряд.

Тина скочи от седлото и видя майка си, която се настаняваха върху една носилка.

— Майко, какво се е случило? — извика девойката.

— Тина, благодаря на Бога! — прогърмя мощният глас на Роб Кенеди. Баща й я сграбчи за ръката и я отведе настрани. — Тази жена ще ме накара да побеснея, ако веднага не я махнеш от погледа ми! — лицето му бе придобило пурпурен оттенък от яд.

— Какво се е случило?

— Проклетите англичани, това се случи! Нападнаха кораба ми, откраднаха безценната ми вълна и почти ни потопиха. От дни се опитвам да се добера дотук, а проклетата жена не е спряла да хленчи! — хвърли презрителен поглед към носилката. — Ще ти кажа, момичето ми, нищо добро не може да дойде от Англия. Избави ме от тази жена, ти си добра дъщеря.

— Ще я отведа у дома и ще се погрижа за нея — рече Тина, изпълнена със състрадание към бедната си майка.

— Истинско проклятие е да си женен за жена, която очаква да се въртиш единствено около нея. Изпратих един конник, за да доведе Арчибалд Кенеди, а както разбрах и Аран бил тук. Имам едно-две оплаквания за проклетия адмирал. Кралят трябва да бъде осведомен, че англичаните нападат корабите ни, а всичко, което тези лигави жени могат да правят, е да реват и да скърцат със зъби!

Тина си помисли, че ще започне да крещи от бавното предвижване на носилката, но сдържа желанието си да препусне като вихър към Дун и да предупреди нещастните си братя, че не само лорд Кенеди се завръща у дома, но че много скоро могат да очакват господарят на клана Кенеди да се изтърси в замъка.

Изслуша търпеливо разказа на майка й за неволите, които бе изтърпяла, помогна й внимателно да слезе от носилката и извика Дънкан да я отнесе в стаята й. Направи се, че не забелязва отчаяния му поглед и се вживя напълно в ролята си на състрадателна и грижовна дъщеря. Заповяда на слугите да проветрят стаята, изми бледото лице на майка си с розова вода, свали обувките й и нежно попита:

— Какво да ти донеса?

— Искам да ми доведеш Бет — отвърна майка й с отпаднал глас. — Валентина, ти не си най-успокояващата гледка за една болна жена. Само при вида на тази твоя огнена коса и вулгарната жизненост, която излъчваш, се чувствам още по-съсипана и нещастна.

— Съжалявам — прошепна Тина и бързо сведе гъстите си мигли, за да прикрие болката, която думите на майка й причиниха. — Ще доведа Бет и ще помоля господин Бюрк да ти направи чай от лайка.

— Да — капризно рече майка й, — но кажи на Ейда да ми го донесе, ако обичаш.

Когато лорд Кенеди се завърна у дома, беше толкова загрижен, че не забеляза нищо странно в Дун. Тримата му синове предпочетоха да го посрещнат пред вратата, а не да чакат да бъдат повикани. Не искаха да дразнят допълнително баща си и да предизвикат избухването му.

Когато Тина се присъедини към тях в голямата зала, баща й тъкмо описваше трагичното им приключение по море и сипеше цветисти ругатни по адрес на проклетите англичани. Шотландският му акцент бе толкова силен, че Тина не можа да разбере и половината му приказки.

— Аран и Арчибалд Кенеди ще бъдат тук тази вечер. Тина, кажи на онова конте господин Бюрк да приготви нещо, което да е достойно за двама от най-могъщите и богати графове в кралството.

Тя видя как братята й си разменят отчаяни погледи.

— Кажи на Елизабет да приготви стаите за гости. Дейви, иди да провериш дали има място в конюшните. И двамата ще дойдат със свитата си.

Дейви се измъкна навън като плъх, бързащ да напусне потъващия кораб. Донал се изкашля, готвейки се да направи пълни признания за случилото се в Дун. Тина го стрелна предупредително и рече:

— Мама си легна.

— Проклети жени! Каква полза има от тях? — задави се баща й.

— Аз ще дам заповеди на слугите. Всичко ще бъде готово за гостите. Господин Бюрк винаги е подготвен, без значение колко души има в замъка.

— Ето, това е моето момиче — доволно изсумтя лорд Кенеди, зарадван, че може да разчита поне на едно от децата си. — Искам довечера да седиш на масата между Джеймс Хамилтън и Арчибалд Кенеди. Можеш да ги очароваш и да ги накараш да обещаят пълната си подкрепа, когато се изправя пред краля с оплакванията си. Нито един от тях не може да устои на ласкателствата на едно красиво момиче.

Тина погледна към Донал, чувствайки се не по-малко нещастна от него.

— Сигурно ще бъде много интересно — промърмори под нос младото момиче.

Макар че идваше от по-отдалеч, Арчибалд Кенеди, граф на Касилис, пристигна пръв. Придружаваха го двадесет от воините му и всички бяха въоръжени до зъби. Дейви се постара да ги държи по-далеч от конюшните и заповяда на повече от десетина коняри да отведат конете им веднага щом мъжете слязат от седлата.

Тина пое дълбоко дъх и пристъпи смело напред с голяма халба бира, макар че коленете й трепереха. Арчибалд Кенеди бе толкова груб и недодялан, че в сравнение с него баща й изглеждаше фин и изискан. Някога бе имал мощни и широки рамене, но с възрастта те се бяха отпуснали, а коремът му стърчеше напред. Изглеждаше истинско чудо как късите му криви крака издържаха това туловище. Освен това сякаш нямаше врат — широкото му, червендалесто лице, изпъстрено със спукани вени, стърчеше направо върху раменете му.

Мъжете му изпиха чашите си с бира, но той сграбчи халбата от Тина, помириса я и изля съдържанието й в огнището.

— За Бога, момиче, какъв е този бълвоч? — властно попита той, вперил в нея малките си, кръгли очички. Роб побърза да му поднесе чаша уиски.

„Явно колко му е трудно да ми устои“ — помисли си огорчено Тина.

— Не е нужно да ми казваш… бил си нападнат. И не си единственият, Роби. Всички Кенеди са били най-системно ограбвани — от Нюарк до Портпатрик. Когато открием виновниците, ще избухне най-голямата битка от години. Ще ги избесим до крак! Кучите синове са ми отмъкнали най-чистокръвните коне, в това число и този, който бях отделил за краля!

Роб погледна остро към Донал.

— Ние не сме били нападани. Тъкмо обратното — оборите ни гъмжат от добитък, а конюшните не могат да поберат конете.

Малките очички на Арчибалд мигом заблестяха подозрително.

— Това сигурно ли е? Май няма да е зле да хвърля един поглед на Дий. Докато яздехме насам, забелязахме, че поляните ти наистина са пълни със стада.

Роб Кенеди почервеня от гняв, но лицето на Донал пребледня.

— Да не би да обвиняваш мен, Роб Кенеди, лорд Галоуей, че съм откраднал стадата на моите съседи и съюзници? — с треперещ глас попита той.

— Ще видим! — заяви Арчибалд и грабна камшика си за езда и ръкавиците от дъбовата маса, където ги бе захвърлил при влизането.

Двамата лордове се сбутаха на изхода на замъка, но колкото и да бе широка вратата, не можеше да побере едновременно двама толкова едри мъже. Тина забеляза, че Арчибалд взе надмощие. Чу как Донал промърморва в ухото на Дънкан:

— Обзалагам се на десет към едно, че онези коне са на графа.

Тина последва мъжете. Не можеше да устои да не присъства на това, което можеше да се окаже проклятието на Дун. Очите на Роб Кенеди едва не изскочиха от орбитите, когато видя, че във всяка клетка имаше най-малко по две животни. Конярите и хората на Арчибалд отстъпиха, за да наблюдават схватката между двамата мъже.

— Ти, мръсен и крадлив негодник! Ето го доказателството, че това са моите коне. Тази чистокръвна арабска кобила бе отделена за краля!

Роб Кенеди повали сина си Дънкан с един мощен удар. Донал благоразумно бе застанал на почтено разстояние.

— Собствените ми синове се оказват моето проклятие! Какво сте направили, дявол да го вземе? В мига, в който съм отплавал, вие, пренебрегвайки заповедите, сте хукнали да развратничете и гуляете из страната, пилели сте с щедра ръка среброто ми, а на всичко отгоре сте задигнали и конете на графа!

Тина почувства, че бързо трябва да направи нещо.

— Милорд, графе, специално за тази кобила грешите — извади разписката от кожената чантичка, привързана към колана й. — Ето тук се вижда, че животното е купено на пазара в Пейзли. Тя е моя и, както сам можете да се уверите, аз съм платила цяло състояние за нея.

Арчибалд Кенеди грабна листа и гневът му се удвои.

— Това е заговор! Твоето момиче е най-голямата лъжкиня на земята!

— Я да мълчиш, кривокрако копеле! Не смей да разпространяваш клюки и си мери приказките, когато говориш за дъщеря ми Тина!

— Ти, нищожно подобие на лорд! Аз съм главата на клана Кенеди и преди денят да е свършил, ще те видя обесен за престъпленията ти!

Отвън се разнесе шум на копита и Джеймс Хамилтън, граф на Аран и главнокомандващ на флотата на Шотландия, и хората му влязоха във вътрешния двор на замъка. Започна с обвиненията още преди да слезе от седлото.

— В името на Исуса, тази седмица не съм слизал от коня, за да обикалям именията си. Овцете и говедата ми изчезват като сняг през лятото, а проклетият виновник за всичко се е сврял в дупката си като страхлива лисица!

Имайки предвид високия му ранг, Арчибалд Кенеди реши да не обръща внимание на обидите.

— Нали не намекваш, че някой Кенеди ще си мърси ръцете с твоите въшливи овце, Джейми, приятелю?

Мургавото и тясно лице на Аран бе почервеняло от гняв. Очите му бяха присвити и приличаха на две цепки, а устните му бяха сурово стиснати. Тина простена вътрешно. Тъкмо когато Патрик Хамилтън кажи-речи бе готов да изпълни всяко нейно желание, семействата им изглежда възнамеряваха да започнат вражда. Все пак, замисли се тя, ако когато остарее, Патрик заприлича на баща си, май това няма да е толкова лошо.

Роб се опита да заговори, но Арчибалд го изпревари. Размаха разписката на Тина, която още стискаше в ръка.

— За всяко четириного в земите на Кенеди е заплатено и ние можем да го докажем с документи, а ти не можеш да сториш подобно нещо, Хамилтън! И след като ще си говорим без заобикалки, трябва да ти кажа, че с нашите червени коси може и да приличаме на лисици, но затова пък всички сме законородени. Ние не се разхождаме наоколо, следвани по петите от рояк копелета.

Тина прехапа устни пред двуличието на Арчибалд. И двамата с баща й имаха незаконородени деца.

— Няма да стоим тук и да понасяме обидите ви! Ще отидем в Единбург и ще се оплачем на краля! — извика Аран.

— В такъв случай не е зле да споменеш, че докато се правиш на адмирал, проклетите англичани нападат корабите ни в мига, в който отплават от Фърт на Клайд! — не му остана длъжен Роб Кенеди.

Аран скочи от седлото. Вниманието му бе отклонено за миг.

— Видях кораба ти… имам нужда да чуя пълния ти доклад. Не ни дръж на двора. Липсва ти гостоприемство, така както ти липсва и акъл!

Валентина затвори очи при мисълта, че трябва да седи между двамата мъже, които в момента приличаха на два наежени мечока. Когато влязоха в голямата зала, всички от рода Кенеди сплотиха редиците си, както ставаше винаги по време на опасност. Кенеди от Касилис и Кенеди от Дун представляваха внушително мнозинство пред Хамилтън.

Малко след като слугите внесоха подносите, отрупани с кулинарните постижения на господин Бюрк, отвън се чуха гръмогласни викове и цветисти ругатни. Арчибалд Камбъл, граф Аргайл, нахлу в голямата зала. Планинците, които го следваха по петите, имаха свиреп вид и приличаха на праисторически диваци. Камбъл бе едър мъж, с квадратна брадичка, твърд като гранит, с неприличен език.

— Проклети разбойници от низините! — изплю се с отвращение върху каменните плочи. — Пристигнах с най-добри намерения, за да подпиша брачен договор, и намирам собственото си стадо, което ми бе отмъкнато през изминалата седмица! Значи Хамилтън и Кенеди са съюзили миризливите си задници! Прилича ми на заговор, за да завладеете целия юг! — пламтящите му очи изпущаха гневни мълнии към всички, седнали зад господарската маса. Погледът му попадна върху Донал и той си спомни първоначалната причина за посещението си. — Развратник! Възползвал си се от глупавата ми дъщеря и си я опетнил с мръсните си ръце! — посочи с яростен жест към вратата и Тина и Донал разбраха, че Меги навярно придружава баща си. И двамата скочиха на крака и забързаха навън, за да я намерят.

— За първи и последен път мамите и ограбвате Аргайл! — изрева графът. — Ще потърся справедливост лично от краля и ако моята Меги не носи дете в утробата си, виновникът ще полети от най-високата кула на Дун!

Меги Камбъл, потънала в срам, се бе свила в най-тъмния ъгъл на коридора. Донал я прегърна закрилнически, а тя зарови лице в широките му гърди.

— Не се измъчвай, Меги. Аз ще оправя всичко. Ще кажа истината и ще си призная.

Тина му хвърли презрителен поглед.

— Сега се нуждаем от нещо много повече от истината! Нужна ни е една огромна лъжа! Онези вътре ще приемат една лъжа много по-лесно, отколкото биха преглътнали истината.

Меган трепереше като лист и въпреки молбите на Донал отказваше да се появи в голямата зала.

— Ще се качиш в моята стая, Меги — реши Тина. — Веднага след като успея да се измъкна, ще ти донеса нещо от захаросаните плодове на господин Бюрк. Донал, искам да се върнеш с мен в залата и да подкрепиш всяка моя дума.

Красивата млада жена застана в средата на помещението и вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат. Всички погледи се насочиха към нея и постепенно заплахите и обидите утихнаха, а мъжете впиха похотливи погледи в пламтящата коса и заоблените момински гърди.

— Милорди, всички вие сте станали невинни жертви на безмилостни мародери. Моите братя се срамуват да си признаят колко лесно са били измамени в отсъствието на баща ни. Вие всички знаете имената на крадците на добитък, които от векове вилнеят по границата. Техният клан си е поставил за цел да ви настрои един срещу друг, да ви накара да се хванете за гушите. Тяхното желание да отслабят страната и властта на краля за своя собствена изгода. Нищо чудно, че всички изтръпват, като чуят името Дъглас! Именно Черния Рам ни е продал дългорогите говеда на Камбъл, овцете на Хамилтън и конете на Касилис, като ни е дал фалшиви разписки за продажбите. Той е знаел, че Донал се нуждае от добитък за Касъл Кенеди в Уигтън, защото ще се жени за Меги Камбъл.

Аран прие с радост очернянето на името Дъглас и през следващите няколко минути голямата зала се огласяше от жестоки закани и дрънкане на оръжия.

Донал усети болка в главата, там, където Дъглас го бе ударил с меча си, и възхитено си помисли какви изпечени лъжкини бяха всички жени! Един обикновен мъж изобщо не можеше да се мери с някоя хитруша. Благодари на Бога, че неговата Меги не бе такава.

Преди да напусне залата, Тина с изумление установи, че всички графовете отново бяха сплотили редиците си. Всички решиха да отидат при краля в Единбург, за да се оплачат от Дъглас. Донал хвърли тревожен поглед към сестра си. Тя сви красивите си рамене и взе бързо решение. Нямаше да позволи да бъде оставена сама да се срещне лице в лице с Черния Рам Дъглас, когато следващия път връхлети в замъка Дун.

Тази нощ всички слуги на Кенеди щяха да бъдат заети да оправят спалните и да сервират храна и напитки. Разбира се, отделни стаи щеше да има само за графовете и Меган. Хората им щяха да спят, където намерят в голямата зала и в постройките на двора. Конюшните бяха препълнени с коне и конярите не подгъваха крак, заети с почистването на клетките. Воините от планините бяха корави и силни мъже, свикнали да спят където намерят, та дори и навън, независимо от сезона.

Тина завари в кухнята Ейда, заета с приготвянето на подноса за майка й.

— По дяволите, пропуснах цялото веселие — оплака се жената.

— Господи, сякаш самият ад се бе изсипал върху главите ни — отвърна Тина. — Ти ме предупреди колко груби и диви могат да бъдат мъжете. Достатъчно неприятни са, когато са сами, а когато са накуп, са непоносими, невъзможни, неуправляеми и отвратителни. В сравнение с Арчибалд Кенеди татко прилича на изискан господин. А когато се появи Арчибалд Камбъл, останалите изглеждаха като фини джентълмени.

Ейда се засмя.

— Ще занеса подноса на майка ти, ще я оставя на грижите на Бет и Кърсти и ще сляза долу, за да се позабавлявам малко.

— Не ти завиждам особено — сви рамене Валентина. — Аз ще се опитам да успокоя Меги Камбъл. Нищо чудно, че иска да се омъжи за Донал. Сигурно й прилича на истински принц, след като живее с Аргайл. О, Ейда, да не забравя. Искам да убедиш татко да ме вземе със себе си в Единбург.

— И как, за Бога, да го направя? — сърдито попита Ейда.

— О, измисли някакъв начин, любов моя — смигна й Тина.

 

 

Нощта бе доста напреднала, когато Роб Кенеди най-после се измъкна от компанията на неочакваните си гости и се заизкачва по стълбите. Зарадва се, когато срещна Ейда в коридора пред спалнята на жена си. Развърза панделките на нощницата й и нежно погали красивите й гърди.

— Момичето ми, толкова съм зажаднял за истинска жена.

Тя обви ръце около врата му и се отърка в набъбналата му мъжественост.

— Валентина иска да я вземеш със себе си в Единбург, вместо майка й.

Роб Кенеди въздъхна тъжно.

— Елизабет ще се възстанови по-бързо, ако й обещая да я заведа в Двора.

Ейда се притисна към него.

— Аз мога да придружа Тина и да я заместя — обеща тя.

— Това е невъзможно, Ейда. Много добре познаваш Елизабет.

Ейда завърза панделките на нощницата си и вдигна резето на вратата на господарската спалня.

— Нареди й да се приготви за път и остави останалото на мен — прошепна в ухото му.

Приближи към леглото, за да подреже свещите, а Елизабет въздъхна и се надигна.

— Роб, защо ме безпокоиш в толкова късен час? — укорително попита тя.

— Ейда дойде, за да събере багажа ти. Рано сутринта заминаваме за Единбург.

Прислужницата му хвърли унищожителен поглед и рече:

— Лейди Елизабет се нуждае от продължителна почивка след ужасното пътуване.

— Аз пък се нуждая от жена в Двора — настоя лорд Кенеди.

— Струва ми се, че е време Валентина да поеме част от тези отговорности — предложи Ейда.

— Ще пътувам с Аран, Касилис и Арчибалд Камбъл, а те не са подходяща компания за едно неомъжено момиче.

Елизабет усети, че й призлява само при споменаването на имената на грубияните, които трябваше да забавлява по време на пътуването.

— Ще бъде много по-благоприлично, ако дойда и аз, за да се грижа за Валентина — твърдо заяви Ейда.

— Да, Роб. Мисля, че този път Валентина може да дойде на мое място. Това ще ми даде възможност да прекарам повече време с Бет.

— Предполагам, че може да се уреди — неохотно промърмори Роб. — За Бога, жено, винаги постигаш своето — последва Ейда в коридора и прошепна: — Мога ли да дойда по-късно?

— Ще трябва да почакаш до Единбург — Тя решително отдръпна ръцете му от гърдите си. — Обещах на Арчибалд Кенеди малко забавление. Това ще го утеши за загубата на конете му — намигна жената.

Той я шляпна по задника и въздъхна тъжно.

— Е, няма как, ще трябва да се примиря, още повече, че го правиш заради мен. Но не излизай извън пределите на владенията на клана! — посъветва я лорд Кенеди.

Ейда му изпрати въздушна целувка. Господарят й нямаше защо да се тревожи; дори и за нея щеше да бъде доста трудно да се люби с Арчибалд Камбъл, граф Аргайл.