Вирджиния Хенли
Лудетина (20)

Глава 20

Тина дълго лежа в красивата си вана. Топлата вода успокои нараненото й тяло, ала не и мислите й. Рам Дъглас бе сила, с която трябваше да се съобразява, все едно те е връхлетяла буря. Трябва да бъде изключително умна и находчива, за да се изравни с него, а още повече, ако иска да го изпревари. Нищо чудно, че хората трепереха от страх само при споменаването на името Дъглас; тя по-добре от всички знаеше защо.

Най-после се отпусна в леглото, ала сънят бягаше от клепачите й. Ако лежеше неподвижно, нямаше да я боли толкова много, но тя бе много неспокойна и цяла нощ се мята и въртя. Черния Рам Дъглас беше толкова… какво? Не изцяло груб и недодялан като Ангъс. Беше толкова мъжествен, толкова мускулест, че тя неволно потръпна.

Опита се да не мисли за голото му тяло, което я докосва, покрива я, слива се с нейното. Обаче това бе такава непозната тайна за нея, че не можеше да освободи съзнанието си от тези мисли. Беше видяла голите му гърди — широки и обрасли с гъсти черни косми — но останалата част от него, същността на неговата мъжественост, си бе останала плашещо непозната.

Тина се събуди, когато розовите пръсти на зората обагриха небето. Чувстваше се уморена, а денят още не бе започнал. Ейда й хвърли тревожен поглед, докато й помагаше да облече сивия костюм за езда и й подаваше ръкавиците и камшика.

В стаята влезе Нел с поднос, отрупан с храна, но Тина не можа да сложи и хапка в устата си. Ейда й подаде затоплена чаша с бира и Тина я стрелна благодарно с поглед, докато бавно отпиваше от напитката. Когато се появи на двора и видя, че конярят държи Индиго, за миг в гърдите й се надигна паника. Господи, чувстваше се толкова разранена, че не знаеше как ще язди. Но Рам Дъглас и хората му вече бяха възседнали конете си и я чакаха.

Той изпита огромно облекчение, че тя все пак бе решила да го придружи до Касъл Дъглас, но с нищо не показа чувствата си. Зорките му очи не пропуснаха нито една подробност. Видя я как трепна, после вдигна гордо глава и изправи гръб. Сивата дреха подчертаваше великолепието на огнената й коса, но в същото време открояваше бледността на кожата и дълбоките сенки на умора под очите й.

Рам отново изпита угризения на съвестта, но се закле, че ще оправи нещата помежду им. Не можеше да повярва на щастливата си съдба. Никой не би описал Валентина като невинна — беше твърде красива и ухажвана от мъжете, — но наистина се оказа девствена, слава на Бога! С много нежност и умение щеше да я научи на изкуството на любовта и тогава тя щеше да бъде наистина неотразима. Наистина началото бе лошо, но знаеше, че ще успее, ако положи всички усилия, за да й достави удоволствие. Нямаше жена на тази земя, да устои на чара на Рам Дъглас!

Едно нещо бе сигурно: той я бе наранил и тя не можеше да язди през целия път до границата. Осемдесет километра не бяха голямо разстояние за хората му, но с дивите коне и каруците с провизии щяха да се придвижват по-бавно от обикновено. Тя бе почти толкова упорита и горда колкото самия него и ако й предложи да я вземе на коня си, щеше мигом да му откаже. Трябваше да измисли начин да я убеди.

Докато яздеха през южните земи и Ледхил, Рамзи сякаш не забелязваше присъствието й, но когато прекосиха графство Ланарк и навлязоха в Дъмфрис, той изравни коня си с нейния. От погледа му не убягнаха изпитото й лице и умората й.

— Може и да греша, но ми се струва, че кобилата ти леко накуцва.

Тя не бе забелязала, но бе твърде изтощена, за да спори.

— Ще погледна — реши Рам, дръпна юздите на коня си, скочи от седлото и вдигна крака на Индиго. — Ммм, точно както предполагах. Изгубила е подковата.

Тина се засегна, че той бе загрижен много повече за удобството на животното, отколкото за нейното. Обаче в същото време се почувства виновна, задето бе яздила Индиго в такова състояние. Рам се качи на коня си, приближи до него кобилата, вдигна Тина и я постави на седлото пред себе си.

— Аз имам още един кон — възрази младата жена и го погледна предизвикателно.

— Безценният ти господин Бюрк язди другата кобила — ухили се той. — Да не би да искаш да го гушна до себе си на коня пред всички тези мъже?

Тя не можа да потисне смеха си при въображаемата картина, а освен това не можеше да не признае, че бе истинско облекчение да седи настрани върху седлото.

Отначало бе скована и напрегната, но след като спряха да напоят конете във водите на река Нит, Рамзи подкара коня в бавен и ритмичен галоп. Усети, че започва да се отпуска и клепачите й натежаха.

Нежното ухание, което се излъчваше от топлото й тяло, го възбуди. Той се размърда на седлото, за да отслаби напрежението в слабините си. Възбудата обтягаше кожените панталони. Движенията му накараха Тина да отвори очи и тя се изправи. Ала не след дълго отново се отпусна, а той я обгърна със силната си ръка, за да не падне.

Когато се сгуши до гърдите му, той осъзна колко е крехка и нежна. Желанието пулсираше в слабините му, пронизвайки го със сладка, почти непоносима болка. Сега вече тя спеше дълбоко и младият мъж я извърна леко към себе си, за да вижда лицето й. Тина лежеше между бедрата му, а топлината на тялото й се смесваше с неговата. Членът му бе твърд като мрамор и Рам се съмняваше, че някога ще омекне в нейно присъствие.

Гърдите й издуваха корсажа, прекрасни и мамещи за ласки и целувки. Господи, как искаше да са в леглото, голи, с преплетени тела. Никога вече нямаше да я обладава на тъмно!

Валентина не видя нищо от дивата красота на гористата и на места непристъпна земя, през която минаваха. Конниците прекосиха планините, ограждащи Къркъбри, препуснаха покрай дълбоки урви, пещери и дълбоки тресавища. След това се озоваха пред едно най-любимите места на Рамзи на тази земя. Това бе водопад, който се спускаше на три стъпала. Рядко минаваше оттук, без да се съблече и изкъпе в бистрите му води, гмуркайки се в дълбокото езеро отдолу. Обаче днес предпочиташе да остане на седлото със своята жена, заспала в скута му.

Докато погледът на Рам обхождаше любимата му местност край границата, осъзна, че това е идеално място за укриване на стотици мъже. Когато наближиха Касъл Дъглас, ездачите пришпориха конете. Рам би разбрал, че си е у дома, дори да бе със завързани очи — мирисът на морето се носеше над водите на река Дий, които стигаха почти до основите на древната каменна крепост.

Рафиън спря рязко във вътрешния двор. Тина сепнато отвори очи и се вгледа в застрашителните сиви стени на Касъл Дъглас. Осъзна, че бяха пристигнали, а тя бе спала през почти целия път. Хвърли изумен поглед към Рам, не можейки да повярва, че през цялото време я е държал на седлото пред себе си. Младият мъж широко й се усмихна, а страните й пламнаха. Той не криеше, че е доволен от себе си и тя научи един ценен урок. Ако го остави да играе ролята на властен и силен мъж, а тя на слаба и беззащитна жена, той ще е доволен и в добро настроение.

Рам бе приятно изненадан, че по време на пътуването брат му и братовчедите се бяха грижили за конете, както и за каруците, натоварени с провизии, оставяйки го да ухажва жена си. За него оставаше само да я разведе из любимия си замък и да се погрижи за нуждите й.

Рам слезе от коня и протегна ръце. Тина го погледна колебливо. После взе решение: първа ще направи плахите помирителни стъпки, за да го привърже окончателно към себе си. Плъзна се в ръцете му сред вихрушка от шумолящи фусти, а той я пусна внимателно на земята. Двамата стояха изправени един до друг, а телата им почти се докосваха. Младата жена не направи опит да се отдръпне.

После той я взе отново в обятията си и я отнесе в Касъл Дъглас. Лицето й се притискаше в широките, твърди гърди, изпъващи кожения жакет. Рам я пусна да стъпи на крака и й предложи силната си длан, но не и преди да й хвърли многозначителен поглед. Откри, че златистите й очи го привличат неудържимо и разпалват въображението му. Те го приканваха и в същото време го държаха на разстояние. Хвана я за ръката, а тя не я отдръпна.

— Този път няма да ти дам повод да ме обвиниш, че не съм ти показал спалнята си, нашата спалня — поправи се той и я погледна с очакване.

Тя остана мълчалива, но не каза „не“. Рам обви ръка около кръста й и я поведе към извитата стълба на старинния замък.

Тина очакваше покоите му тук да приличат на стаите в другия му замък, но остана приятно изненадана. Спалнята бе великолепна. Едната стена се заемаше от огромна камина. Беше изработена от полиран гранит, който не се отличаваше по красота от розовия мрамор, и се издигаше от пода до тавана. Подът бе покрит с черни овчи кожи, а върху масивното легло бе постлана пухкава кожа от рис, която стигаше до земята.

— Цветовете на тази стая в розово и черно подчертават красотата ти — направи първия си комплимент младият мъж.

— Наистина си голям ласкател — игриво отвърна тя. — От Ангъс ли си взимал уроци?

Смехът му огласи стаята и двамата изрекоха в един глас:

— Поне имаш чувство за хумор.

Този път се засмяха заедно.

Той я поведе към вратата, която извеждаше към крепостния вал на Касъл Дъглас. Двамата впериха погледи в сребристите води на река Дий, които се вливаха в морето. Над главите им кръжаха малки черни и бели чайки, писъците им огласяха небето.

— Ще споделиш ли тази стая с мен, ако ти обещая, че никога повече няма да те насилвам? — с нисък глас попита Рам.

Тя го накара да почака няколко минути, преди да отговори.

— Наистина ли обещаваш да се държиш цивилизовано?

— Е, чак това не — ухили се той, — но обещавам, че следващия път ще те съблазня.

— Звучи много вълнуващо, ала аз никога досега не съм се поддавала на мъжка съблазън.

— Защото никога досега не си била съблазнявана от Рамзи Дъглас — предизвикателно отвърна той.

Тина се извърна към него и го погледна в очите.

— Първата нощ бих искала само да спя, милорд — честно рече тя.

Той се вгледа в очите й.

— Така да бъде — произнесе тържествено, но в тъмно сивите му очи блеснаха игриви пламъчета. — Това ще ми даде възможност да се изявя по-добре утре вечер.

Тя се поклони, макар и малко неохотно, а той взе ръцете й и ги поднесе към устните си, преди да излезе от стаята. Тина остана загледана след него. Като си почине тази нощ, ще бъде много по-достоен противник за него. Вече започваше да се научава как да се справя с Рамзи Дъглас. Ще видим кой кого ще съблазни, когато утре вечер подреди пред него изкусителните ястия на господин Бюрк.

Слезе в обширното преддверие и завари Ейда да разговаря с управителя на замъка, а Нел седеше върху един от десетте й сандъка.

— В коя стая да отнесат багажа ти? — попита Ейда.

— В стаята на господаря, разбира се — Валентина погледна към управителя и добави: — Аз съм господарката на този замък.

Ейда вдигна очи към тавана, макар да не очакваше помощ от небесата.

Тина помоли управителя да я разведе из замъка и го похвали за доброто поддържане — виждаше се, че тук се полагаха много повече грижи, отколкото в замъка, кой то току-що бе напуснала. В кухнята главният готвач на Касъл Дъглас разгорещено спореше с господин Бюрк. Шотландецът не си поплюваше и вече бе нарекъл французина извратен тип и превзето конте, той пък от своя страна вече бе решил как да си отмъсти. Първи помощник на главния готвач бе съпругата му — пълничка, дребна жена с розови бузи, която не можеше да откъсне очи от господин Бюрк. На външен вид французинът бе красив и нежен като жена, но многозначителните погледи, които й хвърляше над главата на съпруга й, бяха доказателство, че харесва хубавите жени. Така че, когато французинът я стрелна с поглед, тя също му смигна в отговор. Развълнува се, когато господин Бюрк целуна ръката й и цялата потръпна. Съпругът й никога нямаше да заподозре, ако изкара една любовна авантюра с красивия младеж.

Управителят бе казал на Тина, че името на готвача е Бърнс^[1], а тя мислено се помоли уменията му да не съответстват на името.

— Господин Бърнс — твърдо рече новата господарка, — с обидни думи и ругатни няма да запазиш мястото си в този дом. Това ще зависи единствено от качеството на ястията, които приготвяш. Главният готвач заема много важно място в кухните на замъка. Вместо да си губиш времето в обиди и ругатни, най-добре е да посветиш усилията си за приготвянето на вечерята. Ако остана доволна, кой знае, може и да те задържа в кухнята.

Тя се отдалечи, оставяйки слисания господин Бърнс да зяпа неразбиращо подире й.

— Ако не хареса готвенето ти, ще те натири! — преведе съпругата му.

Тина помоли управителя да настани Ейда и Нел в едни от най-хубавите стаи и се запъти към конюшните. Тя смъмри коняря си, че е проверил подковите на Индиго, ала момчето й отвърна, че всички са си на мястото и й показа копитата на кобилата. Това я изненада и Тина се зачуди дали Рам я бе качил на коня си от загриженост или за собствено удоволствие. Това я накара тайничко да се подсмихне.

Новата господарка на Касъл Дъглас обиколи селскостопанските постройки, огледа долните помещения, ковачницата, къщите на войниците и къщата за пране, където се перяха чаршафите и бельото на замъка. Имаше навеси, където се складираше вълната от хилядите овце на Дъглас, и работилница за щавене на кожи, където се обработваха говеждите и еленови кожи, преди да бъдат натоварени на корабите за Франция.

Следобедните сенки се удължиха. Беше топъл и приятен летен ден и Тина тръгна покрай брега на река Дий. Изведнъж се закова на място. Видя мъж, гол до кръста, да стои изправен в средата на голямо езеро, оформено от пълноводните води на реката. Чул стъпките й, той се извърна и тя го позна. Беше Рамзи Дъглас, който ловеше риба. Надяваше се да не си помисли, че го е последвала или че е тръгнала да го търси.

— Нямах намерение да те безпокоя, Дъглас.

„Ти ме безпокоиш, независимо дали си наблизо или надалече, дори когато спя, защото те сънувам“, но гласно рече:

— Ела, ще те науча да ловиш риба. Това е най-приятното и успокояващо нещо, което може да върши един мъж.

— Аз съм жена — възрази тя, приближавайки до самата вода.

— Забелязах. Може и да не ти допадне. Жените не обичат да търсят червеи и разни други насекоми за стръв.

Тина харесваше мъжките занимания. Те й доставиха някакво особено удоволствие.

— Обичам поне веднъж да опитвам от всичко — извика тя.

Рам приближи към брега.

— Надявам се да е повече от веднъж — с нисък глас каза той, а тя се изчерви от намека. — Можеш да вземеш въдицата ми и да седнеш на брега. Аз ще си направя друга — добави, излезе от водата и се пресегна за ножа си. Избра един дълъг и прав прът, след това завърза здрава черна корда.

— Къде е червеят ти? — попита младата жена.

Той поклати глава.

— Те предпочитат мухи. Приближават към повърхността на това спокойно езеро, където насекомите кръжат над водата, подскачат да уловят някое и хоп! — закачат се на кукичката.

Подаде й единия край на черната корда и тя с изумление видя, че ловките му пръсти бяха прикрепили нещо, което приличаше на водно конче.

— Ще те науча да ловиш риба.

Тина поклати глава.

— Не, аз ще те наблюдавам и когато разбера тайната, ще стана по-добър риболовец от теб.

Тъмните му очи се впиха за миг в нейните.

— Всяко нещо си има своята тайна… Винаги съм го знаел, но повечето хора не подозират. Ти си схватливо момиче. Може би помежду ни има много повече, общи неща, отколкото осъзнаваме.

Страните й отново пламнаха.

„Какъв негодник и грубиян — помисли си. — Изглежда му доставя удоволствие да ме кара постоянно да се изчервявам.“

Той нагази във водата, отиде в средата на езерото и хвърли въдицата, така че водното конче да прехвърчи над водата. После търпеливо го повтори няколко пъти.

Тина се обърна с гръб към него, за да си свали чорапите и обувките. Много се лъжеше, ако си мислеше, че тя ще стои на брега като някоя глупачка. Поколеба се, но само за миг, преди да свали роклята си. После вдигна полите на фустите си, уви ги около кръста си и нагази във водата.

Рам се извърна смаяно, когато чу плясъка. Отвори уста, за да каже нещо, но тя бързо постави пръст на устните си, за да го накара да замълчи. Беше се вживяла напълно в ролята на риболовец. Досега Рамзи я бе виждал предимно в елегантните й тоалети, но сега пред него се разкриваше една нова Тина Кенеди. Беше буйна и палава, готова за предизвикателства. Обичаше да лудува и това обясняваше съвсем незаслужената й репутация. Установи, че трудно може да откъсне поглед от прелестното й бельо. Скромната сива дреха за езда скриваше дръзките червени долни фусти и корсет, под който напираха заоблените й гърди.

С усилие на волята Рам се съсредоточи върху риболова. Тъмната повърхност на езерото се къдреше от стрелкащите се риби. Внезапно една сребриста риба се изви нагоре и захапа кордата.

— Трябва да я накарам да поиграе и да се опитам да я увлека по течението, преди да се е изхлузила от кукичката! — извика той.

Рибата заплува между камъните, но внезапно се откъсна от въдицата и Рамзи се хвърли след нея.

— Ще ти помогна! — подвикна Тина и се гмурна във водата, но хлъзгавото създание се изплъзна между пръстите й.

Най-после Рамзи я сграбчи и я вдигна триумфално.

— Но това е сьомга! — щастливо възкликна Тина.

— Разбира се, че е сьомга, да не мислиш, че ще си губя времето с къдринки? — после видя колко е измокрена и изцапана и продължи с извинителен глас: — По-добре да се върнеш обратно в замъка, преди да си настинала.

— За нищо на света! — възнегодува младата жена. — Не и преди да уловя моята сьомга.

— Предлагам да отидеш надолу, към по-спокойните води на езерото, там, под листвениците. Тук няма да хванеш нищо, докато цамбуркаш като морска сирена из водата.

— Аз ли цамбуркам? Ами ти, Дъглас?

— Аз мога да се притая в сенките, докато твоята коса е като горяща факла и можеш да уловиш някоя риба само ако много я изплашиш!

Устните й се извиха в загадъчна усмивка. Вече бе почти сигурна, че е хванала на въдицата си Черния Рам Дъглас. Всичко, което сега трябваше да направи, бе да го води кротко, а когато свърши, той ще бъде напълно безпомощен в ръцете й.

Когато се върнаха в замъка, всеки с по една голяма риба, и двамата бяха прилично облечени и спокойни. Само водата, която капеше от фустите й, образувайки малки локвички, намекваше за изживяното приключение.

 

 

Голямата зала на Касъл Дъглас бе препълнена докрай. Всички мъже, жени и деца се бяха събрали, за да зърнат лейди Валентина Кенеди, която бе сключила временен брак с техния господар. Дори по високите прозорци се тълпяха оръженосци, пажове и прислужници. Погледите на жените се плъзгаха от лицето към корема й, за да видят дали не е бременна. Мъжете оглеждаха лицето, после гърдите и накрая я събличаха с алчни погледи.

Тина, облечена в елегантна жълта копринена рокля, влезе величествено, с гордо вдигната глава и се запъти право към лорд Дъглас. Господарят на Касъл Дъглас седеше зад масата върху платформата, а тъмната му и дълга до раменете коса контрастираше с Кървящото сърце на Дъглас, извезано върху знамето зад него.

„Ах, прекрасни милорд, девизът ти е истинско предзнаменование, но ти още не го знаеш!“

Той се надигна в мига, в който я видя, и забърза към нея, за да я посрещне с всички почести. Помогна й да се изкачи по стълбичката, издърпа резбования й стол и промърмори:

— Бих ти се извинил, че тази вечер всички те оглеждат, но зная какво голямо удоволствие изпитваш да бъдеш център на внимание.

Тина сладко му се усмихна.

— Ти толкова много се гордееш с положението си, че би било истинско предизвикателство човек да те събори от пиедестала ти.

— За теб също не може да се каже, че страдаш от липса на самочувствие — парира той.

— Ах, всички шотландци са такива — върна му го Тина. — Може би помежду ни има много повече общи неща, отколкото осъзнаваме.

Когато всички чаши бяха пълни, Рамзи отново се изправи и вдигна ръка, за да въдвори тишина. Той не назова титлата й, нито името й, но в залата нямаше човек, който да не знае коя е.

— Да вдигнем тост. Това е Валентина, моята нова дама. Ако се окаже толкова плодовита, колкото и красива, може би ще я задържа.

В златистите й очи блеснаха гневни искри.

— Ти си свиня, Дъглас! — изрече с нисък глас. — Сега аз ще вдигна тост и ще им кажа, че ако се окажеш импотентен, те могат да си те задържат!

— Ако се осмелиш да се изправиш и да кажеш това, ще те ударя — думите му бяха като стрели с наточени стоманени остриета, а черните му очи изпущаха гневни мълнии.

Младата жена се изправи и вдигна чашата си.

— Предлагам тост.

Рамзи стисна челюсти.

— Това е Дъглас, моят нов господар. Ако докаже, че е толкова галантен кавалер, колкото е и храбър, може би ще го задържа.

Надигнаха се одобрителни викове, тя го погледна и видя как очите му се присвиха, за да прикрият веселите пламъци. Той бе казал, че тя е неговата нова дама. Зачуди се колко ли много жени бяха седели тук, до него, и почувства пробождане — разбира се, че не беше ревност — единствено презрение към разпуснатото му поведение. Е, едно нещо бе сигурно: тези арогантни Дъглас може и да не я харесат, но в името на Бога, никога нямаше да я забравят. Това се отнасяше най-вече за техния Рамзи Дъглас, Буйната глава!

Поднесоха вечерята и слугите поставиха подноса с печеното агне пред Рам, за да го разреже. Коричката му бе златиста, а отвътре бе розово и сочно и Тина разбра, че господин Бърнс бе надминал себе си. Докато се хранеше, Рам нито за миг не откъсна очи от нея. Те се задържаха върху лицето й, впиха се дръзко в златистите й очи, после, когато тя вдигна глава, за да го погледне, неговите се сведоха към пълните й устни. Младата жена усети как пламва под пронизващия му поглед. Очите му се задържаха върху устните й, сякаш я любеха и внезапно тя разбра какво бе имал предвид, когато й каза, че може да я люби само с устни.

Усети как страните й порозовяха. От него се излъчваше замайваща чувственост. Погледът му се спусна надолу и той си я представи гола. Това бе грешка. До този момент все още можеше да се владее, но сега членът му запулсира и набъбна от желание, а кръвта закипя във вените му. Дланите му пламнаха, жадни да я погалят. Рам взе чашата с бира, за да ги охлади.

— Свърши ли с огледа? — остро попита тя.

Той поклати глава.

— Никога няма да ми е достатъчно. Светлината на факлите сякаш те позлатява, а косите ти приличат на буен огън.

Значи ухажването започва, помисли си тя. Не изглеждаше неуверен, нито неспокоен, след като бе обещала да сподели спалнята му. Очите му я докосваха навсякъде, сякаш достигаха до най-интимните й кътчета и тя бавно осъзна, че в гърдите й се надига вълнение. Тъмните му погледи обещаваха забранени удоволствия и я изкушаваха към безразсъдство. Неговата кръв се разпалваше само при вида й и тя го знаеше. Усещаше страстното му желание, копнежа да се протегне, за да я докосне. Дяволити искри затанцуваха под тъмните й гъсти мигли.

— Защо ме гледаш толкова… интимно? — невинно попита тя с ангелски глас.

— Опитвам се да отгатна какво бельо си облякла под жълтата си рокля.

— Ти си най-вбесяващият мъж, когото някога съм познавала!

— Искрено се надявам да е така — доволно отвърна той. Цялото му тяло възликува при мисълта, че бе отмъкнал това съкровище изпод самия нос на Патрик Хамилтън. Всъщност, ако Хамилтън някога се осмели да я докосне, едва ли щеше да му остане изобщо някакъв нос!

Той бе обещал тази нощ да я остави на спокойствие, за да може да се наспи, но Тина нито за миг не вярваше, че ще спази обещанието си.

Рам си каза, че трябва да я отведе в спалнята веднага щом успее да прикрие възбудата си. Внезапно в залата се втурнаха двама мъже и настана суматоха.

— Сигналните огньове са запалени!

Рам Дъглас мигом скочи на крака и хукна да вземе ризницата и меча си. Дори не се обърна назад.