Минмей Ип
Павилионът „Прасковен цвят“ (17)

Изходите

Гласуването щеше да продължи през следващите няколко седмици, като читателите щяха да изпращат бюлетините си. Всеки ден „Флауър Муун Нюз“ публикуваше междинното класиране. Както се очакваше, Перла поведе още в началото. Аз бях плътно след нея на второ място, а Червен нефрит ме следваше непосредствено на трето. Сестрите от другите тюркоазни павилиони пуснаха слуха, че Фан Жун и У Цян са подкупили господин Джу да подправи гласовете и така трите да излезем на челните места. Съмнявах се, че е така, защото „Храмът на върховното щастие“ и „Павилионът на спящото цвете“ бяха също толкова богати, така че ако се съревноваваха с „Прасковения цвят“ да подкупят господин Джу, цената щеше да се изстреля до астрономично число. Според мен мама и де по-скоро биха умрели, отколкото да платят толкова пари. Причината ние да водим във временното класиране беше проста: ние наистина бяхме най-красивите куртизанки (дори, при все че Червен нефрит не беше така талантлива). Особено Перла — с наближаването на последния етап от надпреварата тя изглеждаше дори по-прелестна и уверена от всякога и продължаваше да ми разказва за повтарящия се пророчески сън с жълтата пеперуда.

Тогава, една седмица преди да бъдат обявени победителките, се случи нещо странно — Червен нефрит започна да получава все повече и повече гласове. Това беше необяснимо и тревожно. Защо? Непрестанно питах себе си и Перла.

Но тя ми хвърли пронизващ поглед.

— Престани да се тревожиш. Сян Сян, онази курва няма да победи. Това просто няма да се случи, точка.

Макар да се възхищавах на привидната увереност на Перла, не бях толкова сигурна в предсказанието й. Освен това редките намръщвания и въздишки издаваха вътрешното й безпокойство.

Четири дни преди обявяването на крайните резултати ситуацията стана наистина ужасяваща. Сега Червен нефрит имаше деветдесет и осем гласове. Перла — осемдесет и три, а аз — шейсет и осем. Виждайки, че резултатът на Червен нефрит набъбва, а този на Перла потъва, аз взех драстичното решение да се оттегля от състезанието.

Надявах се, че по този начин всички мои гласове ще отидат за Перла. Убедих всичките си клиенти — стари и нови — да гласуват за нея.

Подейства. Сега три дни преди обявяването на победителите гласовете на Перла внезапно се изстреляха доста над сто и надхвърлиха тези за Червен нефрит. Въздъхнах облекчено. По лицето на Перла отново зацъфтяха усмивки, когато тя си възвърна увереността, че ще бъде обявена за победителка. Снимките й и стихотворения във възхвала на красотата и таланта й щяха да се появят в редица шанхайски вестници — „Флауър Муун Нюз“, „Флауър Хевън Дейли“, „Флауър Уърлд Нюз“, „Айдъл Имоушън Нюз“, „Плежър Ток Нюз“. Тя официално щеше да бъде коронована като най-престижната проститутка.

 

 

Нощта преди обявяването на резултатите Перла ме помоли да се видя с нея веднага щом приключа с последния си клиент.

Когато влязох в стаята й, видях масата на осемте безсмъртни отрупана с плата храна, бутилка вино и ваза, преливаща от разнообразни екзотични цветя. Перла беше облечена в розова копринена рокля, украсена със златни листа. Над ушите й се подаваха цветя, а под тях златните й обици висяха като светулки. Веждите й бяха оформени с два елегантни замаха на четката, а устните й бяха начервени във формата на малко пурпурно сърце. Златните й филигранни пеперуди трептяха над трите й хиляди нишки проблеми, готови да полетят.

Преди да успея да й се възхитя напълно, тя заговори:

— Сян Сян, тази сутрин помолих А Пин да приготви всичко това за нас — тя ми намигна, а на сияйното й лице изгря усмивка. — Знаеш ли какво? Двете с теб ще празнуваме в тесен кръг предварително. Утре ще поканя мама, де, Пролетна луна, другите сестри и всички прислужници и няни на вечеря навън. Вече съм запазила три маси в ресторант „Пасало“ във Френската концесия — тя млъкна и ме изгледа закачливо. — Някога опитвала ли си френска кухня?

Поклатих глава отрицателно.

— Добре, тогава утре ще ти е за пръв път. „Пасало“ е най-елегантният и скъп западен ресторант в Шанхай. Обещавам ти, че всички ще си прекараме добре там.

Разбира се. Перла със сигурност щеше да спечели, но някак си нейната прекомерна убеденост ме караше да се чувствам неловко. Продължавах да се питам защо, но не можех да намеря отговор.

Нежният й глас се извиси отново:

— Сян Сян, не стой там като истукана. Ела, сега първо ще се помолим на Беловеждия бог и Гуан Ин.

Последвах я и двете коленичихме пред керамичните статуи на малкия олтар. Тя първо поднесе на бога и богинята благовония, чай и малко от храната на масата и чак след това започна молитвата си.

— Достопочтени Беловежди боже и състрадателна Гуан Ин, моля, приемете тези дарения от мен, Перла, и от моята по-малка сестра Сян Сян. Благодарим ви, че ни предпазвате от злини и ни носите късмет. Моля ви, продължавайте да ни помагате да омагьосваме клиентите си и да угояваме портфейлите си.

Сетне заговори на снимката на Рубин, поставена между двете статуи, като зашепна друга молитва твърде тихо, за да я чуя. Накрая ме помоли да седна между нея и празен стол на масата, пред който бяха сложени пръчици за хранене, чаша, купа, чаша, от която се подаваше салфетка във формата на цвете.

— Сестро Перла, очакваме ли друг гост?

— Гостът вече е тук.

Огледах се из стаята.

— Кой? Тук няма никой, освен мен и теб.

Тя ме изгледа укорително.

— Това място е за Рубин. В молитвата си вече я поканих да се присъедини към нас.

Поканила е мъртвец да се присъедини към нас? Едновременно ми се прищя да потреперя и да се разсмея. Но понеже не исках да разбивам сърцето на Перла, като разбивам вярата й, задържах езика си зад зъбите.

Сега тя започна да сипва храна в чинията на Рубин и да налива чай в чашата й. След това вдигна бутилката вино и ми я показа.

— Сян Сян, това е най-качественото шампанско. Щом само се появи по магазините, всички бутилки се разграбват от богаташите. Пратих прислужницата си да го купи на черно.

Бутилката се отвори със звучно „Поп!“. Перла се усмихна красиво, но моето сърце почти подскочи до гърлото. Изстрелът, убил баща ми, сигурно е звучал така, само че десет пъти по-силно. Пяната, струяща от тясното гърло на бутилката, извика в съзнанието ми пяната, капеща от устата на баба в мига, в който куршумът е поразил главата му. Прехапах устни. Наистина не трябваше да мисля за нещо толкова зловещо по време на тържеството на Перла.

Това беше лоша поличба.

Сега Перла сипа и на трите ни пълни чаши. Сетне чукна своята в тази на Рубин и каза на празнотата с извънредно нежен глас, който срази сърцето ми:

— Рубин, наздраве за моята победа на утрешното състезание — после се обърна да вдигне тост с мен. — Сян Сян, за нашия престиж!

— За нашия престиж — отвърнах като ехо аз.

Известно време отпивахме от виното си в мълчание, накрая Перла посочи блюдата.

— Тази вечер ще хапнем леко — риба на пара, скариди в алкохол, понички с рачешко месо, нудъли дандан, пържен пъдпъдък, мариновани патешки бутчета, яхния от заешки бутчета, пикантни еленски опашки, морски охлюв със сос от стриди, оризова каша с шунка, супа от лотосови корени, — защото трябва да си оставим място за питателната и тежка френска храна утре.

Въпреки че ястията, приготвени от леля А Пин, бяха вкусни както винаги, когато преглъщах, гърлото ми сякаш беше разранено от пришки. Като че ли невидима ръка докосваше лицето ми, галеше рамото ми, опипваше тъканта на сатенената ми рокля. Представях си, че от мястото на Рубин ме наблюдават невидими очи, които ме оглеждат с любопитство, дори с ревност. Надникнах към Перла. Тя отхапа изящно от поничката с рачешко и сдъвка с пурпурните си начервени устни. Усмивка като пеперуда затрептя на белоснежното й лице.

Макар да бях загубила всякакъв апетит, за да й доставя удоволствие, продължавах да прехвърчам с пръчици в ръка между разнообразните блюда, да слагам храна в нейната и да взимам малко за себе си.

Въодушевена, Перла продължаваше да яде и пие. Накрая каза замечтано:

— След като спечеля състезанието, надявам се някой да ми направи предложение, за да заживея комфортния живот на богата тай тай.

Бях изненадана от тези й думи.

— Но, сестро Перла, мислех, че ти не искаш да си съпруга на никой мъж.

— Глупаво момиче — тя ме изгледа косо, — нямам предвид домакиня, а богата тай тай — Перла въздъхна. — Един ден ние ще станем стари и грозни. Мама, или който поеме павилиона след нея, няма да пилее пари да ни държи, защото никой мъж няма да плати да чука грозни стари кучки. Тъй като нямаме друг начин да изкарваме прехраната си, освен изкуството на спалнята, какво можем да направим, освен да потърсим убежище в храм? Но… — Перла поклати глава — ако нямаме пари да направим големи дарения, могат да ни върнат дори оттам.

Затова най-добрият изход е да намериш някой, който е толкова омагьосан от теб, че е готов да те изкара от пъкъла и да те отведе у дома като негова тай тай. Но това е също толкова трудно като пресяването на злато от пясък. Второто най-добро нещо е ти самата да станеш мама. По този начин не само изкарваш доста пари на гърба на други, които се чукат, но и можеш да си отмъстиш, като измъчваш момичетата по същия начин, по който са те тормозили теб — тя замълча за кратък миг, сетне добави: — Най-трудно е да избягаш.

Когато чух думите „да избягаш“, почти усетих как кръвта ми се разпенва във вените. Никога не бях споделяла на Перла, че съм твърдо решена един ден да направя точно това. Оставих пръчиците си.

— Тук всеки ни наблюдава, така че как може някой да успее да избяга?

Перла ме изгледа с любопитство, сетне взе скарида и я пъхна в устата си.

— Познавах сестра от „Прасковения цвят“, която стори точно това. Тя го беше планирала внимателно дълго време. Първо беше скрила пари на тайни места. Сетне бе спечелила доверието на мама и де, като се подчиняваше и никога не им възразяваше. Това продължи с години, докато те толкова се отпуснаха, че дори не пращаха пазач да я наблюдава, когато излиза навън. Така една нощ тя напила клиента си до безпаметност и изчезнала.

— Хванаха ли я?

— Не, никога повече не чухме за нея. Оттогава минаха десет години. Тя може да е станала просякиня, да е била убита от разбойници или да се е омъжила за таен любовник — всичко зависи от нейната карма — Перла млъкна да отпие от виното си. — Преди години друга млада сестра на име Водна луна успя да избяга от павилиона „Спящо цвете“ и отиде да потърси убежище в храм. Но веднага щом игуменката я зърнала, когато отворила портата, тя бързо я затръшнала.

— Защо?

— Защото красотата на момичето спряла дъха на старата монахиня. Тя настоявала, че момичето ще навлече същинска катастрофа на храма й.

Бях шокирана от този разказ. Думите на Перла бяха почти същите като тези на майка ми преди години, когато се сбогувахме: Майката игуменка казва, че ти си твърде красива да бъдеш монахиня. Опасява се, че красотата ти ще донесе лош късмет на храма й.

— Толкова красива ли е била в действителност?

Всъщност истинският ми въпрос беше дали е била дори по-красива от мен.

— Мога само да ти кажа, че след като другите сестри я видели, всички отивали в стаите си да разбият огледалата си.

— О… тогава… какво се е случило с това момиче?

— Тъй като била донесла да дари много пари и бижута, игуменката най-накрая размислила и я приела.

Нададох въздишка на облекчение и разсеяно хапнах малко ориз.

Перла забоде пръчиците си в очите на рибата, извади ги и ги сложи в купата ми.

— Ако искаш да си умна, яж повече такива неща.

Сетне разчупи главата на рибата и задъвка, изящният й език засмукваше, ближеше и плюеше кости.

Накрая се справи със задачата по разглобяването на главата.

— Но това не е краят на историята. След като обръснала главата си и надянала широко расо, не намерила покой. Бившите й клиенти просто не я оставяли на мира. Изминавали целия път до манастира само за да я видят, все едно е животно в цирк. Някои се опитвали да я убедят да се върне към проституцията, други смятали, че ще е много по-вълнуващо да се съгласи да ги забавлява като монахиня проститутка, а трети чисто и просто били любопитни как изглежда без коса и без кръшната си снага. Горкото момиче, то на практика се превърнало в знаменитост, станала много по-престижна, отколкото когато живеела в тюркоазния павилион…

— Какво станало после? — поинтересувах се аз с уста, пълна с ориз.

— Била толкова твърдо решена да бъде монахиня, че един ден натиснала нажежена до червено ютия в бузата си…

Изпуснах пръчиците си и закрих лице.

— О, небеса!

— Не е нужно да казвам, че като грозна жена тя най-сетне била оставена на мира — Перла замълча да отпие от виното си. — Малко сестри имат нейния кураж.

Бях твърде сащисана да кажа каквото и да било.

— Сян Сян — Перла се пресегна да отлепи ръката ми от бузата, — ще престанеш ли да се терзаеш за някой, когото дори не познаваш?

За да не събудя подозренията й, аз си взех допълнително от дандан нудълите и продължих да се храня. След това попитах, леко променяйки темата:

— Ами какво става с тези, които се омъжат?

Перла засмука патешко бутче, после отхапа жила и я задъвка известно време.

— Когато си свикнала с тукашния живот, семейният живот може да не ти се види много по-хубав. На мястото на мама, де и завистливите сестри имаш съпруг диктатор, грозната му първа жена и цяло блато от злостни наложници. След свободния режим тук е почти невъзможно да свикнеш с всички правила на голямото конфуцианско домакинство.

Някои бивши сестри се опитват да се държат като порядъчни жени — отказват се от съблазнителното поведение и крещящите дрехи — но забравят, че именно това е привлякло клиентите им да ги откупят. Затова съпрузите им скоро се връщат в тюркоазните павилиони да търсят нови лица. Без подкрепата на мъжа те са просто поредните изпаднали в немилост наложници, заплювани заради позорното си минало.

Перла въздъхна.

— Веднъж курва — винаги курва. Никой не вярва, че не изневеряваш на съпруга си — тя се изплю. — Тези чоу нанжън искат жените да са едновременно светици и грешници! — минаха няколко секунди, преди тя да продължи: — Познавах и една сестра, която се омъжва три пъти, но всичките й мъже умряха, така че беше принудена отново да засвири на пипа. Толкова е тъжно — Перла отпи от виното си и ме погледна над ръба на чашата си. — Никога не можем да победим съдбата, нали?

Но можем да играем с нея и да извлечем колкото се може повече.

Спомних си думите на майка ми, но реших да ги запазя за себе си.

Перла се насили да докара усмивка на лицето си.

— Сян Сян, защо говорим за всички тези неприятни неща, когато трябва да празнуваме победата ми в състезанието?

— Тогава защо не ми разкажеш повече за Дзян Моу?

За мое учудване тя се изчерви.

— Много го харесвам, но жалко, че той е хем беден, хем женен. Разбираш ли, жена като мен има нужда от много пари да се поддържа — обясни тя.

После прониза част от морския охлюв, сложи я в устата си и я задъвка с отсъстващ поглед. Очите й, сега замъглени от алкохола, изглеждаха като две мечти, реещи се по морето. Нефритената гривна на китката й проблясваше като зелен гущер, прехвърчащ под лунна светлина.

Порадвах й се няколко секунди и накрая се престраших да попитам:

— Защо го харесваш толкова много?

Тя отговори замечтано:

— Дзян Моу чудесно успява да достави наслада както на мен, така и на тялото ми. Знае точно кога и какво иска или не иска една жена.

Знаех какво искам — да открия майка си и да отмъстя за баба. Но що се отнася до тялото ми, нямах никаква представа какво иска то, само какво не иска — да обслужва богати, смрадливи мъже, решили да посетят „Прасковения цвят“.

Изстрелях:

— Тялото ми не иска никого.

Перла се усмихна дяволито.

— Някой ден ще срещнеш човек, когото обичаш истински, тогава ще изпиташ какво е да си загубиш душата.

— Какво е усещането?

— Като фойерверки, които избухват един след друг.

Мълчание. Перла ми сипа още вино, взе пъдпъдък и го сложи в купата ми.

— Хайде да ядем и да се наслаждаваме на живота в този момент — тя замълча и заговори на празното място: — Нали така, Рубин?

Зяпнах към стола и внезапно бях разтърсена. Ако духът на Рубин наистина беше тук, тогава къде беше жълтата пеперуда?

Изтърсих:

— Сестро Перла, къде е пеперудата?

Тя вдигна поглед към мен, зениците й сега бяха като две буболечки с морска болест, търкалящи се по лодка.

— Не се тревожи за това — златната филигранна пеперуда излъчи няколко загадъчни искрици по косата й. — В градината на духовете има много жълти пеперуди.

Тази нощ, след като се оттеглих в стаята си, аз се мятах и въртях в леглото като риба, цвърчаща в тиган, болезнено чувствителна към най-слабия звук. Надявах се на сутринта да видя името и снимките на Перла по всички първи страници на вестниците, заедно със стихотворения в нейна възхвала. При все това обаче не можех да отпратя злокобното предчувствие в сърцето си. Помолих се на Гуан Ин на верижката на врата ми, сетне многократно уверих себе си, че всичко ще е наред — гласовете на Перла заедно с моите със сигурност щяха да победят всички останали сестри.

Ту се измъчвах, ту се успокоявах, докато накрая потънах в неспокоен сън.