Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Доц. д-р Валери Стоилов Стефанов

Ст.н.с. II ст. д-р Александър Асенов Панов

 

Литература за 8. клас

 

Рецензенти: проф. д-р Милена Георгиева Цанева, Виолета Георгиева Колева и Румяна Петьова Панкова

 

Редактор: Правда Панова

Редактор на издателството: Илия Илиев

Художествен редактор: Михаил Руев

Корица и графичен дизайн: ИК „Анубис“

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Даниела Гакева

 

Българска. Първо издание/допечатка, 2002 г.

Формат 70×100/16. Обем 22 п.к.

 

Издателска къща „Анубис“, София

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Инвест прес“ — София

 

ISBN 954-426-334-9

История

  1. — Добавяне

Как тревожно е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш

сред всекидневния сив кръговрат

вярност — срещу изменчивия вятър,

нежност — в загрубелия свят.

От безбройните пътища земни

най-рискования да избереш —

безразсъдния път на сърцето

и докрай да го извървиш.

Твоя единствена радост да бъде

радост да даваш… Да бъдеш в нощта

светло прозорче, което чака,

първа стъпка, разбудила утрото.

Ти, слаборъката, да подкрепиш

силата на ръката корава.

И непростимото да простиш,

и да градиш живот от отломки.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в утроба.

Да продължиш в един детски вик

дългата мълчалива целувка.

Вечност да сториш от краткия миг.

Твоите прострени ръце за прегръдка

люлка да станат за нов живот.

Нощем над него безсънна да тръпнеш,

светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка — със бръчка

да заплатиш и в косите със скреж.

Сълза по сълза на новото стръкче

своята хубост да предадеш.

Нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

И до ранена, разбита гръд

чистите извори да защитаваш —

просто, за да съществува светът.

Горда съм, че съм жена.

Край
Читателите на „Жена“ са прочели и: