Александър Грин
Блестящият свят (2)

II

От вълната на острия интерес беше подхваната не по-малко от публиката и цялата циркова трупа, включително прислугата, разпределителите и конярите. Разнесе се слух, че „Двойната звезда“ (както беше поръчал той да го означат в афиша) е граф и милиардер и за него вече въздишаха ездачките, като преглъщаха слюнките си в мечти от ресторантно-бижутерно качество; вече питаха огледалото балерините, като всяка се надяваше да увлече блестящия оригинал, и се препираха с пяна на устата — коя от тях той ще купи по-скъпо. Клоуните измисляха как да разсмиват зрителя, като пародират новака. Пияницата съчинител Дебор вече стъкми за него няколко диалога, за което пиеше водка и дрънчеше със сребърни дребни монети. Помрачените от завист гимнастици, волтижори и жонгльори повтаряха на един дъх, до последния миг, че тайнственият гастрольор е един шарлатанин от Индия, дето се е научил да действува малко с внушение, и му предсказваха фиаско. Опитваха се да разпространят известието, че техният съперник по арена е избягал престъпник. Съчиниха, че „Двойната звезда“ е нечестен картоиграч, бит нееднократно. На тях принадлежеше и интересната история за шантажа, с който уж бил обезоръжил смирилия се Агасиц. Но по същността на работата никой нищо не можеше да каже; димната спирала от сплетни се виеше, без да се докосне до центъра. Едничък само клоунът Арси, който обичаше да повтаря: „Аз знам и съм видял всичко, затуй не се учудвам на нищо“, подчертаваше особено своята фраза, когато се повдигаше разговор за „Двойната звезда“; но върху болното злъчно лице на клоуна се отразяваше бледа уплаха, че неговият беден живот може да бъде поразен от нещо, за което той се замисля с вълнение, изгубил сиромашкия си покой, добит с тежък труд от гримаси и натъртвания.

Още много и всякаква словесна смет — измислици, брътвежи, остроти, гаври и предсказания — заседна в ушите на разни хора по повод на гръмкия гастрол, но човек не може да подслушва всичко. В стълба прах подир копитата на Цезаровите коне не е важна отделната прашинка; не е също тъй важен и отблясъкът от лъча, който препуска през лилавите вихри след бялото петно на златния императорски шлем. Цезар вдига прах… Прах и Цезар.