Александър Грин
Проливът на бурите (2)

II

— Аян, момче — рече готвачът, минавайки покрай корабната кухня, — би трябвало и ти да си там; всички са разпалени и сега си отваряй ушите. Полезно е да се слуша какво говорят момчетата, то може да се отнася и за тебе.

Аян се усмихна.

— Моето време още не е дошло — промълви тихо той, като люлееше с ръце вантите и следеше как въжените стъпала потрепват от тръскането и се успокояват под салинга. — Ще почакам.

— Да предположим — рече готвачът, като потупа юношата по рамото, — че не си толкова зелен, хубави мошенико, та съвсем да те изоставят. Върви, съкровище на палача, в кубрика, всички са там. И аз отивам там по една работа, която, откровено казано, ме обърква съвсем. Кажи, Аян, де се е чуло и видяло да искат от готвача да разбира от счетоводство? От мене искат стопански отчет — нечувана работа! Това е позор за истинските разбойници, Аян, и е плитко като сух бряг. Когато дружех с Харлем Рупор — той си замина преди шест години, прострелян с картеч, — нямаше нищо подобно; всеки, който искаше, отиваше в трюма, дето, случваше се, да има хубави фермерски бикове, изпразваше револвера си в кое да е животно и вземаше онова парче, което му харесваше. Тръгвай, Аян. Това наистина ще бъде любопитно!

— Да вървим — рече равнодушно Аян, — но, знаеш ли, аз не обичам шума.

— А ти им се скарай да мълчат — възрази насмешливо готвачът. — Само толкоз.

Беше нощ, океанът тихо приплисваше покрай бордовете, потъмнялото от облаци небе изглеждаше ниско като таван на зимник. Готвачът и Аян се приближиха до люка, светъл от запалените долу свещи; полукръглата му паст изхвърли мъгла от тютюнев пушек, подвиквания и душна топлина на хорска маса.

Когато двамата слязоха, пред очите им се разкри следната картина.

На горните и долните легла, като клатеше крака, пушеше и се смееше, седеше екипажът на „Фитила“ — тридесет и шест хищни морски птици. В съответствие с тържествеността на момента мнозина бяха сменили брезентовите куртки с елегантни копринени блузи; някои се бяха обръснали; други в знак на траур бяха увили лявата си ръка при китката с черен плат.

В ъгъла, до бурето с вода, на чистата маса се издигаше на камара все още недокоснатата гощавка: куп франзели, бут, бели сухари и малка торбичка със стафиди.

По средата на кубрика, на дългата маса, покрита с килим, лежеше капитан Пед. Очите му, които упорито не искаха да се затворят, бяха обърнати към тавана, като че там, в насмолените пукнатини, се криеше обяснението на така неочакваната му смърт. Лицето му беше станало още по-черно, беше подпухнало, изгубило беше какъвто и да е израз. Трупът беше облечен в параден морски мундир със сърмени ширити; права американска сабя, взета от един китоловен кораб, лежеше между краката на Пед. Отеклите китки на ръцете му бяха скръстени на високите гърди.

Но смъртта, която толкова пъти беше потупвала по рамото всички присъствуващи, и сега им правеше слабо впечатление: държаха се безцеремонно, препираха се, обзалагаха се дали Пед ще се вмирише до сутринта, или ще устои. Смесеното настроение на механа, гробища и подозрително общество породи в сърцето на Аян неочаквана възбуда; предчувствие за важни събития изпълни неговите млади очи с неспокойния блясък, който имат зениците на рис, излязъл на лов. Застанал в ъгъла, той се усмихваше със своята странна усмивка, напомняща неопределен жест на човек, който се колебае между поздрава и заканата.

Едва Аян зае мястото си и на леглото тежко се покатери Редж, дясната ръка на Пед; сега само ръка, защото туловището беше отплавало. Квадратното, надменно лице на Редж неуморно плъзгаше очи по лицата на присъствуващите. Настъпи относителна тишина.

— Момчета! — рече Редж. — Стана тя, каквато стана. Ето на — той простря ръка към главата на трупа, — вие виждате. Пед страшно пиеше, както вие всинца знаете и без мен, но кой би посмял да го укори за това?

— Добре казано — подхвана съсредоточеният бас на Дженър. — Карайте, лейтенанте, по-нататък и да ви помогне небето да хвърлите благополучно двете котви в пристанището…

— Всеки ще има време да се упражни в красноречие — пресече го Редж, като погледна с неудоволствие матроса. — Момчета! Няма какво да приказваме — ние не сме някакъв военен кораб, където дават чаша уиски на обеда и преди вечерята. Напушва ме смях, когато си помисля за това. Да, Пед помнеше добре своята позиция и това го погуби. Колкото косми има брадата ми, толкова пъти съм го хващал за ръкава, когато той, напълнил пазвата и джобовете, тръгваше на този съдбоносен хълм. Той се караше. Страшно се караше и повтаряше, че трябва да се напие поне веднъж на ден. Да поправиш този нещастен случай е също както да подковеш кон, когато препуска. Ние тук сме безсилни и ако можехме да плачем, трупът на Пед сега щеше да плува в нашите сълзи както тръстикова пръчка в голяма река. Благодаря ти, Пед — обърна се към трупа Редж, като повиши глас, — от пуздравите вълчета пораснаха истински вълци. Амин.

Той млъкна и вдигна трагично вежди, като се стремеше да схване какво впечатление е направила речта му. Разнесоха се сдържани ръкопляскания.

— Сега — рече Редж — ние като живи хора трябва да се погрижим за насъщните, неотложни работи. Трябва да приведем всичко в ред, така че оня, когото изберете за капитан — тук Редж се поспря, но в същия миг лицата на всички станаха непроницаеми, а някои дори се наведоха, така че новият началник да види всичко ясно като през стъкло. — Сега думата ще вземе Сет Ал и ще даде отчет за наличното продоволствие. След това аз — за общия приход и разход, и най-после щурманът Харвей ще осведоми всички относно оръжието, корабните материали и останалия инвентар. После, без да се бавим много-много, ще изберем капитан, защото, както знаете, на кораба отсъствието на дисциплина е по-пагубно, отколкото присъствието на жена. Свърших.

Обгорялото, възшироко чело на Редж се покри с пот. Той си пое дъх и се отдръпна настрана, а на негово място застана готвачът. Държанието на Сет явно показваше дълбоко презрение към ролята, която му се налагаше да играе; той се поклащаше демонстративно и ежеминутно мушкаше ръце в джобовете си, за да ги извади отново, когато трябваше да направи някакъв небрежно-изискан жест.

— Е, какво — започна готвачът, — вие всички, разбира се, ме познавате добре. За какво е тази глупава комедия? Нека да говорим открито. Аз ви изпокрадох, джентълмени; в продължение на тези три години натрупах огромно състояние от празни сандъци за ориз, пипер и сварени кокали. Аз и сега още ги продавам на акулите и на онези, които са по-бедни, по три пени парчето — да бъда Ирод, ако не е така. Само че цялото нещастие е там, че те не дават пари.

Яростен взрив от смях съпровождаше тази непретенциозна шега. Сет избърса мустаци, смигна лукаво на опънатата физиономия на Редж, стана изведнъж сериозен, само в игривите му зеници дълбоко-дълбоко избухваха присмехулни пламъчета.

— Всичко съм записал — рече той, като извади една омаслена хартишка. — Ето на, слушайте: останали са ни: галети, първо и второ качество, четирийсет чувала, брашно — шест големи каци, по половин тон вероятно едната, солено свинско месо — две каци. Освен това имаме и два почти издъхващи вола. Относно воловете: кажете да ги паса ли тук? Утре ще застрелям и двата. Ти за какво се затревожи, Сигби? Няма да се вмиришат, имаме хладилник и силитра. Какво още имахме? Да, кафе, консервирани зеленчуци…

И допрял пръст в хартишката, той старателно изброи цялата наличност от провизии. Излизаше, че в този скрит от чуждите очи залив може да престоят около месец, без да се безпокоят какво ще ядат.

Сет се оттегли под общите, шумни одобрения. Дойде редът на щурмана. Той дори не се потруди да стане от леглото си, дето между него и боцмана стоеше една бутилка, заобиколена от оловни чаши. Аян видя от ъгъла как изпод пилерса се подаде острото сериозно лице на щурмана, който хвърляше бързо в тълпата тежки, къси фрази, прекъсвани от характерния звук на дъвчещи челюсти.

— Всичко е благополучно — рече Харви, — корабът е в изправност. Няма да е лошо да почистим обшивката на форщевена под ватерлинията: там са се натрупали миди и всевъзможен боклук. Старата дупка най-после я открихме: вода се процеждаше под кила, при третия тимберс, вляво от кърмата. Сложихме кръпка. Всички материали са налице, от железните скоби до запасния кливер. Барутът ще стигне до следващите дъждове. При желание да бомбардираме луната — би стигнал най-малко за месец, и то при непрекъсната канонада. Арсеналът се състои от четирийсет и два резервни спусъка с пет и шест заряда. Коган — двайсет, Мортимър — шест, Смит и Весон — седемнайсет. Скот — девет. Две оръдия — лъскави, нежнички, без нито една драскотина. Снаряди: с картеч — два сандъка, с гранати — три, освен това две дузини стоманени гюллета с обшивки Леверсън. Двайсет американски брадви, два харпуна, единайсет саби, осемдесет каталонски ножа. Пушки: единайсет кентъкийски, пет — берданки, десет „Новотни“. Щуцери: трийсет и четири „Приели“, една „Джаксън“. Патроните са в пълен комплект.

Харви млъкна също тъй внезапно, както и заприказва. Той се обърна и продължи да се чука с боцмана.

През това време глъчката се засили, от ръка на ръка минаваха бутилки, мнозина стояха, опрели гръб на масата, на която лежеше Пед, и когато размахваха лакти, бутаха покойника. Аян се приближи до Харви.

— Щурмане — рече той, като се понамръщи, — чувате ли? Гласът на всекиго звучи по-иначе, отколкото когато беше жив капитан Пед. Предчувствувам тревога. Какво ще стане?

— Ти много взе да разбираш, Ай — рече щурманът. — Млъкни. Ти си най-младият от всички, не е твоя работа.

— Предчувствувам — повтори юношата, — че ще станат важни събития. Никога не ме лъжат предчувствията, ще видите.

— Почакай! — викна Родек, като се понадигна, за да види излезлия напред Редж. — Той иска да каже нещо.

Аян се обърна. Редж, също малко пийнал, махаше с ръка и приканваше екипажа да слуша. Образува се кръг. Лейтенантът стоеше до трупа, като се подпираше с ръка о ръба на масата. Сякаш беше хванал покойника за ръката и търсеше подкрепа от него.

— Тези три месеца — почти извика Редж — ни донесоха единадесет хиляди в наличност и две — за продадения транспорт индиго. Парите са преведени в банката „На приятеля“. Има разписки. С проверката на документите ще се заеме оня, който ще стане нов началник. Слушайте, момчета — с нова сила извика той, — обявете вашите симпатии! Нека всеки назове когото ще, тук всички сте свободни!

Изведнъж настъпи дълбока тишина, като че кубрикът опустя и Редж остана самичък. Започна нямо, но изразително споглеждане, очите на всекиго търсеха опора в лицата на другарите си. Малцина можеха да се похвалят, че в този миг техните сърца са забили по-силно, повечето знаеха, че имената им няма да бъдат произнесени. Тук-там в ъглите на кубрика блеснаха неискрените усмивки на интригантите, сдържан шепот се издигна и плъзна на всички страни като първото пробуждане на нощен прилив.

Аян стоеше мълчаливо до леглото; неговите озарени отвътре очи отразяваха общата сдържана възбуда, пробудила у него желание неочаквано да извиси глас и да произнесе неизвестно на него самия слово, цяла реч, след която всичко би станало ясно като на длан. А ако го запиташе някой в този миг: „Кой е най-достойният?“ — той би отвърнал с обикновена усмивка, страшна в своята усамотеност. Най-сетне боцманът рече:

— Щурманът Харви, момчета, и никой друг!

При пълното мълчание на матросите щурманът сви рамене, като че се учудваше на толкова дългата пауза, но изобщо остана спокоен. Боцманът продължи:

— Казвам ви, не се опъвайте — Харви знае всичко, всичко е видял, всичко е изпитал. Той е строг наистина, но за реда при него гарантирам с кръвта си. Е какво, измряхте ли? Вземете Харви и край! Всичко ще бъде, както трябва!

— Харви, Харви! — завикаха неколцина, като даваха вид, че с тях викат всички останали. — Той! Той!

Привържениците на щурмана заобиколиха в тесен обръч своя кандидат, другите застанаха около Редж. Старците, като пухтяха с лулите си и плюеха, вадеха револвери: в тях говореше опитността, старият инстинкт на хищници, предвидливи дори насън. Зачуха се викове:

— Долу аристократът Харви!

— Назовете човек, с когото Харви да не е разговарял през рамо!

— Избирайте! Зад борда има много вода!

— Я попитайте първом Пед!

— Половин дузина градински плашила срещу един истински моряк! Браво, Харви!

— Лижете петите на Редж!

— Долу Харви!

— Лоша работа кроите вие там, до бурето! Харви ще ви запуши устата по-бързо от Пед.

— Редж, искаме Редж! Редж!

Кръв нахлу в бледото лице на Редж. Той се обръщаше бързо на всички страни и трескаво се смееше, когато противната страна го обсипваше с ругатни. Ръката на Аян се плъзна несъзнателно към колана, на който висеше нож; той целият трепереше, потънал в шеметната музика на заканите и яростта.

Шумът се засили, за миг всичко се смеси в едно пъстро, стенещо петно и отново се откроиха отделни гласове:

— Редж!

— Харви!

— Редж!

— Харви!

— Долу Редж!

— Долу Харви!

— Да ги хвърлим във водата!

— С боцмана!

— И със сандъците!

— И с оловните чаши!

— Помисли си колко пари струваме без началник!

— Джентълмени! — крещеше Сигби, който още не беше решил кого иска. — Всеки от нас може да бъде капитан с не по-малко право от патентованите бради на Остиндийската компания, защото — кои всъщност са тук матроси? Всички повече или по-малко познават морето. Аз, Дженър и Джип сме помощник-шкипери, Лаусън е бивш флотски боцман, Енери е бил боцман… мозъкът на всички е хванал шия от фордевиндите и халсите, а що се отнася до храбростта, то май всички страхливци са пукнали! Е, какво искате?

— Дженър! — завикаха в ъгъла. — Я постави, старче, своята кандидатура!

Отвратителни ругатни изпълниха кубрика. Всички се струпаха около покойника, по-равнодушен отвсякога към взрива на страстите. Мнозина с револвер зад гърба се промъкваха всред най-гъстата навалица; във виковете трептеше звънлив металичен тембър, показващ крайна възбуда. Боцманът Кристоф държеше ръка в пазвата си и бронзовото му лице под снега на побелелите коси се разтягаше в бясна усмивка. Харви сякаш окаменя, изправен в целия си ръст; очите му с бързината на котешка лапа ловяха и най-малкото заплашително движение — във всяка ръка висеше един револвер с дулото надолу. Поприведен, като потропваше с крак, Редж въртеше дебелата си шия на всички страни; ярки петна пламтяха по скулите му.

Не по-късно, не по-рано, тъкмо в момента, когато това бе необходимо, защото два-три пъти щракна спусък, Аян се хвърли към ложето на Пед. Устните му потреперваха от вълнение; най-после, издебнал пауза, той викна с все сила, сякаш ония, които слушаха, се намираха най-малко на една миля от него:

— Ако капитан Пед стане, ще издърпа на всички ушите.

Неговият глас заглуши шума и виковете притихнаха. Харви сурово се усмихна, Редж дръпна с недоумение брадичката си, озъртайки се; Сигби се разсмя високо. Секунда, втора и яростта се прекърши като тояга, срещнала брадва, защото думите на Аян звучаха с непоколебима увереност. Моментът беше великолепен. Боцманът рече:

— Ай, и подигравки отгоре!

Той погледна юношата, но опитният му поглед се подхлъзна по твърдите очи на Аян както птица на лед. Аян беше странен в тази минута: долната част на правилното му лице се смееше, докато горната запазваше невъзмутимата сериозна зоркост на възрастен, заловил се за работа.

— Я повтори какво рече — викна Редж.

— Предлагам — продължаваше Аян, без да обръща внимание на смеха и шегите на пиратите — да се разотидете днес и да се съберете утре. Утре ще бъдете по-хладнокръвни. Никаква полза няма да има днес, може би само Редж ще простреля крака на Харви, а Харви ще осакати Редж. Пед, разбира се, е доста засрамен. Утре, утре всеки ще дойде до някакво окончателно решение. Пък и сте пияни отгоре на това!

— Умно! — рече Сигби, като си гризеше ноктите. — Колко бързо растат хлапетата.

— Да — продължаваше Аян, — няма да е добре, ако се пролее кръв. По-добре ще направите, ако се разотидете. И няма защо да пипате спусъците. Нали всички сте ми приятели, поне на мене ми се струва, че нямам тук врагове. Повече няма да кажа нищо освен онова, което казах.

Половин дузина ръце се стовариха на рамото му, преди да млъкне. Това грубо одобрение беше почти искрено. А през това време шумът премина в гълчава. Редж се приближи до Харви, сякаш търсеше тема за разговор; Харви се извърна на другата страна.

— Аян — продума Кристоф, когато всичко се успокои, — след половин година ще ти пораснат мустаци и как тогава ще гледаш?

— Открито — рече Аян. — Морето не търпи раздори — додаде той, — а утре всичко ще бъде свършено.

— Ай — рече Сигби, — ей богу, ти си абсолютен простак. И аз ти казвам: не един куршум ще заседне в тялото на някого от нас, докато чуеш вика на новия капитан: „Готви куките!“