Читателски коментари (за „Война и мир “ от Лев Толстой)

„Война и мир“ да се чете от децата наравно с „Маугли“ и „Том Сойер“? Чак толкова занимателна тя не е, а и като цяло не е писана за деца. Аз и като средношколец не можах да я издържа, чак след доста години, всъщност наскоро, я прочетох до край. Опита от казармата ми помогна да оценя реализма на Толстой, той е воювал в Кримската война и познава абсурдите на армейския живот и психика.

Масонските забежки на Пиер Безухов пък хич не са за деца, или пък развратния живот на доста народ от аристокрацията описан в романа. Единствено Наполеон е описан нереалистично, като абсурдния гений на злото, сякаш е толкова трудно да се разбере от анализа на всички други герои, че и той като тях е роб на страстите си. Вместо това Толстой говори отвисоко за обективните закони на историята, само че кой знае защо романа завършва съвсем неочаквано, на половин дума, преди разгрома на декабристите, явно не му се е говорило за последствията от законите на историята когато са приложени към Русия. Признавам че не е лесно да се завърши един голям роман, няма как естествено да се прекъсне потока на живота. Марк Твен в края на „Том Сойер“ обсъжда тази трудност и избира да спре с щастлив край, после обаче решава да продължи с „Хъкълбери Фин“, където най-после завършва с каламбур, в шегите той е майстор, а така историята завършва като виц.