Читателски коментари (за „Война и мир “ от Лев Толстой)

Неотдавна, докато вървеше сериалът на ВВС, я четох за трети път и изпитах същото удоволствие и смирение пред таланта и размаха на гения.

дг, мисля, че Михалков не е сравнявал трите книги като предназначени за една и съща възрастова група, а по-скоро усещането, дълбоката емоция, които те носят, докато ги четем. (Чувала съм Любомир Николов да казва някога в интервю как завижда на всички, които ще прочетат за първи път „Властелинът на пръстените“. За щастие има книги, които ни разтърсват не само при първия прочит, а при всеки следващ, защото с натрупването на читателски, житейски и емоционален опит успяваме да надникнем все по-надълбоко в тях. И категорично съм на мнение, че „Война и мир“ е точно такава история.)

Няма как без френските диалози — руската аристокрация през онази епоха е говорела предимно на френски, както вече бе споменато тук („И тъй, тя пишеше на френски…“, нали помните писмото на Татяна до Онегин, което авторът любезно ни дава в превод:) ), и така предадените диалози, особено вечерта у Анет Шерер в началото на романа, внасят реалистичност и достоверност. Преводът съвсем уместно съхранява това и дава еквивалента под линия.

Дълбоки, невероятни характери, някои от които може и да не харесваме, но няма как да забравим. Както можем и да не сме съгласни с всички рефлексии на автора, но това не ги прави безстойностни. Не смея да напиша"задължителене роман" за всеки изкушен читател:), но пък и всяка книга стига до читателя си в нужното време, предполагам