Действително френските думи, изрази, пасажи и цели страници са доста и това е досадно, макар че това е било част от епохата. Това ме спря да чета романа през ученическите години и го прочетох след десетилетия. Ценното при Толстой е изкреността и директността на изразяване на нещата, които често са сложни и абстрактни, но в хода на книгите му се разбират лесно. Достоевски също постига това, но при Толстой красотата е повече отколкото трагизма, а и засяга много повече теми.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.