Уилям Шекспир
Антоний и Клеопатра ^[0] (42)

Първа сцена

 

ЦЕЗАР

Върви и убеди го, Долабела,

да се предава. Той е разгромен

и всички тези негови отсрочки

са смехотворни!

 

ДОЛАБЕЛА

                Тръгвам, господарю!

 

ЦЕЗАР

Какво е туй? И кой си ти, явил се

така пред Цезар?

 

ДЕРЦЕТ

                Казвам се Дерцет

и служих на Антоний, който беше

достоен повече от всеки друг

за вярно служене. Докато той

стоеше и говореше, бях с него

срещу противниците му. Сега,

ако ме искаш, негов както бях,

от днес ще бъда твой; ако ли не,

вземи живота ми!

 

ЦЕЗАР

                Какво ми носиш?

 

ДЕРЦЕТ

Смъртта на Марк Антоний.

 

ЦЕЗАР

                        Невъзможно!

Провалът на един подобен колос

би произвел по-страшен трус. Той би

захвърлил лъвовете в градовете,

а хората — във лъвските бърлоги!

Смъртта на Марк Антоний не е смърт

каква да е — в туй име се съдържа

едната половина на света!

 

ДЕРЦЕТ

Повтарям, Цезар, той умря. Но не

от меча на съдебния палач

и не от нож наемен. Със ръката,

записала честта му в толкоз битки,

сърцето му прободе се само.

Това е мечът, с който той го стори.

Откраднах го от раната му. Виж го,

обагрен с благородната му кръв!

 

ЦЕЗАР

Приятели, и вий сте скръбни, виждам.

Небето ме упреква, но това

е вест, която може да оплакне

и царски взор!

 

АГРИПА

                Човек е чудно нещо

и често се разкайва, щом постигне

желаните си цели.

 

МЕЦЕНАТ

                У Антоний

добро и зло се смесваха по равно.

 

АГРИПА

Човек с тъй рядък дух не съм видял,

но за да бъдем хора, боговете

даряват ни пороци… Цезар плаче!

 

МЕЦЕНАТ

Когато тъй голямо огледало

е сложено пред него, ще не ще,

съглежда себе си!

 

ЦЕЗАР

                О, Марк Антоний,

аз тласнах те към туй. Но много язви

церят се с нож и щях да ти покажа

аз залеза си, ако своя ти

не беше ми показал. Този свят

бе тесен за нас двамата. Но днес,

мой братко и съюзнико във всички

велики начинания, мой друже

във управлението на света,

другарю бойни мой, десницо моя,

сърце, в което моето сърце

изливаше се цяло, аз бих искал

през сълзи да ти кажа как скърбя,

че двете ни звезди се разделиха,

разкъсвайки великия ни сговор!

Приятели…

                Но да отложим туй!

По външността на тоз човек отгатвам

какво го е довело… Кой си ти?

 

ЕГИПТЯНИНЪТ

Един злочест египтянин, изпратен

с послание от своята царица.

Във гробницата си — имот последен —

тя чака да узнае твойта воля,

та своевременно да се стесни

във отредения за нея жребий.

 

ЦЕЗАР

Кажи й да не се страхува. Скоро

доверен наш човек ще я зарадва

с най-почетни решения за нея.

Великодушието е за Цезар

природен дар.

 

ЕГИПТЯНИНЪТ

                Небето да те пази!

 

ЦЕЗАР

По-бързо, Прокулей! Върви, кажи й,

че Рим не иска да я позори!

Не й отказвай ни една утеха,

която мъката й би желала,

за да не би във царската си гордост,

убивайки се, да убие смъртно

триумфа ни; защото, жива в Рим,

тя него ще направи вековечен.

Върви и се върни да ми докладваш

какво е казала и как изглежда!

 

ПРОКУЛЕЙ

Отивам, Цезар!

 

ЦЕЗАР

                Гал, върви със него!

Къде е Долабела? Нека иде

и той да му помогне!

 

ВСИЧКИ

                Долабела!

 

ЦЕЗАР

Не, спомних си къде го бях изпратил.

Ще се завърне скоро. Вий елате

да ви покажа в моята палатка

писмата си и да ви убедя,

че съм показал сдържаност и бил съм

против желанието си въвлечен

във таз война. Ще видите! Елате!