Уилям Шекспир
Антоний и Клеопатра ^[0] (35)

Девета сцена

 

НАЧАЛНИКЪТ

Ако през този час не дойде никой

да ни смени, сами ще се завърнем

във караулното. Нощта е светла,

а казват, че сме щели да настъпим

във два часа.

 

ПЪРВИ СТРАЖ

                Денят бе лош за нас.

 

ЕНОБАРБ

О, нощ, свидетелствай!…

 

ВТОРИ СТРАЖ

                Какъв е този?

 

ПЪРВИ СТРАЖ

Мълчи да чуем!

 

ЕНОБАРБ

                О, луна, и ти

свидетелка бъди ми всеки път,

когато с гняв човечеството спомня

предателите си, че Енобарб

накрай се е разкаял!

 

НАЧАЛНИКЪТ

                Енобарб?

 

ВТОРИ СТРАЖ

С-с-с-т! Тихо!

 

ЕНОБАРБ

                О, богиньо на скръбта,

от свойта бледа гъба изцеди

над мен отровните си нощни влаги,

та тоз възненавиден мой живот

от мен да се откърти! Удари

сърцето ми о кремъчната твърдост

на моята вина, та изсушено

от мъката, да стане то на прах

веднъж завинаги! О, господарю,

във свойто благородство по-безмерен,

отколкото съм аз във свойта подлост,

ти само ми прости, а пък светът

да ме запише в списъка на свойте

изменници и бегълци… Антоний!…

 

ПЪРВИ СТРАЖ

Да го извикаме ли?

 

НАЧАЛНИКЪТ

                Не, почакай!

Възможно е да каже нещо важно

за Цезар.

 

ВТОРИ СТРАЖ

        Как ще каже, като спи!

 

НАЧАЛНИКЪТ

В несвяст е сигурно. С такваз молитва

не се заспива.

 

ПЪРВИ СТРАЖ

                Я да проверим!

 

ВТОРИ СТРАЖ

Стани, приятелю!

 

ПЪРВИ СТРАЖ

                Хей, чу ли? Ставай!

 

НАЧАЛНИКЪТ

Ръката на Смъртта го е отнесла!

Я, чуйте! Полковите барабани

събуждат спящите с негръмък бой!

Часът изтече. Тоз човек е знатен —

добре ще е да отнесем трупа му

във караулното.

 

ВТОРИ СТРАЖ

                Така е. Вдигай!

Не е изключено да оживее!